РЕШЕНИЕ
№
гр.Плевен,
16.04.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на единадесети април , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр.
дело № 171 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по чл. 17 от ЗЗДН.
С решение №
329/20.02.2019г.,постановено по гр.д.№ 6884/2018г.Плевенски районен съд ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 т.1от Закона срещу домашното насилие както
следва : ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН Ф.М.Г. с ЕГН ********** ***, да
приближава на по-малко от 200 метра З.В.М., ЕГН ********** и детето Н.Ф.Г.с ЕГН
**********, жилището им в гр. Плевен, ул. ***, както и жилището в което се
намират, независимо от основанието за това, местата за социални контакти и
отдих за срок от 12 месеца, считано от
влизане на решението в сила. ОСТАВЯ без уважение искането за издаване на заповед за защита спрямо
децата Б.Я. и В.Я..ЗАДЪЛЖАВА Ф.М.Г. с ЕГН ********** да посещава специализирани
програми. ДА се изпрати препис от решението на организация провеждаща
специализирани програми по местоживеене на ответника за изпълнението му.НАСОЧВА
З.В.М., ЕГН ********** и Н.Ф.Г.с ЕГН ********** да посещават специализирани програми за възстановяване на
пострадали от насилие. ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗАПОВЕДТА на осн. чл. 21 ал.1 да се
изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника. В СЛУЧАЙ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ Ф.М.Г. с ЕГН ********** *** да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал.2 от ЗЗДН за което да бъде уведомена
прокуратурата.ОСЪЖДА чл.11 ал.1, от Закона срещу домашното насилие Ф.М.Г. с ЕГН
********** *** да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 400 лв. и
държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ПлРС и сумата 900 лв. представляваща
направени по делото разноски.
Това решение е било
съобщено на Ф.М.Г., чрез пълномощника му адв.Г. на 20 .02.2019г.
На 22.02.2019г. е подадена въззивна жалба от Ф.М.Г., чрез
пълномощника му адв.Г. срещу решение
№ 329/20.02.2019г., постановено по гр.д.№ 6884/2018г. на Плевенски районен
съд
Жалбата е подадена
в срока по чл.17 от ЗЗДН и отговоря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. В
жалбата се правят оплаквания, че РС-Плевен не е обсъдил задълбочено
доказателствата ,ангажирани от страна на молителката и същите не са съпоставени
с другите събрани доказателства ,което се е отразило върху правилността на
постановеното решение. Счита се ,че фактическите и правни изводи на РС-Плевен
не се подкрепят от събраните доказателства по делото.
Постъпил е писмен
отговор от противната страна по делото З.В.М., ЕГН **********,чрез пълномощника
и адв. Е.М. ,според който отговор въззивната жалба е неоснователна.
Във въззивната
жалба не са заявени искания за събиране
на нови доказателства пред въззивната инстанция. Такива искания не са направени
и с писмения отговор на въззивната жалба.
При това положение, въззивната
инстанция ще постанови своето решение при обсъждане на същия кръг
доказателства,които са били приети в производството пред РС-Плевен .
Плевенски окръжен
съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания
,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на
спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба
пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната
инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното
решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен.
Заедно с това
въззивната инстанция намира,че следва да се изложат и следните допълнителни
съображения ,които обосновават същия извод,какъвто е направил и РС-Плевен:
В жалбата не се сочи
изрично кои точно доказателства ,ангажирани
от молителката не са били обсъдени задълбочено от РС-Плевен и с кои
други доказателства конкретно не са били съпоставени .От мотивите на
обжалваното съдебно решение , обаче се вижда , че Плевенски районен съд съвсем
логично и последователно е проследил всички събрани по делото доказателства
:декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН;решението по гр.д.№ 4918/2017г.
,справката за съдимост на ответника Ф.Г. ,преписка №7245/2018г. на РУ-Своге ;
свидетелските показания на Р.М. , В.В., В.В.; изслушването на двете по-големи деца-Б.Я.и В.Я.,обясненията
на молителката и на ответника;
социалният доклад , изготвен от социални работници в гр.Перник,както и изслушаните
по делото съдебни комплексни психолого-психиатрични експертизи на двете деца ,на майката и на
ответника и при тяхното обсъждане е
направил извод за наличието на акт на домашно насилие на сочената в исковата
молба дата -31.08.2018г. Затова ,макар ,че в мотивите си РС-Плевен е посочил,че
съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН ,когато няма други доказателства,съдът издава
заповед за защита само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ,то
всъщност РС-Плевен е обсъдил и съобразил и косвените доказателства за
осъществения акт на домашно насилие ,които се съдържат и в свидетелските
показания на свидетелката Р.М. и при изслушването на децата Б.Я.и В.Я.,които макар да не са присъствали
на самия инцидент ,тъй като са били отпратени от майката да играят на друго
място ,то са възприели думи и реакции на други лица ,които са участвали в
инцидента, развил се в с.***на посочената дата. Съдът също така е обсъждал
и съдебните комплексни психолого-психиатрични
експертизи на двете деца ,на майката и на ответника ,като е акцентирал
върху факта ,че молителката З.М. според заключението , отнасящо се до нея ,има
реалистичност на преценката ,без нагласи да преекспонирано
възприятие и оценка на факти и събития и че не е налице склонност за
изопачаването им в рамките на себезащитно поведение.
По този начин данните ,изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ,която сама по
себе си представлява допустимо доказателствено средство в това производство
съгласно чл. 13 ,ал.2 т.3 от ЗЗДН , се подкрепят от заключението на конкретната
психолого-психиатрична експертиза на молителката ,която допълнително
дава основание да се кредитира изложеното от молителката в тази декларация
,както и в обясненията и , дадени пред РС-Плевен. Заедно с това пък психолого-психиатричната експертиза на ответника Ф.Г. сочи, че се
касае за дисхармонична структура на личността му ,като поведението му се
характеризира с подозрителност , недоверие ,враждебност, а поведението му често
е непредсказуемо и неуравновесено.При него липсва самокритичност по отношение
недостатъци в поведението му ,
самооценката му е завишена,а заедно с това има убеденост в собствената
правота и интолерантност към алтернативни позиции.Характеризира
се с ниски възможности за самоконтрол на емоционалната сфера ,както и лоши
умения за контрол над гнева във възприети като неудовлетворяващи го ситуации на
фона на нисък праг на дразнимост и слаб толеранс към фрустрация.
Тези характеристики на личността на ответника ,констатирани в експертизата също
така макар и косвено подкрепят извода за упражнено домашно насилие от негова
страна спрямо молителката ,като се има предвид , че конкретната ситуация в
която е бил поставен отново е била фрустрираща за
ответника и именно в такива ситуации се проявяват посочените по –горе черти от
характера му.Ситуацията е била такава ,като се има предвид, че до предишния ден
е действала предходна заповед за защита от домашно насилие спрямо него ; освен
това З.М. изненадващо за него е отказала
да живее съвместно с него в ремонтираното от него жилище в гр.Плевен и е напуснала града ,заедно с
децата си и се е наложило той да я издирва в непознато за него населено място
,където не е бил в своя среда.
В т.см. Плевенски
окръжен съд намира ,че декларацията по чл. 9,ал.3 от ЗЗДН действително е
единственото пряко доказателство за упражненото от Ф.Г. домашно насилие ,но
заедно с това тя се подкрепя от посочените по-горе косвени доказателства. Що се
отнася до показанията на свидетеля В.В.,то те изобщо
не се отнасят до значимата за делото дата- 31.08.2018г. , а до предходни
отношения между страните по делото ,свързани с наемането от молителката и извършването от ответника на ремонт на
жилище от „Жилфонд „ – Плевен ,които не са предмет на делото.
Показанията пък на
свидетеля В.В.,макар същия да е присъствал на мястото
на инцидента на 31.08.2018г. , не са достатъчни за да разколебаят извода на
РС-Плевен за упражнено домашно насилие спрямо молителката З.М. от страна на Ф.Г.
,тъй като самият свидетел сочи ,че не е
излизал от таксиметровия автомобил с който е откарал Ф.Г. до с. ***, а е стоял
вътре в него на около десетина метра от автомобила в който е била З.М..Този свидетел не възпроизвежда разговора помежду
молителката и Ф.Г. ,като съдът счита ,че е вероятно да не го е възприел изцяло след
като не изяснява за какво двамата са си говорили , а сочи само ,че З.М. го била
извикала да излезе и да иде при тях,но
той не отишъл за да не се меси в чужди работи.
Няма други доказателства по делото при чиято преценка да може категорично да се отрекат описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действия на ответника ,които иначе безспорно съставляват домашно насилие
по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН спрямо З.М.
, а на осн. чл. 2 , ал.2 от ЗЗДН представляват и
домашно насилие спрямо детето Н.Ф.Г.,доколкото това дете е присъствало на
инцидента на 31.08.2018г. през цялото време и в т.см. насилието спрямо майката
е било упражнено в негово присъствие.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че решението на РС-Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила
.В жалбата не са развити оплаквания по отношение времето на действие на
наложените мерки ,нито по отношение на размера на наложената глоба от 400лв.,поради
което въззивната инстанция не счита за необходимо да обсъжда тези въпроси.
Поради
изложеното и на осн.
чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН , Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
обжалваното решение № 329/20.02.2019г.,постановено по гр.д.№ 6884/2018г.на Плевенски
районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване ,на осн.чл.17,ал.
6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :