Определение по дело №783/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М. Г. М. от град Пазарджик, [ЕГН] чрез адв.К. У. от АК – Пазарджик срещу Заповед № 25-1006-000132/08.06.2025 г., издадена от П. Б. – мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пазарджик, с която на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление № ********* / ЗППАМ/.

В жалбата е отправено искане, на основание чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, за спиране предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, като се твърди, че от допуснатото по закон предварително изпълнение, следва значителна и трудно поправима вреда за жалбоподателката, като е засегнат особено важен нейн интерес – без СУМПС същата не може да посещава периодично лекар, за да следи състоянието й, както и да води детето си ежедневно на тренировки в Спортен клуб по вдигане на тежести „Марица“ и уроци по английски език в град Пловдив.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране, по което е образувано настоящото дело е процесуално допустимо, предвид това че е направено по висящо производство, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е отправено чрез оспорване на издадената ЗППАМ.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е и тази по т. 1, б. „б“ – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи .“

В съответствие с чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е по силата на закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП. Предпоставките за спиране изпълнението й са визирани в чл.166, ал.2 от АПК, приложим на основание ал. 4 от същата норма.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста води до обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на разпоредбата предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. В случая като такава конкретна вреда жалбоподателката М. М. твърди, че без СУМПС не може да посещава периодично лекар, за да следи състоянието й, както и да води детето си ежедневно на тренировки в Спортен клуб по вдигане на тежести „Марица“ и уроци по английски език в град Пловдив.

По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи здравословното състояние на жалбоподателката към 2016 год, т.е. преди 9 години, поради което твърдението й за необходимост от СУМПС за посещаване на лекар – специалист, който да следи за състоянието й е недоказано. Освен това не се твърди лекарят – специалист да упражнява практика в друго населено място.

В подкрепа на твърденията, че едно от децата на жалбоподателката – С. К., родена на [дата]. , т.е. на 17 години посещава тренировки в Спортен клуб по вдигане на тежести „Марица“ и уроци по английски език в град Пловдив са представени служебни бележки, издадени съответно от треньора и преподавателя. Представено е и съдебно решение по гр. дело № 1371 от 22.11.2018 г. за допуснат развод между жалбоподателката и бащата на децата й. Видно е от това решение, че родителските права са предоставени на жалбоподателката, като е определен режим на лични отношения с бащата, постигнат по споразумение. Липсват доказателства обаче, че именно жалбоподателката е ангажирана с превоза на детето си С. на 17 години до град Пловдив, още повече че по нейни твърдения тя работи на пълен работен ден в РИОСВ- Пазарджик. Освен това предвид възрастта на детето то би могло да ползва обществен транспорт до град Пловдив, или пък да бъде транспортирано до мястото от неговия баща или друг близък.

Производство по реда на чл. 166 от АПК е такова, по което съдът следва да се произнесе незабавно с определение и поради това не предполага оставянето на искането за спиране без движение за уточняване на твърдените вреди или за представянето на нови доказателства. На следващо място, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон - ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на физическо лице). Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно евентуалните вреди, които би могла да търпи жалбоподателката са преценени като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който следва да бъде защитен. При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Противопоставеният с искането интерес в случая не се нуждае от защита в по-голяма степен от охранения от закона чрез допускането на предварително изпълнение. Ето защо и при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По горните съображения, Административен съд – гр. Пазарджик,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на М. Г. М. от град Пазарджик, [ЕГН], за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 25-1006-000132/08.06.2025 г., издадена от П. Б. – мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пазарджик,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на настоящото определение.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.