РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Свиленград, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200932 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А. Т. П. с ЕГН ********** от село
***********************************, със съдебен адрес: град Свиленград,
ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Т. Коларова, се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9032527 на ОДМВР - Хасково, с
който на жалбоподателя П. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 800 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно издаване на ЕФ – в противоречие с материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила: липсвали дата на издаване и място на
нарушението, неясно било описано нарушението и връзката му с нарушените
разпоредби, не били посочени пътния знак и дали движението е в населено
или в извъннаселено място, нарушението не било констатирано по надлежния
1
ред и не бил отчетен дължимия толеранс. Сочи се, че не било извършено
нарушението.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А. Т. П. не се
явява. За нея се явява процесуален представител – адвокат Т. Коларова, която
иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата.
Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 06.06.2023 година в 16.13 часа в град Свиленград, област Хасково, на
кръстовището на първокласен път № 8 и улица „България”, при км. 365+500, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока центъра на
града, МПС – товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
държавен регистрационен номер ****************, със скорост 84 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 34
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 7633204 на името на К. Д.Ч. – собственик на
превозното средство към дата 06.06.2023 година, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието, като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП му е даден 14-дневен срок да плати Глобата или да предостави
2
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, К. Д.Ч.
представя в съответното поделение на МВР Декларация по чл. 188 от ЗДвП и
сочи като лице, на когото е предоставил процесното МПС - жалбоподателя П.
и представя необходимите документи в тази връзка. Издаденият спрямо Ч. ЕФ
е анулиран.
На жалбоподателя П. в качеството й на лице, на което е предоставено
превозното средство съгласно представената от Чолаков Декларация по чл.
188 от ЗДвП, е издаден процесният ЕФ като е посочено че нарушението е
извършено в условията на повторност. ЕФ е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните
работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1
от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените
данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и
съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за
така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя П. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800 лв. Фишът е връчен на
лицето на дата 04.10.2024 година (, видно от Писмо с рег.№ 351000-
7316/06.11.2024 година, Справката за нарушител и Разпечатката от картона на
ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата. Жалбоподателят П. не
прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 06.06.2023 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя П., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено
срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за периода на използването
на АТСС – от 13.30 часа до 16.30 часа на 06.06.2023 година и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – град
3
Свиленград, област Хасково, на кръстовището на първокласен път № 8 и
улица „България”, при км. 365+500, за ограничението на скоростта - 50 км/ч
разрешена скорост, посочена като общо ограничение и като въведена с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие -
приближаващ, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата като е налична една снимка, на която са видни три товарни
автомобила, които се движат в една и съща посока, като са заснети задните
страни (части) на колите. От същата се установява, че е заснет автомобил при
измерена скорост на движение 87 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 37 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и
разрешена такава от 50 км/ч, като превишението е 34 км/ч (след приспадане
на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят П. го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят П. има наложени административни наказания „Глоба” с
влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП; както и ЕФ серия К № 6897987,
връчен на 06.02.2023 година и влязъл в сила на 21.02.2023 година.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
4
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№
351000-7316 от 06.11.2024 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображени:
1. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО,
че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по
постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков
материал има снимка и е посочен номер на АТСС, но регистрационният номер
на заснетия според АНО автомобил не се установява, не се вижда. Поради
това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в
представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година.
Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на
конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен
регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.
Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи
на Съда предвид факта, че на снимката не се вижда регистрационният номер
5
на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в
описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от
посочената снимка, а е обективиран на отделен лист е посочена дата на
нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място
на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, но не
е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия
автомобил, както и не е посочено че АТСС е разпознала превозното средство,
а наред с това в приложението към снимковия материал липсват и
задължителните за АТСС географски координати на пътния участък. За
посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са
възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира
номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са
приложени в изпълнение на задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
касаещо комплектоването на преписката за Съда.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в
представената преписка да се съдържат други писмени доказателства -
Протокол за проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО
относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни,
непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма
доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ,
автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на А. Т. П.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година,
постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 340 от 20.05.2022
година по КАНД № 102/2022 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 3987 от 07.10.2024
година по КАНД 665/2024 година на Административен съд – Хасково,
6
докладчик Съдията Пенка Костова и др.
2. На следващо място настоящият състав на Съда намира, че от
приложената към АНП снимка не може да се установи кое от трите МПС е
превишило максимално допустимата стойност, тъй като и трите автомобила
са товарни и се движат в една и съща посока.
От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават
три автомобила, но от същите по никакъв начин не може да се установи
скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена
с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с АТСС, за да се
приеме, че именно автомобилът, управляван от жалбоподателя П. е този,
който се е движел с превишена скорост.
По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно,
че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на
конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за
измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат
възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в
тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети три
автомобила), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се
определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при
определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението),
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на
нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.
При това положение не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
От изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
отмени ЕФ.
Както вече бе посочено посочената в табличен вид информация относно
конкретните параметри на процесното МПС не променя горните изводи на
Съда, тъй като тя не е част от снимковия материал.
В посочения смисъл е и Решение № 635 от 27.07.2023 година,
постановено по КАНД № 534/2023 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др.
7
3. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен
изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението
на скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено
в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при
движение в населено място – 50 км/ч, а веднага след това е посочено, че
едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно: пак
50 км/ч. Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се
факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо
ограничение на скоростта. Безспорно така посочената скорост е една и
съща, но води до различна правна квалификация на нарушението - по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, които са два самостоятелни
състава на различни нарушения и съответно съдържат различни съставомерни
признаци на деянието, респ. са различни основанията за ангажиране
отговорността на нарушителя. Ето защо предвид обстоятелството, че в
Протокола са посочени две различни ограничения, то няма как да се
приеме, че нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Т.е. налице е противоречие в данните относно инкриминираното
нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което поставя
в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна
норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност, както
жалбоподателя П., така и Съдът да разбере как е поставено ограничението на
тази скорост - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това
противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
доколкото препятства възможността нарушителят П. да узнае в какво точно е
обвинена от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
8
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства.
В случая не може да се приеме, че в Протокола е отбелязано
обстоятелството, че ограничението на скоростта е вследствие на пътен знак
В26, променящ общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение по
пътища в населено място, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в
посочената разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) общото ограничение за
движение на автомобили от категория В, какъвто несъмнено е процесният
съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е също 50 км/ч.
Отделно от това следва да се отбележи, че в ЕФ е дадена правна
квалификация на деянието, свързана с наличие на пътен знак, докато в
Придружителното писмо е посочено, че се касае за нарушение на общо
ограничение на скоростта, които са два взаимоизключващи се факти с оглед
правилното определяна на нарушената материалноправна норма.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и на това самостоятелно основание.
4. Видно от данните, обективирани в Протокола за използване на АТСС
посоката на задействие на радара е приближаващ, т.е. превозните средства се
заснемат от към предната им страна (част), но на снимката, приложена в АНП
9
всички заснети МПС са заснети от към задната им страна. В конкретния
случай Съдът констатира противоречие в отбелязването в Протокола,
приложен към АНП, спрямо приложения като веществено доказателство
снимков материал, т.е. налице е несъответствие относно посоката на движение
на заснетите МПС. Това несъответствие представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване в документите по
преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Както вече бе посочено в административнонаказателното производство
не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и
е напълно недопустимо съществуването на такава, когато е свързана с
описание на нарушението, както и че ЕФ не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Извеждането на
описанието на нарушението от налични по АПН документи е недопустимо,
като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен
път да се извличат изводите на АНО.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и на това самостоятелно основание
(извън посоченото в предходните точки).
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя П. в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
10
жалбоподателя П. действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя П. с оглед изхода на делото.
В случая не са налице предпоставките за уважаване на възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН, обективирано в Съпроводителното писмо на Началника на РУ -
Свиленград, с което се изпраща на Районния съд АНП, тъй като същият не е
страна в производството. АНО е ОДМВР - Хасково, а в кориците на делото,
вкл. и пред настоящата Съдебна инстанция, липсва и писмено обективирано
възражение от Директора на ОДМВР – Хасково относно прекомерността на
претендираното от жалбоподателя П. адвокатско възнаграждение. Т.е. не може
да се редуцира размера на сумата (300 лв.) чрез намаляне, тъй като
направеното възражение за прекомерност изхожда от лице без представителна
власт спрямо АНО, респ. липсват доказателства в тази насока.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
11
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на
посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя П..
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица: ОДМВР – Хасково,
в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и
пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити
на ЕФ (ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата, касаещо
липса на посочена дата на издаване, би било неоснователно).
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година
на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева, Решение от 29.12.2020 година на
12
Административен съд – Хасково по КАНД № 965/2020 година, докладчик
Съдията Антоанета Митрушева и др.). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на П.
на 04.10.2024 година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя П. е бил
връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от закона срок и е
реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало
да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата П.
чак на 04.10.2024 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната й отговорност, доколкото както към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито регламентираната
в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от
НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
044-СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния
орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би
13
представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Както вече бе
посочено в Протокола за използване на АТСС е наличен подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Представена е и снимка на
разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
14
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай. Ето защо наведеното в Жалбата възражение, касаещо
констатиране на нарушението не по надлежния ред би било неоснователно.
ЕФ не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него
(както вече бе посочено), а същите сами по себе си подлежат на установяване
с предвидените в закона доказателствени средства. В конкретната хипотеза,
освен, че са налице твърдения за проявлението на квалифициращия признак
„повторност” (с посочване на номерът на ЕФ и датата му на влизане в сила) на
установеното с АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на
влязъл в сила акт, с който жалбоподателят П. е санкционирана за нарушение
от същия вид. В случая, е представено копие от ЕФ серия К № 6897987,
прието като писмено доказателство, ведно със Справка за нарушител/водач от
региона, издадена по отношение на жалбоподателя П. с отбелязване, че
цитираният ЕФ серия К № 6897987 е издаден на 17.01.2023 година, връчен е
на 06.02.2023 година и е влязъл в сила, както и че вземането за наложената
Глоба е платено. Изхождайки от данните, налични в ЕФ серия К № 6897987,
приложен към Писмо с вх.рег.№ 10527 от 28.11.2024 година на РУ –
Свиленград и от Справката за нарушител/водач, касаещи датата на връчване
на посочения ЕФ и фактът, че не е бил обжалван, би следвало да се приеме, че
е влязъл в сила на 21.01.2023 година (дата, неоспорена от страна на
жалбоподателя П.). Т.е. Съдът би приел, че се потвърждава наличието на
деяние по чл. 21 от ЗДвП, санкционирано с ЕФ, влязъл в сила, поради което би
могло обосновано да се прецени, че процесното нарушение за скорост е в
рамките на едногодишния срок, обосноваващ квалифициращия признак
„повторност”. Ето защо наведените в Жалбата възражения, касаещи неяснота
относно описанието на нарушението и връзката му с нарушените правни
разпоредби биха били неоснователни.
15
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. По делото е
представена и снимка, на която е отразена локацията, включително с GPS
координати. От изготвения от полицейските служители Протокол, Съдът би
приел, че също се установява точното място, на което е извършено
нарушението. Ето защо наведените в Жалбата възражения, касаещо неяснота
относно мястото на нарушението и дали деянието е извършено в населено или
в извъннаселено място биха били неоснователни.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от веществените
доказателства - снимки, да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Т.е. налице би било съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма би съответствала на установеното
нарушение.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената (означената). Т.е. в случая не би била налице неяснота относно
вида на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение би била
изводима от данните, съдържащи се в ЕФ. Поради изложеното би било
неоснователно и възражението, посочено в Жалбата, касаещо неяснота на
пътния знак. Действително разстоянието от пътния знак до АТСС не е
посочено в Протокола за използване на АТСС, но Съдът би възприел тази
липса като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени
16
с контролния уред, пропуск.
На основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е наказан жалбоподателят П. като
лице, което е управлявало процесното МПС.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят П. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките
си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 34 км/ч (стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението, което Съдът би приел,
че е повторно, би била приложима санкцията по ал. 4 от разпоредба на чл. 182,
вр.ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер, извършено
при условията на повторност, точно фиксирано по размер наказание – Глоба в
двоен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респ. изключващо възможността за намаляне на
наложената административна санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 87 км/ч до
приетата за установена скорост от 84 км/ч би било в интерес на жалбоподателя
П., тъй като би изключило възможните неблагоприятни последици за нея от
допусната грешка на измерване с техническото средство. Освен това така
извършеното редуциране би било в съответствие с основния принцип в
административното право, наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението. Ето защо наведеното възражение в Жалбата, касаещо
неотчитане на дължимия толеранс би било неоснователно.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
17
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя П. с оглед установения факт
на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак,
при условията на повторност.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя П. не биха се
дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 9032527 на ОДМВР - Хасково, с който на А. Т.
П. с ЕГН ********** от село **********************************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 800 лв.
18
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. П. с ЕГН
********** от **********************************************, сумата
от 300 лв. (триста лева), представляваща извършени от последната разноски
за адвокатско възнаграждение по АНД № 932/2024 година по описа на
Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19