№ 119
гр. гр. Добрич, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20233200500051 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от
ГПК въз основа на подадената от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”N 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 частна жалба рег.№ 21130/01.12.2022 год. срещу
определение № 2723/18.11.2022 год. по гр.д.№ 20213230102900 по описа за
2021 год. на Районен съд Добрич, с което е прекратено производството по
гр.дело № 2900/2021 год. по описа на РС Добрич по предявения иск по чл.422
ГПК от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”N 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу А.
Н. Ш. ,ЕГН ********** за установяване на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4367/2019 год. ДРС в следните
размери: 1./443,78 лв. - неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 20.10.2017 год., сключен между А. Н. Ш. и „Ти Би
Ай Банк“ЕАД , вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за покупко – продажба на
вземания/ цесия / от 31.08.2018 год. с Приложение № 1 към него от 15.02.2021
год. заедно със законната лихва върху главницата от 443,78 лв. от датата на
заявлението – 05.12.2019 год. до окончателното плащане ; 2./ 34,06 лв. -
договорна /възнаградителна лихва/ за периода 25.11.2017 год. – 25.05.2018
год. ; 3./ 94,92 лв. - обезщетение за забава за периода 25.11.2017 год. –
28.11.2019 год.
Обжалваното определение е постановено по съображения, че е
предявен иск по чл. 422 от ГПК,във връзка с чл.99 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за
потребителския кредит от „Агенция за събиране на вземания”АД,на което
дружество заявителя “ТИ БИ АЙ Банк““ЕАД е цедирало вземанията си
срещу длъжника А. Н. Ш. след издаване на заповедта за изпълнение на
1
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК-извлечение
от счетоводни книги на банка. Съдът се е позовал на решение № 1/01.02.2017
год. по т.дело № 3228/2015 год. на ВКС , ІІ т.о. и е счел предявения от
цесионера иск за недопустим поради липса на активна процесуално – правна
легитимация , дало основание производството по делото да бъде прекратено.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се
претендира отмяната му.
При данни,че обжалваното определение е било връчено на дата
29.11.2022 год., частна жалба рег.№ 21130/01.12.2022 год. е подадена в
срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът по частната жалба - А. Н. Ш. счита същата за неоснователна
и настоява да не бъде уважавана.
Не е спорно между страните по делото ,че между ТИ БИ АЙ Банк и А.
Н. Ш. е сключен договор за потребителски кредит № ********** от
20.10.2017 год.; че въз основа на подадено от кредитора заявление рег.№
25113/06.02.2010 год. е била издадена заповед за изпълнение №
2139/09.12.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 т.2 от ГПК по ч.гр.д.№ 4367/2019 год. на Районен съд
Добрич; че въз основа на подписано на дата 15.02.2021 год. Приложение № 1
/15.02.2021 год. към сключен на дата 31.08.2018 год.Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и на основание чл. 99 от ЗЗД ,
ТИ БИ АЙ Банк е цедирала вземанията си по посочения договор за
потребителски кредит на „Агенция за събиране на вземания”АД ,предявило
иска по чл. 422 ал.1 от ГПК в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК от съобщението
до банката.
Съобразно постановките на даденото нормативно тълкуване по т. 10б
от тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата
на чл. 226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /ал. 4 в сегашната
редакция на ГПК/. Последното разрешение, задължително за всички
съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз
основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на
банка. Нито в мотивите, нито в диспозитива на този акт на нормативно
тълкуване са посочени изключения от постановките във връзка с активната
процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на
вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, заповед за
изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането
е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане
на специалния установителен иск. Единственото условие е цесионерът да е
спазил срока за предявяване на иска, така както е регламентиран в чл. 415, ал.
4 ГПК, независимо от обстоятелството, че указанието на заповедния съд за
предявяването му, е съобщено на банката – заявител. Аргументи за обратното
разрешение, което е възприето от районния съд, не могат да се черпят от т. 4г
на ТР № 4/2013 год. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към
основанията за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, при депозирано
заявление от правоприемник на посочения в съответния документ, кредитор.
2
В диспозитива на т. 4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено, че когато
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от частен
правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той
следва да притежава същото особено качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение. Приложимостта на т. 4г от ТР № 4/2013 е ограничена
само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до
издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.
422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за
исковото производство, на посоченото в т. 4г от ТР ограничение относно
субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК, след като вземането е прехвърлено след получаване на
заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.Разрешението
,дадено в посоченото от ДРС решение № 1/01.02.2017 год. по т.дело №
3228/2015 год. на ВКС , ІІ т.о. е изолирано и не се възприема в трайната
съдебна практика-така определение № 665/04.11.2019 год. по ч.т.д.№
2390/2019 год. на ВКС ,ІІ т.о.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По изложените съображения ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2723/18.11.2022 год. по гр.д.№ 20213230102900 по
описа за 2021 год. на Районен съд Добрич, с което е прекратено
производството по гр.дело № 2900/2021 год. по описа на РС Добрич по
предявения иск по чл.422 ГПК от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”N 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу А. Н. Ш. ,ЕГН ********** за установяване на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
4367/2019 год. ДРС в следните размери: 1./443,78 лв. - неизплатена главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 20.10.2017 год.,
сключен между А. Н. Ш. и „Ти Би Ай Банк“ЕАД , вземанията по който са
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков
договор за покупко – продажба на вземания/ цесия / от 31.08.2018 год. с
Приложение № 1 към него от 15.02.2021 год. заедно със законната лихва
върху главницата от 443,78 лв. от датата на заявлението – 05.12.2019 год. до
окончателното плащане ; 2./ 34,06 лв. - договорна /възнаградителна лихва/ за
периода 25.11.2017 год. – 25.05.2018 год. ; 3./ 94,92 лв. - обезщетение за забава
за периода 25.11.2017 год. – 28.11.2019 год. и ВРЪЩА делото на Районен съд
Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4