РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. В. Търново, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА ПАВЛИНА ТОНЕВА |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ДОНКА МАЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10004 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Х.С. ***,
срещу Решение №106/25.11.2019г. по НАХД №221/2019г. по описа на Свищовския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №18-0352-001873/19.12.2018г.
на началника на РУ МВР – Свищов, с което на касатора на основание чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането/КЗ/ е наложено наказание „глоба“ в размер на 400
лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира
се отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Ответникът по
жалбата – РУ на МВР – Свищов, не изпраща представител и няма ангажирано
становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №106/25.11.2019г. по НАХД №221/2019г. състав
на Свищовския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №18-0352-001873/19.12.2018г.
на началника на РУ МВР – Свищов, с което на И.Х.С. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. За да постанови този
резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява
безспорно извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ от касатора, като
извършеното нарушение не представлява маловажен случай.
Така постановеното решение е правилно.
С Решение №100/12.07.2019г. по КНАХД №10171/2019г.
състав на АСВТ е отменил решението по НАХД №18/2019г. на РС – Свищов и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението на касационната инстанция.
При новото разглеждане на делото съдът правилно е
установил фактическата обстановка, която е извел въз основа на правилен анализ
на събраните по делото доказателства. От обективна страна по делото е прието за
установено, че на 06.12.2018г. в гр. Свищов касаторът управлявал лек автомобил
„УАЗ 469“ с рег. №В 8205 КВ, за който автомобил няма сключен договор и действащ
за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. При проверка е било установено, че за този
автомобил има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на 06.12.2018г./датата на извършване на
нарушението/, който обаче е за срок от един месец считано от 00,00 часа на
07.12.2018г. Така установеното безспорно осъществява състав на административно
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Основните възражения на касатора се свеждат до
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на
събраните по делото доказателства, както и необсъждане на възражението за
приложение на чл. 8 от ЗАНН. Тези възражения касационният състав намира за
неоснователни.
Противно на твърденията в касационната жалба въззивния
съд е обсъдил и кредитирал събраните гласни доказателства, без да е изопачил
техният смисъл. Нито при първоначалното, нито при последващото разглеждане на
делото са събрани доказателства, подкрепящи възраженията на касатора за
обективна невъзможност да се сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, още повече че
управлявайки автомобила той е действал в условията на крайна необходимост. Последното
оплакване нито е конкретизирано, нито се обосновава фактически от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства.
Не са налице
основания за отпадане на административнонаказателната отговорност, поради
осъществяване на деянието в условията на крайна необходимост, съгласно чл. 8 от ЗАНН. Съгласно цитираната
норма не се носи административнонаказателната отговорност, поради осъществяване
на деянието в условията на крайна необходимост, по смисъла на чл. 13
от НК, към който препраща ЗАНН. Съгласно чл. 13
от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е
насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща
с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и
да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси.
Обстоятелства, попадащи в посочените хипотези, нито са заявени и поддържани
пред районния съд, нито се сочат в касационната жалба.
Разпоредбата
на чл.
481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на моторни превозни
средства, за които няма сключена и действаща такава застраховка за водача.
Предвид на тази абсолютна забрана от касатора е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ с всички негови
обективни признаци, а именно – управление на МПС, във връзка с чието използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под
формата на непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да знае,
че за автомобила няма сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбите на чл. 218 от АПК, приложими в
производството съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ то ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалният
закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Ето защо, след
като не е налице заявеното с жалбата касационно основание за отмяна на
решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106/25.11.2019г. по НАХД №221/2019г.
по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №18-0352-001873/19.12.2018г. на началника на РУ МВР – Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.