Присъда по дело №1667/2025 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 94 / 06.06.2025 година по НОХД № 1667/2025г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№ 3292 ЗМ 754/2024г. по описа на 04 РУП гр.Бургас, пор. №2898/2024 г. по описа на РП -
Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В. Т. Т., роден на ********, ЕГН:
**********, за това че от 01.07.2024 г. до 31.12. 2024 г. включително, в гр. Бургас, след като
е осъден с Решение № 1311/12.06.2023 г., по гражданско дело № 988/2023 г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас, влязло в законна сила на 30.06.2023г., да издържа свой низходящ -
детето си Р. В. Т., родена на *****, чрез нейната майка и законен представител С. Р. Н.,
родена *****, общ.Бургас, да заплаща месечна издръжка в размер на 280,00 лева (двеста и
осемдесет лева), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: 6 /шест/ месечни вноски, равняващи на сума в общ размер от
1610лв. /хиляда шестстотин и десет лв./ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че подсъдимият следа да
бъде признат за виновен за извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато
обвинение, като на същия се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,
чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 НК с определянето на изпитателен
срок от 3 години .
Защитникът - адв.М. Ч. също излага доводи за доказаност на повдигнатото
обвинение, като също моли спрямо подзащитния му да се наложи наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 НК с
определянето на изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият се солидаризира с изявлението на защитника си, като заявява, че ще се
постарае да заплати дължимите от него суми за издръжка, а налагането на наказание
„Пробация“ би го затруднило да полага труд.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият В. Т. Т. е роден на *****, с ЕГН: **********.
С Решение № 1311/12.06.2023г. по гр.д. № 998/2023г. по описа на РС гр.Бургас
обвиняемият В. Т., в качеството на баща на детето Р. В. Т., бил осъден да заплаща издръжка в
размер на 280 лв. месечно, платими до 5-то число от месеца за детето си чрез майка му и
негов законен представител - свидетелката С. Н.. Решението е влязло в сила на 30.06.2023г.
Тъй като подсъдимият Т. не заплащал дължимите суми, свидетелката Н. се обърнала
към Районна прокуратура гр.Бургас и към държавен съдебен изпълнител. Било образувано
Досъдебно производство №3292 ЗМ 763/2023г. по описа на 04 РУ МВР Бургас, вх.
№16093/2023г., пор. №3137/2023г. по описа на РП- Бургас. До приключване на това
1

досъдебното производство подсъдимият Т. заплатил дължимата на детето си издръжка чрез
неговата майка - свидетелката Н.. По това време – към дата 26.03.2024г., същият дължал
една и половина издръжка. Ето защо, с Постановление на РП- Бургас на основание чл. 183
ал.3 НК производството е било прекратено.
През периода от 01.07.2024г. до 31.12.2024г. подсъдимият Т. отново не заплатил
дължимите издръжки за детето си - Р. В. Т., в която връзка било образувано процесното
досъдебно производство. Видно от Заключението на назначената по делото съдебно -
счетоводна експертиза за периода от 01.07.2024г. до 31.12.2024г. подсъдимият Т. дължи сума
в обща размер от 1610лв. - издръжка за общо 6 месеца.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания
на С. Р. Н. /л.46 от делото/, обясненията на подсъдимия в качеството му на обвиняем /л.44 от
ДП/, от писмени доказателства по делото: Решение № 1311/12.06.2023 г., по гражданско дело
№ 988/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас /л.29-31 и л.68-70 от ДП/, Постановление
от 26.03.2024г. за прекратяване на Досъдебно производство №3292 ЗМ 763/2023г. по описа
на 04 РУ МВР Бургас, вх. №16093/2023г., пор. №3137/2023г. по описа на РП- Бургас /л.66 от
ДП/, справка от ЧСИ Иванка Миндова /л.76 от ДП/, банково извлечение /л.101-115 от ДП/,
справка от Агенция по заетостта /л.77-80 от ДП/, разписки и вносни бележки /л.82-99 от
ДП/, съдебно – счетоводна експертиза /л.50-54 от ДП/, справка за съдимост, както и всички
други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Т. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл.183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
Т. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото
пълнолетие свое дете, независимо дали последното има възможност само да се издържа.
Престъплението по чл.183 НК се осъществява във форма само на бездействие и то
трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен обект на посегателство
на престъплението по чл.183, ал.1 НК, съответно на наказателноправна защита, са
обществените отношения в семейството, в конкретния случай породените във връзка с
2

дължимата от родителя издръжка спрямо неговите непълнолетни низходящи, за
задоволяване на техните ежедневни потребности. Укоримостта в поведението на дееца по
този престъпен състав е именно съзнателното неизпълнение на задължението в размер на
две или повече месечни вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с
правопораждащия ги факт, но и със своите страни и предмет.
От обективна страна в конкретния случай е налице влязъл в сила съдебен акт, с който
деецът е осъден да издържа своя низходящ – Решение № 1311/12.06.2023 г., по гражданско
дело № 988/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в законна сила на 30.06.2023
г.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие -
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Т.
не е изпълнил задължението си в размер на общо 6 /шест/ месечни вноски за издръжка на
детето си - Р. В. Т., родена на *****, за периода от 01.07.2024г. до 31.12. 2024г. включително.
Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която
се дължи (в този смисъл и Определение №9 от 4.II.1977г. по н.д. № 54/77г., I н.о.).
Налице е и особеният субект на престъплението - лице, което е осъдено да издържа
свой низходящ.
От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Т. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Подсъдимият съзнателно не е
изпълнил алименти /неплащане на издръжка на низходящ/, като е изградил представи за
наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми. Същият много добре е знаел, че е осъден да плаща така
посочената издръжка с Решение № 1311/12.06.2023 г., по гражданско дело № 988/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в законна сила на 30.06.2023г., но съвсем
съзнателно е предприел пасивно поведение, като не е направил месечни плащания в тази
връзка.
Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай
липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за
приложение на чл.9, ал.2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни
обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява
задълженията си. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е
малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.
Разглежданият случай настоящата съдебна инстанция приема за немаловажен, тъй
като се касае за втори случай на неплащане на издръжката от страна на подсъдимия респ.
дълъг период на неизпълнение на това негово задължение. Всичко това очертава наличието
на едно трайно установено положение по неплащане на издръжка от страна на Т..
На следващо място следва да се отбележи, че в практиката си ВКС последователно
застъпва, че за реализиране на състава на чл.183, ал.1 НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения
на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо
съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и
финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. /виж Решение
№188/04.07.2011г. на ВКС по н.д. № 1157/2011г., III н.о., НК, докладчик съдията
Севдалин Мавров/.
Действително, в практиката си върховната ни инстанция приема, че за доказване на
3

субективните измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 НК е необходимо
установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка. Като такава пречка обаче
ВКС намира например лишаването от свобода през процесния период, в каквато хипотеза
понастоящем не се намираме.
Следва да се посочи също така и че нормата на чл. 183, ал.1 от НК е ориентирана към
защита на семейните правоотношения и нормалното развитие на децата, което именно е
поставено в опасност при неизплащане на дължимата издръжка от задълженото лице, което
безусловно е могло и е следвало да положи нужната активност и да не допусне доказаното
свое виновно бездействие. В светлината на всичко това съдът констатира и несъмнената
субективна съставомерност на коментираното деяние.
С оглед горното съдът счита, че на основание чл.303 НПК следва да признае
подсъдимия за виновен по обвинението – неплащането на издръжка по отношение на детето
му - Р. В. Т..

По наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация“.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, тъй като намери,
че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Т. обстоятелство, съдът отчете
наличието на трайно неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка от страна на
подсъдимия и обстоятелството, че той не полага и лични грижи за него.
Установи се обаче наличие и на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като такива съдът отчете обстоятелството, че в случая не се касае за голям брой неплатени
месечни суми за издръжка на детето – общо 6 на брой.
С оглед на така изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в повдигнатото му
обвинение, като на основание чл.183, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, му наложи наказание
Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали
до окончателен размер от 4 /четири/ месеца. Съдът отложи на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху Т. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. При извършване на преценка в тази връзка съдът
отчете също така, че подсъдимият заяви в съдебно заседание, че налагането на наказание
„Пробация“ би го затруднило да полага труд респ. да заплаща дължимите от него суми за
издръжка занапред. С оглед на изложеното съдът намира, че налагането на наказание
„Пробация“ би се явявало неподходящо в настоящия случай. Ето защо, БРС намери, че по –
подходящо в случая се явява налагането на предвиденото от законодателя наказание
„Лишаване от свобода“, чието изпълнение да се отложи с определяне на изпитателен срок,
съобразно подробно посоченото по - горе.

По разноските:
Съдът се произнесе и по направените в хода на наказателното производство съдебно-
деловодни разноски в смисъл:
4

осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В. Т. Т., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОД на МВР сума в размер на 195,93 лева /сто деветдесет и пет
лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/
лева в полза на бюджета на съдебната власт за служебно издаване на изпълнителни
листове по сметка на Районен съд Бургас.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	94
Дата:	6 юни 2025 г. (в сила от 24 юни 2025 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20252120201667
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 май 2025 г.

Присъда по дело №1667/2025 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите