№ 175
гр. Търговище, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Стела Й. Й.
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200297 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от адв. Д. Т. – АК – Р. като пълномощник на „СИТИ
КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК *********, представлявано от А.
Х. А., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 616196 - F634949 от
06.12.2021г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП – Варна. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника, който представя и допълнителни
писмени бележки с възражения за процесуална незаконосъобразност на НП и
недоказаност на нарушението и искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена
защита, в която излага доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 29.10.2021 г. контролни органи от ТД на НАП - Варна извършили проверка
1
за установяване на факти и обстоятелства на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД –
гр.Търговище, ЕИК *********, която приключила с Протокол № П- 03002521150594
–073 -001/ 29.10.2021 г. При анализа на вписванията по сметка 501 „Каса“, контролните
органи установили, че е извършено плащане в брой на стойност 34 000лв. по РКО №
**********/ 26.07.2021 г. с основание: служебен аванс на управителя на дружеството
А. А.. Установено било, че плащането е било осчетоводено Дт 422/Кт 501 – 34 000лв.
Констатирано било, че на 30.07.2021 г. е отпуснат заем на А. А. в размер на 34 000лв.
за 10 години с договорена годишна лихва от 4 %. Изплатеният служебен аванс не бил
върнат, а бил преобразуван в паричен заем без движение на парични средства. На
проверяващите бил представен погасителен план към договора за заем от 30.07.2021г.,
сключен с А., в качеството й на „заемател“, който включвал 120 бр. намаляващи
вноски при главница от 34000лв. и лихва общо 6856,75лв. Преобразуването на
служебния аванс в дългосрочен заем било осчетоводено Дт 269/ Кт 422 – 34 000лв.
При тези данни контролните органи приели, че дружеството е нарушило разпоредбата
на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за което
св.С. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП- Варна съставил на „СИТИ
КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД АУАН № F634949 от 17.11.2021г. АУАН бил
надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството А. А., която го подписала
без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на АУАН, и.д. директор на ТД на НАП – Варна издал Наказателно
постановление № 616196 - F634949 от 06.12.2021г., с което за нарушение на чл.3, ал.1,
т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 17000 лева. С оглед промените в ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./,
съставил и приложение към НП № 616196 - F634949/06.12.2021г. - неразделна част от
него. Наказателното постановление, ведно с приложението били връчени на
управителя на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 11.04.2022 г.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по
делото доказателствен материал – показанията на свидетелите К. С., С. Д. и Г. М.,
заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза и приложените
писмените доказателства.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОПБ и приложената Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са издадени от компетентни органи
в кръга на техните правомощия. Съдът намира за неоснователно възражението, че
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН поради липсата на данни за датата и мястото на извършване на нарушението. От
съдържанието на последните е видно, че както в АУАН, така и в НП е записано, че:
„Установеното представлява нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ,
извършено на 26.07.2021 г. от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД в
гр.Търговище“. Останалите счетоводни данни, операции, дати и други факти
2
фигурират в съдържанието на АУАН и НП съгласно изискването за описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Макар и не съвсем прецизно,
съдът намира, че въпросното описание дава достатъчно яснота относно елементите от
състава на административното нарушение и правото на защита на наказания субект не
е нарушено. Видно е, че в НП са посочени и доказателствата, въз снова на които
наказващият орган е приел нарушението за доказано: Протокол № П- 03002521150594
– 073 - 001/ 29.10.2021г., РКО № **********/ 26.07.2021 г., аналитичен регистър,
договор за заем, обяснение. В тази връзка съдът намира за изпълнено изискването на
чл.57, ал.1, т.5, предл.последно от ЗАНН.
Предвид изрично и ясно изразената воля на наказващия орган, че с
обжалваното НП се санкционира нарушение, осъществено от „СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ“ ЕООД на 26.07.2021 г., предмет на съдебна проверка се явява именно
изводът за извършено на тази дата нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ от
дружеството – жалбоподател, респ. законосъобразното му санкциониране на основание
чл.5, ал.1 от същия закон.
Чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ гласи: „ Плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност,
равна на или надвишаваща 10 000 лв.;“ За нарушаването на посоченото изискване чл.5,
ал.1 от ЗОПБ предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер 50 на
сто от общия размер на направеното плащане.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че съгласно РКО №
********** / 26.07.2021 г., на А. А. е бил предоставен служебен аванс от дружеството
в размер на 34 000 лв. Въпросната сума не е предоставена чрез превод, респ. не е
внесена по платежна сметка въпреки, че надвишава 10 000лв. При тези данни, за да се
прецени дали въпросното предоставяне на средства е осъществено в нарушение на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ следва да се установи дали същото представлява плащане. От
заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза /което съдът
взе предвид в частта, даваща отговор на счетоводни въпроси/ се установява, че
предоставянето на сумата от 34 000лв. на А. е отразено със следните счетоводни
операции: Дебит счетоводна сметка 422 - „Подотчетни лица“ – 34000лв. / Кредит
счетоводна сметка 501 „Каса“ - 34000лв. Т.е. както е посочило и вещото лице, е
налице увеличение на вземането на подотчетни лица и намаление на паричните
наличности в касата на дружеството. В съдебната практика е възприето разбирането,
че „плащането“ като термин представлява изпълнение на парично задължение.
Същият смисъл е възприет и от контролните органи, видно от стр. 10 на Протокол №
П- 03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г., където дословно е записано, че
“тълкуването на „плащане“ изключва операции, които не са свързани с погасяване на
парични задължения“. Следователно предоставянето с РКО № **********/ 26.07.2021
г. на паричната сума от 34 000лв. на подотчетно лице като служебен аванс не
3
представлява плащане, доколкото се касае за разчетни взаимоотношения в рамките на
една и съща стопанска единица.
Следователно, доколкото от събраните по делото доказателства не се
установява на 26.07.2021 г. дружеството да е извършило плащане, то е необоснован и
изводът за осъществено на тази дата нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, каквото е
именно и административнонаказателното обвинение. Следва да се посочи, че според
св.М., при изготвянето на РКО т.е. на 26.07.2021г. реално предоставяне на парична
сума не е имало.
Не са налице доказателства, които да установяват, че основание за издаване на
РКО № **********/ 26.07.2021 г. е договорът за заем, сключен с А., каквито доводи
бяха изложени. Последният датира от 30.07.2021г. и се явява последващ по
отношение РКО, като не са налице доказателства, които да опровергават тази
хронология. Действията и бездействията, които са последващи по отношение
издаването на РКО № **********/ 26.07.2021 г. /невръщането и неотчитане на
средствата с разходно оправдателни документи, респ. сключването на договор за
заем на 30.07.2021г./ не могат да променят основанието, на което сумата от 34 000лв.
е била предоставена на А., съгласно РКО № **********/ 26.07.2021 г. – служебен
аванс, което основание от своя страна не е изисквало превеждането на средствата по
банков път.
Според самия актосъставител – св.С., нарушението е извършено при
трансформирането на служебния аванс в заем т.е. на 30.07.2021г., когато според
контролния орган е било налице плащане. Тези показания противоречат на
констатациите в АУАН /съставен именно от св.С./ и НП - такова нарушение не е
констатирано с АУАН и не фигурира в НП, поради което и не следва да е предмет на
обсъждане в настоящото съдебно производство.
По изложените съображения съдът намира, че административното нарушение -
така, както е установено и формулирано в НП се явява недоказано, респ. обжалваното
НП – необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид този извод, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. От страна на жалбоподателя
е направено искане за присъждане на разноски по делото, но доказателства за реално
направени такива не са представени, поради което това искане е също неоснователно.
На основание чл.190, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, направените по
делото разноски за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 250лв. следва да
останат за сметка на държавата.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616196 - F634949 от 06.12.2021г.,
издадено от и.д. директор на ТД на НАП – Варна, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ“ ЕООД - гр.Търговище, ул.“Цар Освободител“ № 43, представлявано от А.
Х. А. за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е
наложена имуществена санкция в размер на 17000лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5