Р Е
Ш Е Н И Е № 121
гр.Кюстендил,
14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание на
шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове: ПЕНКА БРАТАНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ–
мл.съдия
при секретаря Любка Николова
с участието на прокурора
Ангел Байрактарски
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 472
по описа за 2019 г. на КОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
XХІІ НПК- “ Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията
и разпорежданията” вр. глава ХХІ НПК „Въззивно производство”- чл. 341, ал.1 НПК
вр. чл. 306, ал.1, т.1 НПК.
Адв.Й.Н.- служебен защитник на осъдения С.А.И.
*** обжалва протоколно определение № 445 от 19.09.2019 г.
на Дупнишкия районен съд по ЧНД № 789/19 г.
на ДнРС, с което не е уважено
искането му за приложение на разп.
на чл.25 НК по отношение на постановените спрямо същия влезли в сила присъди. Излагат се
доводи, че деянието по НОХД № 427/96 г. на БлРС е в съвкупност с това по други влезли в сила
присъди и че същото следва да бъде
групирано, респ. бъде приспаднато времето, през което И. е търпял това
наказание. Иска се отмяна на определението на ДнРС и приложение на разп. на
чл.25 спрямо осъдения И. при спазване на принципа за най- благоприятното за
дееца съчетание.
Окръжна прокуратура Кюстендил
чрез своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Защитникът на С.А.И. - адв.Й.Н. изразява
становище, че постановеното определение на КнРС е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Осъденият С.А.И. поддържа жалбата и иска
същата да бъде уважена.
КнОС, в настоящия съдебен
състав счита, че жалбата е допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна
страна. Разгледана по същество и като съобрази събраните по служебен път
доказателства за правното положение на лишения от свобода, КнОС намери, че
същата е неоснователна по следните
съображения:
Осъденият С.А.И. е осъждан
многократно. Спрямо него са били постановени следните влезли в сила присъди:
1. НОХД № 423/ 2000 г. на
КнРС, деянието е по чл. 343в, ал.2 НК, извършено
на 03.03.2000 г., наказанието е глоба,присъдата е в сила от 01.06.2010 г.;
2.
НОХД № 1463/ 1999 г. на СРС, деянието е по
чл. 195 НК, извършено на 22.01.1999 г., наказанието е ЛС за срок от 5 месеца с приложение на чл.66 от НК- отлагане с изпитателен срок от 3 години, присъдата е в сила от 12.02.2001 г.;
3.
НОХД № 427/1996 г. на БлРС, деянието е
по чл. 195, ал.1 НК, извършено на 28.02.1996г.- 13/14.03.1996 г.,
наказанието е ЛС в размер на 1 година и
6 месеца ефективно, присъдата е в сила от 09.12.2000 г.
Посочените три присъди са
били групирани на осн. чл.25 НК с определение №423/01.06.2000
г.по НОХД № 156/2000 г. на БлРС, като е изтърпяно общо наказание ЛС в размер на
1 година и 6 месеца. Било е приспаднато предварителното задържане по МН “ЗС“ от
10.04.1996 г. до 30.10.1997 г., като
И. *** /където е реализирана МН/ на 04.11.1997г. Поради отчетено задържане в размер на 24 дни
над постановения със съдебния акт
на изтърпяване на общото наказание срок, същият е бил зачетен със заповед на ГД
„ИН“ при изпълнение на наказанието ЛС в размер на 3 години по НОХД №
1191/2008г. на РС Благоевград./срвн. писмо №4380/29.10.2019 г. на Началника на
Затвора – Бобов дол и писмо № 15129/21.10.2019г. на ГД „ИН“-София.
4. НОХД № 487/2005 г. на КнРС, деянието е по чл. 195 НК, извършено на 13.06.2005 г.,
наказанието е ЛС в размер на 9 месеца ефективно, присъдата е в сила от 16.12.2005
г.;
5. НОХД № 499/2005 г. на КнОС, деянието е по чл. 199 НК, извършено на 10.10.2001 г.,
наказанието е ЛС в размер на 5 години ефективно, присъдата е в сила от 25.09.2007
г.;
6. НОХД № 1191/2008 г. на БлРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено на 27.11.2007 г.,
наказанието е ЛС в размер на 3 години, присъдата е в сила от 23.03.2009 г. Това
наказание изтърпяно от 22.08.2011 г. до
30.04.2014 г.;
7. НОХД № 90/2011 г. на БлОС, деянието е по чл. 199 НК, извършено на 11.01.2001 г.,
наказанието е ЛС в размер на 3 години ефективно, присъдата е в сила от 10.03.2011
г.
Била е приложена разп.
на чл.25 НК по отношение на НОХД №№787/05 г., 499/05 г. и 90/11 г. + търпяното по №
787/05 г. , като общото наказание е
изтърпяно на 22.08.2011 г.
8.
НОХД № 297/2015 г. на КнОС, деянието е
по чл. 199 НК, извършено на 10.01.2015 г., наказанието е ЛС в размер на
2 години ефективно, присъдата е в сила от 09.07.2015 г.
9. НОХД № 43/2015 г. на ДнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено на 06.09.2014 г.,
наказанието е ЛС в размер на 6 месеца ефективно, присъдата е в сила от 24.09.2015
г.
Спрямо посочените две
присъди е приложена разп. на чл.25 НК + чл. 24 НК, като общото и
увеличено наказание 2 години и 2 месеца е изтърпяно на 23.01.2017 г. /срвн.
отбелязването в БС/.
10. НОХД № 1237/2018 г. на ПнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено на 26.03.2018 г.,
наказанието е ЛС в размер на 1 година и 6 месеца ефективно, присъдата е в сила
от 11.07.2018 г.
11. НОХД № 1032/2018 г. на КнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено на 03.03.2018 г.,
наказанието е ЛС в размер на 2 години и 8 месеца ефективно, присъдата е в сила
от 25.09.2018 г.
12.
НОХД № 650/2018 г. на КнРС,
деянието е по чл. 343б НК, извършено на 27.03.2018
г., наказанието е ЛС в размер на 10 месеца ефективно, присъдата е в сила от 23.11.2019
г.;
13. НОХД № 1005/2018 г. на ДнРС, деянието е по чл. 131а НК, извършено на 19.12.2016 г.,
наказанието е ЛС в размер на 2 години ефективно, присъдата е в сила от 23.01.2019
г.;
14. НОХД № 1253/2018 г. на ДнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено на 17.03.2018 г.,
наказанието е ЛС в размер на 2 години ефективно, присъдата е в сила от 22.01.2019г.
Спрямо посочените пет
присъди е приложена разп. на чл.25 НК, като общото и увеличено
наказание 2 е години и 8 месеца + 4 месеца- срвн. определение № 243/02.05.2019
г., е в сила от 20.05.2019 г.
15. НОХД № 1259/2018 г. на ДнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено на 01.03.18 г.-
04.04.2018 г., наказанието е ЛС в размер на 1 година и 6 месеца ефективно,
присъдата е в сила от 12.07.2019г.
Посочената последна
присъда е групирана заедно с гореизброените пет присъди с
протоколно определение № 337/19.06.2019 г. на ДнРС, в сила от 05.07.2019 г. по
НЧД № 633/ 19 г. С посоченото определение е определено най- тежкото наказание
по тях- ЛС в размер на 2 години и 8 месеца, като съдът е увеличил с 1 година на
осн. чл.24 от НК определеното общо наказание.
Видно от справката на
Началника на Затвора №210/25.10.2019 г. е , че И. към 06.11.2019 г. е изтърпял фактически- 1 година, 6 месеца и 9
дни; от работа- 9 дни; всичко -1 година, 6 месеца и 18 дни; остатък -2 години 1 месец и 12 дни.
Твърдението в жалбата на И. е, че следва да му се
приспадне предварителния арест по НОХД № 427/ 96 г., респ. че тази присъда
следва да се групира с последната съвкупност.
С атакуваното определение ДнРС
е оставил без уважение молбата на И. за
приложение на чл.25 НК, като е
приел, че посоченото приспадане е осъществено по време на изтърпяване на
наказанието по НОХД № 427/96 г.
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че атакуваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Правилата за определяне на
общото наказание при съвкупност от престъпления са отражение на особената
същност на самата съвкупност- едно лице е извършило отделни престъпления, преди
да има влязла в сила присъда за което и
да е от тях. Когато престъпленията са
разгледани в отделни процеси и за тях са постановени отделни присъди, общото
наказание се налага с последната присъда и/ или
с отделно определение. Различието в процесуалния път, по който се
разглеждат престъпленията от реалната съвкупност, дава отражение и върху начина, по който се определя наказанието
в единия и другия случай. Общото при двете възможности е, че всички
престъпления са извършени до момента на влизане на присъда за което и да е от
тях (в същия смисъл и ТР №3/16.11.2009г.-ОСНК). При всички положения, съдът,
извършващ последната преценка относно наличието на правилата за
съвкупността, следва да изследва всички
осъждания на дееца, да прецени за кои от тях са налице предпоставките на чл.25
вр. чл.23 от НК и то в най-
благоприятното за осъдения съчетание съгласно принципа, възприето в т.9 на ППВС
№ 4/1065г. на ВС на РБългария и Р-11-87- ОСНК на ВС.
В конкретния случай изводите на ДнРС, че по
отношение на И. е извършено групиране на всички влезли в сила присъди, както и
че последните шест от тях са в една обща съвкупност са правилни, обосновани и
съобразени с доказателствения материал. Впрочем за факта на съвкупността между
тях не спори и самия осъден И., които обаче има претенции в тази съвкупност да
се включи и НОХД № 427/96 г.с цел
приспадане на предварителното му задържане по тази присъда. Това му искане е напълно несъстоятелно както
поради обстоятелството, че престъплението по нея е извън съвкупността по
цитираните по- горе шест присъди /деянието по претендираното НОХД № 427/96 г. е извършено през 1996г., а присъдата е влязла в
сила през 2000 г., а деянията по последната съвкупност са все в периода 2016
г.- 2018 г./, така и поради факта, че предварителното задържане по същата е
било приспаднато при изтърпяване на това наказание, включено в друга
съвкупност- срвн. справката на ГД „ИН“. Приспаднат е бил и надлежания срок от
24 дни по тази присъда при изтърпяване на последващо наказание на осн. чл.179,
ал.2 ЗИНЗС.
Не се споделя и довода на
жалбоподателя за необходимост от приспадане
поради това, че с тази присъда е бил оправдан. Видно от цитираните
справки от Затвора Бобов дол и ГД“ИН“ е, че посочената присъда е осъдителна,
включена е в съответната съвкупност и е
налице приспадане на търпения по същата предварителен арест. По настоящето дело
са налице надлежни доказателства за това обстоятелство /цитираната справка от
ГД „ИН“/ и в този аспект искането на лишения от свобода И. за включване на това
наказание в последната съвкупност, респ. за приспадане на търпения по нея
предварителен арест се явява
неоснователно.
Като е съобразил тези
обстоятелства и е оставил молбата на И. по чл.25 НК без уважение, ДнРС е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По тези съображения и
на осн.чл.345, ал.1-3, вр.чл.341, ал.2,
вр.чл. 338 НПК, вр.чл.306, ал.1 и 3 НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 445 на Дупнишкия районен съд от 19.09.2019г. по
ЧНД № 472/2019 г. по описа на ДнРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на
КнОП, на Началника на Затвора- Бобов дол и на осъдения И. *** за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.