Решение по дело №68431/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5760
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110168431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5760
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110168431 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Х. А. А., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 56033/2020г. по
описа на СРС, 40 състав, а именно: 6535,58лв., представляваща главница по договор за
издаване на кредитна карта от 26.08.2004г., обективиран върху заявление за издаване
на кредитна карта до /фирма/, ведно със законната лихва от 12.11.2020г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 860,96лв. за периода от 29.07.2015г. до
01.09.2020г., мораторна лихва в размер на 343,96лв. за периода от 29.07.2015г. до
01.09.2020г. и такса за обслужване на кредитната карта в размер на 859,02лв. за
периода от 29.07.2015 г. до 01.09.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът е подал заявление за издаване на кредитна карта
по предварително утвърден образец до /фирма/, което е праводател на ищцовото
дружество, с който обективирал воля за сключване на договор за издаване на кредитна
карта. Изявлението било прието на 26.08.2004г., от която дата възникнало договорното
правоотношение. Посочва, че по договора кредиторът осигурявал поддържането на
определен кредитен лимит по сметка, чийто титуляр е ответникът, като последният
избирал кога и как да ползва паричните средства. В случай че не заплати изцяло
задълженията си в рамките на едномесечния период, върху ползваната сума се
начислява възнаградителна лихва от 18,50% на годишна база. След погасяване на част
или на цялата главница, същата ставала отново достъпна за финансиране. Ищецът
поддържа, че ответникът преустановил обслужването на дълга, като броят на
пропуснатите плащания преди настъпване на предсрочната изискуемост били 64, а
общият размер на просрочената сума възлизал на 7396,54лв. Твърди, че на 01.09.2020г.
обявил целия кредит за предсрочно изискуем.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
1
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Оспорва на 26.08.2004г. между страните да е
възниквало договорно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта,
както и да е ползвал кредитен ресурс. Евентуално прави възражение за
недействителност на договора, сключен в противоречие с нормите на ЗПК. Прави и
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не е спорно и се установява от събраните писмени
доказателства /л. 9/, че на 12.08.2004г. ответникът е подал заявление за издаване на
кредитна карта BG EUROLINE, като от съдържанието му е видно, че същото е
адресирано до /фирма/ и че с него ответникът е поискал издаване на кредитна карта. В
заявлението е посочено, че в случай че същото бъде прието, ответникът иска обработка
на следната транзакция: плащане на сумата от 274,17лв. на 9 вноски в полза на
/фирма/. На 26.08.2004г. служител на дружеството е приел заявлението, като от
експертното заключение по ССчЕ се установява, че на същата дата поисканата от
ответника транзакция е обработена и на 26.08.2004г. е усвоена сумата от 30,46лв. чрез
плащането й в полза на магазин **********. В следващите 8 месеца също са
извършени плащания в полза на магазина, видно от приложение № 1 към експертното
заключение.
От изложеното следва, че отправеното изявление от ответника за сключване на
договора е прието от насрещната страна, тоест налице са две съвпадащи насрещни
волеизявления и от този момент договорът между тях се счита сключен, а именно от
26.08.2004г. Договорът е сключен при ОУ, като ответникът изрично е декларирал, че е
запознат с тях.
Съгласно чл. 4 от ОУ, картата може да бъде използвана от картодържателя за
заплащане стойността на сделки в търговски обекти, технически оборудвани да
приемат плащания, посредством картата. Съгласно чл. 5, картодържателят може да
използва картата за извършване на сделки чрез автоматични терминални машини и
чрез теглене на суми в брой. Съгласно чл. 6, картодържателят може да извършва
тегления в брой в рамките на кредитния си лимит от служебните помещения на
дружеството, издател на картата, клоновете на /фирма/ и от други места, обявени от
дружеството – издател на картата. Съгласно чл. 9, дружеството – издател на картата, се
задължава ежемесечно да изпраща на картодържателя месечно извлечение за
движението по сметката, което се извежда от търговските книги на дружеството и в
което се отразяват всички операции с картата и всички други сделки, извършени от
картодържателя през предходния месец; датите, на които сделките са били извършени;
новото задължение; минималната месечна вноска (ММВ), падежа на ММВ; кредитният
лимит. Съгласно чл. 10, картодържателят се задължава да изплати задължението си в
срока, посочен в изпратеното му месечно извлечение: а/ изцяло и без начисляване на
лихви (с изключение на задължения възникнали по тегления в брой по чл. 6 от Общите
условия, върху които се начислява лихва, съгласно чл. 12.1 от Общите условия) или б/
2
на части, в който случай картодържателят се задължава да изплати най-малко
уговорената минимална месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава,
и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит. Съгласно чл. 11, за
предоставянето и управлението на кредитната линия и за другите условия свързани с
плащания чрез картата, които се предоставят от дружеството, картодържателят се
задължава да заплаща на издателя на картата възнаграждение, включително, но не само
лихва, описано в настоящите ОУ, като дължимите суми се посочват в изпращаното на
картодържателя месечно извлечение. Съгласно чл. 12, при изплащане на задължението
на вноски се начислява лихва, считано от датата на която плащанията са осчетоводени
по картовата сметка, с изключение на отпускане на суми в брой, в който случай се
начислява лихва от датата на сделката.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото договор
за продажба на предприятие от 24.03.2005г., сключен между /фирма/, в качеството на
продавач, и /фирма/ /понастоящем /фирма//, в качеството на купувач, се установява, че
по силата на този договор правата и задълженията по процесния договор за издаване
на кредитна карта са прехвърлени на /фирма/ /понастоящем /фирма//.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена,
приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като ясно, обосновано и компетентно изготвено. От заключението се
установява, че от ответника в качеството му на картодържател в периода 26.08.2004г.-
02.06.2015г. са усвоени чрез теглене и покупки суми в общ размер от 53 950,25лв.
Вещото лице е посочило, че извършените от него погасявания са в общ размер от
52 556,19лв. в периода 27.08.2004г.-05.11.2015г., като заплатената сума е послужила за
погасяване на 47 414,67лв. главница, 3516,19лв. договорна лихва с падежи до
23.06.2015г., 1546,80лв. такси и 78,53лв. наказателна лихва с падежи до 23.06.2015г.
Последната погасителна вноска е извършена на 05.11.2015г., като същата е в размер на
100лв. и с нея са погасени МПВ с падеж 23.06.2015г. Вещото лице посочва, че към
12.11.2020г. ответникът има просрочени задължения в общ размер от 7780,74лв., както
следва: 6535,58лв. главница; 751,71лв. договорна лихва за периода 29.07.2015г.-
02.03.2016г.; 443,96лв. лихва за просрочие за периода 29.07.2015г.-02.03.2016г.;
25,15лв. такси по сметката за периода 29.07.2015г.-29.11.2015г. и 24,34лв. неплатени
такси за надвишен кредитен лимит.
При горните факти, съдът намира, че между /фирма/ и ответника е сключен
договор за издаване на кредитна карта Euroline, по силата на който дружеството се
задължило да издаде на ответника кредитна карта Euroline, чрез която ответникът да
извършва сделки за заплащане стойността на сделки в търговски обекти, за извършване
на сделки чрез автоматични терминални машини и за теглене на суми в брой на кредит
срещу насрещното задължение на ответника да върне получените на кредит суми,
ведно със съответната уговорена между страните възнаградителна лихва, по
уговорените условия и начини, и в уговорените срокове, като правата и задълженията
по процесния договор за издаване на кредитна карта са прехвърлени на /фирма/
/понастоящем /фирма// по силата на договор за продажба на предприятие от
24.03.2005г.
Изложените от ответника съображения за недействителност на договора за
издаване на кредитна карта са неоснователни, доколкото процесният договор е
сключен преди приемането на Закона за защита на потребителите и на Закона за
потребителския кредит. Ето защо, възраженията за нищожност, свързани с норми от
тези закони, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те не са били действащо право
към момента на сключване на договора и не намират приложение. В същото време,
договорът и ОУ към него съдържат минималното необходимо съдържание
3
(съществените права и задължения на страните), четливи са и са разбираеми. Още
повече, че по делото се установява, че в продължение на повече от 10 години
ответникът е ползвал кредитната карта и предоставяните услуги и е погасявал част от
задълженията, поради което е бил наясно с тяхното съдържание и дължимата от него
насрещна престация. В долния десен ъгъл на ОУ ясно са посочени размерите на
лихвите и таксите, които се дължат за всяка операция.
В ОУ към договора е посочено, че дружеството изпраща всеки месец на
картодържателя извлечение за движението по сметката му, като именно в т ова
извлечение са посочени извършените през предходния месец транзакции, размерът на
новото задължение, минималната месечна вноска и нейният падеж, кредитният лимит.
По делото обаче не са представени такива месечни извлечения. Видно от
заключението, последното усвояване е извършено от длъжника на 02.06.2015г., когато
е изтеглил 100лв. Последното плащане пък е от 05.11.2015г., когато е платил 100лв.
С оглед горните съображения и предвид експертното заключение, съдът приема,
че ответникът има непогасени задължения по договора в общ размер от 7780,74лв.,
които включват: 6535,58лв. главница; 751,71лв. договорна лихва за периода
29.07.2015г.-02.03.2016г.; 443,96лв. лихва за просрочие за периода 29.07.2015г.-
02.03.2016г.; 25,15лв. такси по сметката за периода 29.07.2015г.-29.11.2015г. и 24,34лв.
неплатени такси за надвишен кредитен лимит, като до тези размери исковете се явяват
доказани.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност,
което се явява частично основателно. Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно
/връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на
длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При уговорка за разсрочване на части на едно
по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това, при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. В този смисъл са и мотивите на ТР № 5/21.01.2022г. по тълк. дело №
5/2019г., ОСГТК на ВКС. Липсата на периодичен характер на плащанията по договора
обуславя извод за приложението на общата 5-годишна давност спрямо главницата по
погасителните вноски. По отношение на лихвите (възнаградителни и мораторни) обаче
е приложима кратката 3-годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като
представляват лихви. Таксите също следва да се погасяват с кратката давност, тъй като
имат периодичен характер и отговарят на всички изисквания, описани в ТР №
3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС. Тъй като заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 12.11.2020г., а задълженията за договорна и мораторна лихва и такси
обхващат периода 29.07.2015г.-02.03.2016г., то очевидно е, че същите са погасени по
давност. Ето защо, исковете за тези вземания подлежат на отхвърляне.
По отношение на вземането за главница, в по-голямата част от съдебната
практика /Решение № 45/17.06.2020г. по т. д. № 237/2019г., ТК на ВКС, Решение №
90/31.03.2014г. по гр. д. № 6629/2013г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 196/22.06.2016г. по
гр. д. № 956/2016г. на ВКС, ІV г.о и др./ се приема, че началният момент на течението
4
на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска. От това
следва, че всички вноски с настъпил падеж преди 12.11.2015г. са погасени по давност.
От таблицата по т. 4, стр. 4 е видно, че това са вноските до 23.10.2015г., чийто размер
възлиза на 2137,36лв. Ето защо, искът за главница се явява основателен и следва да
бъде уважен до размер на сумата от 4398,22лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 6535,58лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 171,99лв. за
държавна такса и в размер на 604,23лв. за адв. възнаграждение. В проведеното открито
съдебно заседание обаче представителят на ищеца изрично заяви, че не претендира
адв. възнаграждение. Ето защо, от платената такса от 171,99лв., съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъдят 87,96лв.
За исковото производство е доказал разноски в размер на 239,43лв. за държавна
такса и 450лв. депозит за експертиза. От общия им размер – 689,43лв., съразмерно
следва да му се присъдят 352,61лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски, но от процесуалния му
представител се претендира адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство, като същият
има право на такова. За изготвяне и подаване на възражението съдът намира, че по
аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/2004г. и възнаграждението да бъде определено на 50лв. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, следва да се присъдят 24,43лв. За исковото производство
възнаграждението следва да бъде определено на 759,98лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата. Съразмерно на отхвърлената част, му се дължат 371,29лв. Или общо на адв.
Ценов следва да се присъдят 395,72лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу Х. АЛ.
АРН., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 56033/2020г. по описа на СРС, 40
състав, а именно: 4398,22лв., представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта от 26.08.2004г., обективиран върху заявление за издаване на кредитна
карта до /фирма/, ведно със законната лихва от 12.11.2020г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от
4398,22лв. до пълния предявен от 6535,58лв., както и изцяло исковете за договорна
лихва в размер на 860,96лв. за периода от 29.07.2015г. до 01.09.2020г., мораторна
лихва в размер на 343,96лв. за периода от 29.07.2015г. до 01.09.2020г. и такса за
обслужване на кредитната карта в размер на 859,02лв. за периода от 29.07.2015 г. до
01.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Х. АЛ. АРН., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 87,96лв. – разноски в заповедното
5
производство и сумата от 352,61лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. В. З. Ц. от САК,
с адрес: /населено място/, сумата от 395,72лв., представляваща възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ответника в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/, ЕИК: ***********, с адрес: /населено място/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6