ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

Гр.Провадия, 11.03.2019 г.

 

Провадийски районен съд в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

 

Производството  е по реда на чл. 244, ал.5 от НПК .

Адв. Димитър Проданов – АК Варна, пълномощник на Й.К.К., обжалва постановление на Районна прокуратура - Провадия от 13.12.2018 г., изготвено от прокурор Татяна Борисова, с което на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК е спряно наказателното производство ДП № 2084/2017 г. по описа на РУ – Провадия на ОД МВР – Варна, водено срещу виновно лице за престъпление по чл.216, ал.1 от НК. В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на атакуваното постановление, както и противоречивост и взаимно изключващи се факти в постановлението.

След като се запозна с жалбата, атакуваното постановление и материалите от досъдебното производство, при условията и реда на чл.14 от НПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Горното досъдебно производство е водено за престъпление по чл.216, ал.1 от НК - за това, че на 07.07.2017год. в гр.Дългопол, област Варна противозаконно е повредена чужда движима вещ - лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег.№В 2952 В А, собственост на Й.К.К..

В хода на проведеното разследване е установено:

Св.Й.К.К., известен като Йоско, живеел в гр.Дългопол, област варна. В показанията си от 08.07.2017год. същият твърди, че през лятото на 2017 год. имал връзка с момиче от същия град - св.Христина Петрова Евтимова. Бившият приятел на последната - св.Христо Михайлов Неделчев бил много ревнив и по тази причина К. и Евтимова държали връзката си в тайна. Пак според показанията на К., на 07.07.2017год. Хр.Неделчев му позвънил по телефона и, знаейки, че той работи в гр.Варна, му предложил да се срещнат там, за да разговарят. К., който бил със свой приятел - св.Иван Живков Пейчев, се съгласил. Въпреки, че отишъл на уговореното място в гр.Варна, К. видял само автомобила на Неделчев, но не и него самия. След известно напразно чакане, потеглил заедно със св.Пейчев за гр.Дългопол. Междувременно Неделчев отново му позвънил по телефона и определил ново място за среща - на бензиностанция в гр.Дългопол. К. твърди, че там той действително видял автомобила на Неделчев, който спрял до неговия автомобил, извадил една брадва от багажника и започнал с нея да нанася удари по автомобила на К., основно по фаровете и стъклата на прозорците, както и по броните. К. и Пейчев се изплашили и се дръпнали настрани. Христо Неделчев ударил още няколко пъти по автомобила, след което сам спрял, качил се в своя автомобил и се оттеглил. К. твърди, че в резултат на действията на братята Неделчеви по автомобила му са нанесени значителни материални щети. В показанията си св.Иван Пейчев потвърждава изнесеното от К..***, след като видял автомобила на Неделчев паркиран, св.К. изпуснал умишлено едната гума.

Разпитани в качеството на свидетел, Христо Неделчев и Христина Евтимова отричат категорично изнесеното от К. и Пейчев. Сочат, че Евтимова никога не е имала връзка с К., а през цялото време поддържала такава с Хр.Неделчев. Евтимова избягвала К., но той постоянно я безпокоял, обаждал й се по телефона и настоявал да се срещат. Отричат да са се срещали с К. ***, както и Неделчев да е повредил умишлено автомобила на К.. Според тях, те били в гр.Варна, където работела св.Евтимова, след която заминали за гр.Шумен. Сочат обаче, че докато били в гр.Варна за пореден път К. позвънил на Евтимова и тогава Неделчев взел телефона и двамата се скарали. Малко по-късно, отивайки до автомобила си в гр.Варна, Хр.Неделчев заварил задната дясна гума спукана. Хр.Неделчев отрича да се е саморазправял с К.. Св.Неделчо Неделчев - брат на Христо Неделчев също отрича да е бил на местопроизшествието.

На инкриминираната дата при извършения оглед на местопроизшествието не са намерени следи и веществени доказателства.

По делото е извършена СОЕ, видно от заключението по която стойността на повредения лек автомобил е 5 000 лева, а размера на нанесените имуществени вреди - 4 102,12 лева.

Прокурорът е съобразил събраните доказателства и е приел, че са налице основанията за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 2084/2017 г. по описа на РУ – Провадия на ОД МВР – Варна водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Посочил е, че спира производството на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК /съгласно която разпоредба наказателното производство се спира когато извършителят на престъплението не е разкрит/.

Вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав е, че пълният анализ на доказателствения материал, отчитането на всички релевантни обстоятелства обосновава извод за липса на други процесуално-следствени действия, които биха могли да бъдат извършени. Съдът не счита, че процесуално-следствено действие, като очна ставка посочена в жалбата като неизвършена, би довела до разкриване на извършителя на деянието.

Настоящият съдебен състав счита, че изводът на прокурора в обжалваното постановление е правилен, доколкото се базира на обективен и всестранен анализ на събрания доказателствен материал.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намери, че Постановлението на Районна прокуратура - Провадия следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И: 

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 13.12.2018 г. на Районна прокуратура - гр. Провадия, с което на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК е спряно наказателно производство по ДП № 2084/2017 г. по описа на РУ – Провадия на ОД МВР – Варна, водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

 

Определението е окончателно.

    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: