Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично заседание на единадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Христина Христова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова
в.гр.д.№321 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба
подадена от Р.И.Р., ЕГН ********** ***, чрез адв.С.Г. *** срещу Решение №140 от 25.03.2019г. постановено по
гр.д.№1509 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта, с която е
отхвърлен предявения от Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** против ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Д.Г.Д. иск
с основание чл.232, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД – за заплащане на сумата от
1 097.53 лева, представляваща неплатена сума за електроенергия по фактура
№*********/10.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска /25.07.2018г./ до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Р.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** против ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.****, представлявано от Д.Г.Д. иск с основание чл.92, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 800.00 лева, представляваща неустойка по т.14
от Договор за наем на недвижим имот от 10.10.2017г., поради виновно предсрочно
прекратяване на същия преди изтичане на договорения срок, ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска/ 25.07.2018г./ до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът сочи, че направените
от първоинстанционният съд изводи са необосновани и постановени в противоречие
на закона. Дори да се приеме, че начислената
електроенергия не се явява изразходвана и не следва да се възприема като
разход, то безспорно е установено, че неправомерната манипулация върху СТИ е
станало по времето, когато ответникът е бил наемател на имота. На основание
чл.233 от ЗЗД съдът е следвало да приеме, че се касае до дължимо обезщетение за
причинени на ищеца вреди по време на ползването на вещта и да осъди ответникът
да ги възстанови. От заключението на съдебно-техническата експетиза е определен
момента, от който рязко спада разхода на електроенергия. Този факт е бил
известен на ответника, тъй като по делото е установено, че изразходваната
електроенергия е заплащана от ответника, след представяне на фактура от страна
на ищеца. При това положение ответникът е могъл да прояви грижата на добър
стопанин и да потърси причините за това рязко спадане на потреблението, но той
се е съгласил с този разход на електроенергия, което обстоятелство е довело до
увреждането на ищеца.
По отношение на отхвърления иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД въззивникът твърди, че изводите на
първоинстанционният съд са необосновани, като се позовава на разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД. Счита, че уговорената между страните неустойка в никакъв случай не
противоречи на добрите нрави, още повече и на закона. Ответникът не е действал
притиснат от някакви обстоятелства, не е бил изпаднал в крайна нужда, договорът
е сключен с нотариална заверка на подписите, които факти изключват
накърняването на добрите нрави. Моли решението в тези му части да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове. Моли и
за разноските направени в двете инстанции.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.****, чрез адв.С.Д. ***, с който счита подадената жалба за допустима, но
неоснователна. Относно претенцията за заплащане на сума от 1 097.53 лева,
представляваща неплатена електроенергия по фактура №*********/10.07.2018г.,
възразява, че същата не се дължи, тъй като съгласно чл.23, ал.2 от ЗЗД
наемателят е длъжен да заплаща разходите свързани с ползването на вещта и
същото задължение е поето и със сключения между страните договор за наем –
раздел ІІІ, точка 10. С оглед на събраните по делото доказателства, правилно
районния съд е приел, че сумата не е с реален произход, а е корекция на сметка
за минал период, поради констатирана промяна в схемата на свързване на
електромера от служители на ЧЕЗ Разпределение България, като е отхвърлил иска.
По
отношение на претенцията заявена на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 800.00 лева на основание т.14 от договора за наем въззиваемият
твърди, че първоинстанционният съд
изцяло се е съобразил с Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по
тълк.д.№1/2009г. на ОСТК, като служебно е проверил съответствието на
неустоичната клауза с императивните норми, уреждащи нищожността на сделките. В
случая претендираната неустойка се равнява на сбора от десет наемни вноски, при
което е уговорена извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. В съдебната практика една такава уговорка категорично се приема за
нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Относно
присъдените разноски въззиваемият сочи, че правилно е приложена нормата на
чл.78, ал.3 от ГПК – разносните са определени по съразмерност, поради което
жалбата и в тази й част се явява неоснователна.
Моли
да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, след като съобрази фактите, на които ищеца основава
своите искания, направените от ответника възражения, събраните в
първоинстанционното производство доказателства, становищата на страните, приема за установено следното:
Производството
е по обективно
съединени искове с правна квалификация чл.232, ал.2, предл.1-во от ЗЗД - за
заплащане на наемна цена по наемно правоотношение за периода м.май, м.юни и
м.юли
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
С определението по реда на чл.267
от ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на въззивната жалба, като е
приел, че същата е подадена в срок от лице имащо право да обжалва постановеното
решение. В срок е постъпил и отговор на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решени е валидно и допустимо.
От фактическа страна се
установява следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца, като собственик на недвижим имот с идентификатор №43952.501.8646 и построената в него едноетажна сграда за търговия, находящ се в гр.****и ответното дружество ****на 10.10.2017г. е сключил договор за наем на за срок от 2 години, с месечна наемна цена 150.00 лева. Предмет на договора е отдадена под наем самостоятелна сграда със ЗП от 58 кв.м., състояща се от търговско помещение, склад, сервизни помещения и лятна тераса над заведението, ведно с оборудването, находящо се в помещенията. Съгласно т.2 ответникът е поел задължение да плаща договорената наемна цена до 10-то число на месеца, а съгласно т.10 да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на сградите и разходите за обикновени и текущи ремонти, и поправки на повреди, които са вследствие на обикновеното потребление на сградите. В т.16 страните уговорили възможност за предсрочно прекратяване на договора преди изтичане на срока му или по взаимно съгласие на страните и без предизвестие или при неплащане на 2 наемни вноски от наемателя без предизвестие. В т.14 на Договора е предвидена неустойка за виновната страни при предсрочно виновно прекратяване на същия в размер на 10 наемни вноски. На 14.04.2018г. страните подписали анекс към Договора, с който изменили т.2, като намалили месечната наемна цена на 80.00 лева.
Видно от
Констативен протокол №3023526 на 04.05.2018г. служители на
отдел „Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ Разпределение България”АД са извършили техническа проверка на обект –
къща със заведение адрес: ****и потребител Р.И.Р.. При проверката собственикът
е отсъствал, но протоколът е подписан от свидетелите М.Т.Г. и П.П.Д. –
представители на Федерацията на потребителите и М.Н.П.- представител на
полицията. На стр.3 от протокола в Раздел „Описание на констатациите и
влиянието им върху измерването на електрическата енергия” е отразено: „При
проверка на електромер с фабричен № 71762267 се установи, че липсва пломба щит.
Пломба клеменен блок е отваряна.
Констатира се промяна на схемата за свързване, като е поставен мост между
входяща и изходяща фазови клеми вследствие на което при измерване с еталон се
установява грешка от – 94,93%. След възстановяване на схемата СТИ е измерено с
еталон и мери в класа си на точност.”
С писмо с
изх.№NTZ96099/08.05.2018г. ищецът е уведомен за извършената проверка и
съставения КП № 3023526/ 04.05.2018 г., както и че на основание Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ ще бъде извършена
корекция на сметка за консумирана
ел.енергия, за което ще бъде допълнително уведомен.
С писмо с изх.№ **********/10.05.2018г., „ЧЕЗ
Електро България” АД е уведомило ищеца, че на основание и по реда на чл.98а,
ал.2, т.6 от Закона за енергетиката и чл.17, ал.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия и въз основа на Констативен протокол №3023526/
04.05.2018г. е начислена сума в
размер на 1 066.34 лева за консумирана, но незаплатена на „ЧЕЗ Електро
България”АД електрическа енергия, като в тази връзка е издадена фактура. Към
писмото е приложена фактура №**********/09.05.2018 година. С нова фактура
№**********/10.07.2018г. е начислена сума за плащане 1 083.06 лева и
неустойка за просрочени плащания в размер на 14.47 лева, като е посочен срок за плащане от 10.07.2018г. до 24.07.2018
година.
Между страните не е спорен факта, че електрозахранването на обекта е било преустановено на 13.07.2018г. поради неплащане на задължението.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест страните са ангажирали гласни доказателства.
Д.П.Й.- свидетел на ищеца твърди, че е в приятелски отношения с ищеца, но в търговския обект в
кв.П. е ходил няколко пъти, за да търси Р.. Влизал е в самото заведение, в което от време на
време имало посетители. Вътре било топло и се чувало, че климатикът бръмчи и
витрините вътре също работят. Заявява, че ищецът му е споделял, че след като
отдал под наем имота, момчето не плащало
наемите. Казал му още, че електромерът бил манипулиран, като уточнява, че
електромерът на заведението е разположен отвън на стълб на улицата.
По искане на ответника съдът е допуснал до разпит Г. Д. П. и И. Д. Е..
Свидетелят П.- баща на
управителя на ответното дружество заявява, че самият той е договарял всичко с
наемодателя. При наемане на заведението негово състояние било лошо и се
наложило около месец и половина да правят ремонт за над 5000.00 лева, като
единствено подовата настилка не е подменяна, тъй като била от мрамор.
Помещението се отоплявало с голяма камина на дърва. Ел.таблото за помещението е
монтирано отвън, на стълб, и те не са имали ключ. Спомня си, че един ден
хазяинът дошъл и казал, че има сума за плащане на електрическа енергия за над 1 000.00
лева, тъй като „нещо бил пипан електромера”, но той му отговорил, че няма да
заплати същата. Захранването на обекта било прекъснато, поради което те
приключили с дейността.
Свидетелят Е.заявява, че всяка седмица е посещавал заведението, което
държал ответникът, като през зимните месеци кафето се отоплявало с камина на
дърва, а за климатика му казвали, че е само за лятно време, тъй като работи
само на студено. Знае, че хладилните витрините били изключени, защото бирата,
която пиел била на стайна температура. На
зададен въпрос категорично отрича да е отварял ел.таблото, дори не знае кое е то.
С
оглед претенцията по чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът е допуснал съдебно-електротехническа
експертиза, която е установила размер на задължението по партидата на ищеца при
„ЧЕЗ Електро България”АД, като в
допълнително депозираното заключение е посочена средномесечната консумация на
ел.енергия при нормална експлоатация на електроуредите намиращи се в обекта и
във въриант при изключен климатик и хладилни витрини.
При
така установеното от фактическа страна настоящата инстанция прави следните
правни изводи.
Безспорно
по делото е установено съществуващото наемно правоотношение, между страните
няма спор относно наетия обект, наемната цена, прекратяването на договора. Въпреки
разпределената доказателствена тежест, ответникът не е доказал да е заплатил
три месечни наемни вноски за месеците май, юни и юли 2017г. в общ размер на
240.00 лева, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на отхвърления иск предявен на основание т.10 от Договор за
наем на недвижим имот сключен на 10.10.2017г. във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД
за заплащане на сума в размер на 1 097.53 лева по фактура
№**********/10.07.2018г. ищецът се позовава на Констативен протокол №3023526 на 04.05.2018г. съставен от служители на отдел „Нетехнически загуби” към
„ЧЕЗ Разпределение България”АД и разменената кореспонденция с оператора. От представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице се
установява, че процесната сума не е разход свързан с обикновеното ползване на
наетия обект. Начислената стойност за електроенергия не подлежи на разглеждане
по правилата на договорното неизпълнение. При извършена проверка служители на „ЧЕЗ
Разпределение България”АД са констатирали промяна в схемата на свързване на
електромера, която е довела до отчитане
с грешка минус 94,93%. Касае се за корекционна сметка изготвена в
едностранна процедура на базата на договорени между потребителя и дружеството –
доставчик условия, съгласно които потребителят дължи заплащане на допълнително
количество електрическа енергия по презумпция, че такава е потребена през минал
период поради установената промяна на схемата на свързване и отчетената грешка
в измерването. По смисъла на §1 от ДР на ЗЕ и Общите условия на „ЧЕЗ Електро
България”АД наемателят няма качеството на потребител, въпреки че се е намирал в
обекта - предмет на извършената проверка. Задълженията са възникнали в правната
сфера на наемодателя – собственик на имота, който е и титуляр на партидата. Именно
в качеството му на потребител той е имал с възможност да възрази срещу
направените констатации, но по делото няма данни това да е сторено. Видно от
изложеното във въззивната жалбата, ищецът е този, който е представял фактурите
на ответникът, при което му е било ясно обстоятелството, че разхода за
електроенергия рязко е намален и негова, а не на ответника е била елементарната
грижа да установи причината за това, тъй като се касае за собствените му
интереси, поради евентуални вреди в резултат на нечие друго противоправно
поведение.
При тези
доказателства правилно е решението на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлил иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, като неоснователен и
недоказан.
По претенцията с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка в размер на сумата от 800.00 лева
ищецът се е позовал на т.14 от Договора за наем на недвижим имот от
10.10.2017г., съгласно която разпоредба при прекратяване на договора преди
изтичане на договорения срок, виновната страна за предсрочното прекратяване
дължи на изправната страна неустойка в размер на 10 – десет наема.
Първоинстанционният
съд служебно е проверил така уговорената неустоечна клауза дали е в
съответствие с императивните норми уреждащи нищожността на сделките. Подробно и
аргументирано са изложени мотиви за да се отхвърли така предявения иск с оглед
на указанията дадени в ТР №1/15.06.2010г. на ВКС по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК.
Уговорения в случая размер на обезщетение, което ще заплати неизправната страна
при предсрочно прекратяване на договора, е проявление на принципа на автономия
на волята в частното право. С разпоредбата на чл.9 от ЗЗД уговорената неустойка
е ограничена в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, както и
на добрите нрави. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Целта на
обезщетението е да замести реалното изпълнение, като същевременно компенсира
причинените от неизпълнението вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че в случая уговорената в т.14 от договора неустойка от 10 наемни вноски е в размер, надвишаващ
значително размера на самото неизпълнение и в случай, че бъде заплатен ще е
налице обективна неравностойност на насрещните задължения, което ще доведе до неоснователно
обогатяване на ищеца. Така уговорената неустойка е предвидена в размер,
противоречащ на добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл.26, ал.1
във връзка с ал.4 от ЗЗД и в тази част договорът не е породил правно действие,
а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължението за
неустойка.
При
изложеното настоящия съдебен състав приема, че предявената претенция за
заплащане на неустойка в размер на 800.00 лева се явява неоснователна.
Обжалваното решение следва да се потвърди и в тази му част.
При
този изход на процеса на въззиваемата страна следва се присъдят направените в
настоящата инстанция разноски, но такива не са претендирани и липсват доказателства
в тази насока, при което не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №140 от 25.03.2019г.
постановено по гр.д.№1509 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта,
с която е отхвърлен предявения от Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** против ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Д.Г.Д. иск
с основание чл.232, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД – за заплащане на сумата от
1 097.53 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска /25.07.2018г./ до окончателното й изплащане, и в частта, с която е
отхвърлен предявения
от Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** против ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.****, представлявано от Д.Г.Д. иск с основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 800.00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска /25.07.2018г./ до окончателното й
изплащане.
Решение
№140 от 25.03.2019г. постановено по гр.д.№1509 по описа за 2018г. на Районен
съд – Ловеч, в частта, с която
на основание чл.232, ал.2, пр.1-во от ЗЗД ,****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.**** е осъдено да заплати на Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес:
*** сума в общ размер от 240.00 лева, представляваща неплатени три
месечни наемни вноски за месеците май, юни и юли
Решението
е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.