Р
Е Ш Е Н И Е
№ 362/26.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
май, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 39 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по
жалбата на М.И.Я. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против
Заповед № 8121к-14549/27.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта
по отношение на временното отстраняване от длъжност.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби, основания по аргумента на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Посочено е,
че липсват мотиви за издаването й, тъй като не е посочена точната и пълна
правна конструкция, послужила за временното отстраняване от длъжност. Сочи се,
че посочените нарушения водят до нарушаване правото на защита и ограничават
възможността на служителя да установи волята на административния орган, издал
заповедта, която е недопустимо да бъде извличана по тълкувателен път от
обстоятелствената част на същата. Твърди се, че е нарушен и принципът на
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. По горните съображения се моли за отмяна
на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. М. и адв. Г., които по изложени съображения молят съда да отмени
заповедта в обжалваната й част, както и като последица в частта за изземването
на личния знак и служебното оръжие. Представят писмени бележки. Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът – Министърът на вътрешните работи,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По делото са
постъпили писмени бележки вх. № 1278/12.02.2020 г. (л. 144), с които служител с
юридическа правоспособност П. моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна, счита обжалваната част от заповедта за издадена от компетентен
орган, в установената за това писмена форма, при спазване на процесуалните
изисквания за издаването й, съобразена е с целта и разпоредбите на приложимия
материален закон.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед №
8121к-14549/27.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на
основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, чл. 214, ал. 1 и чл. 215, ал. 1
от същия закон, е образувано дисциплинарно производство срещу М.И.Я. –
разузнавач V степен „Икономическа полиция“ в група „Криминална полиция“ към
Районно управление – Велинград при ОДМВР – Пазарджик, за извършено дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, второ и трето от
ЗМВР. С оспорената заповед временно е отстранен от длъжност посоченият по-горе
държавен служител и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния
знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта до
отпадане на основанията за отстраняване.
Заповедта е оспорена от жалбоподателя в
законоустановения 14-дневен срок пред Административен съд Пазарджик.
Оспорената заповед е мотивирана с това, че инсп.
М.Я. – разузнавач V, степен е извършил неправомерни действия, които
представляват тежки нарушения на служебната дисциплина, които следва да бъдат
изяснени в хода на дисциплинарно производство, образувано по чл. 207, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, а именно че:
1.
На
07.02.2018 г. в гр. Велинград, в сградата на РУ Велинград, при изпълнение на
служебните си задължения, без наличие на служебна необходимост и без да му е
възлагано за работа, чрез служебно предоставения му акаунт и парола за достъп
до информационните фондове на МВР, на поверения му служебен персонален
компютър, именуван като (VELKP-05) е извършил търсене в системата
(справка), в информационните фондове на МВР – АИС БДС за М. Г. и роднинските й
връзки по въведен критерий за търсене в системата ЕГН на лицето. Получената от
служителя информация е използвана от криминално проявеното лице Л. К. за
осъществяване на неправомерно деяние. М. Г. е била изнудвана от него, в
резултат на което му е превела голяма сума пари – 13 000 лева. Справките в
ИФ на МВР са извършени в нарушение на вътрешните правила за ползване на
информационни фондове в МВР, утвърден със Заповед № Із-1825/04.09.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи.
С действията си служителят е извършил нарушение на
чл. 22, ал. 2 от ЗМВР „Забранява се
предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и
граждани от служители на МВР, извън посочения от закона ред“. С разгласяването
на придобитата информация служителят не е спазил и реда по чл. 35 от Инструкция
№ 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР.
2.
В периода
от 01.01.2017 г. до 01.06.2018 г. в гр. Велинград, в сградата на РУ Велинград,
при изпълнение на служебните си задължения, без наличие на служебна
необходимост и без да му е възлагано за работа, чрез служебно предоставения му
акаунт и парола за достъп до информационните фондове на МВР, на поверения му
служебен персонален компютър, именуван като (VELKP-05), служителят е извършил 7
(седем) броя справки в ИФ на МВР на криминално проявеното лице Л. К., както
следва: на 01.06.2017 г., на 04.10.2017 г., на 20.12.2017 г., на 13.03.2018 г.,
на 01.06.2017 г., две справки на 10.04.2018 г. Лицето, за което служителят е
направил справките, е било обявено за издирване с мярка „Принудително
довеждане“. С тези си действия, без те да са предназначени за изпълнение на
функционалните му задължения, инсп. М.Я. се е възползвал от служебното си
положение на служител в РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, по силата на
което е получил достъп до ИФ на МВР и е злоупотребил с предоставеното му
доверие от ръковоството на МВР. Действията му са в нарушение на чл. 105, ал. 2
от Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна
система за издирвателна дейност на Министерството на вътрешните работи,
утвърдени със Заповед № Із-2049/03.09.2010 г. на Министъра на вътрешните
работи, а именно „Забранява се ползването на АИС „Издирвателна дейност“ за
нерегламентирани цели, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Вътрешните правила за
ползване на информационни фондове в Министерство на вътрешните работи чрез
Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени със Заповед №
Із-1825/04.09.2012 г, изменена със Заповед № Із-2563 от 29.10.2010 г, на
Министъра на вътрешните работи.
Оспорената част от заповедта е мотивирана, като е
посочено, че отстраняването от длъжност се налага, тъй като служебното
положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина.
Заеманата от служителя длъжност му предоставя достъп до ИФ на МВР, от които
служителят може да установява данни на свидетели, от които следва да се снемат
сведения по воденото дисциплинарно производство. Това му предоставя възможност
да им оказва въздействие за промяна на предоставяната от тези лица информация
за фактическата обстановка при извършване на дисциплинарното нарушение.
Служителят, в качеството си на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които може да
оказва натиск върху свидетелите. Едновременно с това инспектор Я. може да
унищожи или да укрие служебна информация – съответни документи и актове,
свързани с предмета на доказване в дисциплинарното производство. Спецификата на
извършеното нарушение сочи на склонност на инспектор М.Я. към несъобразяване с
установените правила и неспазване на установения ред за извършване на
определена служебна дейност. Посочено е,
че е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното
разследване и да попречи за разкриването на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. По арг. на
чл. 204, ал. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е компетентен да налага
всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и да образува дисциплинарни
производства за тяхното установяване, поради което и на основание чл. 214, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, включително да издава заповеди за временно отстраняване от
длъжност на тези служители.
При издаване на заповедта са спазени общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК –
посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания
за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното
обжалване.
Видно от съдържанието на административния акт, той
съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието,
че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с
писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. Със заповедта на първо място е наредено да се образува на
дисциплинарното производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
разпоредено отстраняването на жалбоподателя от заеманата длъжност.
Дисциплинарно наказващият орган приема, че служебното му положение ще затрудни
разкриването на обективната истина, тъй като заеманата от служителя длъжност му
предоставя достъп до ИФ на МВР, от които служителят може да установява данни на
свидетели, от които следва да се снемат сведения по воденото дисциплинарно
производство. Това му предоставя възможност да им оказва въздействие за промяна
на предоставяната от тези лица информация за фактическата обстановка при извършване
на дисциплинарното нарушение.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно е
постановено временно отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като
същият в качеството си на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които може да оказва
натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие служебна информация –
съответни документи и актове, свързани с предмета на доказване в
дисциплинарното производство. Предвид на това е налице реална възможност
служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за разкриването
на обективната истина.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената
от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби, поради което жалбата срещу нея ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на
ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани, а и
реално не са направени.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.Я. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против
Заповед № 8121к-14549/27.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, в частта
по отношение на временното отстраняване от длъжност.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/
Решение
от 22.12.2020г. по Административно дело 9363/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 15913 ОТ 22.12.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ, ПЕТО ОТД. ПО АДМ. Д. №
9363/20 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362/ 26.06.2020 г. по адм.д.№ 39/ 2020 г.
по описа на Административен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.