Решение по дело №502/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№172

гр. Несебър, 24.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 502 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „О.И.”, срещу Наказателно постановление № 404012-F394783/09.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че в АУАН и НП не са описани дата, час и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Намира, че е налице грубо нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН, тъй като в АУАН е посочено името само на един свидетел. Излага, че наказващият орган значително е превишил прерогативите, правомощията и компетентността си. Навежда, че не са кредитирани дадените обяснения от физическото лице търговец. Развива съображения за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Излага, че няма допуснати нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Намира, че нарушението се доказва по несъмнен начин. Сочи, че наказанието е определено правилно, а нарушението не е маловажно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 08.07.2018г. от служители на НАП, сред които свидетелката Д., инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект – „магазин за промишлени стоки”, находящ се в гр. Несебър, ул. О.П.**стопанисван от ЕТ „О.И.”. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0360987 от 08.07.2018г. От проверяващите била извършена контролна покупка на един брой магнитен сувенир с единична цена от 2,00 лв., заплатен с монета от 2 лева от участващия в проверката инспектор по приходите – Константин Карагьозов. Сумата била приета от физическото лице търговец – И.С.И., но за направената покупка не бил издаден касов бон от намиращото се в обекта фискално устройство. И. изготвила обяснения, приложени към протокола от проверката, в които посочила, че не издала касов бон поради притеснение. От проверяващите била констатирана и разлика между фактическата наличност на средствата в обекта и наличността, регистрирана във фискалното устройство. С оглед констатираните обстоятелства св. Д. съставила на търговеца АУАН № F394783 от 16.07.2018г. за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен лично на физическото лице търговец и подписан с отбелязване, че при проверката е дадено писмено обяснение. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства АУАН № F394783 от 16.07.2018г., протокол за извършена проверка № 0360987 от 08.07.2018г., ведно с приложените към него обяснения от И., договор за наем, отчети от ФУ в обекта и опис на паричните средства в касата, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя Д.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Установените факти не се оспорват от жалбоподателя, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Компетентността за издаване на НП произтича от цитираната заповед, поради което възраженията на жалбоподателя, че наказващият орган е превишил компетентността си, са неоснователни. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира, че от текста на АУАН и НП се установяват всички елементи от обективната страна на претендираното нарушение, а именно: извършването на контролна покупка от проверяващите, заплащането в брой на сумата по направената покупка и приемането й от И., както и неиздаването на касов бон за това плащане. Посочените в жалбата обстоятелства имат значение за доказване на извършеното нарушение. Освен това в АУАН и НП изрично е посочено, че контролната покупка е извършена от проверяващите, поради което посоченото обстоятелство се установява по несъмнен начин от текста на актовете. По арг. от пар. 1, т. 6 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. „контролна покупка” е тази, която се извършва от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка. В случая в съставения протокол за проверка (в който е вписан и часът на проверката) контролната покупка е документирана по надлежен начин. Ето защо се налага извод, че извършването на същата безспорно е доказано по делото. Наред с това всички релевантни за процесното нарушение факти са описани в пълнота в текста на АУАН и НП и са доказани по настоящото дело, поради което не се установяват твърдените с жалбата нарушения относно описанието на нарушението. В АУАН и НП са описани и доказателства, установяващи нарушението, в това число и изготвеният протокол от проверка (достатъчно доказателство по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на Наредбата). Не представлява съществено процесуално нарушение и посочването на един свидетел в АУАН. Видно от протокола за проверка вписаният в АУАН свидетел е и свидетел, присъствал по време на проверката. Т.е. АУАН е подписан от свидетел присъствал при извършване и установяване на нарушението, поради което не е било необходимо да се подписва от други свидетели. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН се използва думата „свидетели” в множествено число, но в тази норма са изброени различни категории свидетели, като при граматическото й тълкуване съдът достига до извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и множествено число. Според настоящия съдебен състав няма пречка АУАН да бъде подписан и от един свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, т.е. да е очевидец на нарушението и да присъства при съставянето на акта. АУАН е подписан от актосъставителя и от поне още един свидетел, който  е бил заедно с него по време на проверката. Ето защо при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Дори и да се приеме, че АУАН задължително трябва да се подпише най-малко от двама свидетели, съдът счита, че подписването му от един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение. В чл. 53, ал. 2 ЗАНН е дадена възможност на наказващия орган дори и при наличието на пропуски при съставянето на АУАН да издаде НП. Както е посочено в тази разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Точно така е процедирал наказващият орган в настоящия случай, поради което при съставянето на НП не е допуснато соченото процесуално нарушение. Липсва и нарушение, свързано с некредитиране на обясненията, дадени от търговеца, доколкото наказващият орган не е длъжен да се съобрази с тези обяснения, а и в тях се съдържа единствено признание за извършеното нарушение.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която разпоредба предвижда, че задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Аналогичен е и смисълът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая жалбоподателят безспорно е лице, което извършва търговска дейност в проверявания търговски обект. Наред с това той е извършил продажба на един брой магнитен сувенир, за което е получил сума в размер на 2 лв., но не е издал фискален бон. Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Наред с това следва да се отчете и фактът, че жалбоподателят не е издал фискален бон за процесната сделка, но при проверката е установена и разлика между паричните средства в касата и регистрираните във фискалното устройство. Следователно при проверката са констатирани и други нарушения на данъчното законодателство (освен нарушението, във връзка с което е издадено процесното НП), което следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения може да се разгледа като смекчаващо вината обстоятелство, но същото следва да се вземе предвид при определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на тези обстоятелства случаят да бъде определен като „маловажен”.

За извършеното от юридическото лице нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС  се предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер от 500 лв., която е в минимален размер и при определянето й е спазен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Не съществува възможност така определената санкция да бъде намалявана от съда.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.     

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 404012-F394783/09.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „О.И.”, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „М.”, ул. О.П.**вх. 1, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: