РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 8163 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ .
Ищецът Н.А.Н.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Я.Д. е предявил осъдителен иск против З.
„Л.И.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 09.03.2020
г. в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума
считано от 27.07.2020 г. - датата, на която изтича 3-месечният срок за
произнасяне по претенцията, предвиден в КЗ до окончателното й изплащане, както
и разноските по делото.
В исковата молба се излага, че на 09.03.2020 г. в гр. София е настъпило ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил Хюндай Соната с д.к. № ******А.И.Х., с ЕГН: **********, който движейки се по локалното плътно на бул. Сливница в района на кръстовището с ул. Мелник е отнел предимството на извършващия правомерна маневра ляв завой лек автомобил Пежо 306 с д.к. № ******управляван от ищеца, в следствие на което е последвал сблъсък между тях. На ищеца са причинени травматични увреждания - счупването на 5 ребра в дясно.
В исковата молба се посочва също така, че за увреждащото МПС е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество валидна към момента на процесното ПТП.
С оглед на горното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер/увеличен от 35 000 лв. на 50 000 лв./ и претендира присъждане на разноски по делото включително и за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД, *** оспорва предявения иск за главница по основание и размер.
Навежда доводи за независимо извършителство от страна на ищеца.
Твърди,
че ищецът е отнел предимството на другия участник в ПТП. Твърди, че описаните
увреждания не кореспондират на предявения размер на претенцията от страна на
ищеца. Оспорва иска по размер, както и
твърди, че е завишен. Оспорва и претенцията за лихви.
Прави
възражение за намаляване отговорността на застрахователя на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, т.к твърди, че ищецът не е поставил предпазен колан.
Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и претендира направените разноски по делото.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол № К 133 на СДВР отдел „ПП“ от 09 03 2020 г , Протокол за оглед на ПТП, снимков албум , скица и медицинска документация се установява, че на 09.03.2020 г. около 09.30 ч. в гр.София на кръстовището между бул. Сливница с ул. Мелник е настъпило ПТП между лек автомобил Пежо 306 с д.к. № ******управляван от Н.А.Н. и Хюндай Соната с д.к. № ******управляван от А.И.Х.. Лекия автомобил Хюндай Соната се е движел в локалната лента на булеварда в посока към ул.“Кукуш“ и реализира ПТП с извършващия маневра ляв завой лек автомобил Пежо 306.
Представено
е споразумение по чл.381,ал.1 НК по нохд 2114/2021
год. на СРС,9-ти състав,от което се установява,че А.И.Х. е признат за
виновен за горното произшествие при нарушение на чл.5,ал.3,т.1 и
чл.6,т.1 ЗДвП и чл.31,ал.7,т.1 от ППЗДвП и причинена
на Н.А.Н. средна телесна повреда.
Установено е, че за процесния лек автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество валидна към датата на процесното ПТП-справка от информационната система на ГФ на л.12 и застрахователна полица на л.46 от делото.
От приетата и неоспорена от
страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално се установява,че маневрата за ляв завой за лек
автомобил Пежо 306 е предприета при светещ зелен сигнал на светофарната
уредба,а за Хюндай Соната сигналът е бил червен. Според вещото лице при
маневрата на лекия автомобил Пежо 306 се е движил с около 6.55 км.ч.,а Хюндай
Соната с 94.25 км.ч.
По делото е изслушана и приета
съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално и не е оспорено от страните по делото. От същото се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреди: контузия
на гръдния кош и корема, счупване на III, IV, V,VI,VII десни ребра, извънплеврално кръвонасядане на гръдния кош в дясно, излив в десния костодиафрагмален
синус и рана в лявата област на главата.
Спешна медицинска помощ
пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Пострадалият е постъпил в увредено
общо състояние, контактен, адеква тен, рана в лявата
област на главата. Счупването на 5 ребра в дясно е причинило трайно затруднение
движението на снагата за около 1,5-2 месеца и временно разстройство на здравето
не опасно за живота. Излив - събиране на течност - в
десния костодиафрагмален синус е причинило временно
разстройство на здравето опасно за живота. Извънплевралното
кръвонасядане и контузията на гръдния кош, контузията на корема и раната на главата
са причинили болки и страдания.
Получените травматични
увреждания от процесното ПТП са довели на пострадалия - болки и страдания за
срок от 3 месеца, като през първия 20 дни непосредствено след злополуката
болките при ищеца са били с по-интензивен характер. През останалото време
ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора и особено
при студено и влажно време, когато той е бил принуден да ползва седитивни и обезболяващи средства.
От показанията на разпитания
свидетел Р. Н./син на ищеца/ се установява, че в болницата ищецът бил в лошо
състояние , стресиран и уплашен. Домашното лечение и пълното възстановяване е
продължило 5-6 месеца,като през първия месец е имал нужда от помощ при
обслужването си,тай като бил на легло.В момента вече е възстановен.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, чиито елементи следва да бъдат налице при условията на
кумулативност– противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина/презумира се/.
С оглед приложените по делото
Констативен протокол , споразумение по чл.381,ал.1 НК по нохд
2114/2021 год. на СРС,9-ти състав и заключението на АТЕ съдът приема за
установено, че водачът на Хюндай Соната с д.к. № ******А.И.Х. в нарушение на чл.5,ал.3,т.1
и чл.6,т.1 ЗДвП и чл.31,ал.7,т.1 от ППЗДвП не е
пропуснал движещия се с предимство автомобил управляван от ищеца и е
предизвикал катастрофата,при която последния е бил увреден.В тази връзка
относно противоправността на деянието и вината на А.И.Х. съдът прилага разпоредбата
на чл.300 ГПК.
Съдът намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреда за ищеца по делото, която е пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установено е и наличието на договорно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил Хюндай Соната с д.к. № *******Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
Установен е факта на заявена извънсъдебна претенцията пред ответното дружество .
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съдът не възприема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,поради това,че е бил без поставен предпазен колан,тъй като доказателства в тази връзка не бяха представени. Установяването на горното обстоятелства е било в тежест на ответника/пълно и главно доказване/ и тъй като последният не го е установил следва да понесе последствията от това,т.е. отхвърляне на направеното възражение за съпричиняване.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на уврежданията
,които са довели до обездвижването му за около месец, затруднени движения за
около 3-4 месеца и са причинили болки и неудобства за един дълъг период от
време. Съдът отчита и факта на пълно възстановяване на ищеца от уврежданията. Като взе всички
тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 20 000 лв., като намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед продължителността и интензитета на търпените от ищецът болки
и неудобства и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 50 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва следва да се начисли така както е поискана от
ищеца –от 27.07.2020
год.
съобразно разпоредбата на чл. 497,
ал.1, т.1 от КЗ .
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на адв. Я.Д. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1130 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 800 лв. държавна такса и сумата 200 лв. за експертизи платени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 8 ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за експертизи в размер на 300 лв. Поради липса на доказателства за плащането,съдът не присъжда претендираното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** ** да заплати на Н.А.Н.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Я.Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 20 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпили при ПТП
на 09.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2020 год. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на адв. Я.Д. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1130 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 800 лв. и сумата 200 лв. за експертизи платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Н.А.Н.,
ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******сумата
от 300 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: