№ 8901
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110157817 по описа за 2021 година
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове предявени от „Теленор
България” ЕАД /с настоящо наименование ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД/ срещу СВ. Н. Д..
В исковата молба се твърди, че между „Теленор България“ ЕАД и ответника са
сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг
/продажба на изплащане/. Ответникът ползвал предоставяните от ищцовото дружество
мобилни услуги, но не изпълнил точно своите парични задължения за използваните услуги и
лизингови вноски, за което били издадени фактури № **********/01.11.2018 г. №
**********/15.11.2018 г., № **********/01.12.2018 г., № **********/15.12.2018 г., №
**********/01.01.2019 г., № **********/01.02.2019 г. и № **********/15.02.2019 г.
Съгласно чл. 75 от ОУ на оператора при незаплащането на фактури за ползване на мобилни
услуги в срок, Теленор България ЕАД има правото да прекрати едностранно договора, а
според т. 11, стр. 3 от индивидуалните договори за мобилните номера, в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в първоначалния срок, по вина или
инициатива на Потребителя, същият дължи неустойка за предсрочно прекратяване в размер
на сумата от стандартите за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
съответната СИМ карта до края на този срок, като сумата не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни вноски. Договорите за мобилни услуги били прекратени
поради неизпълнение от страна на потребителя, поради което били начислени и
претендираните неустойки. Всички договори за лизинг били сключени по повод договорите
за мобилни услуги, поради което и на осн. чл. 12, ал. 2 от ОУ, тези договори ставали
предсрочно изискуеми. Поради което и по фактури № **********/15.02.2019 г. и №
**********/01.02.2019 г., били начислени останалите дължими лизингови вноски по всеки
един от сключените лизингови договори. Освен това към настоящия момент всички срокове
по договорите за лизинг били изтекли, поради което и тези суми са изискуеми и на общо
основание поради настъпил краен падеж.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора, то ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело №
35693/2020 г. по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената
заповед, се предявяват настоящите установителни искове за установяване на съществуване
1
на вземанията по заповедта.
Предвид всичко изложено ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи следните суми: 24.27 лв., представляваща лизинговите вноски по
договор за лизинг от 07.03.2017г. за устройство COOLPAD Torino S Champagne за отчетен
период 15.10.2018г. - 14.02.2019г., 34.66 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 15.10.2018г. - 14.12.2018г. по Допълнително
споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, от които 34.64 лв. абонаментни такси и 0.02 лв. услуги извън пакет по
абонаментния план (съгласно уточнителна молба от 19.01.2022 г.), 52.47 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на
Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, 10.70 лв., представляваща разликата между цената на устройството
COOLPAD Torino S Champagne без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договор за лизинг от 07.03.2017г., дължима съобразно уговореното в Допълнително
споразумение от 10.04.2017 г., 11.89 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за
отчетен период 01.11.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 15.11.2017 г., 27.48 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.11.2017 г., 27.53 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг
от 15.11.2017 г. за устройство LG K8 2017 Gold, дължима съобразно уговореното в Договор
за мобилни услуги от 15.11.2017 г., 119.41 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 15.11.2017 г. за устройство LG K8 2017 Gold за отчетен
период 01.11.2018г. — 31.01.2019г., 19.78 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси за отчетен период 01.10.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 15.03.2018 г., 36.94 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 15.03.2018 г., 99.17 лв., представляваща разликата
между цената на устройството TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.03.2018 г., дължима
съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от 15.03.2018 г., 54.55 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.03.2018 г. за
устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine за отчетен период 01.10.2018г. —
31.01.2019г., 19.88 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период
01.11.2018г. — 30.11.2018г. по Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, 47.46 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение от
15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, 69.93
лв., представляваща разликата между цената на устройството LG К8 2017 Gold без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.03.2018 г.,
дължима съобразно уговореното в Допълнително споразумение от 15.03.2018 г., 165.68 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.03.2018 г. за
устройство LG К8 2017 Gold за отчетен период 01.10.2018г. — 31.01.2019г., 25.89 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.11.2018г. —
30.11.2018г. по Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359*********, 62.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на потребителя на Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, 134.06 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството XIAOMI Redmi Note 5A 16GB
Dual Rose Gold, предоставено във връзка с Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. без
абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума, 17.79 лв.,
2
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.10.2018г. - 30.11.2018г.
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.09.2018 г., 19.98
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.09.2018 г., 79.85 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството KIDS WATCH MyKi Touch
WHITE без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
15.09.2018 г., дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от 15.09.2018 г.,
56,98 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.09.2018
г. за устройство KIDS WATCH MyKi Touch WHITE за отчетен период 01.10.2018г. —
31.01.2019г. Претендира се законна лихва върху всяка една от посочените суми от дата на
подаване на заявлението – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Прави възражение за давност на вземанията. Моли за отхвърляне на
претенциите. Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът сочи, че договорите са
прекратени от ищеца.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ и чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 35693/2020 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията
по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби
на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на
исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Относно вземанията за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги:
По производството по безспорен начин се установява, че между „Теленор България“
ЕАД и ответника са били сключени следните договори за мобилни услуги – Допълнително
споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
15.11.2017 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.03.2018
г., Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.09.2018 г. Ищецът е представил
заверени преписи от посочените договори, които носят подписа на СВ. Н. Д., който не е
оспорен в срока по чл. 193 ГПК. Подписите поставени от ответника доказват сключването
на договорите между страните.
Относно месечните абонаментни такси, то същите се дължат независимо от
ползваните услуги по сключения договор. Абонаментният план се дължи независимо от
обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет
и други (освен случаите при непредоставен достъп до мобилната мрежа, но доказателства в
тази насока не са ангажирани), тъй като последните се заплащат допълнително съобразно
тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при
определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
3
Ответникът не представя доказателства за заплащането на процесните задължения,
поради което следва да се разгледа направеното в срока възражение за погасителната
давност на част от претендираните суми.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
06.08.2020 г. При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на
процесните вземания следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК . Съгласно посоченото решение
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД са вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието „периодични
плащания“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД.
По делото не е спорно, че претендираните суми са за предоставени
далекосъобщителни услуги, както и, че същите имат характер на периодични плащания и
вземанията по тях се погасяват с кратката тригодишна давност. С оглед приетото, че като
периодично плащане вземането на ищеца се погасява с тригодишна давност, същият може
да претендира като непогасени по давност суми, чиято изискуемост е настъпила след
06.08.2017 г.
За вземанията по фактура № **********/15.11.2018 г. падежът е настъпил на
01.12.2018 г., поради което и до подаване на заявлението – 06.08.2020 г. не е изтекъл
предвиденият в закона тригодишен давностен срок. В случая следва да се отчете и, че в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Предвид това релевираното от страна на ответницата възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Относно допълнителните услуги /извън уговорения абонаментен план/ по договорите
за мобилни услуги. С определение от 19.06.2022 г. е указано изрично на ищеца, че не сочи
доказателства да е предоставил допълнителни услуги по договорите за мобилни услуги. Със
становище с вх. № от 01.07.2022 г. ищецът не е ангажирал доказателствени искания в тази
насока. С исковата молба са представени единствено неподписани от ответника фактури,
които представляват едностранно съставени частни свидетелстващи документи, които
удостоверяват изгодни за издателя факти, поради което и по аргумент от чл. 180 ГПК
притежават единствено формална доказателствена сила. С оглед направеното в съдебно
заседание оспорване на дължимостта на претендираните от страна на ищеца суми е следвало
ищецът да ангажира допълнителни доказателства, с които да установи, че на ответника са
били доставени допълнителни услуги, тяхното количество и цена. Такива доказателства не
са събрани.
Претенции за предоставени услуги се претендират само във връзка с допълнително
споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* е уговорен абонаментен план в размер на 20.99 лв. на месец /виж
уточнителна молба с вх. № от 19.01.2022 г./. Претендират се непогасените суми за два
отчетни периода – т. е. за два месеца от 15.10.2018 г. – 14.12.2018 г., както и 0.02 лв. за
предоставени услуги. Оттук и искът е основателен за сумата от 34.64 лв. - представляваща
4
дължима сума по абонаментен план за периода 15.10.2018 г. – 14.12.2018 г., а за разликата за
допълнителните услуги /виж уточнителна молба с вх. № от 19.01.2022 г./ до пълния
претендиран размер от 34.66 лв. искът ще се отхвърли. Като законна последица върху
уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.11.2017 г. е
уговорен абонаментен план в размер на 10.99 лв. на месец. Претендират се суми само за
абонаментни такси за един отчетен период – т. е. за един месец – м. 11.2018 г. Оттук и
искът е основателен за сумата от 10.99 лв. /каквато сума е и начислена от ищеца за мобилен
номер ********** за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. – виж л. 16гръб/ - представляваща
дължима сума по абонаментен план за периода 01.11.2018г. - 30.11.2018г., а за разликата до
пълния претендиран размер от 11.89 лв. искът ще се отхвърли. Като законна последица
върху уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.03.2018 г. е
уговорен абонаментен план в размер на 10.99 лв. на месец, като след предоставената от
страна на мобилния оператор отстъпка на потребителя като лоялен клиент дължимата сума
за избрания абонаментен план е в размер на 8.99 лв. на месец за първите 24 месеца след
подписване на договора – виж договор за мобилни услуги на л. 30 от заповедното
производство. Претендират се суми само за абонаментни такси за два отчетни периода – т.
е. за два месеца от м. 10.2018 г. – до м. 11.2018 г., включително. Оттук и искът е основателен
за сумата от 17.98 лв. /каквато сума е и начислена от ищеца за мобилен номер ********** -
за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. е начислена сума 7.49 лв. без ДДС/8.99 лв. с ДДС –
виж л. 15гръб, а за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. е начислена сума 7.49 лв. без
ДДС/8.99 лв. с ДДС – виж л. 17гръб / - представляваща дължима сума по абонаментен план с
включена отстъпка за лоялен клиент за периода 01.10.2018 г. – 30.11.2018 г., а за разликата
до пълния претендиран размер от 19.78 лв. искът ще се отхвърли. Като законна последица
върху уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* е уговорен абонаментен план в размер на 18.99 лв. на
месец. Претендират се суми само за абонаментни такси за един отчетен период – т. е. за
един месец – м. 11.2018 г. Оттук и искът е основателен за сумата от 18.99 лв. /каквато сума е
и начислена от ищеца за мобилен номер ********** за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г.
– виж л. 16гръб/ - представляваща дължима сума по абонаментен план за периода
01.11.2018г. - 30.11.2018г., а за разликата до пълния претендиран размер от 19.88 лв. искът
ще се отхвърли. Като законна последица върху уважената главница ще се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното
изплащане.
По допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* е уговорен абонаментен план в размер на 24.99 лв. на
месец. Претендират се суми само за абонаментни такси за един отчетен период – т. е. за
един месец – м. 11.2018 г. Оттук и искът е основателен за сумата от 24.99 лв. /каквато сума е
и начислена от ищеца за мобилен номер ********** за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г.
– виж л. 17/ - представляваща дължима сума по абонаментен план за периода 01.11.2018 г. -
30.11.2018 г./, а за разликата до пълния претендиран размер от 25.89 лв. искът ще се
отхвърли. Като законна последица върху уважената главница ще се присъди и законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното
изплащане.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.09.2018 г. е
5
уговорен абонаментен план в размер на 7.99 лв. на месец. Претендират се суми само за
абонаментни такси за два отчетни периода – т. е. за два месеца от м. 10.2018 г. – до м.
11.2018 г., включително. Оттук и искът е основателен за сумата от 15.98 лв. /каквато сума е
и начислена от ищеца за мобилен номер ********** - за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г.
е начислена сума 6.66 лв. без ДДС/7.99 лв. с ДДС – виж л. 15гръб, а за периода 01.11.2018 г.
– 30.11.2018 г. е начислена сума 6.66 лв. без ДДС/7.99 лв. с ДДС – виж л. 17гръб / -
представляваща дължима сума по абонаментен план за периода 01.10.2018 г. – 30.11.2018 г.,
а за разликата до пълния претендиран размер от 17.79 лв. искът ще се отхвърли. Като
законна последица върху уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Относно лизинговите вноски по договорите за лизинг:
Правоотношенията са безспорно установени между страните, представени са и
заверени преписи от договорите за лизинг, както следва: договор за лизинг от 07.03.2017 г.
за устройство COOLPAD Torino S Champagne, договор за лизинг от 15.11.2017 г. за
устройство LG K8 2017 Gold, договор за лизинг от 15.03.2018 г. за устройство TABLET
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine, договор за лизинг от 15.03.2018 г. за устройство LG К8
2017 Gold и договор за лизинг от 15.09.2018 г. за устройство KIDS WATCH MyKi Touch
WHITE. Подписите поставени от ответника не са оспорени и доказват сключването на
договорите между страните.
Установено е изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде лизинговите
вещи – предмет на договорите за лизинг, доколкото в чл. 4 от договорите е записано, че при
подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във
вид, годен за употреба, функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените
технически характеристики. В чл. 12, ал. 2 от ОУ към договорите за лизинг, подписани от
потребителя, е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на
забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания. Ирелевантно е в случая
настъпването на предсрочна изискуемост на правоотношенията, доколкото е настъпил
крайният падеж на договорите – на договора за лизинг от 07.03.2017 г. – крайният падеж е
м.02.2019 г., на договора за лизинг от 15.11.2017 г. – крайният падеж е м.10.2019 г., на
договорите за лизинг от 15.03.2018 г. – крайният падеж е м.02.2020 г., а на договора за
лизинг от 15.09.2018 г. - крайният падеж е м.08.2020 г. Устройствата са получени, което се
установява с представените и неоспорени договори, настъпил е крайният падеж на
договорите, поради което сумите по погасителен план са дължими.
Исковете са основателни в пълния си размер – а именно лизингови вноски по
процесните договори за съответстващите на всеки отделен договор за лизинг отчетни
периоди, както и начислени накуп лизингови вноски поради неплащането на предходните
такива до края на договора. По делото не се установява лизинговите устройства да са
върнати на лизингодателя, лизингополучателят е ползвал устройствата през целия срок на
договорите до крайния им падеж, поради което дължими са всички неплатени лизингови
вноски. В съдебно заседание ответникът излага, че е искал да върне устройство марка
XIAOMI Redmi Note. Въпреки дадените указания ответникът не установява връщане на
устройството, а и вноски за това устройство не са предмет на производството.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимите по договорите суми,
въпреки разпределената доказателствена тежест в открито съдебно заседание от 05.07.2022
г. Относно погасителната давност важи изложеното по-горе. Първите начислени суми са по
фактура № **********/15.11.2018 г., поради което и давността е спряла да тече с подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК на 06.08.2020 г.
По договора за лизинг от 07.03.2017 г. за устройство COOLPAD Torino S Champagne
е дължима сума от 24.27 лв. – представляващи три броя дължими и неплатени лизингови
вноски по договора, формирана от незаплатени лизингови вноски за отчетен период
6
15.10.2018 г. – 14.02.2019 г., начислени по фактури № ********** от 15.11.2018 г., №
********** от 15.12.2018 г. и № ********** от 15.02.2019 г. Като законна последица върху
уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По договора за лизинг от 15.11.2017 г. за устройство LG K8 2017 Gold е дължима
сума от 119.41 лв. – представляващи дължими и неплатени лизингови вноски по договора,
формирана от незаплатени лизингови вноски за отчетен период 01.11.2018 г. – 31.01.2019 г.,
както и начислени по фактура от 01.02.2019 г. накуп лизингови вноски поради неплащането
на предходните такива до края на договора. Като законна последица върху уважената
главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По договора за лизинг от 15.03.2018 г. за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE
3418 8 4G Wine е дължима сума от 54.55 лв. – представляващи дължими и неплатени
лизингови вноски по договора, формирана от незаплатени лизингови вноски за отчетен
период 01.10.2018 г. – 31.01.2019 г., както и начислени накуп лизингови вноски поради
неплащането на предходните такива до края на договора. Като законна последица върху
уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По договора за лизинг от 15.03.2018 г. за устройство LG К8 2017 Gold е дължима
сума от 165.68 лв. – представляващи дължими и неплатени лизингови вноски по договора,
формирана от незаплатени лизингови вноски за отчетен период 01.10.2018 г. – 31.01.2019 г.,
както и начислени накуп по фактура от 01.02.2019 г.лизингови вноски поради неплащането
на предходните такива до края на договора. Като законна последица върху уважената
главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
По договора за лизинг от 15.09.2018 г. за устройство KIDS WATCH MyKi Touch
WHITE е дължима сума от 56.98 лв. – представляващи дължими и неплатени лизингови
вноски по договора, формирана от незаплатени лизингови вноски за отчетен период
01.10.2018 г. – 31.01.2019 г., както и начислени накуп по фактура от 01.02.2019 г. лизингови
вноски поради неплащането на предходните такива до края на договора. Като законна
последица върху уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Относно исковете за неустойка:
В исковата молба се претендира заплащането на сумата от 52.47 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително
споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сумата от 27.48 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 15.11.2017 г., сумата от 36.94 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 15.03.2018 г., сумата от 47.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сумата от 62.46 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително
споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, както и сумата от 19.98 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.09.2018 г.
Ищецът претендира и неустойки за суми, представляващи разликата между цената на
7
устройствата, предоставени на ответницата, без абонаментен план и преференциалната обща
лизингова цена, която последната е следвало да заплати, както следва: сумата от 10.70 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството COOLPAD Torino S Champagne
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
07.03.2017г., дължима съобразно уговореното в Допълнително споразумение от 10.04.2017
г., сумата от 27.53 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.11.2017 г. за
устройство LG K8 2017 Gold, дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги
от 15.11.2017 г., сумата от 99.17 лв., представляваща разликата между цената на
устройството TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.03.2018 г., дължима
съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от 15.03.2018 г., сумата от 69.93 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството LG К8 2017 Gold без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.03.2018 г., дължима
съобразно уговореното в Допълнително споразумение от 15.03.2018 г., сумата от 134.06 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството XIAOMI Redmi Note 5A 16GB
Dual Rose Gold, предоставено във връзка с Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. без
абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума, сумата от
79.85 лв., представляваща разликата между цената на устройството KIDS WATCH MyKi
Touch WHITE без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг
от 15.09.2018 г., дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от 15.09.2018
г.
За да възникнат посочените вземания в полза на ищеца следва да се докаже
прекратяване на процесните правоотноошения.
Представени са ОУ на ищеца, действащи за процесния период – виж 61-64 от
заповедното производство.
Съгласно т. 19б, б. „в“ от ОУ Теленор има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или
безсрочен с едномесечно предизвестие, ако потребителят не е платил дължимите суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно ОУ.
Съгласно т. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай,
че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да ограничи или спре
достъпа на потребителя до услугите/услугата, с изключение на достъпа до услугите за
спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми.
Според т. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение от по част XIII от ОУ
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т. 19а и т. 19б да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключването на нов договор с него.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се
опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда право /възможност/
за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без
насрещната страна да бъде уведомена за това. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. Видно от съдържанието на
8
ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно /дори в т. 75 от
ОУ са уредени като алтернативи при договорно неизпълнение/, поради което не може да се
приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка. По делото няма данни, а и не се твърди, ищецът да е отправил
писмено изявление, което да е достигнало до длъжника за предсрочно прекратяване
/разваляне/ на договора. Издаването на фактура с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора не е равносилно на писмено изявление на кредитора до
потребителя с уведомление за прекратяване/разваляне на договора, доколкото потребителят
следва да бъде адресат на писменото изявление, прекратяващо договора. Освен това по
делото не се установява фактурата да е връчена на ответника преди образуване на
производството, както и не се установява от кой момент е ограничен/спрян достъпът на
потребителя до услугите/услугата. Уведомяването за прекратяването на правоотношенията
може да настъпи в хода на процеса и да бъде съобразено по реда на чл. 235 ГПК. Към датата
на връчване на препис от исковата молба на ответника, обаче срокът на договорите е
изтекъл, поради което и не са налице основание за начисляване на процесните неустойки.
Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено условие в
договора, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Наличието на предпоставки за автоматично прекратяване на договора следва да бъдат
изрично уговорени между страните. Следва да се ясни не само предпоставките за настъпване
на прекратяването на правоотношението, а и моментът, от който действието на договора се
прекратява. Посочените по-горе разпоредби в ОУ на ищеца не са еднозначни. Правото за
едностранно прекратяване на договора и автоматичното прекратяване при определени
предпоставки не са идентични понятия. Правото за едностранно прекратяване е една
възможност за търговеца, която възможност доколкото изрично не е изключено, предполага
уведомяване на потребителя, вкл. и с оглед определянето на момента, от който
правоотношението ще се счита за прекратено. При всички положения разпоредбите на
търговеца в ОУ, касаещи частта относно едностранното прекратяване на договора и
връзката между спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на договора, не са
ясни. Същите не предвиждат ясни хипотези за прекратяване на договорите и създават
неясноти по отношение смисъла на разпоредбите. Ето защо, съдът следва да ги тълкува по
благоприятен за потребителя начин, а именно, че за едностранното прекратяване на
договорите, е необходимо уведомяване на потребителя, т. е. приложими са общите правила
на ЗЗД.
Изложеното налага извода, че за ищеца не е възникнало право да реализира
имуществена отговорност за неустойки по договорите за мобилни услуги. Оттук всички
претенции за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на
потребителя и за суми, представляващи разликата между цената на устройствата,
предоставени на ответницата, без абонаментен план и преференциалната обща
лизингова цена, която последната е следвало да заплати, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се изложат и допълнителни съображения за
неоснователност на исковете за неустойки, уговорени в Допълнително споразумение от
10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.11.2017 г.:
В Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.11.2017 г. страните са уговорили клаузи за неустойка при прекратяване
на договора по вина на потребителя в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.
9
Преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1 от 2009 г. ОСТК, решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр. д.3238/2018 г. на IV г. о. на
ВКС и др. Преценката за нищожност винаги се прави към момента на сключване на
договора и съобразно уговорената клауза между страните. Без значение за преценката за
нищожност е дали ищецът претендира по-малка сума от уговорената, доколкото нищожната
клауза не поражда права и задължения. В случая съдът следва да извърши преценка дали
клаузата за неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок - е нищожна.
Ирелевантно е, че ищецът претендира трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по договорите. Сключената спогодба между КЗП и ищцовото дружество не
обвързва ответника С.Д..
Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в договора – виж
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др. Настоящият съдебен състав намира, че
предвидените в приложенията към двата договора клаузи за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите - противоречат на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Клауза за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне/прекратяване на същия, несъмнено
се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален/прекратен, без обаче
да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т. о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за
нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и
начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън
присъщите й функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката
за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при
прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на
договора месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така
10
уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да
престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона.
Освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява
и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. СВ. Н. Д. има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя.
Съдът намира клаузите за нищожни – изначално към датата на сключването на
Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
15.11.2017 г., отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключените договори в тази им част. Тъй като
противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договорите, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4
ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на
тези клаузи е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Следователно е без значение, дали ищецът претендира неустойка в по-малък размер,
доколкото изначалната нищожност на клаузите за неустойка препятства възможността за
възникване на задължение въз основа на тях.
Ето защо предявеният иск за неустойка за предсрочно прекратяване на услугата по
Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* в размер на 52.47 лв. и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 15.11.2017 г. в размер на 27.48 лв. са неоснователни и
на това самостоятелно основание.
В Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.11.2017 г. страните са уговорили следната клауза – при предоставено
устройство за ползване на услуги при прекратяване на договора потребителят дължи
разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална
ценова листа за съответното устройство към датата на прекратяване на договора и
заплатената от него при предоставянето на устройството цена в брой или обща лизингова
цена.
Така уговорената клауза е нищожна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Търговецът е
предоставил преференциална цена при ползване на абонамент като е уговорил неустоечна
клауза за дължимост на стандартната цена независимо от момента на договорното
неизпълнение и колко време потребителят е заплащал абонаментната цена съобразно
договора между страните. Т. е., така уговорената цена дава възможност на търговеца да
претендира пълния размер на стандартната цена по договора, дори договорното
неизпълнение във връзка с уговорения абонаментния плат да е настъпило в последния месец
от срока на договора. Независимо от това дали потребителят е изпълнявал договора в
рамките на 23 месеца, ако неизпълнението на задължението настъпи през последния 24
месец, така уговорената клауза дава възможност на търговеца да претендира цялата разлика
между стандартната и преференциалната цена на устройството, а не разликата
съответстваща на оставащия срок на договора.
На следващо място, е уговорено да се вземе предвид последната актуална ценова
11
листа за съответното устройство към датата на прекратяване на договора. С
определение от 19.06.2022 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните
по делото, като изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена на всяко едно от изброените по-горе
устройства, както и размера на вземанията – вкл. разликата в цената, съответстваща на
оставащия срок от договора. Съдът прие, че не е настъпило прекратяване на договорите, а и
ценовата листа към датата, на която ищецът е счел, че договорите са прекратени, не е
представена. Ето защо съдът приема, че претенциите за сумата от 10.70 лв., представляваща
разликата между цената на устройството COOLPAD Torino S Champagne без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 07.03.2017г., дължима
съобразно уговореното в Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. и сумата от 27.53 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 15.11.2017 г. за устройство
LG K8 2017 Gold, дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги от
15.11.2017 г., са неоснователни и така посочените самостоятелни основания.
По разноските:
Разноски са дължими по съразмерност. Единствено ищецът претендира разноски.
Представени са доказателства за направата на разноски и списък по чл. 80 ГПК за направата
на разноски по исковото и заповедното производство в общ размер на 1225.32 лв. /държавни
такси, адвокатски възнаграждения по исково и заповедно производство/. От тази сума по
съразмерност на ищеца ще се присъдят общо за исковото и за ч. гр. д. № 35693/2020 г. по
описа на СРС разноски в общ размер на 547.37 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СВ. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.БЪЛГАРСКА МОРАВА, №64, ЕТ. 3, дължи на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ във вр. с чл. 345 ТЗ, следните суми: сумата
от 24.27 лв., представляваща лизинговите вноски по договор за лизинг от 07.03.2017г.,
начислени по фактури за отчетен период 15.10.2018г. - 14.02.2019г., ведно със законната
лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 34.64 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.10.2018г. - 14.12.2018г. по
Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на
вземането; сумата от 10.99 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 01.11.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.11.2017 г., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на
вземането; сумата от 119.41 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 15.11.2017 г., начислени по фактури, издадени за отчетен период 01.11.2018г.
— 31.01.2019г., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането;
сумата от 17.98 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период
01.10.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.03.2018 г., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на
вземането; сумата от 54.55 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 15.03.2018 г. за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine,
начислени по фактури, издадени за отчетен период 01.10.2018г. — 31.01.2019г., ведно със
12
законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 18.99 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.11.2018г. —
30.11.2018г. по Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до
изплащане на вземането; сумата от 165.68 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 15.03.2018 г. за устройство LG К8 2017 Gold, начислени по
фактури, издадени за отчетен период 01.10.2018г. — 31.01.2019г., ведно със законната лихва
от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 24.99 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси за отчетен период 01.11.2018г. — 30.11.2018г. по Допълнително
споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането;
сумата от 15.98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
01.10.2018г. - 30.11.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.09.2018 г., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на
вземането; сумата от 56,98 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 15.09.2018 г., начислени по фактури, издадени за отчетен период 01.10.2018г. —
31.01.2019г., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2020
г. по ч. гр. д. № 35693/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
дължими суми по Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за разликата над присъдения размер от 34.64 лв.
до пълния претендиран размер от 34.66 лв., иска за неплатени такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.11.2017 г. за разликата над присъдения
размер от 10.99 лв. до пълния претендиран размер от 11.89 лв., иска за неплатени такси по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. от 15.03.2018 г. за
разликата над присъдения размер от 17.98 лв. до пълния претендиран размер от 19.78 лв.,
иска за неплатени такси по Допълнително споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за разликата над присъдения размер от
18.99 лв. до пълния претендиран размер от 19.88 лв., иска за неплатени такси по
Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за разликата над присъдения размер от 24.99 лв. до пълния
претендиран размер от 25.89 лв. и иска за неплатени такси по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 15.09.2018 г. за разликата над присъдения размер от
15.98 лв. до пълния претендиран размер от 17.79 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че СВ. Н. Д., ЕГН **********,
с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.БЪЛГАРСКА МОРАВА, №64, ЕТ. 3, дължи на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ
ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, следните суми: сумата от 52.47
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на
Допълнително споразумение от 10.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, сумата от 27.48 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 15.11.2017 г., сумата от 36.94 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 15.03.2018 г., сумата от 47.46 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Допълнително
споразумение от 15.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сумата от 62.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на Допълнително споразумение от 07.06.2018 г. към Договор за
13
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сумата от 19.98 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 15.09.2018 г., сумата от 10.70 лв .,
представляваща разликата между цената на устройството COOLPAD Torino S Champagne
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, дължима съобразно уговореното в
Допълнително споразумение от 10.04.2017 г., сумата от 27.53 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена за
устройство LG K8 2017 Gold, дължима съобразно уговореното в Договор за мобилни услуги
от 15.11.2017 г., сумата от 99.17 лв., представляваща разликата между цената на
устройството TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, дължима съобразно уговореното в Договор за
мобилни услуги от 15.03.2018 г., сумата от 69.93 лв., представляваща разликата между
цената на устройството LG К8 2017 Gold без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена, дължима съобразно уговореното в Допълнително споразумение от
15.03.2018 г., сумата от 134.06 лв., представляваща разликата между цената на устройството
XIAOMI Redmi Note 5A 16GB Dual Rose Gold, предоставено във връзка с Допълнително
споразумение от 07.06.2018 г. без абонамент и заплатената при предоставяне на
устройството преференциална сума, сумата от 79.85 лв., представляваща разликата между
цената на устройството KIDS WATCH MyKi Touch WHITE без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, дължима съобразно уговореното в Договор за
мобилни услуги от 15.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2020 г. по ч. гр. д. № 35693/2020 г. по описа на СРС, 88
състав.
ОСЪЖДА СВ. Н. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.БЪЛГАРСКА
МОРАВА, №64, ЕТ. 3, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо сумата
от 547.37 лв. за разноски по съразмерност по исковото и заповедното производство /ч. гр. д.
№ 35693/2020 г. по описа на СРС, 88 състав/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14