Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
26.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд пети
граждански състав
на шестнадесети
декември две хиляди
и четиринадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: И.П.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
102 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона
за собствеността в първата фаза на делбата.
ИЩЦИТЕ Т.П.К. с ЕГН ********** и М.П.К. с
ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес - гр. К. обл. П., ул. „В. К.“ № ** твърдят, че
на 07.05.1964 г. починал общия им наследодател с първоначалните ответници - Х.Н.К., бивш жител ***, за което бил съставен акт за смърт № 431 от 07.05.1964г. Община гр. К.. Х.К. оставил
трима наследници по закон: П.Х.К., бивш жител *** починал на 22.11.2000г., за
което бил съставен акт за смърт № 283/23.11.2000 г., като оставил наследници -
ищците и ответниците Н.К. и В.К.. На 22.03.1994г.
починал Н. Х. К., бивш жител ***, за което бил съставен акт за смърт №
399/23.03.1994 г. на Община С., район Н.. Н. К. оставил наследници по закон ответниците Д.Н.К.-С. и Х.Н.К.. На 18.03.1999г. починал
И.Х. К., бивш жител ***, за което бил съставен акт за смърт 198/18.03.1999г. И.
К. оставил наследник по закон ответницата С.И.К..
С решение № 0127/20.09.1995 г. Поземлена
комисия К. възстановила на общия им
наследодател Х.Н.К. следния недвижим земеделски имот: НИВА от 2665 кв.м, шеста
категория, находяща се в землището на гр. К., област
П. в местността „Н.л.“, съставляваща имот № 016012 по плана за земеразделяне
при съседи: имоти № 016016 нива н-ци на Д.Ц.Е., №
016017 нива н-ци на Т. Д.Х., № 000112 полски път и №
016011 нива н-ци на В. Д.К.. Понастоящем имотът
съставлявал поземлен имот (ПИ) с номер 36498.16.107, целият с площ от 4557
км.м, находящ се в землището на град К. в местността
„Н.л.” с трайно предназначение -земеделски начин на ползване, комплексно
застрояване, при граници: ПИ №№ 36498.16.11, 36498.16.16; 36498.16.111;
36498.16.133; 36498.16.18 (без описаната сграда в източната част сграда с
идентификатор 36498.16.107.1 с площ от 819 кв.м, индивидуална собственост на
ответника ЕТ „Ф.-А.М.”). ПИ 36498.16.107 бил образуван по регулационен път
вследствие обединяването на два съседни имота – 016012 с площ от 2665 кв.м,
възстановен на н-ци на Х.Н.К. и съседния от източната
страна имот № 016017 с площ от 1892 кв.м, собственост на ЕТ „Ф.-А.М.”. Обединяването
на имотите било извършено със заповед №
1502 от 05.12.2008г. (л.143 от делото), с която бил одобрен ПУП-ПРЗ, при който
бил създаден нов УПИ 016012, 015017, т.е. урегулирани били два съседни имота
чрез отреждане за тях на общ УПИ, които след това били заснети по кадастрален
път и понастоящем съставлявали ПИ с номер 36498.16.107. При това обединение,
имотът на наследниците на Х.К. бил заличен по кадастрален път като отделен имот
и станал част от територията на новия. Твърдят, че кадастралното заличаване е
неправилно, защото чрез посочената заповед било допуснато регулационно
изменение – отреждане на общ УПИ за два поземлени имота, което неправилно
довело и до заличаване на отделните имоти и обединяването им в общ поземлен
имот.
От така образувания ПИ 36498.16.107,
наследниците на Х.К. притежавали 2665 кв.м или 2665/4557 ид.
части. правата на отделните сънаследници били
следните:
Наследниците на П. К.: Т., М., Н. К. и В.Г.
притежавали по 1/12 ид. част от 2665/4557 ид. части от имота;
Ответниците Д.К.-С. и Х.Н.К. притежавали по 2/12 ид. част (общо 1/3 ид. част) от
2665/4557 ид. части от имота;
Ответницата С.И.К., като наследник на И. Х.
К. притежавала 4/12 или 1/3 ид. част от 2665/4557 ид. части
от имота.
Останалата част от новообразувания имот в
размер на 1892/4557 ид. части била собственост на
ответника ЕТ „Ф.-А.М.”.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да
допусне до делба поземлен имот (ПИ) с номер 36498.16.107, целият с площ от 4557
км.м, находящ се в землището на град К. в местността
„Н.л.”, с трайно предназначение
-земеделски начин на ползване, комплексно застрояване, при граници: ПИ №№ 36498.16.11, 36498.16.16;
36498.16.111; 36498.16.133; 36498.16.18
(без описаната сграда в източната част сграда с идентификатор
36498.16.107.1 с площ от 819 кв.м, индивидуална собственост на ответника ЕТ
„Ф.-А.М.”) при посочените квоти.
ОТВЕТНИКЪТ Н.П.К. оспорва иска за делба.
Твърди, че имотът, възстановен по силата на Решение № 0127/20.09.1995 г. на ПК
- гр. К., на наследниците на Х.Н.К., не следва да бъде включван в
наследствената маса на наследодателя Х.Н.К., т.к. наследникът Н.П.К. е придобил
изцяло собствеността върху него, поради обстоятелството, че е владял и завладял
не само собствените си наследствени идеални части, но и идеалните части на
останалите наследници. От възстановяването на собствеността на общия
наследодател, Н.П.К. започнал да обработва имота като го засадил изцяло с
розови масиви. За периода от септември 1995 г. до 15.03.*** г. същият владял,
стопанисвал и обработвал имота, при това манифестирайки се като собственик не
само на припадащите му се по наследство идеални части, а на целия имот. След изтичане на законоустановения
срок и въз основа на обстоятелствена проверка, установяваща горното, Н.П.К. се
снабдил с констативен нотариален акт № ***, том І, peг.
№ ***, дело № *** от *** г., от 15.03.*** г., на Нотариус Т.Р., peг. № *** на Нотариалната камара, легитимиращ го като
единствен собственик. Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на идеалните части от
имота, припадащи се на останалите наследници на наследодателя Х.Н.К.. Към
датата на завеждане на исковата молба, Н.П.К. вече не бил собственик. По силата на нотариален акт № 40, том I, peг. № 1004, дело № 39 от 2008 г. на Нотариус С.Р., с peг. № 99 на Нотариалната камара прехвърлил собствеността
върху на „К.” ЕООД, П.. Към момента, ведно от скица № Ф02851/29.06.2009 г.,
имот с № 106012 в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ 36498, общ. К. бил собственост
на ЕТ „Ф. - А. М.”. Последното обосновавало извода за липса на пасивна
процесуална легитимация на ответниците.
ОТВЕТНИЦИТЕ Д.Н.К.-С. и Х.Н.К. признават
иска за делба.
ОТВЕТНИЦАТА В.П.Г. не взема конкретно
становище по иска. В декларация е изразила становище, че не оспорва
собствеността на брат си Н.П.К..
ОТВЕТНИКЪТ ЕТ „Ф.-А.М.” оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че е изключителен собственик на целия процесен имот. Оспорва обстоятелствата, на които се
основава предявеният иск, а именно: че процесния имот
е съсобствен между ищците и първоначалните ответници при посочените от първите квоти в
съсобствеността, което право е породено от наследяване по закон от общия им
наследодател - Х.Н.К., и земеделска реституция, извършена с Решение N2
0127/20.09.1995 г. на ПК - К.; че описания в исковата молба и в допълнителните
молби (уточняващи иска) недвижим имот представлява земеделска земя - нива, с
посочената квадратура, № и граници. В случай, че съдът приеме предявения иск за
допустим, моли да го отхвърли като неоснователен, като приеме, че процесният имот по силата на нот.
акт № **, том *, peг. № ****, нот.
дело № **** г. на нотариус С.Р. - с peг. № *** на НК,
е станал лична собственост на ЕТ „Ф. - А. М.” - гр. К.. Твърди, че праводателят на продавача по тази сделка, а именно Н.П.К. е
придобил имота по силата на давностно владение,
продължило повече от 10 години, като нот. акт № ***,
том I, per. № ***, нот.
дело № ***/*** г. на нотариус Т.Р. - с per. № *** на
НК, отразявал вярно фактите, свързани с тази собственост. Сочи, че по силата на
Заповед № 1502/15.12.2008 г. на кмета на община К. бил одобрен ПУП - ПРЗ за
поземлен имот № 016012 във връзка с промяна предназначението на земеделската
земя. В част План за регулация (ПР) се предвижда присъединяване на ПИ 016012
към УПИ № 016017 - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, при
което се образува нов УПИ № 016012, 016017 - магазини, складове, офиси,
кафе-ресторант и автосервиз. В част ПЗ за този новообразуван УПИ се предвижда нискоетажно, основно застрояване. Тези обстоятелства се
потвърждавали и от приетото заключение на вещото лице М.К. с вх. № 12
885/08.11.2010 г. На стр. 2-ра от същото било посочено, че с Протокол №
2/13.02.2009 г. на Областна дирекция земеделие комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1
от **33 е утвърдила промяна на начина на трайно ползване на процесния
имот от земеделски за неземеделски нужди. След промяната на предназначението на
двата имота в новообразувания УПИ № 016012, 016017 - магазини, складове, офиси,
кафе-ресторант и автосервиз е построена МАСИВНА СГРАДА- „Складове, магазин, офис,
кафе-ресторант и автосервиз”, която е изцяло завършена и предстои подписване на
Акт образец 15. Сградата била построена от собственика на земята - ЕТ „Ф. - А.
М.” - гр. К..
В случай, че се установи наличие на
съсобственост по отношение на процесния имот -
незастроен терен, с оглед това застрояване и поради факта, че сградата е
собственост на ответника и не принадлежи на всички собственици на земята,
делбата била недопустима, тъй като земята имала обслужващи сградата функции. В
този смисъл е била чл. 34, ал. 1 от ЗС - делба се допуска, освен ако законът
разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на
вещта. В случая земята имала предназначение да обслужва построената в имота
стопанска сграда, доколкото съгласно правилата и нормите за застрояване на
такива сгради били налице законови изисквания за задължителен прилежащ терен
към сградите с оглед тяхната функция и предназначение. В този смисъл са и
тълкуванията, дадени с Постановление N2 4/**.10.1964 г. на Пленума на ВС (ако в
съсобствения с трето лице УПИ има постройки, които са
изключени от съсобствеността, делбата на имота е недопустима, като имотът се
счита неделим, тъй като обслужва постройките в него) и Постановление №
2/4.05.1982 г. по гр.д. № 9/1981 г. на Пленума на ВС.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 0127/20.09.1995 г. Поземлена
комисия К. възстановила на наследници на
Х.Н.К. следния недвижим земеделски имот, а именно: Нива от 2665 кв.м, шеста
категория, находяща се в землището на гр. К., област
П. в местността „Н.л.“, съставляваща имот № 16012 по плана за земеразделяне при
съседи: № 16016 нива н-ци
на Д.Ц.Е., № 16017 нива н-ци на Т. Д.Х., № 112 полски
път и № 16011 нива н-ци на В. Д.К..
Х.Н.К., бивш жител *** е починал на
07.05.1964 г., за което бил
съставен акт за смърт № 431 от 07.05.1964г. Община гр. К.. Х.К. оставил трима
наследници по закон: П.Х. К., бивш жител *** починал на 22.11.2000г., за което
бил съставен акт за смърт № 283/23.11.2000 г., като оставил наследници – ищците
Т.П.К. и М.П.К. и ответниците Н.П.К. и В.П.Г.. На
22.03.1994г. починал Н. Х. К., бивш жител ***, за което бил съставен акт за
смърт № 399/23.03.1994 г. на Община С., район Н.. Н. К. оставил наследници по
закон ответниците Д.Н.К.-С. и Х.Н.К.. На 18.03.1999г.
починал И.Х. К., бивш жител ***, за което бил съставен акт за смърт
198/18.03.1999г. И. К. оставил наследник по закон ответницата С.И.К..
На 15.03.***г. ответникът Н.К. се снабдил с
констативен нотариален акт № ***, том *, peг. № ***,
дело № *** от *** г., от 15.03.*** г., на Нотариус Т.Р., peг.
№ *** на Нотариалната камара, с който бил признат за собственик по силата на давностно владение и наследство на Нива от 2665 кв.м, шеста
категория, находяща се в землището на гр. К., област
П. в местността „Н.л.“, съставляваща имот № 16012 по плана за земеразделяне при
съседи: № 16016 нива н-ци
на Д.Ц.Е., № 16017 нива н-ци на Т. Д.Х., № 112 полски
път и № 16011 нива н-ци на В. Д.К..
На 28.01.2008г. Н.П.К. е продал този имот на
„К.” ЕООД с нот. акт № *****г. на Нотариус Р., рег. №
*** на Нотариалната камара.
На същата дата с нот.
акт № **, том І, рег. № ****, дело № ****г. на Нотариус Р., рег. № *** на
Нотариалната камара, на „К.” ЕООД продал имота на ответника ЕТ „Ф.-А.М.”.
На 27.08.***г. ЕТ „Ф.-А.М.” закупил
поземлен имот № 01617 с площ от 1.903 дка,находящ се
в землището на град К., местността „Н.л.”.
Със Заповед № 1502/15.12.2008 г. на кмета
на община К. бил одобрен ПУП - ПРЗ за поземлен имот № 016012 във връзка с
промяна предназначението на земеделската земя. В част План за регулация (ПР) се
предвижда присъединяване на ПИ 016012 към УПИ № 016017 - магазини, складове,
офиси, кафе-ресторант и автосервиз, при което се образува нов УПИ № 016012,
016017 - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз.
В същият смисъл е и заключението по
допуснатата СТЕ, което е неоспорено от страните. В него вещото лице е
установило, че с Протокол № 2/13.02.2009 г. на Областна дирекция земеделие
комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от **33 е утвърдила промяна на начина на
трайно ползване на процесния имот от земеделски за
неземеделски нужди. След промяната на предназначението на двата имота в
новообразувания УПИ № 016012, 016017 - магазини, складове, офиси,
кафе-ресторант и автосервиз е построена МАСИВНА СГРАДА- „Складове, магазин,
офис, кафе-ресторант и автосервиз”, която е изцяло завършена и предстои
подписване на Акт образец 15. Сградата е построена от собственика на земята -
ЕТ „Ф. - А. М.” - гр. К..
По делото е представена Служебна бележка от
21.12.2010г., издадена от СМЗКК „Топалица” от която
се установява, че П.Х. К. не е бил член-кооператор, няма сключени договори за
аренда или наем за обработване на земи и не е получавал рента или наем.
Във връзка с твърденията и възраженията за
изтекла в полза на ответника придобивна давност,
съдът е изслушал свидетелски показания.
От показанията на свидетелката П.Т. К.,
съпруга на ищеца М.К. се установява, че процесният
имот бил реституиран през 1995 г. Тя закарала свекъра си на мястото, където се
намирал имота. Там присъствал нейният съпруг и един представител на Поземлена
комисия К.. На мястото мерили с много дълга ролетка, мерили площта и слагали
колчета. От тогава нейния свекър вземал рента от имота, вземал я в килограми, в
рози. Рентата му я давала кооперацията. Свекър й П. К. починал през 2001
година. След смъртта му, през 2002 г. братът на съпруга й - Н.К., отишъл в
къщата им в Л., нощувал у тях и на другия ден трябвало да се прибере в
България. Вечерта той за първи път казал, че вече е много изморен да пътува с
кораби и смята да се занимава със земеделие. По този повод искал да обработва и
процесния имот. Свидетелката не се противопоставила,
не поставила условие да плаща нещо, защото Н. не бил сигурен дали ще потръгне.
След като си тръгнал от Л., имали телефонен разговор с Н.К., предлагал на ищеца
М.К. да изолират Т.К. и В.К. от собствеността на това место, като М. трябвало
да заплати на Н. за услугата. Н. бил негов кум, който работел като нотариус в
К.. Буквално думите на ответника били: „Те така или иначе нямат пари”. Н. му
предложил да оправи документите така, че собственици на това място да бъдат
само М.К. и Н.К., но трябвало да се заплати за услугата. Тогава М. казал, че е
глупаво за толкова малко пари да се правят такива глупости. Най-добре било
всеки да получи каквото му се полага, да си го вземе. След това имали още поне
10-тина разговора по телефона с Н.К., при които той бил доста ядосан и казал,
че щом М. не е съгласен с това предложение, той ще върне мястото, защото имало
разминаване и платил 5000 марки на поземлената комисия, за да бъде отразено на
друго място. М. казал, че не е така, защото лично той бил на забиването на
колчетата от поземлена комисия и знае къде е точното му местонахождение. С Н.К.
се видели през 2008 г. М. му се обадил, че идваме за 7 дни, за да оправят
документите за мястото. Ищецът и съпругата му си дошли и започнали да оправят
документи, но се оказало че единствен собственик вече е Н.П.К. според
нотариален акт. Н. обяснил, че когато един човек прави бизнес, не е задължен да
обяснява на другите какво прави. В.К. също отишла в Л. да живеела у
свидетелката и брат си М.. Тя плачела много, защото Н. посягал да я удря по
повод, че отишла да бере рози на процесния имот и той
й плащал по 25 стотинки. Тя плачела, защото Н. й е брат и заплащал по 25 ст. за
килограм набрана роза от собственото й място. Когато тя предявявала претенции и
казвала, че това не е честно, той посягал да я удря. Свидетелката не
присъствала на мястото, само съм карала свекъра и съпруга си до там. Не помнела
името на кооперацията, от която получавали рента. През 1997 г. напуснала
България и от тогава работела в Л.. Н. по телефона разговаряше и с нея, и с М..
Когато казвал, че иска да злоупотреби с наследството й, говорил с М.. С М.
заедно през 1997 г. заминали за Л., заедно с децата и живеели в едно
домакинство. Когато ответникът разговарял лично със свидетелката, бил груб
Лично , когато с мене Н. е говорил, беше много груб и смятал, че тя иска да
вземе мястото и настройва съпруга си срещи него. Н.К. и Т.К. били в лоши
отношения, скарали се за мястото. Това станало през 2005г. Т.К. трябвало да
предаде техните думи на Н.К., че искат да се оправят документите по законов ред
за това място. Още 2002 г. започнаха проблемите, след 2005 г. се влошиха
отношенията във връзка с това место.
От показанията на св. К., без родство със
страните се установява, че познава ищеца Т.К., а ответниците
по физиономия. Знаел, че спорят за имот между К. и С. - земя, в която имало
насадени рози. Не знаел какъв обект има построен до имота. Веднъж присъствал на
спор, било през 2005г., разбрали се с Т. да огледат апартамент в С. и
разговаряли. Пристигнал брат му Н. и станал скандал, карали се за тази земя. Т.
казал на брат си, че иска да отиде да си обработва розите на този имот. Н. отговорил,
че Т. има имот, но няма рози. Свидетелят разбрал, че не се оспорва
собствеността на земята на Т., а се оспорва, че той не е засадил розите. След
това питал Т. за този спор, той му каза, че ще се съдят с брат си, защото не го
допуска в имота. Свидетелят знаел, че имота се намира между К. и С.. Не го
виждал, не знаел дали е ограден или не. Не бил запознат какво е станало
по-нататък.
От показанията на св. Д., без родство със
страните се установява, че познава Н.К. доста отдавна, от 1995 г. До *** г. работил
на розите, които се намирали на пътя за С. отляво. Мислел, че бензиностанцията
попада в имота, който обработвали. През тези 12 години, в които работил, не
виждал никой друг да идва на имота, освен Н. и мислел, че имотът си е негов.
Според свидетеля, имотът бил около 2 декара. В момента не работел за г-н Н. К..
Не познавал Т.К., не познавал родителите на К.. Розите брали свидетелят,
приятелката му и двете му деца. През тези 12 години само неговото семейство
брало рози в имота. В съседство на розите на Н. имало и други рози. Не бил
сигурен дали точно бензиностанцията е в имота.
От показанията на св. И., без родство със
страните се установява, че познава Н.К. от 1998 г. Запознал ги братовчед му.
Имали същите насаждения в масива „Н.л.” - това бил пътя за С., граничел с
казармата. Като взел 5 дка масив рози, тогава се запознал с Н., той обработвал
вече рози и беше напреднал. Мястото, което обработвал Н. било близко до това на
свидетеля, целият масив бил 450 дка, там се намирали и двете места. Когато се
запознал с ответника, той вече от 2 години обработвал розите. Н. му помогнал
със съвети. Откакто се запознали, свидетелят гледал розите още 9 години - до
*** г. и в този период заедно ги обработвали, всеки помагал на другия. Имотът
на Н. бил голям около 3 декара. По време на всички обработки ,заедно
се грижели за двата парцела, за целия период никой друг не ходил в имота
на Н., не се е интересувал и не питал за него. Свидетелят знаел, че имотът е
лична собственост на Н., няма представа как го е придобил, не знаел какво
правел с дохода от розите. За периода на розобера свидетелят посещавал и двата
имота, то първия до последния ден на розобера. През този период спял в К.,
майка му имала апартамент тук. Н. наемал работници за бране на розите. Не
познавал родителите на Н., чувал, че има братя и сестри, но нямал представа за
отношенията им. Били близки с него по повод розобера.
От показанията на св. П., без родство със
страните се установява, че познава Н.К. като негова работничка, свидетелката
работила при него докато продал имота. Последният се намирал между К. и С. от
лявата страна на пътя, бил засаден с рози. Площта на имота била около 2.5-3
дка. Свидетелката работела там от 1996/97 до 2006/***г. беряла рози всяка
година, а през месец март ги подрязвала, помагала и при подмяната на изсъхнали
насаждения, доставял ги Н.К.. Нямала писмен договор, плащал й на ръка. Докато
посещавала имота, не присъствала на спорове с някой. Не познавала снахата на
ответника, познавала съпругата му и в момента работела на друг неин имот.
Преустановила посещенията на процесния, защото Н. й
се обадил и казал, че имотът е продаден. Около имота на Н. също имало засадени
рози, стопаните разговаряли с него, познавали го като собственик на имота.
Имотът не бил ограден.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
За да се
произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во
от ГПК, съдът следва да установи, че страните са съсобственици на вещи,
придобити по някой от способите предвидени в Закона за собствеността и частта
на всеки съделител н съсобствеността. За да отговори
на тези въпроси, първо съдът следва да се произнесе по възражението за придобивна давност, направено от ответната страна, като
спорният въпрос е придобил ли е Н.К. процесния имот
след реституцията му през 1995г. и през кой период е упражнявал давностно владение в продължени на десет години.
Настоящият
състав на КРС намира за доказано по несъмнен начин от показанията на
свидетелите Д., И. и П., че ответникът Н.К. е завладял и упражнявал фактическа
власт върху целия имот от 1996-1997г. когато го засадил с рози и започнал
обработката му, до 2008г. когато го е отчуждил. Показанията на тези трима
свидетели са категорични в тази насока, не се опровергават от други показания,
обективни са и съдът им дава вяра. Макар да не знаят точната дата, на която К.
е преустановил да обработва, т.е. да упражнява фактическа власт, и тримата
свидетели свързват този факт с продажбата на имота, а датата е установена
посредством писмени доказателства – представения нотариален акт от
28.01.2008г., посочен по-горе. Според КРС важно е да се отбележи, че Н. К. е
започнал да упражнява фактическа власт върху имота преди да притежава право на
собственост върху него. По наследство същият е придобил 1/12 ид. част едва след смъртта на наследодателя си П. К. през
2000г. Основен елемент на
фактическия състав на придобивната давност е
владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира
се като фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в
това, че едните имат фактическата власт върху вещта без да се позовават на
правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент
именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя.
Владението се характеризира основно с двата признака - упражняване фактическа
власт върху вещ (обективен) и това, че лицето което държи вещта, я държи като
своя (субективен). Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта
от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право.
Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че
я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, но тя е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица,
които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията
размества тежестта на доказване. В настоящия случай не са ангажирани
доказателства през периода от 1996г. до смъртта на И. К. през 1999г. и П. К.
през 2000г., някое от лицата, призовани да наследят имота по силата на
извършената реституция, да е отблъснало или прекъснало владението на Н.К.. След
смъртта на П. К. ответникът е придобил право на собственост върху 1/12 ид. част и продължил да упражнява фактическа власт върху
целия имот, както съдът посочи по –горе.
Трайната съдебна практика, включително – задължителната такава (Решение Nо 566 от 21.06.2010 г. по гр.д. Nо
1053/2009г. ВКС-I г.о., постановено по чл. 290 ГПК) приема, че когато един имот
е сънаследствен и само някой от наследниците упражнява фактическата власт
спрямо останал в наследство недвижим имот, то този наследник е владелец само на
притежаваните от него идеални части по наследство и се явява държател по
отношение на идеалните части по наследство на останалите наследници. За да се
приеме, че този наследник е установил владение и по отношение на чуждите
наследствени части, не е достатъчно да е упражнена фактическа власт на целия
недвижим имот, но и е необходимо да са налице установени факти на активно
поведение, с което се демонстрира, че упражняването на собственически
правомощия е в пълен обем, че с тях се демонстрира промененото отношение и
превръщането на държането във владение за себе си. Тогава сънаследникът може да
придобие по давност и частите на останалите сънаследници
след изтичане на предвидения в чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок, ако в този период упражнява фактическа
власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато (Решение № 5 от
25.1.2010 г по гр.дело № 2728/2008 г на ВКС, ГК, ІІ г.о.). Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.08.2012г. по т.д № 1/2012г. на ОСГК на
ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение, като
негова е доказателствената тежест за установяване на
действията, с които е манифестирал владението
пред съсобствениците си. В настоящия случай ответникът К. доказва при
условията на пълно и главно доказване, че е
манифестирал пред сънаследниците си
намерението да свои. Активното поведение на ответника К. се извлича от
показанията на свидетелите П. К. и К. за ясно заявените намерения от
страна на Н.К. да свои имота (скарали се, поискал да го обработва, поискал да
изолира сънаследниците, заявил на брат си, че има
имот, но няма рози и отказал достъп до имота). Те, от своя страна не са
ангажирали доказателства владението на К. да е било прекъснато, т.е. не са
оборили презумпцията по чл. 69 от ЗН. По изложените съображения, съдът намира,
че ответникът К. е доказал, че е владял имота през периода от 1996 г. до
28.01.2008г. и по делото са събрани категорични доказателства, че е заявил
намерението си да го свои, същото е стигнало до сънаследниците
му и не са доказани активни действия от тяхна страна за прекъсване на
владението. Такива действия могат да се изразяват само в предявяване на иск за
собственост или друг за защита на правото на собственост. Спорове и разговори
на тази тема не представляват прекъсване на владението.
Относно периода на придобиване. Споделят се
доводите на ищците, че К. не е придобил правото на собственост към 15.03.***г.,
когато се е снабдил с констативен нотариален акт. Според настоящият състав, К.
е придобил имота към 23.11.***г., когато е изтекъл установения в чл. 79 от ЗС
десетгодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на
чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, до влизането й в сила, т.е. до 22.11.1997г., изтеклата
давност по отношение на имоти реституирани по ЗСПЗЗ не се зачита и че от
влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Т.е. 10-годишния срок
към датата на издаването на констативния акт въз основа на извършената обстоятелствена
проверка не е изтекъл, но е изтекъл преди отчуждаване на имота и до
28.01.2008г. не са ангажирани доказателства от страна на ответниците
да са прекъснали владението. Настоящият иска за делба е предявен на
25.05.2009г. След като Н. К. е придобил правото на собственост по силата на
изтеклата в негова полза придобивна давност, същият
валидно е отчуждил имота и понастоящем негов собственик е ответникът ЕТ „Ф. -
А. М.”. При липса на съсобственост, предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Следва, на основание т.10 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК да се осъдят ищците да заплатят по сметка на КРС
държавна такса в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Т.П.К. с ЕГН ********** и М.П.К. с ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес - гр. К. обл. П., ул. „В. К.“ № ** против Н.П.К. с ЕГН **********
***, В.П.Г. с ЕГН ********** ***, Д.Н.К.-С. с ЕГН ********** ***, Х.Н.К. с ЕГН
********** ***, С.И.К. с ЕГН ********** *** и Едноличен търговец „Ф. - А. М.”,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление град К., ул. А.К. № **,
представляван от А. П. М. за допускане до делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 36498.16.107, целият с площ от 4557 км.м, находящ се в землището на град К. в местността „Н.л.”, с
трайно предназначение - земеделски начин на ползване, комплексно застрояване,
при граници: ПИ №№ 36498.16.11, 36498.16.16; 36498.16.111; 36498.16.133;
36498.16.18 (без описаната сграда в
източната част сграда с идентификатор 36498.16.107.1 с площ от 819 кв.м,
индивидуална собственост на ответника ЕТ „Ф.-А.М.”), при квоти:
по
1/12 ид. част от 2665/4557 ид.
части за Т.П.К., М.П.К., Н.К. и В.П.Г.
по
2/12 ид. части от 2665/4557 ид.
части за Д.Н.К.-С. и Х.Н.К.
4/12
ид. части от 2665/4557 ид.
части за С.И.К.,
1892/4557
ид. за ЕТ
„Ф.-А.М.”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Т.П.К. с ЕГН ********** и М.П.К. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес - гр. К. обл. П.ска, ул. „В. К.“ № ** да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.