№ 290
гр. Благоевград, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500141 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събирания на
вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 43 от 11.01.2022г. по ч.гр.д. № 1520/2021 г. на РС
Сандански, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу КР. Й. К. поради неизпълнение в срок на дадените
от съда указания.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят твърди, че същият е неправилен,
тъй като дадените от съда указания са изпълнени от заявителя. С молба същият е посочил,
че вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми, поради специфичният характер на
договора за издаване на кредитна карта, при който не се изготвя първоначален погасителен
план, а дължимата сума се определя от размера на кредита, който е ползвал
кредитополучателя. Посочва се още, че към заявлението са представени и относимите общи
условия, които са имплементирани в самия договор за кредит. Иска отмяна на постановения
акт.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички условия за това. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Сандански е образувано въз основа на подадено
заявление по чл. 410 от „Агенция за събирания на вземания“ ЕАД срещу длъжника КР. Й. К.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата от
571,50 лева главница, сумата от 80,16 лева, представляваща договорна лихва за периода от
09.07.2019г. до 09.09.2020г., сумата от 79,88 лева, обезщетение за забава, считано от
10.09.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно изплащане на дължимото, сумата от 50 лева,
представляващо заплатено юрисконсултско възнаграждение и сумата от 25 лева – държавна
такса.
С разпореждане от 29.12.2021г. по ч.гр.д. 1520/2021г. по описа на РС Сандански
съдът е указал на заявителя в тридневен срок от съобщаването да представи поправено
1
заявление, като отстрани следните нередности: да изложи обстоятелства относно
изискуемостта на вземането (откога кредитът е станал изискуем и на какво основание); да
представи Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта, приложими към
договора.
В предоставения от първоинстанционния съда тридневен срок с молба от 07.01.2022г.
заявителят е посочил, че процесният договор не е обявяван за предсрочно изискуем, тъй
като това не е съвместимо с природата на договора за кредитна карта. Допълнено е, че
общите условия са представени и са имплементирани в договора, като няма отделно
изготвени такива.
Настоящият състав не споделя извода на РС Сандански, че заявителят не е изпълнил
дадени от съда указания във връзка с представянето на общите условия към договора.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. Действително в т.12 от процесното заявлението е посочено, че на
кредитополучателя са предоставени и общите условия за издаване и ползване на кредитна
карта. Съгласно чл. 25 от представения договор обаче с подписването на същия
кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на договор за
кредит, отпечатани и/или попълнени на този документ. Предвид това видно от
съдържанието на договора, както и от представената молба – уточнение, към него няма
отделно изготвени общи условия, независимо то посоченото в самото заявление. Поради
горното настоящият състав намира изводът на РС в тази връзка за неправилен.
Въпреки това обжалвания акт следва да бъде потвърден поради следните
съображения:
Заповедното производството по ГПК се характеризира на първо място с формалния
си характер, поради което законодателят е въвел специфични изисквания към формата и
съдържанието на заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК
заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК, с което се
препраща към съдържанието на исковата молба. Предвид това и тъй като заповедта по чл.
410 ГПК се издава само на база твърденията на заявителя, редовността на заявлението
включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането (чл. 127,
ал. 1, т. 4 ГПК), което означава, че в тежест на заявителя е да представи конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи – основание, т. е. от какво
произтича вземането, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. При твърдения за наличие на непогасено задължение по договор за
кредит следва да е посочено от кои периодични вноски е формирано вземането, с какъв
падеж и размер, има ли платени вноски, условията за настъпване изискуемостта на
вземането – поради краен падеж или при настъпване на определени обстоятелства, свързани
с неплащането на падежа, а при претенция за лихви следва да е посочен начина на формира
на същата – върху кои вноски, падежа и вида на лихвата. Липсата на горните данни води до
нередовност на заявлението по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК.
Действително по процесния договор за кредитен продукт - кредитна карта липсва
погасителен план, тъй като връщането на сумите зависи от усвояване на кредита. Въпреки
това в самия договор в чл. 12 е посочено, че кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транзакции до 15то число на месеца, а съгласно чл. 13 от същия договор
месечните вноски се правят до 1во число на месеца, следващ издаването на извлечението в
най-малко в минималния размер съгласно тарифата поместена в договора. Нито в
заявлението, нито в уточнителната молба заявителят е посочил обстоятелства относно
настъпването изискуемостта на тези вноски. Единствено е посочено, че на 09.07.2019г.
кредитополучателят е усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит, а в периода
09.07.2019г. до 09.09.2020г. е усвоил от кредитната карта сума от 1000 лева. Не е
конкретизиран размера на погасителните вноски с оглед осъществените от
кредитополучателя транзакции, не е посочен и момента, към който кредитополучателят е
2
преустановил плащанията, от чиято дата е настъпили и изискуемостта на същите. Ето защо,
въззивният съд намира за правилни дадените от първата инстанция указания за отстраняване
на нередовности по заявлението. Нередовностите не са били отстранени от заявителя в
дадения му за това срок, поради което заявлението е останало нередовно и са били налице
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, както правилно е приел и районния съд.
Поради горните съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №43/11.01.2022г. по ч.гр.д. № 1520/2021г. по РС
Сандански.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3