Р Е Ш Е Н И Е № 260000
Гр.П. 24. 09.2020 г
В И М Е ТО Н
А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 21.09.2020ГОД. В
СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: : ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТА СТОЯНОВ
ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
ПРИ
УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ ГАЛЯ МБАДЕНОВА
И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА АНГЕЛ ПАНКОВ
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА СТОЯНОВ ВНАХД№354 ПО ОПИСА ЗА 2020ГОД.,ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Пазарджишкият окръжен съд е
втора инстанция по делото, образувано пред нея по въззивна жалба на защитника на обв.И.А.Р. ***
против решение № 356 от 17.06.2020г по НАХД № 71/2020 г на РС П..
РС с решението си е признал И.А.Р., ЗА ВИНОВЕН в това, че на
23.07.2019г. на главен път ІІ-37, км123+250м, при управление на МПС - л.а. „***“
с ***, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.42, ал.2,
т.2 от ЗДВП, а именно като водач, извършващ изпреварване при което навлиза в пътна
лента предназначена за насрещно движение не е изпълнил задължението си да не
създава опасност и пречки за превозните средства движещи се по нея, при което
по непредпазливост е причинил на В.Л. от гр.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник,
вследствие на счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, поради
което и на осн. чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, във връзка с чл. 78А, ал. 1 от НК
ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и му
наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, платими по сметка на Районен съд - П..
На осн. чл. 78А, ал.4 от НК лишил И.А.Р. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪДИЛ И.А.Р. да заплати направените по
делото разноски в размер на 857.20 лева, от които 797,20 лева, платими по сметка
на ОД на МВР – П. и 60.00 лв., платими по сметка на Районен съд – П..
Във въззизвната жалба се развиват оплаквания , че наложеното наказание е явно
несправедливо, Иска
се да бъде изменено решението, като се намали размерът на глобата на 1000лева, както
наказанието лишаване от право да управлява МПС на 1 месец или пък да бъде
отменено.
Прокурор
във възивната инстанция не подкрепя жалбата, против уважаването й е .
Пред
настоящата инстанция доказателства не са събирани.
Съдът
като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната
присъда направи следните изводи:
Жалбата е неоснователна.
Делото
е разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК.
Възприетата от първоинстанционният съд
за установена фактическа обстановка се
споделя и от настоящата инстанция,като тя сочи че:
На 23.07.2019 г. обвиняемия
И.Р. се движел по път ІІ-37, км123+250 м, управлявайки л.а. „***“ с ***, негова
собственост. Р. се движел в посока от с.Г., обл.П. към гр.П., управлявайки
автомобила си със скорост от порядъка на 101 км/ч. В автомобила, управляван от Р.,
пътувал и синът му – свидетеля А. Р., който бил заел предната дясна седалка до
водача. В същото време в лентата за насрещно движение, в посока от гр.П. към с.Г.
се движел свидетелят П.М., управлявайки л.а. ***с ***със скорост от 45 км/ч. В
автомобила, управляван от свидетеля М.пътували и свидетелките В.Л. която била
заела предната дясна седалка до водача на автомобила, Г.О. заела задната
седалка и синът на свидетелката Л. - малолетният М.С.. Времето било топло, а
асфалтовата настилка била суха. Обвиняемият Р. предприел маневра изпреварване,
като излязъл от лентата, по която се движел, навлизайки в лентата за насрещно
движение. Р., въпреки че имал пряка и непосредствена видимост, предприел тази
маневра, без да се убеди, че с поведението си не създава опасност за превозните
средства, движещи се по лентата, предназначена за насрещно движение по
направление от гр.П. към гр.П.. Вследствие на така предприетата от Р. маневра
настъпил удар между предна челна лява част на управлявания от него автомобил и
предна лява част на движещия се по лентата за насрещно движение автомобил,
управляван от свидетеля П.М.. Ударът настъпил изцяло в лентата за движение на
автомобила *** управляван от свидетеля М.В резултат на така настъпилия удар,
свидетелката В.Л. пътуващата на предната дясна седалка на автомобила,
управляван от свидетеля М.получила травматични увреждания. Травматични
увреждания получил и подсъдимият И.Р.. Пострадалата Л. била откарана до Спешно
отделение при МБАЛ „П.“ АД, където била прегледана, изследвана, консултирана,
диагностицирана и приета за лечение в отделение по ортопедия и травматология
при същото лечебно заведение.
На мястото на
инцидента пристигнал полицейски екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.П.. Свидетелят М.бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство,
което не отчело наличие на такъв. На подсъдимия Р. бил издаден талон за
медицинско изследване, който той получил.
След подаден сигнал
на мястото пристигнала и ДОГ при РУ П., която извършила оглед на
местопроизшествие, като със съставянето на протокола за това първо действие по
разследването било поставено началото на настоящото досъдебно производство.
В хода на
разследването е изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л.346-353 от ДП/, според заключението на която констатираното при прегледа на
пострадалата В. Л. счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка,
причинено вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, е причинило
на същата трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, т.е.
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Експертно е
установено по делото, че и подсъдимият е получил вследствие на настъпилото
пътно-транспортно произшествие множество травматични увреждания.
По делото е изготвена
химическа експертиза /л.41 от ДП/, според заключението на която в кръвната
проба на обвиняемия И.Р. не е установено наличие на алкохол.
По делото е изготвена
и автотехническа експертиза /л.375-397 от ДП/, според заключението на която
причината за така настъпилото произшествие не е от техническо естество, а се
касае за нецелесъобразност в поведението на водача на автомобила „**“ –Р., при конкретното
място и пътни условия - при предприето движение в насрещната за неговото
движение лента.
При правилно приетите
за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. При
установените нарушения на правилата за движение и причинната връзка между тях и
настъпилия общественоопасен резултат правилно Р. е признат за виновен по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342,
ал.1 от НК, във връзка с чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП . Посоченото нарушение
на предписанията на правилата за движение са довели до опасното движение на
подсъдимия по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще
последва ПТП, което определя формата на вина на обвиняемия, като
непредпазливост под формата на небрежност за настъпилия вредоносен резултат.
Като е отчел че е пълнолетен, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от
общата част на НК , както и , че за извършеното от него непредпазливо престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода”
до три години, а съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети
няма -,правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът го е
освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание.
Неоснователни са оплакванията за
несправедливост на наложеното наказание.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът правилно е отчел, направеното самопризнание, чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни.
Като отегчаващи вината обстоятелства - тежестта на вредните последици
настъпили за пострадалата и заплахата за здравето и живота на още множество
лица, като по-тежък вредоносен резултат е избегнат само благодарение на другия
участник в ПТП – свидетеля М.който е намалил максимално скоростта на управлявания
от него автомобил, с пристрояване в дясно в лентата за движение, както и
несъобразяването с императивни правила за движение от страна на подсъдимия
въпреки доброто им познаване, с оглед дългогодишния му опит като водач на МПС.
Наложеното на жалбоподателят
административно наказание глоба и лишаване от правоуправление е при
смекчаващите отговорността обстоятелства,то
е справедливо, ще превъзпита както него така и обществото,а при
определянето му съдът е изходил от
вината му, като е съобразена и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Разноски по делото са правилно
изчислени,а в тази инстанция други няма направени.
По изложените съображения и на
основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 356 от 17.06.2020г по
НАХД№71/2020г на Пазарджишкият РС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: