РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Вяра Баева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 13448 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу Решение № 315391/17.01.2018 г. по гр. дело № 68967 на Софийския районен съд, 123. състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Агенция „П.И.“ сумите от 2 470, 24 лева – неизплатен остатък от обезщетение за имуществени вреди по ограничителните огради на автомагистрала „Тракия“, причинени по вина на застрахован при въззивника водач на товарен автомобил „ДАФ 95 ХФ 430“ с рег. № ******при пътно-транспортно произшествие на 08.01.2010 г., ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума от 12.12.2014 г. до окончателното ѝ изплащане; 758, 96 лева – законна лихва за забава за плащане на сумата от 2 470, 24 лева за периода от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г.; 955, 81 лева – неизплатен остатък обезщетение за имуществени вреди по ограничителните огради на автомагистрала „Тракия“,, причинени по вина на застрахован при въззивника водач на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******при пътно-транспортно произшествие на 11.03.2010  г., ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума от 12.12.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и от 293, 65 лева – законна лихва за забава за плащане на сумата от 955, 81 лева за периода от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г.  

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че първоинстанционния съд бил присъдил обезщетенията с данък върху добавената стойност (ДДС), като приел, че са извършени разходи, а не бил изложил аргументи по оспорванията от отговора на исковата молба, че нямало доказателства за действително плащане към лицето, подменило мантинелите. Поради това се приема, че не са налице за реално извършване на облагаема доставка и не се дължи стойността на ДДС, която първоинстанционния съд бил присъдил. Излагат се доводи, че дължимостта на този данък и плащането му подлежат на доказване във всички случаи, когато се претендирало извършване на облагаема доставка за поправяне на вреди. Сочи се, че първоинстанционния съд неоснователно не бил уважил и направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – Агенция „П.И.“.

В съдебното заседание се явява единствено представител на въззивника, който поддържа въззивната жалба и прави претенция за присъждане на разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че е установено, че при пътно-транспортно произшествие на 08.01.2010 г., причинено от водача на влекач ДАФ 95 ХФ 430, с рег. № Х 3250 ВМ, чиято гражданска отговорност била застрахована при въззивника – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, са нанесени вреди на пътни принадлежности и съоръжения на автомагистрала (АМ) „Тракия“ при км 76 +600 – 45, 60 метра двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 30 %, и 49, 40 м двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 100 %. Приел е, че е останала неплатена стойност на вредите от 2 470, 24 лева, като се дължи и законна лихва в размер на 758, 96 лева върху тази сума от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г., като в този период застрахователят бил в забава. Съдът е приел, че при пътно-транспортно произшествие на 11.03.2010 г., причинено от водача на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност била застрахована при въззивника – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, са нанесени вреди на пътни принадлежности и съоръжения на автомагистрала (АМ) „Тракия“ при км 80 +000 – 15, 20 м двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 100 %. Приел е, че е останала неплатена стойност на вредите от 955, 81 лева, като се дължи и законна лихва в размер на 293, 65 лева върху тази сума от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г., като в този период застрахователят бил в забава. Съдът е квалифицирал предявения главен иск като пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вреда – чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като го е уважил изцяло. Приел е, че не е установено да са налице възраженията в отговора на исковата молба, вкл. че претенцията за лихви не е погасена по давност. Поради това е уважил и исковете за лихва за забава с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предявен е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вреди при управление на моторно превозно средство – чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Този иск се уважава при следните предпоставки: сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответника по иска – застраховател; вредата да е причинена в периода на застрахователното покритие; застрахованият да е причинил вредите със свое противоправно деяние; да са настъпили действителни вреди; вредите да са в причинна връзка с поведението на застрахования. Вината на застрахования се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Между страните не е спорно, че описаните в исковата молба увреждания – повреждане на пътни принадлежности и съоръжения,   собственост на въззиваемата страна – Агенция „П.И.“, са причинени от водачи на моторни превозни средства, чиято гражданска отговорност към момента на увреждането е била застрахована при въззивника – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. Не се спори също така, че именно поведението на застрахованите лица е довело до уврежданията, както и че същите са действали противоправно. Оспорва се единствено размерът на вредите.

В гражданското право понятието „вреда“ се разглежда като всяко неблагоприятно засягане на правната сфера на определен правен субект. В случая се претендират вреди от увреждане на собственост на въззиваемата страна – Агенция „П.И.“, които се квалифицират като пряко оценими в пари – т.нар. „имуществени вреди“. Същите биват два вида – загуби (намаляване на актива на имуществото) и пропуснати ползи (пропускане на сигурно бъдещо увеличение на актива). Повреждането на собственост представлява загуба, чийто конкретен размер се определя като стойността на ремонтните дейности, необходими за привеждане на имуществото на увредения във вида, който същото е имало преди настъпване на вредоносното събитие.

В случая въззиваемата страна – Агенция „П.И.“ определя този размер въз основа на разходите, които е извършила за подмяна на повредените предпазни огради чрез избран от нея по реда на Закона за обществените поръчки изпълнител на дейностите по пътно поддържане. Съгласно представените по делото протоколи за извършени и приети работи и сметки към тях (на лист 21, 23 и 28 – 29 от първоинстанционното дело) е установена необходимост от подмяна на 15, 2 метра единична странична предпазна ограда за пътно-транспортното произшествие от 11.03.2010 г. и 90 метра двойна предпазна ограда за възстановяване след пътно-транспортното произшествие от 08.01.2010 г. Съгласно заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза, която не е оспорена от страните, а съдът приема за компетентно изготвена и обоснована, поради което я кредитира, стойността на ремонтите, които следва да се извършат възлиза на
12 541, 41 лева с ДДС за вредите от пътно-транспортното произшествие от 08.01.2010 г., и 1 634, 85 лева с ДДС за вредите от пътно-транспортното произшествие от 11.03.2010 г.

По делото обаче не са представени доказателства за извършени плащания за съответните твърдени от въззиваемата страна ремонти. Поради това не е възможно да се установи дали извършването им е било отчетено като облагаема доставка по смисъла на ЗДДС или е било такава, която е освободена от начисляване на данък или с нулева ставка (още повече предвид обстоятелството, че Агенция „П.И.“ като държавен орган по принцип е освободена от заплащането на данък върху добавената стойност (ДДС) съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС). Доколкото не всички икономически дейности в страната подлежат на облагане с ДДС (напр. ако са извършени от лица, които не са регистрирани по ЗДДС – по аргумент от чл. 91 ЗДДС), то и заплащането на такъв данък за извършения ремонт следва да се установи като част от стойността на този ремонт за всеки конкретен случай. Тъй като по общо правило доказването на вреди под формата на загуби подлежи на пълно и главно доказване от страната, която ги е претърпяла, то в случая е основателно възражението от въззивната жалба, че липсата на доказателства за извършено плащане на ДДС за ремонтните дейности е основание искът да не бъде уважен за стойността на този данък.

По делото страните не спорят, че въззивникът – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, още преди завеждането на иска е платил на въззиваемата страна – Агенция „П.И.“ сумите от 10 071, 18 лева за ремонта на щетите от пътно-транспортното произшествие от 08.01.2010 г., и 679, 04 лева за ремонта на щетите от пътно-транспортното произшествие от 11.03.2010 г. Като от изчислената от техническата експертиза стойност на вредите се извадят 20 % ДДС, като дължима се сума за поправка на страничните огради по АМ „Тракия“ се установяват 10 033, 13 лева за вредите от пътно-транспортното произшествие от 08.01.2010 г., и 1 307, 88 лева – за вредите от пътно-транспортното произшествие от 11.03.2010 г. Така се установява, че първата претенция за стойност на ремонтни дейности на въззиваемата страна – Агенция „П.И.“, е изцяло неоснователна, тъй като тези дейности са били заплатени от въззивника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД преди образуване на делото, а от стойността на втората претенция са останали незаплатени 628, 84 лева. За последната сума искът е основателен и първоинстанционното решение следва да се потвърди в тази си част, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер първоинстанционното решение следва да се отмени и искът за заплащане на цената на ремонта на повредените пътни съоръжения – да се отхвърли.

Възраженията за изтичане на погасителна давност, направени от въззивника – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, във въззивната жалба, са неоснователни. Въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното дело) е предявило претенции срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди, настъпили през 2010 г. при непозволено увреждане, като същите се погасяват с 5-годишна давност на основание  чл. 197 КЗ (отм.), доколкото тази застраховка е сред посочените в тази разпоредба особени случаи на застраховки по т. 10 от раздел II на Приложение № 1 към КЗ (отм.). С предявяването на исковата молба на 12.12.2014 г. давността е прекъсната (чл. 116, б. „б“ ЗЗД) преди изтичане на 5 години и същата не е изтекла. Претендираните вземания за лихви, които се погасяват с 3-годишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД), са за период от 15.11.2014 г., т.е. по-малко от 3 години преди датата на подаване на исковата молба, поради което претенциите не са погасени.

По иска за лихва за забава съдът намира, че по делото е установено, че въззивникът – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, е бил поставен в забава с покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), като доказателство за получаване на същата е частичното плащане на задължението, извършено на 30.04.2010 г. (съгласно извлечение от банковата сметка на Агенция „П.И.“ на лист 17 от първоинстанционното дело). Следователно въззивникът дължи и заплащане на лихва за забава върху неплатената от него сума от 628, 84 лева за периода от 15.11.2011 г. до 12.12.2014 г.

Доколкото страните не са въвели доводи относно установения от първоинстанционния съд размер на законната лихва върху пълната присъдена сума за главница, въззивният съд следва да определи размера на основателната част от претенцията за лихва за забава въз основа на присъдения от първата инстанция размер на главното вземане, като по правилата на чл. 162 ГПК присъди от него част, пропорционална на уважения размер на главния иск. В случая главният иск за вреди от произшествието от 11.03.2010 г. е уважен за 65, 79 на сто от размера си, като искът за обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане следва да остане уважен за същата част от размера си, или за 193, 19 лева.  В останалата си част до пълния уважен размер от 758, 96 лева искът за лихва за забава следва да се отхвърли, тъй като отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне и на акцесорната претенция за лихва за забава с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни – на ищеца в първоинстанционното производство – въззиваемата страна – Агенция „П.И.“ – пропорционално на уважения размер на иска, а на ответника – въззивника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД – пропорционално на отхвърлената част, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Пред въззивния съд исковете са приети за основателни за общо 822, 83 лева от пълния предявен размер от 4 478, 66 лева, или за 18, 37 на сто от размера си, а са отхвърлени за 81, 63 на сто от същия.

Присъдените от първоинстанционния съд разноски на Агенция „П.И.“ в размер на 950 лева следва да бъде редуциран с 81, 63 на сто, или да се присъдят само 174, 52 лева, като първоинстанционното решение се отмени за разликата над тази сума до пълния присъден размер от 950 лева.

Пред въззивната инстанция на въззиваемата страна следва да се присъди само възнаграждение за юрисконсулт по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Доколкото делото не представлява такова с фактическа и правна сложност и по същото участието на страната се състои в представяне на становище, настоящият съдебен състав намира за разумен размер на юрисконсултското възнаграждение, което общо се дължи на страната този от 100 лева. От същия следва да се присъдят пропорционално на уважената част от исковете 18, 37 лева.

Въззивникът и ответник в първоинстанционното производство – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, е доказал извършване на разноски в размер на 200 лева – депозит за експертиза, и претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед на установения в чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ максимум следва да бъде определено на 150 лева, т.е. за първоинстанционното производство страната е установила разноски за 350 лева. Пред въззивната инстанция са доказани разходи за 89, 57 лева държавна такса (платена е сума в повече, но същата не се дължи и с нея не може да бъде натоварена насрещната страна) и отново се претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изложените по-горе разсъждения следва да се определи в размер на 100 лева. Или общо установените разноски са в размер на 189, 57 лева. От тези суми следва да се присъдят по 81, 63 на сто за всяка инстанция, или 285, 71 лева за първоинстанционното дело, и 154, 75 лева – за въззивното.

Предявените искове са с цена до 20 000 лева, поради което настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 315391/17.01.2018 г. по гр. дело № 68967 на Софийския районен съд, 123. състав, В ЧАСТТА, с която ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: София, пл. „******, е осъдено да плати на Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: ******, с адрес на управление: София, бул. „******, сума в размер на 2 470, 24 лева (две хиляди четиристотин и седемдесет лева и 24 стотинки) – неплатена част от обезщетение за имуществените вреди, нанесени на следните пътни принадлежности и съоръжения – 45, 60 м унищожена двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 30 % и 49, 40 м унищожена двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 100 %, при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 08.01.2010 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 76 +600 в посока София, на територията на Областно пътно управление – Пазарджик, от водача на влекач ДАФ 95 ХФ 430, с рег. № Х 3250 ВМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2014 г. до окончателното ѝ плащане, сума в размер на 758, 96 лева (седемстотин петдесет и осем лева и 96 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди в размер на 2470, 24 лева за периода на забавата от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г.; сума в размер на разликата над 628, 84 лева (шестстотин двадесет и осем лева и 84 стотинки) и присъдения от първоинстанционния съд размер от 955, 81 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 81 стотинки)  – неплатена част от обезщетение за имуществените вреди, нанесени на следните пътни принадлежности и съоръжения – 15, 20 м унищожена двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 100 %, при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 11.032010 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 80 +000 в посока София, на територията на Областно пътно управление – Пазарджик, от водача на лек автомобил „Ситроен“, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2014 г. до окончателното ѝ плащане, и сума в размер на разликата над 193, 19 лева (сто деветдесет и три лева и 19 стотинки) и пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 293, 65 лева (двеста деветдесет и три лева и 64 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла върху главницата в размер на разликата над 247, 07 лева до 294, 61 лева за периода от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление: София, пл. „******, е осъдено да плати на Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: ******, с адрес на управление: София, бул. „******, сумата в размер на разликата над 174, 52 лева (сто седемдесет и четири лева и 52 стотинки) до пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 950 лева (деветстотин и петдесет лева) – разноски по делото, вместо което

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД иск с правна квалификация чл.  226, ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление: София, пл. „******, да плати на Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: ******, с адрес на управление: София, бул. „******, сума в размер на 2 470, 24 лева (две хиляди четиристотин и седемдесет лева и 24 стотинки) – неплатена част от обезщетение за имуществените вреди, нанесени на следните пътни принадлежности и съоръжения – 45, 60 м унищожена двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 30 % и 49, 40 м унищожена двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 100 %, при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 08.01.2010 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 76 +600 в посока София, на територията на Областно пътно управление – Пазарджик, от водача на влекач ДАФ 95 ХФ 430, с рег. № Х 3250 ВМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2014 г. до окончателното ѝ плащане; сума в размер на 758, 96 лева (седемстотин петдесет и осем лева и 96 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди в размер на 2470, 24 лева за периода на забавата от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г.; сума в размер на разликата над 628, 84 лева (шестстотин двадесет и осем лева и 84 стотинки) и присъдения от първоинстанционния съд размер от 955, 81 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 81 стотинки)  – неплатена част от обезщетение за  имуществените вреди, нанесени на следните пътни принадлежности и съоръжения – 15, 20 м унищожена двойна средна стоманена предпазна ограда СПО – 100 %, при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 11.032010 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 80 +000 в посока София, на територията на Областно пътно управление – Пазарджик, от водача на лек автомобил „Ситроен“, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2014 г. до окончателното ѝ плащане, и сума в размер на разликата над 193, 19 лева (сто деветдесет и три лева и 19 стотинки) и пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 293, 65 лева (двеста деветдесет и три лева и 64 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла върху главницата в размер на разликата над 247, 07 лева до 294, 61 лева за периода от 15.12.2011 г. до 11.12.2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №384886/15.04.2018 г. по гр. дело № 75791 на Софийския районен съд, 74. състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление: София, пл. „******, да плати на Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: ******, с адрес на управление: София, бул. „******, 18, 37 лева (осемнадесет лева и 37 стотинки) – възнаграждение за юрисконсулт във въззивното производство.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция „П.И.“, с код по БУЛСТАТ: ******, с адрес на управление: София, бул. „******, да плати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление: София, пл. „******, 285, 71 лева (двеста осемдесет и пет лева и 71 стотинки) – разноски в първоинстанционното производство, и 154, 75 лева (сто петдесет и четири лева и 75 стотники) – разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.