Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../16.12.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 470/2020
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗДС.
Образувано е по
жалба на кмета на община Балчик срещу заповед № ДжС-09-7/24.08.2020 г. на
областен управител на област Добрич, с която е отменен АЧОС № 4832 от
17.10.2019 г., с който е актуван като частна общинска собственост застроен
вилен имот, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 02508.51.244, с площ
от 500 кв.м., урегулиран в УПИ V, кв.8 по ПУП на в.з. „Белите скали“,
гр.Балчик. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта като
издадена в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби, както
и в противоречие с решение № 128/04.06.2020 г. по адм. дело № 52/2020 г. по
описа на Административен съд – Добрич, с което е отменена предходна заповед на
областния управител за отмяна на АЧОС по чл.79, ал.1 от ЗДС. Твърди се, че липсата
на съставен АДС дерогира възможността за приложение на чл.79, ал.1 от ЗДС, поради
което областният управител не е могъл да се възползва от облекчената
административна процедура по отмяна на АОС. Пропускът да се състави АДС може да
се поправи само от гражданския съд и недопустимо административният орган е разгледал
и решил съществуващия между държавата и общината вещноправен спор за
собственост. Излагат се доводи за нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 и
ал.3, както и на чл.35 от АПК, тъй като не е дадена възможност за писмени
искания и възражения и не са обсъдени възраженията на кмета на общината в
качеството му на заинтересовано лице в производството. Счита се, че административният
орган не се е съобразил с мотивите към съдебното решение при новото
произнасяне, с оглед на което е нарушил нормата на чл.177, ал.2 от АПК. По тези
съображения се иска обявяване на нищожността на заповедта или нейната отмяна,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Областният управител
на Област Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по
съображения, че актът за частна общинска собственост е съставен при липса на
материалноправните предпоставки по § 42 от ПРЗ на ЗИДЗОС, тъй като процесният имот
не е отреден за жилищно, а за вилно строителство, поради което правилно и
законосъобразно е отменен като противоречащ на материалния закон. Иска
отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – К.А. и Н.А.,
не изразяват становище по жалбата.
Добричкият административен съд, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за съдебно обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна
по следните съображения:
На 17.10.2019 г. е съставен и утвърден от кмета на община Балчик АЧОС №
4832 за недвижим имот – застроен вилен УПИ V, кв.8 по ПУП на в.з. “Белите
скали”, град Балчик, с площ от 500 кв.м., отреден за поземлен имот с
идентификатор 02508.51.244 по КККР на гр.Балчик. Актът е съставен на основание
§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.59 от ЗОС, като в него е посочено, че за имота има
съставен предходен АОС № 3787/08.10.2009 г. Удостоверено е и наличието на отстъпено
право на строеж на трети лица.
Препис от акта е изпратен на областния управител на област Добрич, видно от
писмо с вх.№ ДжС-14-168/22.11.2019 г. по описа на Областна администрация –
Добрич (л.25 от адм. дело № 52/2020 г. по описа на АдмС - Добрич).
Със заповед № ДжС-09-2/09.01.2020 г.
областният управител на област Добрич е отменил акта за общинска собственост на
основание чл.79, ал.1 от ЗДС. В заповедта е посочено, че имотът е отреден не за
жилищно строителство, а за вилно застрояване, поради което неправилно е актуван
като общински на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
Кметът на община Балчик е обжалвал заповедта
пред Административен съд – Добрич, който с решение № 128 от 04.06.2020 г. по
адм. дело № 52/2020 г. я е отменил поради немотивираност и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне
съобразно указанията, дадени в мотивите към решението. Решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила на 25.06.2020 г.
След връщане на преписката административният орган е изпратил уведомителни
писма по чл.26, ал.1 от АПК до кмета на община Балчик и заинтересованите лица К.
и Н. Атанасови за откриване на производство по издаване на заповед за отмяна на
процесния АОС, като на основание чл.34, ал.3 от АПК им е предоставил 3-дневен
срок за писмено становище.
На 31.07.2020 г. кметът на община Балчик е подал възражения срещу откритото
производство с мотива, че липсата на съставен акт за държавна собственост преди
акта за общинска собственост е пречка за прилагането на облекчената процедура
по чл.79, ал.1 от ЗДС и спорът между държавата и общината следва да бъде
разрешен по общия исков ред.
Останалите заинтересовани лица не са подали писмени обяснения или
възражения в определения за това срок.
На 24.08.2020 г. областният управител на област Добрич е издал обжалваната
заповед № ДжС-09-7, с която на основание чл.79, ал.1 от ЗДС е отменил АЧОС №
4832/17.10.2019 г. В нея са преповторени мотивите към първата отменителна
заповед, че имотът е отреден не за жилищно строителство, а за вилно застрояване
по ПУП на в.з. “Белите скали”, град Балчик от 1985 г., поради което
незаконосъобразно кметът на община Балчик го е актувал като общински на
основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Посочено е, че вилните парцели не са сред
изброените в чл.2, ал.1 от ЗОС, §10 от ПЗР на ЗОС, §7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС имоти, които стават собственост на общините по силата на закона и
независимо че за тях не е съставен акт за държавна собственост, те не могат да
се актуват като общинска собственост поради съществуващата забрана на § 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС.
Заповедта е съобщена на община Балчик и заинтересованите страни К. и Н.
Атанасови на 25.08.2020 г. съгласно приложените по делото 3 броя известия за
доставяне.
В хода на съдебното производство е установено, че е налице висящо
гражданско дело № 383/2020 г. по описа на РС - Балчик по предявен от държавата
срещу община Балчик иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението на имота,
предмет на отменителната заповед на областния управител. Установено е още, че
след образуване на настоящото дело, както и след образуване на гражданското
производство е съставен и утвърден от областния управител на област Добрич акт
за частна държавна собственост № 5744/28.09.2020 г. за този имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи :
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган по чл. 79, ал. 1 от ЗДС и в необходимата
писмена форма, поради което е валиден административен акт.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че оспорената заповед е нищожна на основание чл.177, ал.2 от АПК,
тъй като е издадена в противоречие с влязлото в сила решение на Административен
съд – Добрич по АД № 52/2020 г. С това решение са дадени указания при новото
произнасяне след връщане на преписката на органа да се осигури възможност на
заинтересованите страни да участват в административното производство, което в
случая е сторено чрез изпращане на съобщения по чл.26, ал.1 от АПК и
предоставяне на възможност за писмени становища по чл.34, ал.1 от АПК. Действително
в мотивите на съда е посочено, че областният управител следва да съобрази
изхода на проведеното производство с наличието на предходно издаден акт за
частна общинска собственост за процесния имот, но липсата на коментар за това в
процесната заповед не е такова противоречие със съдебното решение, което да
влече нищожност на обжалвания административен акт по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.34 и
чл.35 от АПК, водещи до отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Обстоятелството, че в уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК е посочено
единствено, че се дава срок за писмено становище, не означава, че е била
ограничена възможността на заинтересованите лица да преглеждат документите и да
правят писмени искания и възражения съгласно чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, което
се потвърждава и от факта, че кметът на общината е реализирал правото си на
възражения в предоставения му 3 – дневен срок, излагайки становище за
недопустимост на производството по чл.79, ал.1 от ЗДС поради липса на предходен
акт за държавна собственост за процесния имот. Действително областният
управител не е обсъдил изрично тези възражения, но отговорът му по тях се
съдържа имплицитно в мотивите към заповедта, в които е прието, че имотът не
може да се актува като общински, независимо че за него няма съставен акт за държавна
собственост, с оглед на което не е налице такова нарушение на чл.35 от АПК,
обуславящо порочност заповедта.
Налице е обаче нарушение на материалния закон,
което е основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт до
степен на унищожаемост.
Не е спорно, че съгласно
разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДС и чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОС държавата и
общините удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото си
на собственост върху имоти с акт за държавна собственост и акт за общинска
собственост, които се ползват с материална доказателствена сила в качеството им
на официални свидетелстващи документи, съставени от длъжностно лице по ред и
форма, определени в закона.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДС, когато незаконосъобразно държавен имот е актуван като общински, актът за
общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. А какво е незаконосъобразно актуване може да се извлече
от разпоредбите на чл.114, ал.2 и ал.3 от ППЗДС и чл.58, ал.5 от ЗОС. Според
първите две разпоредби общините, които
претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна
собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е
издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл.
113 - след влизането в сила на решението на съда, като не могат да
установяват правото си на собственост с образци на актове за държавна
собственост за имоти, които не са отписани като държавни по съответния ред. От
друга страна в чл.58, ал.5 от ЗОС е посочено, че актът за общинска собственост за имот -
държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, се
съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3 след отписването му от актовите
книги за държавна собственост по реда на ЗДС. С тези разпоредби съществуването на редовно
съставен и необорен акт за държавна собственост е въведено като пречка за
съставянето на акт за общинска собственост, който може да бъде съставен едва
след отписването на имота като държавен от актовите книги за държавна
собственост. Спазването на изискването за предварително отписване на имота от
актовите книги за държавна собственост служи за постигането на определен правен
порядък при установяване на принадлежността му като обект на правото на собственост.
Целта на нормативната уредба е да не се допусне едновременното съществуване на
акт за държавна и акт за общинска собственост върху един и същи недвижим имот,
което би компрометирало удостоверителното действие на всеки един от тях, като
колизията между претенциите за собственост следва да бъде решена по общия исков
ред.
От изложеното следва, че
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДС урежда специфична хипотеза на
незаконосъобразно актуване на държавен имот, предпоставка за отмяната на което е
правото на собственост на
държавата да е надлежно установено с акт за държавна собственост, съставен по
реда и при условията на чл.68 и сл. от ЗДС, който съгласно чл.114, ал.1 от
ППЗДС има доказателствена сила до доказване на противното, или с влязло в сила
съдебно решение по аргумент от чл.79, ал.3 от ЗДС. Единствено наличието на акт
за държавна собственост, чиято доказателствена сила не е оборена по съответния
ред, възпрепятства издаването на акт за общинска собственост, поради което облекчената
процедура за отмяна е ограничена само до случаите, когато е съставен акт за
общинска собственост за имот, за който съществува акт за държавна собственост и
който не е отписан от актовите книги за държавна собственост.
От данните по делото е видно, че към
датата на издаване на обжалваната заповед не е имало предходно съставен акт за държавна
собственост, нито разрешен от съда спор между държавата и общината за
собствеността върху имота, поради което неправилно и незаконосъобразно областният
управител е приложил разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДС, отменяйки съставения
акт за частна общинска собственост. Без правно значение за спора е, че в
последствие е образувано гражданско дело по чл.108 от ЗС, както и че е издаден
акт за държавна собственост, защото това са обстоятелства, които са настъпили
след датата на издаване на обжалваната заповед и не могат да бъдат взети
предвид при преценката за нейната законосъобразност съгласно чл.142, ал.1 от АПК.
Очевидно
е, че в случая е налице спор за материално право, което осъществява хипотезата
на чл.79, ал. 3 от ЗДС, съгласно която споровете за материално право се решават по съдебен
ред. При това положение приложението
на чл.79, ал.1 от ЗДС е недопустимо и единствено компетентен да провери
легитимиращия ефект на акта за общинска собственост е гражданският съд.
Следователно неправилно
административният орган е приел, че с оглед на предназначението му по плана
имотът не може да бъде актуван като общински поради съществуващата забрана на
§42 от ПЗР на ЗИДЗОС, независимо че за него не е съставен акт за държавна
собственост. Въпросът дали посочената в акта за общинска собственост правна
разпоредба е годно придобно основание и дали имотът е преминал в собственост на
общината по силата на закона не може да бъде решен в производството по чл.79,
ал.1 от ЗДС, нито в съдебноадминистративното производство за контрол на заповедта
по чл.79, ал.1 от ЗДС. Недопустимо е административният съд да развива
съображения, с които да оборва констатациите в съставения акт за общинска
собственост и на практика да разглежда спор за материално право, който е от
компетентността единствено и само на общия граждански съд. Предметът на делото
не е разрешаване на въпроса чия е собствеността – държавна или общинска, а дали
са спазени специалните изисквания на ЗОС и ЗДС за съставяне и утвърждаване на
акта за общинска собственост. След като имотът не е актуван като държавен, нито
с влязло в сила съдебно решение, постановено по общия исков ред, е призната
принадлежността на вещното право на собственост в лицето на държавата, то
правилно и законосъобразно определеното от кмета на общината длъжностно лице е
предприело действия по съставянето на процесния акт за общинска собственост,
зачитайки и обвързващата доказателствена сила на предходния акт за общинска
собственост като официален удостоверителен документ, който не е оборен по
надлежния ред.
Затова, като е отменил АЧОС,
подлагайки на недопустимо разширително тълкуване нормата на чл.79, ал.1 от ЗДС,
областният управител е постановил една материалнонезаконосъобразна заповед по
смисъла на чл.146, т.4 от АПК, която следва да бъде отменена на това
основание.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.
24 от НЗПП, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено в размер на 100 лева (сто лева).
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на кмета на община Балчик заповед № ДжС-09-7/24.08.2020 г. на областен управител на област
Добрич, с която е отменен АЧОС № 4832 от 17.10.2019 г., утвърден от кмета на
община Балчик.
ОСЪЖДА Областна администрация на област
Добрич да заплати на община Балчик сумата от 100 (сто) лева, съставляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
Административен съдия :