№ 3334
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско
дело № 20241100508715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13225/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 7728/2024 г. на СРС,
ГО, 145 състав, е отхвърлен предявеният от С. С. Х. срещу Апелативен съд – София
иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 5 499 лв. - незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., формирано като разлика
между полученото от ищеца трудово възнаграждение за длъжността „специалист-
организатор автотранспорт“, определено при индексация по диапазони 7 и 8 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата в исковия период и
това, което би получил за исковия период при индексация по диапазони 5 и 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 234716/17.07.2024 г. на С. С. Х. срещу
решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното
производство моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен. Излага, че неправилно районният съд е приел, че след промяната на
работодателя на ищеца от ВКС на САС считано от 15.07.2020 г. на ищеца на длъжност
„специалист-организатор автотранспорт“ се дължи индексация на месечното трудово
възнаграждение по диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата. Поддържа, че се дължи индексация на месечното
трудово възнаграждение по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, приложими за ВКС и ВАС.
В тази връзка поддържа, че районният съд неправилно е приел, че не е
1
приложим чл. 123 КТ поради съкращаването на щата на ВКС с длъжностите, свързани
със стопанисването на Съдебната палата, а бил приложим чл. 343, ал. 2 ЗСВ. Ищецът
въззивник се позовава на реализираната в случая хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ
или промяна на работодателя поради преотстъпване или прехвърляне на дейност от
едно предприятие на друго, при която според чл. 123, ал. 2 КТ положението на
служителя не може да бъде влошавано. Сочи, че съкращаването на длъжностите от
щатното разписание на ВКС считано от 15.07.2020 г. е следствие именно на взетото
решение длъжностите да се прехвърлят в щатното разписание на САС във връзка със
стопанисването на Съдебната палата.
Ищецът - въззивник оспорва заеманата от него длъжност във ВКС „специалист-
организатор автотранспорт“ преди 15.07.2020 г. да е била пряко свързана с
възложеното на САС стопанисване на съдебната палата, като поддържа, че трудовият
му договор с ВКС не е прекратен и му се следва индексация на трудовото
възнаграждение по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата. Сочи, че дори и формално длъжността, която заема,
да е вече разкрита в щатното разписание на САС, то му се дължи съответната
индексация по диапазони 5 и 6. Навежда, че длъжността „специалист-организатор
автотранспорт“ не е съществувала в разписанието на САС преди промяната от
15.07.2020 г., поради което е нова длъжност и по аналогия с § 1 ПЗРППКДАС е
следвало да запази трудовото си възнаграждение по размери и индексации,
приложими за ВКС. Сочи обаче, че § 1 ПЗРППКДАС е приет във връзка с различна
хипотеза – за заварен служител на длъжност в същия съд, чиято длъжност се
премахва с новия Класификатор към 2016 г., и се преназначава на сходна длъжност
при запазване на възнаграждението си.
Оспорва да е приложимо указанието по т. 62,2 от Решение на Пленума на ВСС
по протокол № 29/28.09.2017 г.
На следващо място ищецът излага, че Класификаторът на длъжностите имал за
цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в зависимост от ранга на
съдилищата, както и да определи границите на трудовите им възнаграждения, но
според чл. 123 КТ ответникът САС /и нов работодател/ е следвало да изплаща
възнаграждение по диапазони 5 и 6. В тази връзка поддържа, че ответникът е
второстепенен разпоредител с бюджетни средства и следва да спазва точно решенията
на ВСС. Именно поради това считано от преназначаването при работодател САС на
осн. чл. 123 КТ на 15.07.2020 г. до приемането на новия Класификатор през 2021 г.
ищецът е получавал възнаграждение съгласно диапазони 5 и 6.
Въззиваемият САС оспорва подадената въззивна жалба съгласно подаден
отговор от 24.07.2024 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че според чл. 341 ЗСВ колегиите
на ВСС издават Класификатор на длъжностите в съдебната власт, с който се определят
наименованията на длъжностите, изисквания за заемането им и възнаграждението за
длъжността. Съгласно чл. 4 от ППКДАС длъжностите в администрацията се
разпределят по групи, като администрацията на ВКС и на САС са отделени в отделни
групи/ диапазони. Поради това след като вече ищецът е служител на САС то му се
следва възнаграждение с индексация според диапазони 7 и 8 от Класификатора.
Ответникът - въззиваем сочи, че е изплатил всички възнаграждения на ищеца със
съответната дължима индексация като служител на САС.
За преназначаването си като „специалист-организатор автотранспорт“ в САС
ищецът е подписал нарочно допълнително споразумение и с него се е съгласил с
2
промяната на работодателя.
Сочи, че § 1 ПЗРППКДАС не е приложим. Разпоредбата на § 1 ПЗРППКДАС
била приложима единствено относно служители в самия съд, които са преназначени на
нови сходни длъжности през 2016 г. вследствие на промени в Класификатора поради
това, че заеманите от тях преди промените длъжности са премахнати. Това обаче били
заварени служители. А длъжността на ищеца е съкратена от щатното разписание на
ВКС и разкрита в това на САС, поради което той не е заварен служител на САС по см.
на сочената разпоредба. Възнаграждението на ищеца за исковия период било
индексирано правилно в съответните диапазони по Класификатора.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.
Ищецът С. С. Х. е предявил срещу Апелативен съд София /САС/ иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 5 499 лева - разликата между
трудовото възнаграждение на ищеца, което е получил, и това, което би получил, ако
беше приложена индексацията на възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6
от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода от
01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
В исковата молба и уточняващи молби от 05.04.2024 г. и от 17.05.2024 г. ищецът
твърди, че по силата на трудов договор от 2007 г. с работодател ВКС е заемал
длъжността „специалист-организатор автотранспорт“. Ищецът оспорва заеманата от
него длъжност във ВКС „специалист-организатор автотранспорт“ преди 15.07.2020 г.
да е била пряко свързана с възложеното на САС на 15.07.2020 г. стопанисване на
Съдебната палата. Поддържа, че трудовият му договор с ВКС не е прекратен и му се
следва индексация на трудовото възнаграждение по диапазони 5 и 6 от Класификатора
на длъжностите в администрацията на съдилищата дори и след 15.07.2020 г., когато
длъжността му е прехвърлена при работодател САС. След промяната на работодателя
на ищеца от ВКС в САС на осн. чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ считано от 15.07.2020 г. на ищеца
се дължала индексация на месечното трудово възнаграждение по диапазони 5 и 6 от
Класификатора – като на служител на ВКС. В тази връзка излага, че не се е съгласил с
преназначаването му при работодател САС във връзка с промяна стопанисването на
Съдебната палата.
Ищецът поддържа, че длъжността „специалист-организатор автотранспорт“ е
новоразкрита в САС считано от 15.07.2020 г.
Твърди, че при прилаганото индексиране на възнаграждението на ищеца по
диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата
ищецът е поставен в по - неблагоприятно положение спрямо останалите служители,
останали на работа във ВКС, чиито длъжности са останали в този орган на съдебната
власт.
Сочи, че до 2021 г. е получил възнаграждение в увеличен размер съгласно
диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата,
а в периода 2021 г. – 2023 г. увеличенията на трудовото му възнаграждение са
3
определени неправилно по диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата. По силата на сключеното допълнително
споразумение от 2021 г. с работодател САС размерът на основното му месечно
трудово възнаграждение бил увеличен от 1 418 лв. на 1470 лв. или с около 3,7
процента /по колони 7 и 8/, а останалите специалисти в САС са получили увеличение
от 1 336 лв. на 1470 лв. или това са 10 процента.
На следващо място ищцецът излага, че Класификаторът на длъжностите има за
цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в зависимост от ранга на
съдилищата, както и да определи границите на трудовите им възнаграждения, но
според чл. 123 КТ ответникът САС и нов работодател е следвало да изплаща
възнаграждение по диапазони 5 и 6. В тази връзка поддържа, че ответникът е
второстепенен разпоредител с бюджетни средства и следва да спазва точно решенията
на ВСС. Именно поради това считано от преназначаването при работодател САС на
осн. чл. 123 КТ на 15.07.2020 г. до приемането на новия Класификатор през 2021 г.
ищецът е получавал възнаграждение съгласно диапазони 5 и 6.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че ищецът е служител на САС считано
от
15.07.2020 г. и поради това се дължи и е приложена индексация по диапазони 7 и 8
като служител на САС. Излага, че е запазено трудовото възнаграждение на ищеца от
преди промяната, но негово индексиране като служител на ВКС не е нормативно
предвидено. Възнаграждението на ищеца било индексирано съответно. Излага, че
указанията по т. 62,2 от Решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/28.09.2017 г.
са приложими и се отнасят за хипотеза, сходна с настоящата, при която новоназначен
служител получава по-високо възнаграждение от заварените служители на сходни
длъжности. Според решение по т. 4,1 от протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия
“Съдебна администрация“ възнагражденията на прехвърлените служители не следвало
да се актуализират до изравняването им с тези на сходни или същите длъжности за
съответната група. Не бил приложим § 1 ПЗРППКДАС, понеже ищецът не е заварен
служител по см. на сочената разпоредба, а служител, по чието трудово
правоотношение считано от 15.07.2020 г. е с работодател САС.
Не е било спорно между страните, а и се установява, че по силата на трудов
договор № 528/09.01.2007 г. ищецът е назначен на длъжност “мл. специалист -
автотранспорт“ с работодател ВКС. По силата на допълнително споразумение №
234/13.02.2020 г. ищецът е назначен на длъжност „специалист-организатор
автотранспорт“. Не е спорно, че към 15.07.2020 г. трудовият договор е бил действащ,
непрекратен.
С протокол № 10/30.04.2020 г., т. 1,7, на Пленума на ВСС е изпратено решение
на Комисия “Бюджет и финанси“ към Съдийската колегия на ВСС за утвърждаване на
нова щатна численост на ВКС и САС във връзка със стопанисването на сградата на
Съдебната палата. Посочено е, че е необходимо САС да се обезпечи с необходимия
щатен състав във връзка с дейността по стопанисването на Съдебната палата.
Съгласно протокол № 18 от 09.06.2020 г. на Съдийската колегия на ВСС, т. 16,1,
на осн. чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ, са съкратени 31 щатни бройки от ВКС, считано от
15.07.2020 г. Тези щатни бройки са разкрити в САС считано от 15.07.2020 г., като сред
тях е и една щатна бройка за длъжността „специалист-организатор автотранспорт“,
заемана от ищеца. Според т. 16,3 от същия протокол СК на ВСС “не възразява“
административните ръководители на ВКС и на САС да приложат процедурата по чл.
4
343, ал. 2 ЗСВ /преместване без конкурс/ и да запазят трудовите възнаграждения
съгласно § 1 ПЗРППКДАС подобно на посочената в същата разпоредба хипотеза.
По този начин длъжността, която е заемал ищецът във ВКС, е прехвърлена във
връзка с промяната относно стопанисването на Съдебната палата от ВКС в САС.
Неоснователни са доводите на ищеца, че заеманата от него длъжност „специалист-
организатор автотранспорт“ не била пряко свързана със стопанисването на Съдебната
палата в София, поради което неправилно била съкратена от щатното разписание на
ВКС. Компетентният орган – СК при ВСС съгласно чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ, е взел
решение, по силата на което заеманата от ищеца длъжност е съкратена от щатното
разписание на ВКС и е разкрита в това на САС.
Със Заповед № А – 1102/01.12.2020 г. на Председателя на САС е утвърдена
структурата на САС, която включва и 1 щатна бройка за длъжността „специалист-
организатор автотранспорт“.
Във връзка с предложение изх. № 5285/22.06.2020 г. на Председателя на САС до
Комисия “Съдебна администрация“ при ВСС за разкриване на допълнителни 7 нови
длъжности в САС, необходими за обезпечаване стопанисването на Съдебната палата в
София, е проведена процедура. С решение на СК на ВСС по протокол № 39/10.11.2020
г., т. 7,5, тези длъжности са разкрити в САС. Това обаче не е пряко свързано с предмета
на делото. Следва обаче да се посочи, че с този протокол, т. 7,6, отново е прието, че
СК на ВСС “не възразява“ административните ръководители на ВКС и на САС да
приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ /преместване без конкурс/ и да запазят
трудовите възнаграждения съгласно § 1 ПЗРППКДАС подобно на посочената в същата
разпоредба хипотеза.
На 26.02.2021 г. между новия работодател на ищеца - САС, и ищеца е сключено
допълнително споразумение към трудовия договор № 163/26.02.2021 г. Според
споразумението ищецът продължава да изпълнява трудовите функции на същата
длъжност, която е заемал и преди 15.07.2020 г. С това споразумение е актуализирано
възнаграждението на ищеца. Със споразумение № 163/26.02.2021 г. размерът на
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е увеличен от 1 418 лв. на 1470
лв. по колони 7 и 8. Ищецът се спори, че останалите специалисти в САС са получили
увеличение от 1 336 лв. до достигане на сумата от 1470 лв.
Последващите споразумения от 15.04.2022 г. и 21.08.2023 г. отново е
актуализирано трудовото възнаграждение на ищеца, вкл. допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, с посочено основание чл. 219
ЗСВ, според който на съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно
възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа
като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не
повече от 40 на сто.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ трудовото правоотношение с работника или
служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване
или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне
на материални активи. С разпоредбата на чл. 123, ал. 1 КТ са уредени хипотези, при
които правата и задълженията на работодателя по трудови правоотношения, заварени
при промяната му, преминават върху правоприемника. С тази разпоредба са уредени
форми на правоприемство в трудовото правоотношение. При тези хипотези промяната
на работодателя не води до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците
и служителите. Трудовото правоотношение се запазва такова, каквото е било към
5
момента на извършването на промяната.
В хипотеза, в която дейности, права и задължения на учреждение преминават
към друго, е налице правоприемство на работодателя по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ. В този
случай прехвърлените материални активи продължават да се използват за
осъществяваната дейност, необходимостта от която не е отпаднала. От това произтича
и продължаващата заетост на работниците и служителите. Съществуващото или
новообразуваното учреждение - правоприемник става страна / работодател/ по
заварените трудови правоотношения на мястото на закритото държавно учреждение.
Така ТР № 10/27.11.2014 г. на ОСГК на ВКС.
Прехвърлянето на дейността по стопанисване на Съдебната палата от
правомощията на Председателя на ВКС в правомощията на Председателя на САС
попада именно в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ. Настоящият състав намира, че е
приложим именно чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ. Съкращаването на съответните щатни бройки
от ВКС и разкриването им в САС е следствие именно на възлагане стопанисването на
Съдебната палата в София на САС считано от 15.07.2020 г. Съгласно чл. 343, ал. 2 ЗСВ
при назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет,
Инспектората на Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието или
същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се
провежда. Поради тази причина ищецът е преназначен в САС без конкурс като
предишен служител на ВКС. Според т. 16,3 от протокол от 09.06.2020 г. на СК на ВСС
“не възразява“ административните ръководители на ВКС и на САС да приложат
процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ /преместване без конкурс/, но водещо е възлагане
стопанисването на Съдебната палата.
За процесния период страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, съгласно което ищецът е изпълнявал длъжността „специалист-
организатор автотранспорт“ при работодател САС, като същото е възникнало на
основание на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ.
Спорен въпрос по делото е за размер на полагаемото се на ищеца месечно
трудово възнаграждение.
При промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 КТ трудовите правоотношения
с работниците и служителите се запазват такива, каквито са били към момента на
извършването й. Съгласно чл. 123, ал. 2 КТ в случаите по чл. 123, ал. 1 КТ правата и
задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от
трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия
работодател преобретател.
По делото не се спори, а и се установява от заключението на Съдебно –
счетоводната експертиза, че за исковия период на ищеца е заплатено трудово
възнаграждение при прилагане на диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата. Ищецът претендира горницата, която би се получила,
ако бяха приложени в исковия период диапазони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата.
Съгласно чл. 341, ал. 1 ЗСВ колегиите на Висшия съдебен съвет издават след
съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси" Класификатор на длъжностите на
съответните органи на съдебната власт, в който се определят наименованията на
длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната
длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за
ранг.
6
Според Правила за прилагане на Класификатора то той се състои от част
първа – наименования на длъжностите, част втора – диапазон на възнагражденията, и
част трета – възнаграждение за ранговете.
Неоснователни са възраженията на ищеца - въззивник, че Класификаторът на
длъжностите имал за цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в
зависимост от ранга на съдилищата. Според посочените разпоредби Класификаторът
на длъжностите определя границите на трудовите възнаграждения. Колони 5 и 6 от
него се отнасят за ВКС и ВАС, а колони 7 и 8 – за САС. Според чл. 7, ал. 1 от
Правилата основните месечни работни заплати се определят в диапазон “от –до“
според съответната колона.
Не е спорно, а и се установява, че след преназначаването на ищеца в САС във
връзка с промяна в стопанисването на Съдебната плата считано от 15.07.2020 г.
трудовото му възнаграждение не е намалено, а е запазено. В този смисъл са указанията
по т. 16,3 от протокол от 09.06.2020 г. на СК на ВСС и протокол № 29/28.09.2017 г. от
заседанието на Пленума на ВСС, т. 62,2.
Съгласно протокол № 29/28.09.2017 г. от заседанието на Пленума на ВСС, т.
62,2 е указано на административните ръководители на органите на съдебната власт, че
при преназначаване на служители и запазване размера на достигнатото
възнаграждение /задължение в случая по чл. 123, ал. 2 КТ/, то те запазват това
възнаграждение до изравняване с възнаграждението, съответстващо на
възнаграждението на новата длъжност и едва след това възнаграждението може да е
актуализира. В случая възнаграждението на ищеца, получавано в размерите преди
15.07.2020 г. като служител на ВКС, е запазено, което се установява от заключението
на ССчЕ. Това обстоятелство не се и оспорва. Именно поради тази причина в периода
от 15.07.2020 г. до приемането на нов класификатор през 2021 г. ищецът е получавала
съответното възнаграждение. Неоснователни са възраженията на ищеца, че поради
прилагане за този период на индексацията по диапазони 5 и 6 от Класификатора за
този период /според посоченото в исковата молба/, то и за исковия период му се дължи
индексация по диапазони 5 и 6 от Класификатора.
Правилата за определяне на работната заплата са част от вътрешните актове
на работодателя, които са приложими за всички работещи при него по трудово
правоотношение, независимо дали същото е възникнало чрез сключване на трудов
договор с работодателя или по реда на чл. 123 КТ. В случая заплатите на служителите
в администрацията на съдилищата се определят от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, приеман ежегодно от Пленума на ВСС. Определящ
за размера на трудовите възнаграждения е органът на съдебната власт, в който се
престира работната сила. Видно от чл. 4 от ППКДАС и Класификатора органите на
съдебната власт, същите попадат в различни групи и за всяка група размерът на
максималното възнаграждение е различен. Приложимостта на правилата за образуване
на работната заплата не е поставена в зависимост от начина, по който е възникнало
правоотношението или от предходния работодател по см. на чл. 123 КТ. В
разпоредбата на чл. 123 КТ е уредено запазването на вече възникнали права на
работника по правоотношението с предишния работодател и е забранено влошаване на
положението на работника, но не е отречена приложимостта на вътрешните правила на
новия работодател.
Поради това правилно в исковия период възнаграждението на ищеца е
определяно и заплащано по диапазони 7 и 8 – приложимо за САС, и претендираната
горница, която би се получила ако бяха приложени диапазони 5 и 6, е недължима.
7
Неприложим е § 1 от Правила за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата. Според него заварен служебен
съдебен служител на длъжност, която не е предвидена по новия Класификатор и
съответната група съдилища, се преназначава на друга сходна длъжност при запазване
на възнаграждението. При липса на сходна длъжност служителят запазва длъжността и
възнаграждението си. Ищецът не е заварен служител по смисъла на тази разпоредба.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13225/04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 7728/2024
г. на СРС, ГО, 145 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8