№ 11630
гр. С., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110115710 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Е. С. П., чрез адв. Г., извежда съдебно предявените си субективни права при
твърденията, че на 11.02.2022 г. по обед излязла да се разходи около дома си, находящ се в
гр. С., ул. „П.М.“ №28 и около 12:00-12:10 часа по ул. „Л.“, в района на № 6 била нападната
от две агресивни безстопанствени улични кучета. Първо я захапало кучето от лявата
страна, което я съборило на земята, като в този момент до нея се приближило и кучето от
дясно, което също я захапало. Не успяла да се защити и вслествие на ухапването получила
редица травматични увреждания. Поддържа, че кучетата нямали никакви отличителни
белези за принадлежност – нямали каишки, не били придружавани от никого, а от външния
им вид и поведението им, ищцата прави извод, че били безстопанствени. Свидетел на
случката станал работник в сервиз, разположен непосредствено до мястото на инцидента,
който помогнал. Веднага след инцидента, още в същия ден потърсила медицинска помощ
и посетила съдебномедицинския кабинет на ул. „Здраве“ № 2, ет. 2 към УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, където раните били прегледани от д-р А.А.. В резултат на
прегледа били констатирани причинените травматични увреждания, за което било
съставено съдебномедицинско удостоверение № V-50/2022 г. В резултат на прегледа били
установени следните увреждания – охлузвания, кръвонасядания по двете подбедрици, като
било констатирано, че посочените травматични увреждания обективно могло да бъдат
получени от ухапване от куче. Посочените увреждания причинили силни болки и
страдания. Ищцата поддържа още, че вследствие на нападението, освен непосредствено
претърпените от ухапванията силни болки и страдания, изпитала силен уплах и стрес.
Развила страхова невроза в градска среда, след инцидента имала неспокоен сън и постоянни
1
кошмари, предизвикани от лошите спомени. Често имала негативни мисли и чувства,
избягвала ситуации, които напомняли за събитието, заобикаляла кучета и места, подобни на
мястото на инцидента. В резултат на всичко изброено, ищцата твърди, че се чувствала
отпаднала, стресирана, несигурна, неспокойна и най-вече недоволна от факта, че
общинската администраця не била изпълнила задълженията си, произтичащи от закона.
Наред с описаните неимуществени вреди, ищцата претърпяла и имуществени вреди в
размер на 50 лева, изразяващи се в заплатената от нея сума за извършения преглед и
изготвеното съдебномедицинско удостоверение. Твърди, че уведомила Столична община за
случката с оглед предприемане на необходимите мерки за прибирането на кучетата и
настаняването им в приюти. След неколкократна промяна на датата, на която служители на
общината следвало да дойдат на мястото на инцидента за подписването на протокол за
извършените от тях действия, на последно уговорената дата служители на Столична община
така и не дошли. Ищцата поддържа, че безстопанствените кучета съгласно чл. 47, ал. 3, изр.
2 ЗЗЖ били изцяло под надзора и грижите на общината, която трябвало да взима мерки, за
да се гарантира безопасното им поведение спрямо хората. Твърди, че посочените вреди са
причинени вследствие неизпълнение на задълженията на ответника да предприеме мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл. 50,
т. 2 ЗЗЖ. Ето защо, ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата в размер на
4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
на нападанието, както и сумата в размер на 50 лева – имуществени вреди, изразяващи се в
сумата заплатена за медицински преглед, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. (датата
на увреждането) до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата,
че са налице предпоставките за предявяване на иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 50,
т. 2 вр. чл. 49 ЗЗЖ. Твърди, че ответникът изпълнил, чрез служителите си, възложените му
по закон задължения, като била приета Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета 2008 г. – 2011 г., приета с Решение № 231 по Протокол № 11 от
24.04.2008 г. на СОС, а с Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на СОС била
приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията
на Столична община 2012-2016, чието изпълнение било продължено с Решение №
38/08.02.2018 г. СОС. В закона нямало поставено изискване за постигането на конкретен
резултат, а именно – липсата на безстопанствени кучета. Нямало противоправно бездействие
на ответника, тъй като Столична община реализирала конкретни действия по изпълнение на
вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което
не следвало да се направи извод, че служителите на СО били бездействали противоправно.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения досежно времето и мястото на
инцидента, механизма на инцидента, причинените увреждания, причинната връзка между
твърдения инцидент и получените увреждания. Оспорва, че твърдените от ищцата вреди
били причинени от безстопанствено куче. Оспорва претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, доколкото заплатената такса за съдебномедицинското
2
удостоврение била във връзка със снабдяването с доказателства за водене на настоящия
процес и не била в причинно-следствена връзка с лечението на получените травми. Ето защо
моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото
(медицински документи) – съдебномедицинско удостоверение, фискален бон и гласните
доказателства чрез разпита на свидетелите А.С.С. и Ц.Б.С., чиито показания следва да бъдат
ценени като последователни, убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и имащи първичен характер, настоящият съдебен състав
приема за установено по несъмнен начин, че на 11.02.2022 г., около 12:00-12:10 ч., в гр. С.,
по време на разходка на ул. „Л.“, в района на №6, ищцата Е. С. П. била нападната от две
безстопанствени кучета, които я ухапали, в резултат на което получила охлузвания и
кръвонасядания по двете подбедрици. От показанията на свидетелите А.С. и Ц.С. се
установява, че вследствие на ухапванията ищцата търпяла болки и страдания, като
възстановяването й продължили около 2-3 месеца. Била много стресирана, като дълго време
след това я е било страх да се движи сама навън.
Като доказателства по делото са приети и Програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012 – 2016 г., ведно с
приложение, справки за дейността на ОП "Екоравновесие", отчет за изпълнение на мерките
по т. VІ от Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Столична община 2012 – 2016 г. и годишни отчети от директора на ОП
„Екоравновесие“ за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2017 г., 2018 г. и 2019г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че: при процесния инцидент ищцата е получила охлузвания и кръвонасядания
по двете подбедрици; уврежданията представляват линеарни и ивицовидни успоредни
охлузвания на кожата с различни размери; основната локализация на охлузванията е по
задната повърхност на дясната подбедрица в долната й трета и по задно външно-
страничната повърхност на лявата подбедрица в средната й трета; механизмът на
получаване на уврежданията е под въздействие на тъпоръбести предмети, каквито са и
кучешките зъби, като е възможно описаните увреждания да бъдат получени от съзъбие на
куче; получените увреждания са причинили на ищцата болка и страдание, като
продължителността на разстроеното й здраве е било около 3 седмици, тъй като при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при
такъв вид увреждания е около 15-20 дни.
По отношение на правните изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/
3
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители
на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват
дейност по изолиране на безстопанствени кучета.
В разпоредбите на Закона за защита на животните (ЗЗЖ), действали към момента на
увреждането – чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т.
2, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на
необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и
осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни,
както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В
допълнение следва да се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение
на Кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в
приюти.
Несъмнено е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно
състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради
това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането
им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната
мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ), като само
по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети (чл. 47,
ал. 3 ЗЗЖ). Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено,
че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях
мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от
вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места).
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на
длъжностните лица на ответника по изпълнение на възложените им със закон задължения е
противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те
постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато
общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи
дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. Неоснователно се явява възражението на ответника, че е взел достатъчно
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, което
предполага постоянен контрол върху тях в жилищните квартали. От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е била ухапана от две
безстопанствени кучета, които са нямали нито каишка или намордник, нито маркировка.
Обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са
наранили човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила
надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ – макар да е започнала да изгражда
приюти за скитащи кучета и съответно да настанява тези животни в тях, не е доказано
Столична община да е предприела други предвидени от нея мерки за ефективното
овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на
агресивното им поведение, посочени в приложение № 1 към Решение № 224 по Протокол №
16 от 10.05.2012 г. на Столичен общински съвет (а доказателствената тежест в тази насока е
била на ответника), а именно: поетапно увеличаване екипите по залавяне на
безстопанствени кучета; закупуване на мобилна клиника или оборудване на общинско
помещение на територията на всеки район в Столична община за извършване на безплатни
4
кастрации, ваксинации и идентификация с микрочип на домашни и безстопанствени кучета;
проверки на собствениците на кучета от мобилните екипи по район и с участието на
Столичен инспекторат, Общинска полиция и Областна дирекция за безопасност на храните
и местните органи на МВР; преброяване на безстопанствените кучета на територията на
Столична община; отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или
домашни кучета и др.
Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети
(прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ) е изцяло в тежест на общината – същата може
да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма да е опасно за
здравето и живота на хората, тъй като те са под нейните надзор и грижи съгласно чл. 47, ал.
3, изр. 2 ЗЗЖ.
Доказано е по делото, че кучетата, които са нападнали ищцата и са я ухапали, са били
безстопанствени (тъй като не са били в определеното за това място или в дом и е нямало
стопанин с тях). Обстоятелството, че кучетата са били безстопанствени не подлежи на
доказване от ищцата, а тежестта на доказване на обратното пада върху ответника. И това е
така, тъй като липсата на стопанин е за отрицателен факт и не подлежи на доказване от този,
който го твърди. Страната която се позовава на обратния положителен факт, а именно, че
кучетата са имали стопанин, следва да го установи. За това, обаче, ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен
състав приема, че описаното по-горе бездействие на длъжностни лица на ответника се явява
непосредствена причина на претърпените от ищцата неимуществени вреди – тя е претърпяла
болки и страдания, както и психическо и стресово напрежение от нападението и
ухапванията на безстопанствените кучета. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и виновно.
Самите вреди също са доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на
ценените гласни доказателства, поради което ответникът носи отговорност за обезвредата
им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица
вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Така обоснованият извод
за осъществен фактически състав, придаващ на Столична община качеството на лице,
отговарящо на деликтно основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на
възлагане на определена работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за
улавянето и изолирането на скитащите безстопанствени кучета и евтаназията им или с
предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов
представител на юридическото лице – Столична община – да сключва договор за
извършването на дейности по регулиране на популацията на безстопанствените кучета (виж
Решение № 383 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. дело № 424/2009 г., ІV г. о, ГК и Решение №
279 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1533/2010 г., ІІІ г. о., ГК).
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4
от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните
5
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
По делото се установява, че констатираните увреждания са причинили на ищцата
болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си
инцидентът е предизвикал стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни
изживявания у ищцата. Съобразявайки, от една страна, тежестта на уврежданeто, възрастта
на пострадалата – същата е била на около 46 години към момента на увреждането,
обстоятелствата, при които е настъпило същото – внезапно нападение не от едно, а от две
кучета, продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и
интензивността на физическите и психическите страдания на ищцата, и от друга – липсата
на трайни последици за здравето, както и на настъпили съществени промени в начина й на
живот, СРС приема, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени
вреди възлиза на пълния претендиран от ищцата размер от 4000 лв.
Следва да бъдат възстановени и претендираните и заплатени от ищцата във връзка с
ухапването от безстопанствените кучета имуществени вреди в размер на 50 лв. за заплатен
медицински преглед, съгласно представения по делото фискален бон.
Ето защо предявените искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 210 лв., за съдебно-
медицинска експертиза в размер на 500 лв., като претендира и адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 513,50 лв.
Същевременно, при преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не
е длъжен да присъди минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява
сложността на делото от фактическа и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело
№568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.). В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от
фактическа и правна страна съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул. М. № 33,
да заплати на Е. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.М.“ № 28, на основание чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 4000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от две безстопанствени
кучета на 11.02.2022 г. в гр. С., по време на разходка на ул. „Л.“, в района на №6, както и
сумата от 50 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен медицински
преглед, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. (датата на увреждането) до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул. М. № 33,
да заплати на Е. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.М.“ № 28, на основание чл.
6
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1310 лева – съдебни разноски за производството пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7