Р Е Ш Е Н И Е
№1990
гр. Пловдив, 10 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа административно дело №2140 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
ЕТ “ДАР – Ж.Т.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представляван от Ж.С.Т.- собственик, и С.М.Т.- син на Ж.С.Т., пълномощник, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №ФК-213-0008348 от 11.07.2022г., издадена от М.Й.Р.- началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”), при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на търговски обект – маса за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Петко Д. Петков“ №34, стопанисван от ЕТ “ДАР – Ж.Т.““, и се забранява достъпа до обекта за срок от четиринадесет дни.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощникът Т. изразява становище за нищожност на заповедта; при евентуално отхвърляне на жалбата, в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът- началник на О”ОД”- Пловдив в Д“ОД“ към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Б.К.- пълномощник (лист 52), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е прието становище (листи 24-26) от юрисконсулт М.К.- пълномощник (лист 27) за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 лв., определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което е представен списък на направените разноски (лист 26а).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 5-7, 31-35) е връчена на 26.07.2022г. на Ж.Т.- собственик на ЕТ “ДАР – Ж.Т.“, според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 7, 35). От своя страна, жалбата (лист 3) е подадена чрез ответника на 09.08.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2022г., в периода 09:40ч. – 11:00ч. е извършена проверка от служители в ГД”ФК” при ЦУ на НАП, на място, в търговски обект, представляващ “маса за плодове и зеленчуци“, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Петко Д. Петков“ №34, стопанисван от жалбоподателя.
В рамките на проверката е прието за установено, че от страна на жалбоподателя, в качеството му на лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18), в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), модел “Daisy Expert SX 01”, с индивидуален номер (ИН) на ФУ №DY514222 и номер на фискалната памет (ФП) №36672695, регистрирано в НАП с рег.№4225533 на 10.06.2019г. В рамките на проверката е осъществена контролна покупка на 4 броя “царевица за варене“, на обща стойност 4,80 лв., която сума е заплатена сума в брой. За извършената покупка не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от посоченото ФУ, нито пък касова бележка от кочан. Прието е за установено, че за извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон (ФБ) с №000697/06.07.2022г. от посоченото по-горе ФУ, което обаче не е направено. Изведен е дневен отчет от ФУ (листи 40-42, лява колона), според който няма отразени плащания. Изведен е съкратен отчет от ФП на ФУ за периода 01.07.2021г. – 30.06.2022г. (листи 40-42, дясна колона), според който отчет за посочения период е отчетен общ оборот от 2 737,10 лв., в това число общо 456,21 лв. ДДС. Прието е за установено, че фактическата наличност на паричните средства в касата е сумата от 105,00 лв., докато по данни от ФУ касовата наличност е сумата от 0,00 лв. или не са отчетени парични средства от 105,00 лв. Прието е за установено, че разликата от 105,00 лв. между отчетените парични средства посредством процесното ФУ и фактически наличните в касата е резултат от неиздаване на касови бележки за осъществени продажби.
За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект (ПИПО), сер.АА, №0008348 от 06.07.2022г. (листи 11-13, 36-38), на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Като приложение към посочения ПИПО по преписката е приет Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП №0008348 (лист 39), изготвен от неизвестен автор, но подписан от Ж.Т., съгласно заключението на вещото лице К.П.С. по назначената съдебно-графологична експертиза, обективирано в Протокол №340 от 18.10.2022г. (листи 67-74), и което заключение съдът кредитира изцяло.
Процесният ПИПО е подписан от Ж.Т.за “присъствал“. Дадени са указания, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, на 13.07.2022г. Ж.С.Т. да се яви в офис на НАП (гр. Пловдив, ул. “Трети март“ №30), като представи договор за наем и лична карта за съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение).
Приетото за установено от фактическа страна се квалифицира като нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от ответника в производството е издадена оспорената по делото заповед.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице.
Според легалното определение на чл.7, ал.1, т.т.1 - 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), органи по приходите са изпълнителният директор (на НАП) и неговите заместници, териториалните директори и техните заместници, главните директори на главните дирекции, директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. (лист 28) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед началниците на О”ОД” в Д”ОД” в ГД”ФК” в ЦУ на НАП, са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ- запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното ФУ и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) по чл.186, ал.2 от ЗДДС (точка 1. от заповедта).
Така посоченото делегиране на правомощия настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На следващо място, според посочената като основание за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
Съответно, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред нарушение, представляващо неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 (фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) или касова бележка от кочан), данни за каквото нарушение са отразени в съставения ПИПО, сер.АА, №0008384 от 06.07.2022г., който протокол, по аргумент от разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК (Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства) се ползват с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства.
Също така, в хипотезата на чл.186, ал.1 от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената от закона ПАМ, стига да е установено наличието на извършено нарушение, какъвто е настоящият случай, предвид обстоятелството, че за установеното нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН с №F670070 от 03.08.2022г. (листи 14-15, 43-45).
При това положение, настоящият състав на съда намира, че е налице вмененото на жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо в неиздаване на ФКБ за извършената от проверяващите органи контролна покупка, което нарушение е довело и до неотразяване на приходи.
В подкрепа на посоченото са и обясненията на изслушаните като свидетели по делото З.С.З. (лист 57) и Д.М.А. (листи 57а-58).
Ето защо, процесната ПАМ се явява наложена при наличието на фактическо основание за целта, а оспорената по делото заповед е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, както и на изискването за мотивиране на заповедта (чл.186, ал.3 от ЗДДС), предвид направеното посочването в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, като и редът за оспорването ѝ.
Настоящият състав на съда намира, че запечатването на стопанисвания от жалбоподателя обект и забраната за достъп до същия за срок от четиринадесет дни съответства на тежестта на нарушението и е съобразено, както със значимостта на охраняваните обществени отношения, така и с принципа за съразмерност, израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Според посочения по-горе ПИПО, сер.АА, №0008348 от 06.07.2022г., от жалбоподателя не е отчетена продажбата на 4 броя “царевица за варене“ на обща стойност от 4,80 лв., като разликата между въведените пари в касата (0,00 лв.) и фактически наличните пари в касата (105,00 лв.) или сумата от 105,00 лв. предпоставя извод, че от страна на жалбоподателя не са отчетени и друга/други продажба/и. Съответно, инкриминираното от жалбоподателя нарушение се извършва системно.
Освен това, според посочения по-горе съкратен отчет от ФП на ФУ за периода 01.07.2021г. – 30.06.2022г. или за период от 365 календарни дни жалбоподателят отчита общ оборот от 2 737,10 лв.
При това положение, лишаването на жалбоподателя от възможността да упражнява дейност в стопанисвания от него търговски обект за период от четиринадесет календарни дни би го лишило (чисто аритметично) от възможността да реализира оборот от общо ≈ 104,98 лв. (14 дни * 7,50 лв./ден), ако се приеме за установено, че жалбоподателят упражнява дейност ежедневно и без почивни дни; да реализира оборот от общо ≈ 89,99 лв. (12 дни * 7,50 лв./ден), ако се приеме за установено, че в 14-дневен календарен период поне 2 от дните са неработни (неделни); да реализира оборот от общо ≈ 75,00 лв. (10 дни * 7,50 лв./ден), ако се приеме за установено, че в 14-дневен календарен период 4 от дните са неработни (събота и неделя).
Настоящият състав на съда намира, че лишаването от възможност за реализация на оборот от общо ≈ 104,98 лв. (≈ 89,99 лв. или ≈ 75,00 лв.) не би причинило на жалбоподателя значителна вреда, противопоставима на охраняваните от закона обществени и държавни интереси. Следователно, срокът на прилагане на процесната ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е в съответствие с целената превенция за преустановяване на нарушенията в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед и за издадена в съответствие с целта на закона, насочена към предотвратяване и преустановяване на административни нарушения.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.24 от НЗПП и чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “ДАР – Ж.Т.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №ФК-213-0008348 от 11.07.2022г., издадена от М.Й.Р.- началник на Отдел “Оперативни дейности”- Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ “запечатване на търговски обект – маса за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Петко Д. Петков“ №34, стопанисван от ЕТ “ДАР – Ж.Т.““, и се забранява достъпа до обекта за срок от четиринадесет дни.
ОСЪЖДА ЕТ “ДАР – Ж.Т.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/