Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на четвърти януари 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2610 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Ч.И.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З. срещу Решение
№624/09.10.2020 г. по преписка №118/2019 г. на КЗД петчленен разширен състав, с
което е установено, че „Параходство български морски флот“ АД, в качеството му
на работодател, не е извършило нарушение на забраната за дискриминация спрямо Ч.И.А.,
на основата на признаците „лично положение“, „увреждане“ и нарушение на чл.14
от ЗЗДискриминацията и е оставил без уважение жалбата на А..
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, тъй като в хода на производството пред комисията
са допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се твърдения за
неправилно установена фактическа обстановка, както и за неправилна и
незаконосъобразна преценка на събраните доказателства. Посочено е, че решението
е мотивирано въз основа на докладна записка в вх.№ 660/07.12.2018 г. на
Директор Дирекция „Техническа експлоатация“, която докладна записка е била
изключена от доказателствения материал по делото. Въпреки това са изложени
пространни мотиви от страна на жалбоподателя за антидатирането на тази докладна
записка, както и срещу съдържанието на същата.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява. Процесуалният му представител поддържа изцяло жалбата на сочените в нея
основания. Пледира за отмяна на решението на КЗД и за постановяване на решение,
с което да се установи наличието на дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗД на основа на признак „увреждане“ и/или „лично положение“ и нарушение на
чл.14 от ЗЗД. Представени са и подробни писмени бележки. Претендират се
разноски по делото.
Ответника, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна
„Параходство Български Морски Флот“ АД, чрез процесуален представител оспорва
жалбата. Пледира за отхвърляне на същата, като мотивира правилност и
законосъобразност на оспореното решение на КЗЗД. Депозира подробни писмени
бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 22.04.2019 г.
жалбоподателя А. е сезирал КЗД с искане /наименувано жалба/ да се произнесе
дали е налице дискриминация на основата на признак „увреждане“ и/или „лично
положение“, а в условията на алтернативност да установи дискриминация на основание
чл.14 от ЗЗД, от страна на „Параходство БМФ“ АД. В
искането е посочено, че А. е бил служител на „Параходство БМФ“ в периода от
14.11.2016 г. до 04.01.2019 г. с длъжност „Експерт, суперинтендант“, като
трудовият му договор е прекратен по негова инициатива на основание чл.327, ал.1
т.2 от КТ. При изплащане на трудовите възнаграждения за месец ноември 2018 г.,
с дата 18.12.2018 г., А. не бил получил коледен бонус, какъвто са получили
останалите служители в предприятието, въпреки, че според него отговаря на
всички условия за да получи такъв. Твърденията на А. са, че той не е получил
„коледен бонус“ тъй като по време на изплащането на тези средства е бил в
отпуск поради временна неработоспособност удостоверено с болничен лист Е20183298433
издаден за периода 08.12.2018 г. – 6.01.2019 г. Навел е твърдение, че
здравословното му състояние е част от „личното му положение“, поради което е
дискриминиран на основата на двата признака посочени в чл.4 от ЗЗД, а именно
„увреждане“ и „лично положение“. Като доказателство за дискриминационното
отношение на дружеството привежда довода, че последното е атакувало болничният
лист пред ТЕЛК, който е отхвърлил жалбата. В условията на алтернативност в
жалбата е посочено, че А. не е третиран еднакво с останалите си колеги, тъй
като при равни други условия те са получили „коледен бонус“, а той не е, като
според него това е нарушение на чл.14 от ЗЗД.
При разглеждането на
искането на А. състав при КЗД е установил, че Ч.И.А., е бил служител на
дружеството работодател - "Параходство български морски флот” АД, заемал
длъжността „експерт, суперинтендант”, в периода от 14.11.2016 г. до 04.01.2019
г. Трудовото правоотношение с ответното дружество е възникнало на 14.11.2016 г.,
съгласно трудов договор №270535/ 11.11.2015 г., за изпълнение на
длъжностна" експерт, суперинтендант, стажант", а считано от
14.11.2017 г. с допълнително споразумение №302080/11.11.2017г. А. е бил
преназначен на длъжност „експерт, суперинтендант“.
В хода на разглеждането
е установено, че дружеството работодател е изплатило допълнително материално
стимулиране /ДМС/ на част от служителите в администрацията на “Параходство
български морски флот” АД през месец 12.2018 г.
Установено е същото
така, че въз основа на докладна записка вх. № 660/07.12.2018г. на директор
дирекция "Техническа експлоатация" (приложена по преписката), поради
извършването на нарушения на трудовата дисциплина от служителя Ч.А. е било
разпредено откриване на процедура за реализиране на дисциплинарната му
отговорност. От данните по преписката се установява, че описаните в докладната
нарушения и причинените финансови загуби за дружеството работодател е било
предложеното дисциплинарно наказание - "уволнение" по чл. 188, т. 3
от КТ на Ч.А..
Между страните не се
спори, че в периода 08.12.2018 до 06.01.2019 година, Ч.А. е бил в болничен,
съгласно издаден, болничен лист № Е 20183298433/07.12.2018 г., като му е бил
определен 30 дневен срок за временна неработоспособност. Видно от приложените
по преписката доказателства се установява, че работодателят е обжалвал
издадения болничен лист (а именно Решение № 1287/07.12.2018г. на Обща ЛКК при
МБАЛ „Св.Ана“ ЕООД. С Решение ЕР №88/10.01.2019г. на ТЕЛК е имало потвърждаване
на издадения болничен, оспорен работодателя.
В случая няма спор, а и
от доказателствата се установява, че на основание чл. 193, ал. 1 от КТ е била
издадена заповед на А. К. , с която са били изискани писмени обяснения от Ч.А.
във връзка с описаните в докладната нарушения на трудовата дисциплина. Видно от
приложените доказателства става ясно, че до реализиране на дисциплинарната
отговорност на жалбоподателят А. не се е стигнало, тъй като същият без да се явява лично в
дружеството е представил два болнични листа за временна неработоспособност,
след което е прекратил едностранно трудовия си договор на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ.
От данните по преписката
е установено също, че трудовото правоотношение между А. и „Параходство БМФ“ АД е
било прекратено съгласно Заповед №208591/04.01.2019 г. на основание чл. 327,
ал.1, т 2 от Кодекса на труда, въз основа на подадено от жалбоподателя
заявление.
Видно от приложените по
преписката доказателства (допълнения към трудов договор) се установява, че в
периода от назначаването през 2016 до 04.01.2019 г., когато е прекратен
трудовия договор на Ч.А., последният е имал увеличение на трудовото
възнаграждение.
Установено е от състава
на КЗД, че ДМС през месец декември 2018 г. е изплатено на част от служителите
въз основа на докладна № 633/21.11.2018 г. изготвена от директор Дирекция „Техническа
експлоатация и обслужване“, в която седем от петнадесетте служители в дирекцията са предложени за парична награда.
Жалбоподателя не е измежду предложените за награда.
Въз основа на горните
констатации, решаващият състав е приел, че „Параходство БМФ“ АД не е извършило
нарушение на забраната за дискриминация спрямо А., на основата на признаците
„лично положение“ „Увреждане“ и нарушение на чл.14 от ЗЗД. За да постанови
такова решение съставът е приел, че временната нетрудоспособност, за която на А.
са били издадени два болни не отговаря на легалната дефиниция изведена в чл. 1
от Конвенцията за правата за правата на хората с увреждания на понятието
„увреждане“, а именно: хората с увреждания включват лица с трайна физическа,
психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с
обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно
участие в обществото равноправно с останалите.
По отношение на признака
„лично положение“ решаващият състав е приел, че в хода на цялото производство
по преписката не е установено наличието на същностна характеристика на
жалбоподателя, която да го отличава от останалите служители и въз основа на
която той да е бил дискриминиран. Отделно и не само в рамките на производството
не е установен и годен сравнител.
За да приеме, че не е
нарушен чл.14 от ЗЗД съставът на КЗД е извел извод, че не са събрани
доказателства за нееднакво третиране на А. спрямо другите служители в
дирекцията, в която е работил.
Горната фактическа
обстановка, съдът приема за безспорна между страните. В хода на съдебното
производство не бяха представени нови относими доказателства.
С оглед на горната
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна по следните съображения.
Съгласно член 4, ал.1 от
ЗЗД се
забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
В чл.4, ал.2 от ЗЗД е
дадена легална дефиниция на понятието пряка дискриминация, като е посочено, че
това е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по
ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства.
Съгласно чл.9 от ЗЗД в
производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е
жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно
третиране не е нарушено.
От представените по
делото доказателства се установява само, че жалбоподателят А. не е получил ДМС
през месец 12.2018 г., но не и, че това е станало въз основа на някой от
защитените от ЗЗД признаци.
Настоящият състав на
съда, няма да обсъжда докладна записка вх.№660/07.12.2018 г., тъй като същата
от една страна е неотносима към предмета на доказване по делото, а от друга
страна е била изключена от доказателствата по делото още с протоколно решение
на съставът разгледал жалбата от 29.01.2020 г. /л.117 гръб от преписката/.
По отношение на
твърденията на жалбоподателя за осъществена дискриминация спрямо него, на
основа на признаците „увреждане“ и „лично положение“.
Съдът изцяло споделя
мотивите на решаващия състав на КЗД, че обстоятелството, че А. е бил в болничен
към момента на изплащане на ДМС не покрива изискванията на легалната дефиниция
на понятието „увреждане“ по смисъла на Конвенцията за правата за правата на
хората с увреждания. Още повече, че не са събрани доказателства, че А. не е
получил ДМС единствено поради обстоятелството, че към момента на изплащането му
е бил в болничен. Напротив, по делото са представени докладна
вх.№633/21.11.2018 г. /л.89/ от директор дирекция „ТЕ“ и Заповед
№179/22.11.2018 г. /л.88/ на Изпълнителния директор на „Параходство БМФ“ АД,
въз основа на които е изплатено ДМС на служителите в предприятието. Тоест
решението за изплащане на ДМС е взето преди А. да се разболее и да излезе в
отпуск поради временна неработоспособност, което автоматично изключва
възможността той да е дискриминиран на основание „увреждане“. Нямало е как
изпълнителния директор на предприятието, към 22.11.2018 г. да е предполагал, че
А. ще излезе в болничен през м. декември и заради това да не го е включил в
списъка с наградените служители.
Не се доказаха
твърденията на жалбоподателя и за извършена спрямо него дискриминация на
принцип „лично положение“ и нарушение на чл.14 от ЗЗД. И двата признака
включват нееднакво третиране на лицето спрямо колегите му, при равни други
условия.
Не отговаря на истината
твърдението на жалбоподателя, че той единствен не е получил „коледен бонус“ в
цялото предприятие. По делото беше безспорно установено, че в предприятието не
е изплащан „коледен бонус“. Било е изплащано ДМС под формата на парична награда
във връзка с изпълнение на допълнително поставени задачи, довели до икономии за
Дружеството. Подбора на наградените е станал въз основа на вътрешните правила
за работна заплата на „Параходство БМФ“ АД /л.24/. Видно от приложената докладна
вх.№633/21.11.2018 г. /л.89/ от директор дирекция „ТЕ“ и извлечението от
поименното щатно разписание на дружеството в отдела, където е работил А. са
работили поне 15 служители, от които само 7 са били предложени за награда,
което идва да покаже, че жалбоподателя не е бил третиран различно от останалите
си колеги. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателят не е бил лишен от
„коледен бонус“ на някой от защитените по ЗЗД признаци, а просто не е бил
предложен за награда, тъй като с работата си не е допринесъл за постигането на
високи положителни финансови резултати и икономии. Не на последно място съдът
кредитира и оценките, които А. е получил при атестирането му за първото
полугодие на 2018 г., които са значително по-ниски от тези на колегите му.
При този изход на спора,
съдът намира, че жалбоподателя следва да заплати на заинтересованата страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ч.И.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З.
срещу Решение №624/09.10.2020 г. по преписка №118/2019 г. на КЗД петчленен
разширен състав, с което е установено, че „Параходство български морски флот“
АД, в качеството му на работодател, не е извършило нарушение на забраната за
дискриминация спрямо Ч.И.А., на основата на признаците „лично положение“,
„увреждане“ и нарушение на чл.14 от ЗЗДискриминацията и е оставил без уважение
жалбата на А..
ОСЪЖДА Ч.И.А., ЕГН ********** *** да
заплати на „Параходство български морски флот“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Варна, бул.“Приморски“№1, сумата от 200 /двеста лева/лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :