МОТИВИ по НОХД № 46/2021 година

Против подсъдимия М.К.М. ***, е внесено обвинение от Районна прокуратура гр.В.– ТО гр.М. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.2 от НК, затова че на 07.09.2020 г. в двора на Детска градина в с. Р., общ. Р. е причинил лека телесна повреда на Ц.Й.В. ***, изразяваща се в охлузване на челото, драскотини на дясна предмишница и оток тилно- увреждания, довели до болка и страдание, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт, като прави уточнение, че по отношение на подсъдимия, следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от адв. Г.П.от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия също взема становище за приложението на чл.78а от НК.

Подсъдимият се признава за виновен и изцяло поддържа показанията, които е дал на досъдебната фаза.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

подсъдимият М.М. се познавал с 15-годишната Ц.В., с която са бивши приятели. На 07.09.2020 г. към 20.30 часа свидетелката В. отишла в двора на Детската градина в с.Р., заедно със сестра си К. В. и приятелите си Л. К., А. Н. и С. Н.. Те си говорели, когато в двора влязла свидетелката М. Б.а Т. - майка на М.М.. Тя се приближила към групичката от младежи и се обърнала към с тях с думите: “Я да видим кои са тези маймуни тука, които цапат, а после майка ми трябва да чисти“. Майката на Т. работела като чистачка в Детската градина. Когато задала този въпрос Т. гледала към свидетелката В. и затова тя й отговорила, че не цапат, а седят и си говорят. Тогава Т. я нагрубила, като я нарекла „курва мръсна“. В. не й отговорила. В двора на Детската градина влязъл и подсъдимия М.. Без каквато и да е причина той се приближил към Ц. и я нарекъл „курва мръсна, боклук, ще те пребия!“. Тогава Ц. решила да си тръгне. Станала от мястото, където седяла и когато тръгнала подсъдимия й препречил пътя, хванал я с две ръце и я опрял в стената на сградата на Детската градина. След това започнал да й нанася силни удари с юмруци по главата и тила. В. усетила силни болки в тила и главата. Майката на подсъдимия се намесила, като искала да попречи на сина си да удря Ц., но не успяла. Тогава се намесил и свидетелят А.Н.и с много усилия успял да издърпа М., за да прекрати нанасянето на ударите. Ц. използвала момента, когато подсъдимия бил издърпан и побягнала към в къщи, заедно със сестра си К.. Като се прибрала у дома към 21.00 часа там била майка й Н.Р.. Пострадалата плачела, била много разстроена, оплакала се от силни болки в главата. По челото на дъщеря си Р. видяла, че има рана и кръв, а по тила имала подутина. По десния лакът имала кръв и рана. Попитала я какво се е случило и Ц. и разказала, че бившия й приятел М. без никаква причина я хванал с две ръце, опрял я в стената и започнал да й нанася удари с  юмруци в главата и тила. Майката веднага се обадила на тел №112 и потърсила медицинска помощ. В дома им първо дошли полицаи. На място пристигнал свидетеля Д. С. с колегата си Д. К. и двамата полицай в РУ гр.Р.. Свидетелят С. е категоричен, че Ц. била намерена в дома си, като по главата по дясно слепоочие видял раната, а по дясна предмишница охлузване. Момичето се оплакало, че изпитва силни болки. След пристигане на линейка пострадалата била откарана в Спешния център в гр.Р., където били обработени раните й. На 09.09.2020 г. майката отвела дъщеря си в гр.В.при съдебен лекар. Той я прегледал и издал Медицинско удостоверение, в което отразил получените увреждания. Впоследствие е назначена Съдебно-медицинска експертиза. Д-р Р. А. дал заключение, че Ц.В. е получила  надигнато червено кафяво охлузване на кожата на челото с размери 2,5/1,5 см. Вляво тилно е установен мековат оток с диаметър 6 см. По вътрешната част на дясна предмишница са установени линейни, надлъжни червено-кафяви охлузвания на кожата с размери 12 см/6,5см. Тези увреждания са причинили на В. болка и страдание. По механизъм отговарят да са получени по описаният от пострадалата начин - при нанасяне на удари с ръце и притискане. Болката и страданието представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, т.е. касае се за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. От страна на пострадалото лице не е имало никакви действия, с които да са предизвикали агресивното поведение на подсъдимия. Той без причина е нанесъл множество удари на непълнолетно момиче в областта на главата. Всички лица, станали очевидци на побоя са непълнолетни и са останали изключително възмутени, изплашени от случилото се. Прекратяването на агресивното поведение на подсъдимия е станало, след като първо майка му се опитала да го спре и след  активните действия и намесата на свидетеля А.Н., който твърди, че с много усилия е успял да издърпа подсъдимия,  за да спре нанасянето на жестоките удари. Съгласно практиката на Върховния съд при хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото, като умисълът по отношение на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и косвен.  В тази насока са ППВС № 2/57 г., изм. с ППВС № 7/87 г. по отношение на убийството). Р № 65/2010 г. на ВКС по н. д. № 718/09 г., I н. о.), Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов.

Горната фактическа обстановка се установява от протоколите за разпит на св. Ц.В. /л.37-38/, св. -/ св. К. В.-/л.39/, св.Н.Р.-/л.40/- майка на пострадалата, св.С. Н.-/л.41/; св. Л. К.-/л.42/; св.А.Н.-/л.43/; св.С. И.-/л.44/; св.Д.Н.-/л.45/;св. Т.-/46/; писмените доказателства: фиш от спешна помощ-/л.13/; съдебномедицинско удостоверение-/л.14,/;съдебномедицинска експертиза /лист-48/, свидетелство за съдимост- /л. 57/; характеристика - /л. 92/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.53/, както и от събраните на съденото следствие писмени доказателства, а именно Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Справка от Районна прокуратура гр.В.– ТО гр.М. от 12.02.2021 г. и Справка от Директора на ПГКО с.К., община Р. под изх.№ 83/02.02.2021 г.

Въз основа на събраните доказателства на М. е повдигнато обвинение  затова, че на 07.09.2020 г. в двора на Детска градина в с.Р., община Р., е причинил лека телесна повреда на Ц.Й.В. ***, изразяваща се в охлузване на челото, драскотини на дясна предмишница и оток тилно – увреждания, довели до болка и страдание, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.2 от НК. По това обвинение подсъдимия М. не се признава за виновен. Твърди, че замахнал да й удари шамар, пострадалата се дръпнала назад и си ударила главата в стената на сградата. Това  твърдение не се подкрепя от събраните доказателства. Заявява, че без причина бившата му приятелка е обиждала майка му. От всички разпитани лица, присъствали на случилото се, нито едно от тях не казва пострадалото лице да е отправяло обиди към майката на подсъдимия, както той твърди, т.е. обясненията му са израз на защитна позиция, които твърдения не кореспондират с доказателствата по делото. Деянието е извършено от подсъдимия умишлено с пряк умисъл, като е  искал и допускал настъпването на общественоопасните последици. За подсъдимия са събрани лоши характеристични данни. Същият не се ползва с добро име сред съселяните си. Тези обстоятелства следва да се приемат като отегчаващи отговорността му такива. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се приеме факта, че не е осъждан - освободен от наказателна отговорност с присъда по НОХД № 33/2017 г. по описа на МРС за престъпление по чл.343в ал.2, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание и незачитане на установените правила и ред в държавата.

Подсъдимият е със средно образование, неженен, безработен и е неосъждан.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията на подсъдимия и критичното му отношение, както и чистото му съдебно минало.

Ето защо, на основание чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.2, вр. с чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимият М.М., като му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1 000 лева, платими в полза на Държавата. Безспорно е налице приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, защото е установено, че за престъплението се предвижда наказание Лишаване от свобода до една година или „Пробация”. Няма причинени от престъплението имуществени вреди и подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ раздел ІV от НК. Размерът на глобата бе определен към минимума, тъй като за подсъдимия бяха преди всичко събрани  смекчаващи отговорността обстоятелства, като съда отчете и обстоятелството, че същият е безработен и няма никакво имущество и странични доходи. Тук е мястото да се отбележи, че по делото са събрани доказателства, а именно Актуална справка за съдимост и Справка от Директора на ПГКО с.К., от които се установява, че в архива на гимназията не са открити решения на ПС, заповед на Директора и други такива, които да доказват изпълнението на наказанието „Обществено порицание”, касателно подсъдимия. Видно от същата справка се установява, че с Присъда № 7/13.02.2017 г., постановена по НОХД № 33/2017 г. по описа на МРС на подсъдимия е наложено административно наказание „Обществено порицание”. Присъдата е изпратена за изпълнение и е получена на 13.03.2017 г. Видно от така приложените доказателства, безспорно съдебния състав приема, че са налице изискванията на закона, относно повторно приложение разпоредбата на чл.78а от НК. В тази насока, следва да се посочи Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. на ВКС, с което е застъпен въпросът, налице ли са основания за реабилитация по право, респективно за съдебна реабилитация по отношение на осъден, неизтърпял /неизпълнил/ наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност. В тази насока, с Тълкувателното решение се дава категоричен отговор на този въпрос, в което се изяснява, че изискването за изтърпяване не е абсолютно. В тази насока, извън нормативната уредба на института са останали случаите на неизтърпяно наказание, поради изтекла давност, пълно помилване и освобождаване от наказание. Тази непълнота следва да бъде преодоляна по тълкувателен път, като разрешението, че реабилитацията е допустима и при неизтъряпно изцяло или частично наказание се отнесе към всички посочени хипотези, а не единствено към случаите на изтекла давност за изпълнение на наказанието или тъй наречената изпълнителна давност. Бездействието или недостатъчната активност на органите по изпълнение на наказанията до момента на изтичане на давността, всъщност представлява отказ от реализиране на право, при което не възниква и кореспондиращото му насрещно задължение. След изтичане на давността привеждането в изпълнение на наказанието е невъзможно, дори и при изразено желание и оказано съдействие от страна на осъдения. Недопустимо е при неефективно изпълнение на задължението от страна на държавен орган гражданите да търпят неблагоприятни последици, при това до края на живота им, какъвто е и конкретния случай. С оглед на гореизложеното безспорно следва да се приеме, че реабилитацията е допустима не само когато наказанието е изпълнено, но и във всички случаи, когато не подлежи на изпълнение, независимо дали причината е изтекъл изпитателен срок, помилване, освобождаване от изтърпяване или изтекла давност. В конкретния случай безспорно подсъдимия е реабилитиран,         тъй като се е погасила възможността за изпълнение на наказанието, поради изтичане на абсолютната давност, определена по реда на чл.82 ал.4, вр. с ал.1 т.5 от НК към 13.03.2020 г. Безспорно по отношение на подсъдимия следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски, в размер на 170 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

 

                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: