№ 12441
гр. София, 01.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110143820 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Не следва да се задължава ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи исканите от ищеца справки и документи – същите или са
представени като приложения към отговора или ще бъдат предмет на
допусната експертиза.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо, допустимо и необходимо и следва да бъде уважено.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по което след запознаване с доказателствата по
делото и извършване на необходимите справки даде отговор на поставените в
доказателствената част на исковата молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ, в размер на 400,00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П. КАТО УКАЗВА на вещото лице да
1
започне работа след представяне на доказателства по внесения депозит И да
представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказатествени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.05.2023 г. от 10:00 часа ,
за когато страните и вещото лице да бъдат своевременно и надлежно
призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявен е от ищеца М. П. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „С...“ АД да заплати сумата от
50,00 лева – част от пълно вземане в размер на 3123,56 лева – недължимо
платени суми по Договор за потребителски кредит № 743846/13.10.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
18.08.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът М. П. С. твърди, че е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № 743846/13.10.2022 г., по силата на който ответникът
му предоставил сумата 1600 лв. при уговорен годишен лихвен процент в
размер 36 % и годишен процент на разходите 42,58 % като ищецът се
задължил да върне сума в размер на 2459,69 лв. на 24 погасителни вноски.
Сочи, че в чл. 17 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на
условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита, а в чл. 27 от договора страните са
уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от
договора за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит. Сочи, че по
договора е начислена неустойка в общ размер ма 3123,56 лева, тъй като не е
представено в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, а ищцата
е погасила изцяло дължимата към кредитора сума. Навежда твърдения, че
сключеният между страните договор е нищожен па основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма – не е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Оспорва да страна да е
предоставено копие от процесния договор, както и преддоговорна
информация, общи условия и СЕФ. Навежда твърдения, че сключеният между
страните договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПK, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита – липсата на ясно
разписана методика па формиране па ГПР по кредита като описаните в
съдържанието па договора такси и разходи (в това число възнаградителна
2
лихва и неустойка) водят до различен размер ма ГПР от посочения. Счита, че
е налице нищожност на сключения договор на основание чл. 26, ал. 2 пр. 1 от
33Д – същият е с невъзможен предмет, защото изначално е невъзможно в
кратък срок да се представи предвиденото в договора обезпечение, че същият
съставлява еднотипен договор за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Навежда твърдение, че наличието на
обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на
договора, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането па неоснователно обогатяване, че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК – при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава. Оспорва клаузата да е индивидуално уговорена, съгласно
чл. 146 от ЗЗП, твърди, че същата съставлява възнаграждение за кредитора и
води до грешното посочване на размера на ГПР, което следва да се приравни
па хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК. Навежда твърдения, че посочването в договора па
размер па ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла па чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закопа за защита на потребителите, както и по
смисъла па правото на ЕС. Счита, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителпата лихва /ГЛП/ (в чийто размер се
включва и начислената „неустойка") е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, което води до нищожност и на целия договор. Навежда
твърдения, че е налице разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която страната
реално е върнал на ответното дружество. Евентуално навежда твърдения, че
са нищожни отделните клаузите за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, пp. 1
от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, нр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите прави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност. Счита, че недължимо е заплатила исковата сума по
нищожния договор, респ. нищожната клауза и предявява частичен иск за
нейното връщане. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът „С...“ АД подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи, че
процесният договор е сключен от разстояние, като сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството и след запознаване с всички условия във
връзка с кредита, на 13.10.2021 година ищецът е изразил и своето
недвусмислено съгласие за сключване на Договора. Счита, че тази клауза за
неустойка е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство, че е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за
3
предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни
способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по
Договора изпълни в някакъв момент своето задължение, че размерът и се
определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не
бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя.
Оспорва уговорената неустойка да излиза извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което и не противоречи на
добрите нрави към момента на сключване на договора. Счита, че ако
неустойката е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде
намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна.
Навежда твърдения, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок обезпечение, че ищецът не е бил длъжен да
сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие
лице. което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е
съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към
подписването му. Счита, че размерът на неустойката не следва да се включва
в ГПР, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 3 т. 1 от ЗПК при
изчисляването на ГПР по кредитите не се включват разходите които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор за
потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира присъждане на разноски.
Доказателствена тежест:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване извършено плащане на сумата,
предмет на исковата претенция, в полза на ответника на основание процесния
договор, респ, оспорената договорна клауза за неустойка.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно че е
предоставена преддоговорна информация на ищеца по смисъла на чл. 18, ал.
1, т. 1 от ЗПФУР; сключването на договор за предоставяне на заем от
разстояние, че е спазил законовите изисквания за форма и съдържание на
сключения договор, включително валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит във размерите на така
извършеното плащане.
Указва на ответника, че не сочи доказателства, че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени.
Приема на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен на
Договор за потребителски кредит № 743846/13.10.2022 г. със соченото
съдържание, включително клаузата на чл. 27 от Договора, съгласно която в
случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договор да
представи обезпечение в срока, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
4
размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като и че заемът е усвоен в
пълния размер 1600,00 лева.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5