Р Е Ш Е Н И Е
№____598__, 18.06.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив
шести граждански състав
на десети юни
две хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя Цонкова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 773 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Обжалвано е Решение № 103/08.01.2020г., пост. по гр.д.№ 15526/2018, ПРС,
с което е отхвърлен предявения от Л.Е.Д. против Т.Ц.Ц. и П.С.А. иск с пр. осн. чл.
32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *, от кв.75 по плана на
с.К***, община Хисаря, Пловдивска обл., целият застроен и незастроен с площ от
600 кв.м., за който съгласно действащия дворищно-регулационен план на селото, одобрен
със Заповед № РД-06-287/1993 г. е отреден УПИ /парцел/ II-543, от кв.75, с площ
на парцела от 585 кв.м. /с неприложена за този парцел регулация от запад/, при граници
на имота: от изток- имот № 548, от запад- улица, от югозапад-улица като неоснователен
и недоказан, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Д. поддържа,
че решението е неправилно и необосновано. Счита, че съдът е формирал неправилни
изводи относно фактическата обстановка, като не е оценил придобитите от страните
права с оглед съдържанието да договора за доброволна делба. Развива доводи, че в
този договор страните са посочили кои части от имота ще ползват съобразно правата
си. В същото време П.А. е запазила правото за ползва имота, но не е отрекла правото
на ползване на останалите съделители, като нейното право на ползване е запасено
успоредно с правото на ползване на останалите съделители в договора за доброволна
делба. Моли за отмяна на съдебното решение и за постановяване на ново, с което се
разпредели ползването между страните – съсобственици на дворното место.
Въззиваемите страни Т.Ц.Ц. и
П.С.А. оспорват подадената въззивна жалба.
Поддържат, че след сключване на договора за доброволна делба, две от трите
съделителки са станали голи собственици, а третата, като уравнение на дела си, е
получила правото на ползване върху целия имот. Предвид на това считат, че не може
да се извърши разпределение на ползването на имота, т.к. то не е противопоставимо
на ползвателя. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от
атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът е бил сезиран с иск за
разпределение реалното ползване на ПИ № **, от кв.75 по плана на с.К***, община
Хисаря, Пловдивска обл., подробно индивидуализиран, като ищецът Д. претендира
да е собственик на 2/3ид.ч. от дворното място, а ответницата Ц. – на 1/3ид.ч.
от него. Претендира, че праводателите на страните са извършили доброволна делба
на сградите в имота, като по отношение на дворното място са разпределили
ползването, като неговата праводателка е получила югозападната, югоизточната и
източната част от дворното място, а праводателката на ответницата северната и
северозападната част. В същото време, обаче не са посочили точните контури на
разпределената за ползване празна част от дворното място, поради което и се
иска от съда да извърши точно разпределение. За да отхвърли иска
първоинстанционният съд е приел, че при извършване на доброволната делба от
праводателите на страните са се съгласили третият съсобственик на имота да
получи в уравнение на дела си правото да ползва имота до края на живота си. С
оглед на това е приел, че праводателите им, респ. самите страни – Д. и Ц. са
голи собственици, докато третата съсобственица П.А. упражнява правото на
ползване върху целия имот. При наличието на гола собственост не би могло да се
извърши разпределение на правото на ползване, т.к. към момента собствениците не
го притежават.
Настоящата инстанция намира
изводите на първоинстанционния съд за правилни. Фактическата обстановка е
непротиворечиво установена, като от НА № 125, т.1, д.100/2016 на нотариус К. К.,
с №468 и район на действие ПРС, се установява, че процесния имот е бил предмет
на доброволна делба между П.А., Г. А. и А. Ц., като Г. А. и А. Ц. получават
реален дял от имота, а съделителката П. А. получава за уравнение на дела си
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дворното място, ведно с
жилищната сграда и второспетенни постройки. НА №126, т.1, д.101/2016 и НА №
127, т.1, д.102/2016 на същия нотариус легитимират Л.Д. като собственик по
силата на дарение на дела от доброволната делба на Г. А., а Т.Ц. - като
собственик на дела на А. Ц..
По делото е изготвена и
приета и СТЕ с в.л. К., която дава възможни варианти за разпределение на
ползването между двамата съсобственици на дворното място.
Предявеният иск е с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС, съгласно който съдът може да разреши спора за ползването на обща
съсобствена вещ при невъзможност да се формира мнозинство или при настъпване на
нови обстоятелства, при които решението на мнозинството не отговаря на правата на
съсобствениците.
