Решение по дело №5615/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 27/07.01.2022г. по НАХД № 5615/2021г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано въз основа на предложение, внесено от БРП,
с което срещу Р. СТ. СТ., ЕГН **********, роден на * г. в гр.*, български гражданин, с
постоянен адрес: с. *, общ. *, обл. *, ул. „*“ № 12, българин, с основно образование,
неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че на 22.04.2021г. в гр. *, пред * -
системен администратор в сектор „Пътна полиция" - КАТ при ОДМВР - *, в писмена
декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи към
Заявление до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД - МВР - *, която по силата на
закон - чл. 160 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал.2, вр. чл.1, т.3 от
Наредба № 1-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -
*, потвърдил неистина, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № * е загубено, а всъщност е било отнето от властите на Федерална
Република Германия - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като изразява
съжаление за стореното и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Р. СТ. СТ., ЕГН **********, роден на * г. в гр.*, български гражданин,
с постоянен адрес: с. *, общ. *, обл. *, ул. „*“ № 12, българин, с основно образование,
неженен, неосъждан.
Същият притежавал свидетелство за управление на МПС № *, което на 29.03.2021 г.
било отнето от компетентните власти на Федерална република Германия.
На 22.04.2021 г. обвиняемият Р.С. отишъл в сградата на Сектор„Пътна полиция“ -
КАТ при ОДМВР - гр. *, като целта на посещението му била да му бъде издаден нов
документ за правоуправление. Обвиняемият подал заявление с вх.№ 7753/22.04.2021 г. за
издаване на документи за самоличност на българските граждани до Началника на Сектор
„Пътна полиция” - гр. * и попълнил писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010г., която по силата на
закон - чл. 160 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. чл.1, т. 3 от
Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи, се подава пред орган на властта - Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.*. В декларацията обв. Р.С. собственоръчно
написал, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с № * е изгубено,
като декларирал, че същото не е отнето от властите в страната и чужбина.
1

Св. * - системен оператор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. * приел
подаденото от обвиняемия Р.С. заявление, ведно с декларацията и подготвил необходимите
документи във връзка с неговото обработване.
На 18.06.2021 г. в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.* било получено
писмо с per. № 3286р-27937/2021 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“, в
което било посочено, че свидетелството за управление на МПС на обв. Р.С. е било отнето от
властите на Федерална Република Германия на 29.03.2021 г., поради управление на МПС
след употреба на алкохол.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на свидетелите * (л. 16, том 1 от ДП), * (л. 19, том 1 от ДП),
* (л. 21, том 1 от ДП), обяснения на обвиняемия (л. 3, том 2 от ДП), справка за съдимост (л. 8
от съдебното производство); Декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л. 39, том 1 от ДП),
както и от останалите приобщени по съдебното и досъдебното производство писмени
доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. Самият
обвиняем също признава за извършеното и дава подробни обяснения.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313,
ал.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Тюлиев. На
следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон -
чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал.2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010
г. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник
на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-*, като на последно място в нея обвиняемият
обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че бил изгубил свидетелството си
за управление на МПС № № *, когато в действителност същото е било иззето от
2

контролните органи във Федерална република Германия и той е бил наясно с това.
Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за невярно
деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от подсъдимото
лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е
иззето, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издаден
дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е
откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с
подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията -
волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в
следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно
действителното положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искала именно
това, за да може по този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил
предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който
текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до
триста лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият не е неосъждан (както стана дума същият е бил
реабилитиран, който факт заличава последиците от осъждането и кара съда да го третира
именно, като неосъждан) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че за същият до настоящия момент
няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на *. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е
осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. Следва
да се отчете, че обвиняемият съдейства за разкриване на обективната истина, като в съдебно
заседание изрази съжаление за стореното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска
степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
3

обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на
1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху С. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.
4

Номер на акта:	27
Дата:	7 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120205615
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 декември 2021 г.

Решение по дело №5615/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите