Р Е Ш Е Н И Е
№ 260713
гр.Пловдив, 14.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
4815/2020г. по описа на ПРС, X наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3672809 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на
300лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че е електронният фиш е незаконосъобразен – издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. В този смисъл се сочи, че от описанието на
нарушението в обжалвания акт не става ясно къде точно е извършено твърдяното
нарушение, както и че не става ясно къде се намира пътен знак В26. На следващо
място посочва, че Удостоверение за одобрен тип № 10.02.4835 е валидно до
24.02.2020г., както и че АТСС не е използвано съгласно инструкцията на
производителя „ТИНЕЛ ЕЛЕКРТОНИКС“ ООД. На следващо място взема становище, че не
е контролът е осъществен на място, неотговарящо на изискванията на чл.6, ал.2
от Наредба от 12.05.2015г., както и че не е поставен пътен знак Е24, при
неспазване разпоредбата на чл.133а от Наредба № 18 от 23.07.2001г., която не е
отменена. Предлага обжалвания електронен фиш да бъде отменен. В допълнително
становище се посочва, че липсват доказателства, които да установяват длъжността
на лицето, изготвило електронния фиш, както и че не се спазени изискванията на
чл.10, ал.1 от Наредбата, доколкото в протокола не е индивидуализирано само
техническо средство. Още сочи, че не се установява начина на разположение на
знака и видимостта спрямо техническото средство, като отново предлага
електронният фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените
разноски за процесуално представителство.
Въззиваемата страна – ОДМВР –
гр.Пловдив, не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в
преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно
чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се
подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по
ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В
случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства
за момента на получаване препис от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че
данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от
03.09.2020г.. Още неотносими в случая са справки от електронна система,
доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за
отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед разпределение
доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба
е подадена в законоустановения срок.
Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 27.05.2020г., в 10:00 часа, на път 805,
км. 4,5 – посока от Пазарджишко шосе към гр.Съединение, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - № TFR1-M № 529 било заснето движение на лек автомобил
марка „НИСАН Х ТРЕЙЛ“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 73
км./ч., същата – над максимално разрешената такава за движение 40 км./ч.,
съгласно пътен знак В26, като превишението било в размер на 33 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния
номер на автомобила, движение с установена скорост от 76 км/ч. – превишение с
36 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата
27.05.2020г. и час - 10:00:40ч., като място на нарушението били отразени
географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя В.С.С..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на
вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта от 40
км/ч., като на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава посочената стойност.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 31 до 40 km/h - с
глоба 300 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено
доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното
удостоверение е валидно до 24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното.
Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията -
когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно
Протокол № 2-32-19 от 06.06.2019г., мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 529 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен
е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, от дата 27.05.2020г. от който е видно начина на разполагане
на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от запад на изток. Установява се още
от горния протокол, че на мястото е бил поставен пътен знак В26, с който е
въведено ограничение на скоростта от 40км/ч.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка лек автомобил марка „НИСАН Х
ТРЕЙЛ“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база
данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на дружество „СОЖЕЛИЗ –
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – клон Пловдив, което е посочило, че ползвател на автомобила е
дружество „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД, *** на което е жалбоподателят В. С. С..
По
делото няма данни, нито жалбоподателят твърдим, че като *** на юридическо лице
се в възползвал от правото си да посочи друго лице, на което е предоставил
управлението на МПС.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в обжалвания акт не става
ясно къде точно е извършено твърдяното нарушение, доколкото последното място – път
805, км. 4,5 – посока от Пазарджишко шосе към гр.Съединение е съвсем ясно
посочено в обжалвания електронен фиш.
С оглед
последното, както и във връзка с доказателствените искания на жалбоподателя
следва да се посочи, че не съществува подобно нещо като „GPS координати“ на място,
на техническо средство и др. подобни, нито такива „GPS координати“ могат
да бъдат „изискани“ от някаква институция, в който смисъл общоизвестно е, че
системата „GPS” е единствено технически
способ, по който се установяват общоприетите в географията координати –
географски ширина и дължина на определен обект. Тези географски координати са
посочени съгласно показанията на техническото средство, като в случая
местоположението на последното не се установява посредством „GPS” или др. подобни, а от приложения протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в който ясно е оказано, че техническото
средство е било разположено на път III – 805, km 4 + 500.
Що се
отнася до възражението, че не става ясно къде се намира пътен знак В26, следва
да се посочи, че в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и в утвърдения
образец на електронния фиш няма изискване за изчерпателно описание на всички
елементи от фактическата обстановка по нарушението, включително –
местоположение на знака, местоположение на техническото средство спрямо знака,
местоположение на МПС спрямо горните две и т.н.. Последното не е и необходимо,
докато последните обстоятелства касаят не факта, а доказателствата за
нарушението, които се коментира при оспорване на съответния електронен фиш. В
случая и от приложения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
се установява, че разстоянието от пътен знак В26 до АТСС е било 200 метра.
На
следващо място във връзка с възражението, че Удостоверение за одобрен тип №
10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г. вече бе посочено, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип.
Що се
отнася до възражението, че АТСС не е използвано съгласно инструкцията на производителя
„ТИНЕЛ ЕЛЕКРТОНИКС“ ООД следва да се посочи, че разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. съдържа общо указание, че АТСС се ползва съгласно
инструкциите на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за
одобрен тип. В този смисъл очевидно е, че последният въпрос не може да бъде
изследван и коментиран по някакъв общ и лишен от конкретика начин, доколкото не
се сочат никакви конкретни нарушения, които да бъдат изследвани, включително за
тази цел да бъда изискана и приложена инструкцията на производителя.
Съдът намери за неоснователно и възражението,
че контролът е осъществен на място, неотговарящо на изискванията на чл.6, ал.2
от Наредба от 12.05.2015г.. Същата разпоредба е свързана със събиране данни и
повишаване ефикасността на мерките по контрол с АТСС и осигуряване
безопасността на движението, съответно – има инструктивен характер, а не
въвежда ограничение на местата, на които АТСС могат да бъдат използвани.
Последното е видно дори само от предвиденото в чл.6, ал.2, т.5 от същата
Наредба, съгласно който текст едно от обстоятелствата, които следва да бъде
съобразено при определяне мястото на контрол е ефективността на вече
провежданата дейност по контрол.
На
следващо място неоснователно е и възражението, че не е поставен пътен знак Е24,
при неспазване разпоредбата на чл.133а от Наредба № 18 от 23.07.2001г., която
не е отменена. Следва да се посочи, че чл.133а
от Наредба № 18 от 23.07.2001г. сочи за какво се използва пътен знак Е24, с
което обаче по никакъв начин не се въвежда задължение същият винаги да бъде
поставян при извършване контролно дейност с АТСС. Напротив – изричната отмяна
на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП с ДВ брой 54 от 2017г. показва ясно
манифестираната воля на законодателя подобно задължение да не съществува.
Също
неоснователно е и възражението, че липсват доказателства, които да установяват
длъжността на лицето, изготвило електронния фиш. Предвид самата природа на
електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде
определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство,
то електронния фиш няма издател или лице, което го „изготвя“ по смисъла на
закона. Същевременно без значение по делото е кое е лицето, което физически е
разпечатало листа хартия, формат А4 и др. подобни.
Още
неоснователно е и възражението, че не се спазени изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредбата, доколкото в протокола не е индивидуализирано само техническо
средство. В протокола от 27.05.2020г. по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. съвсем ясно е указан както типа, така и индивидуалния номер на
техническото средство.
Съдът
намери за неоснователно и възражението, че не се установява начина на
разположение на знака спрямо техническото средство, доколкото от приложения
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се установява, че разстоянието
от пътен знак В26 до АТСС е било 200 метра.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред.
първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3672809 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на В. С. С.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес *** на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в
размер на 300лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.