За да се извърши
разпределение на ползването съгл. чл.32 от ЗС е необходимо съсобствениците на
имота да не могат да постигнат съгласие по начина, по който да ползват
съвместно съсобствения имот. Производството по този иск е по спорна съдебна
администрация , като, за да се постанови решение, с което се разреши спора
между страните, е необходимо да се установи, че те са собственици на имота ,
правата им на собственост, както и да се установи възможният вариант за
разпределение на ползването, съобразно правата им в съсобствеността и
притежаваните индивидуални обекти / ако има такива/. В настоящия случай бе
коментирано, че безспорно се установява фактът, че Д. и Ц. са съсобственици в дворното
място в режим на хоризонтална етажна собственост. В същото време, обаче, те
следва да търпят ограничение на правото си на собственост, т.к. праводателите
им, при извършване на делба на собствените имоти са се съгласили третият от
съсобствениците да получи за уравнение на дела си правото на безвъзмездно и
пожизнено ползване на целия имот, включително цялото дворно място. Следователно
те са получили т.нар. „гола собственост“ , без правото за ползват имота до
погасяване на учреденото право на ползване върху целия имот било със смъртта на
лицето, в чиято полза е учредено било с неупражняването им в предвидения
законов срок съгл. чл.59 от ЗС. Неоснователен е доводът във въззивната жалба,
че било учредено „съвместно“ право на ползване от страна на трите съделителки в
договора за доброволна делба. Независило от използваната формулировка , че
съделителката „си запазва“, а не „учредява“, видно от обема на правото на
ползване се налага извод, че се касае за ползване върху целия имот и само за
тази съделителка. Ограничение от така учреденото право на ползване е изрично
записано в договора – за съделителката Г. А. – една стая за срок от 10 години.
Други ограничения в договора не са предвидени.
Доводите на жалбоподателя
за възможност за разпределение
на ползването и в случай, че е налице
учредено право на ползване, за което е и посочена съдебна практика,
всъщност касаят други фактически хипотези – такива, при които е налице учредено
право на ползване, но не върху целия имот, чието разпределение се претендира, а
само върху идеални части от него. Настоящият случай, обаче, не е такъв. Вярно е, че процесният договор за
доброволна делба не е съвсем коректно формулиран касателно договорките на
страните, но договорите следва да се тълкуват съгласно действителната воля на
страните, а отделните клаузи - да се тълкуват в тяхната взаимна връзка и да се
търси действителната воля на страните. В случая делбата се извършва между трима
съсобственици, като единия от тях получава не реален дял от съсобствената вещ,
а правото на ползване върху нея. Това негово право е изрично ограничено в
договора – за период от 10 години и само за една стая. Двамата останали
съделители, получаващи реален дял /праводателите на ищеца и първоначалния
ответник/, са разпределили в договора за доброволна делба ползването на
празното дворно място помежду си, но това право на ползване може да бъде
упражнено едва след погасяване на правото на ползване на третия съделител върху
целия имот. По отношение на останалата посочена
практика от жалбоподателя, съдът намира, че по делото не е имало спор, че по
предявен иск за разпределение на ползването наред с голия собственик в
производството участва и ползвателя като задължителен другар.
По изложеното съдът намира,
че съделителите , получили реален дял при делбата са останали „голи“
собственици на имота, предвид учреденото право на ползване върху целия имот в
полза на третата съделителка и при горепосоченото ограничение и на нейното
право на ползване. Така техните частни правоприемници също не са придобили
правото на ползване върху имота до съществуване на посочената вещна тежест.
Наличието на ограниченото вещно право на ползване изключва възможността
собствениците да разпределят ползването на имота, т.к. не те притежават подобно
право. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Първоинстанционното решение
е постановено при правилно установена фактическа обстановка и законосъобразни
правни изводи, поради което и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите П.А. и Т.Ц.
разноски във въззивното производство , а именно по 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение на всяка от тях. Неоснователно се явява възражението
на жалбоподателя за присъждане на общи разноски – само да един адвокат, т.к.
страните са самостоятелни такива в производството , с различни права и
обстоятелството, че са представлявано от един и същ пълномощник не обуславя
общност в разноските, които са извършили.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
103/08.01.2020г., пост. по гр.д.№ 15526/2018, ПРС.
ОСЪЖДА Л.Е.Д., ЕГН **********
да заплати на Т.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Л.Е.Д., ЕГН **********
да заплати на П.С.А., ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :