№ 14991
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110140477 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 157217 от 27.07.2022
г. /с дата на пощенско клеймо 26.07.2022 г./, предявена от името на „***********,
чрез адвокат Д. П., срещу И. И. Р., ЕГН **********, с която „*********** е
предявило срещу И. И. Р., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1
964,95 лева (хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и 95 стотинки),
представляваща главница по Договор № 44388695 за кредитен лимит на
физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен на 29.11.2020 г.
между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и И. И.
Р., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза
на ЕОС Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 17.12.2021 г. между Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
15.04.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 185,25 лева (сто осемдесет и
пет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.01.2021
г. до 14.04.2022 г., за които суми на 28.04.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
20565/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
1
Със заявление вх. № 76988/15.04.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК И. И. Р., ЕГН ********** за суми, както
следва: 1/ сумата от 1 964,95 лева (хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и
95 стотинки), представляваща главница по Договор № 44388695 за кредитен
лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен на
29.11.2020 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на
кредитор и И. И. Р., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ЕОС Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 17.12.2021 г. между Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД, в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 185,25 лева (сто
осемдесет и пет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 29.01.2021 г. до 14.04.2022 г. На 28.04.2022 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възмножността да
предяви иск за установяване на вземането си на 11.07.2022 г.. Исковата молба е
подадена на 26.07.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 29.11.2020 г. между Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и И. И. Р., в качеството на
кредитополучател е сключен Договор № 44388695 за кредитен лимит на
физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в разрешен
размер от 2000 лева. Поддържа, че минималната погасителна вноска, съгласно чл.
4.1 от договора, била сума в размер на 3 % от разрешения кредитен лимит или
сума в размер на 60,00 лева, която е изискуема и дължима /съгласно чл. 4.1.2 от
договора/ до 15-то число на текущия месец. Поддържа се, че след сключване на
договора, кредитополучателят погасил част от усвоения кредитен лимит, след
което е преустановил плащанията, като останала непогасена главница в размер на
1964,95 лева. Твърди се, че кредитът е станал изцяло изискуем на 29.11.2021 г.
Поддържа, че вземанията по Договор № 44388695 за кредитен лимит на
физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен на 29.11.2020 г.
между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и И. И.
Р., в качеството на кредитополучател са прехвърлени в полза на ЕОС Матрикс
ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
2
сключен на 17.12.2021 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в
качеството на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството на цесионер, като
длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 1 964,95 лева (хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и 95
стотинки), представляваща главница по Договор № 44388695 за кредитен лимит
на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен на 29.11.2020 г.
между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и И. И.
Р., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза
на ЕОС Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 17.12.2021 г. между Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
15.04.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 185,25 лева (сто осемдесет и
пет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.01.2021
г. до 14.04.2022 г., за които суми на 28.04.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
20565/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и към настоящия момент/ не е
депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗДД вр. чл. 99
ЗЗД, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на
кредитор и И. И. Р., в качеството на кредитополучател е сключен Договор №
44388695 за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредитен лимит в разрешен размер от 2000 лева, а последният се е задължил да го
3
върне в посочения срок, както и че вземанията по Договор № 44388695 за
кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и И. И. Р., в
качеството на кредитополучател, са прехвърлени в полза на ЕОС Матрикс ЕООД
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
17.12.2021 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на
цедент и ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството на цесионер, за което длъжникът е
бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От представените писмени доказателства, в това число договор № 4388695
за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, Общи
условия за предоставяне на кредитен лимит, който се ползва чрез кредитна карта
от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, искане за предоставяне на кредитен
лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, съгласие за
обработка на лични данни и декларация за информираност относно правата на
субекта на данните по договор № 4388695 и допълнително споразумение от
29.11.2020 г. към договор № 4388695 за кредитен лимит на физически лица, който
се ползва чрез кредитна карта, се установява в производството, че на 29.11.2020 г.
между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на заемодател и И.
И. Р., в качеството на заемополучател, е сключен договор № 4388695 за кредитен
лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта. От събраните по
делото писмени доказателства се установява в производството, че между страните
по процесното заемно правоотношение е уговорено, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя разрешен кредитен лимит в размер на 2000 лева при месечен
лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в
размер от 1,35 %. Срещу ползването на кредитния лимит, кредитополучателят се
задължава да прави месечни погасителни вноски, дължими между 1-во и 15-то
число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания, или
първият работен ден след това, ако 15-ти е неработен ден, при минимална
изискуема погасителна вноска за всеки период на клиентски плащания в размер на
60,00 лева /т.е. сума равна на 3 % от кредитния лимит, като в случай, че текущият
дълг е по-малък от 3 % от кредитния лимит, минималната изискуема погасителна
вноска се равнява на текущия дълг/.
4
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена,
приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като ясно, обосновано и компетентно изготвено. Въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че от
страна на ответника, в качеството му на картодържател по процесния договор, са
усвоени суми в общ размер от 1998,29 лева. Установява се още, че за целия срок
на действие на договора, са начислени такси при извършени с картата транзакции
в общ размер от 55,56 лева. По становище на настощия съдебен състав
начислените такси при извършени с картата транзакции в общ размер от 55,56
лева не следва да се включват в дължимата по делото главница, доколкото същите
се начисляват и събират на основание, различно от това, на което се претендира
главницата по процесния договор № 4388695 за кредитен лимит на физически
лица, който се ползва чрез кредитна карта. От заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза
се установява още, че от страна на ответника са заплатени/възстановени общо
260,00 лева /210,00 лева заплатени по сметка на Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД и 50,00 лева, заплатени по сметка на ЕОС Матрикс ЕООД/, с
които са погасени главница в размер на 88,90 лева, а с остатъка от 171,10 лева са
погасени лихви по договора. Последното плащане в размер на 50,00 лева е
извършено на 10.01.2022 г.
С оглед изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал и при съобразяване на извънсъдебното поведение на
ответника, изразяващо се добровлно погасяване на задължения по договор №
4388695 за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта, съдът намира, че между страните в производството е бил сключен договор
№ 4388695 за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта, по силата на който ищецът се задължил се да предостави на ответника
кредитен лимит в размер на 2000 лева, който да се ползва чрез кредитна карта,
чрез която ответникът да извършва сделки за заплащане стойността на сделки в
търговски обекти, за извършване на сделки чрез автоматични терминални машини
и за теглене на суми в брой на кредит срещу насрещното задължение на ответника
да върне получените на кредит суми, ведно със съответната уговорена между
страните възнаградителна лихва, по уговорените условия и начини.
От представените по делото и приобщени към доказателствения материал
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и
5
Приложение № 1 към него, се установява в производството, че по силата на
договор за цесия от 17.12.2021 г. и Приложение № 1 към него /от 17.12.2021 г./
кредиторът Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е прехвърлил на ЕОС
Матрикс ЕООД вземанията си срещу И. И. Р. по процесния процесния договор №
4388695 за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор
има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
неоспорена от станите и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза
се установява в производството, че ответницата И. И. Р. е извършвала доброволно
плащане по сметка на цесионера ЕОС Матрикс ЕООД /на 10.01.2022 г./ преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /15.04.2022 г./, което е допълнителен аргумент
за правилността на извода, че ответницата е уведомена надлежно за извършената
цесия.
Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да
претендира всички вземания от договорното правоотношение по договор №
4388695 за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта, сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и И. И. Р..
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи по делото, че от
страна на ответника, в качеството му на картодържател по процесния договор, са
6
усвоени суми в общ размер от 1998,29 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в производството
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от страна на ответника са
извършени общо три плащания по процесния договор /на 13.01.2021 г. в размер на
60,00 лева; на 12.04.2021 г. в размер на 150,00 лева и на 10.01.2022 г. в размер на
50,00 лева/, с които са погасени главница в размер на 88,90 лева, а с остатъка от
171,10 лева са погасени лихви по договора.
Следователно се налага извод, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляваща главница по Договор № 44388695 за кредитен лимит на
физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен на 29.11.2020 г.
между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и И. И.
Р., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза
на ЕОС Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 17.12.2021 г. между Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството на
цесионер, се явява основателен и доказан до размера от 1909,39 лева и следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата над него до пълния предявен
размер от 1964,95 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗДД вр. чл. 99
ЗЗД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Наличието на главен дълг се установи в производството.
От събраните по делото доказателства се установи в производството, че
срещу ползването на кредитния лимит по процесния Договор № 44388695 за
кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен
на 29.11.2020 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на
кредитор и И. И. Р., в качеството на кредитополучател, кредитополучателят се
задължава да прави месечни погасителни вноски, дължими между 1-во и 15-то
число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания, или
първият работен ден след това, ако 15-ти е неработен ден, при минимална
изискуема погасителна вноска за всеки период на клиентски плащания в размер на
7
60,00 лева /т.е. сума равна на 3 % от кредитния лимит, като в случай, че текущият
дълг е по-малък от 3 % от кредитния лимит, минималната изискуема погасителна
вноска се равнява на текущия дълг/.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от страна на
ответника са извършени общо три плащания по процесния договор /на 13.01.2021
г. в размер на 60,00 лева; на 12.04.2021 г. в размер на 150,00 лева и на 10.01.2022 г.
в размер на 50,00 лева/, т.е. установява се, че ответницата не е погасявала
задълженията си по процесния договор в уговорените между страните срокове.
Следователно се налага извод, че ответницата е изпаднала в забава по
отношение изпълнението на задълженията си по процесния Договор № 44388695
за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта,
сключен на 29.11.2020 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в
качеството на кредитор и И. И. Р., в качеството на кредитополучател и дължи
лихва за тази си забава за периода 16.01.2021 г. – 14.04.2022 г. Доколкото от
ответника се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 29.01.2021
г. – 14.04.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, залегнал в разпредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
доказан за претендирания период /29.01.2021 г. – 14.04.2022 г./ и за сумата от
233,92 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/. Същевременно от събраните по делото доказателства се
установи в производството, че от страна на Уникредит Кънсюмър Файненсинг
ЕАД в полза на ЕОС Матрикс ЕООД са цедирани вземания по процесния Договор
№ 44388695 за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта, сключен на 29.11.2020 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в
качеството на кредитор и И. И. Р., в качеството на кредитополучател, както
следва: 1/ сумата от 1964,95 лева, представляваща остатък от непогасена главница
по Договор № 44388695 за кредитен лимит на физически лица, който се ползва
чрез кредитна карта, сключен на 29.11.2020 г. между Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и И. И. Р., в качеството на
кредитополучател и 2/ сумата от 235,25 лева, представляваща лихва за забава. От
заключението на вещото лице се установи, че на 10.01.2022 г. ответницата И. И. Р.
е заплатила по сметка на ЕОС Матрикс ЕООД сумата от 50,00 лева, която следва
да бъде отнесена за погасяване на дължимата лихва за забава.
Следователно се налага извод, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1
8
ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляваща мораторна лихва за период от 29.01.2021 г. до 14.04.2022 г.,
се явява основателен и доказан до размера от 183,92 лева и за периода 29.01.2021
г. – 14.04.2022 г. и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за
разликата над него до пълния предявен размер от 185,25 лева, искът следва да се
отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такИ., а именно за заплатена държавна такса в размер на 85,60
лева и за заплатен депозит за вещо лице по допустаната, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: *************** следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „***********, със седалище и адрес
на управление: ***************** сумата от 326,72 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в настоящото исково производство
и не е представил доказателства за извършването на такИ., поради което и не
следва да му бъдат присъждани разноски в настоящото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: *************** следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца „***********, със седалище и адрес на
управление: *****************, сумата от 217,10 лева, представляваща разноски
в заповедното производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство,
респективно такИ. не следва да му бъдат присъждани.
9
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от „***********, със седалище и адрес на
управление: ***************** срещу И. И. Р., ЕГН **********, с адрес:
***************, че И. И. Р., ЕГН ********** дължи на „***********, сумата от
1909,39 лева, представляваща главница по Договор № 44388695 за кредитен
лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключен на
29.11.2020 г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на
кредитор и И. И. Р., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ЕОС Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 17.12.2021 г. между Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД, в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума на 28.04.2022 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 20565/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 1909,39 лева до пълния предявен размер от
1964,95 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „***********, със седалище и адрес на
управление: ***************** срещу И. И. Р., ЕГН **********, с адрес:
***************, че И. И. Р., ЕГН ********** дължи на „***********, сумата от
183,92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 29.01.2021 г. до
14.04.2022 г., за която сума на 28.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 20565/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 183,92 лева до
пълния предявен размер от 185,25 лева.
ОСЪЖДА И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: *************** да заплати
в полза на ищеца „***********, със седалище и адрес на управление:
*****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 326,72 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
10
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: *************** да заплати
в полза на ищеца „***********, със седалище и адрес на управление:
*****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 217,10 лева,
представляваща разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11