РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. Благоевград, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101344 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от И. В. Ч., ЕГН **********, от гр. *****, Н. В.
В., ЕГН **********, от гр. ***** и Я. В. И., ЕГН **********, от гр. ****, всички чрез
адвокат В. У., с адрес гр. **** против Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.
****, представлявана от кмета на ***.
Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с
които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците
са собственици при равни квоти (по 1/3 ид.ч.) на основание давностно владение, установено
през 1970г. от техните родители *** Ч., починал на 05.04.2021г. и *** Ч.а, починала на
18.01.2009г. и продължено след смъртта им, и понастоящем от ищците на недвижим имот с
идентификатор № 78464.502.115, индивидуализиран в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове
за неоснователни.
Ищците твърдят, че са собственици на основание давностно владение на процесния
недвижим имот, установено през 1970г. Твърдят, че този недвижим имот е бил завладян и
ползван приживе от бащата на ищците *** Ч., бивш жител на гр. Благоевград, починал на
05.04.2021 г. и майката *** Ч.а, бивш жител на гр. Благоевград, починала на 18.01.2009 г.,
като от 1970 г. баща им заедно с майка им, заедно с ищците са започнали да ползват и
владеят имота, като родителите на ищците са изградили в имота жилищна сграда, която била
обитавана от цялото семейство. Сочат, че е отстъпено право на строеж в полза на майката на
ищците **** Ч.а да изгради масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и жилищен
етаж, видно от договор за отстъпено право на строеж от 1970 г. Излагат, че след смъртта на
родители им единствено ищците ползват и владеят недвижимия имот, ведно с изградената в
него жилищна сграда, като същите докато създадат свои семейства постоянно са живеели в
имота. Излагат, че имотът от 1970 г. до момента се е владял от родителите на ищците, както
и самите ищците, а след смъртта на родителите им само от ищците. Поддържат, че
родителите на ищците приживе са изградили жилищна сграда в имота, която представлява:
СГРАДА с идентификатор 78464.502.15.2 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед
1
РД- 18-87/26.11.2021 г. н на ИД на АГКК, находяща се в с. ***, община Благоевград, област
Благоевград, с предназначение - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 90 кв. м, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 78464.502.15, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
77/26.11.2021 год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастрална
карта и кадастрални регистри, засягащо имота: няма данни за изменение, с адрес на имота се
в с. ***, община Благоевград, област Благоевград, с площ на целия имот от 1338 кв.м., с
трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско
застрояване (до 10 м.), при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор №
03664.501.201, поземлен имот с идентификатор №78464.502.14, поземлен имот с
идентификатор №78464.502.10, поземлен имот с идентификатор № 78464.502.16, поземлен
имот с идентификатор №78464.502.201, както и че в същия имот ищците са изградили и
други две постройки, а именно: Сграда 78464.502.15.3, по КК на гр. Благоевград, одобрена
със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-87/26.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, област Благоевград, община Благоевград, с. ***, с предназначение:
Гараж, брой етажи 1, застроена площ 28 кв. м. и Сграда с идентификатор № 78464.502.15.1,
по КК на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-87/26.11.2021 на ИД на АГКК,
област Благоевград, община Благоевград, с. ***, с предназначение Селскостопанска сграда,
брой етажи 1, застроена площ 34 кв. м. Твърдят, че повече от 50 години, родителите на
ищците, както и самите ищци владеят имота като собствен, като през този период
владението им е било явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното
намерение, че считат същия за тяхна собственост. Сочат, че през 2023 г. решили да се
снабдят с документ за собственост за притежавания имот, като на 30.11.2023 г. подали
молба-декларация до Община Благоевград за снабдяване с документ за собственост и на
02.01.2024 г. Община Благоевград съставила АЧОС № 12966/02.01.2024 г. Поддържат, че
Община Благоевград незаконосъобразно е съставила АЧОС за ПИ с идентификатор №
78464.502.15 по КККР на гр. Благоевград, тъй като ищците са собственици на основание
давностно владение на процесния имот. Считат, че ответникът оспорва на ищците правото
на собственост върху имота, тъй като се легитимира като собственик на целия недвижим
имот на основание АЧОС № 12966/02.01.2024г.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи, че: ищците не са били установили
владение върху имота, тъй като същият е придобит от държавата. Ответникът твърди, че
Община Благоевград се легитимира като носител на вещно право на собствеността върху
процесния имот и правоприемството от държавата е настъпило по силата на закон. Заявява,
че на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1. т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1. т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42
от ПЗР на ЗИД към ЗОС, на 02.01.2024 г. за процесния имот е съставен Акт за частна
общинска собственост № 12966. Оспорва твърдението на ищците, че към момента на
съставянето на акта за частна общинска собственост № 12966 от 02.01.2024 г., ищците И. В.
Ч., Н. В. В. и Я. В. И. вече са били придобили имота по давност, като се посочва, че
процесният имот изобщо не би могъл да бъде придобит по давност. Поддържа, че имотът не
би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна
квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на
собственост на ищците върху процесния недвижим имот.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са
титуляри на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание –
давностно владение, установено от 1970г. и упражнявано от наследодателите им *** Ч.,
2
починал на 05.04.2021г. и *** Ч.а, починала на 18.01.2009г., както и че след смъртта на
родителите им са продължили упражняването на фактическата власт върху процесния имот.
В тази връзка трябва да установят, че праводателите им, съответно ищците след тяхната
смърт са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене;
осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и
същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период
от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на
собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по
отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от
държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона.
От приетите по делото два броя удостоверение, съответно удостоверение за наследници на
*** Ч., с изх. № 2036/14.05.2024г., издадено от Община Благоевград и с изх. №
2123/20.05.2024г., издадено от Община Благоевград на **** **** Ч.а, се установява, че
ищците са наследниците на *** Ч., починал на 05.04.2021г. и *** Ч.а, починала на
18.01.2009г., като те са деца на починалите лица.
От представения препис от договор за отстъпено право на строеж от 26.11.1970г. става
ясно, че на наследодателката на ищците *** Ч.а от страна на Държавно земеделско
стопанство е било предоставено право на строеж в процесния недвижим имот, находящ се в
село Долно ***, Благоевградско.
От приетите по делото копие на строителни книжа се установява, че родителите на ищците
са построили едноетажна жилищна сграда в процесния имот.
На 07.06.1988г. родителите на ищците **** Ч.а и **** Ч. са депозирали молба-декларация
до Общински народен съвет гр. Благоевград, с която са заявили, че притежават на основание
давностно владение изградената масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и етажа,
застроена на 72 кв.м., построена върху държавно място.
Впоследствие **** Ч.а е депозирала молба на 18.06.1990г. до комисията по ТСУС, с която
е поискала настрояване на съществуващата едноетажна жилищна сграда. По повод тази
молба от комисията по ТСУС е изготвен отговор, с който са указали на **** Ч.а, че при
положение, че върху съществуващата сграда може да се надстрои втори жилищен етаж,
съгласно застроителния план и нейният син няма друг жилищен имот, следвало да изготви
молба по чл. 15 „в“ ЗС.
По делото се установява, че едноетажната жилищна сграда е надстроена с този втори етаж.
От приетия по делото препис от Констативен нотариален акт № 1, т. III, рег. № 6798, н.д. №
375 от 11.12.2003г. на нотариус **** става ясно, че наследодателите на ищците **** и ****
Ч.и са били признати за собственици на основание давностно владение на изградената в
процесния имот двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутеренен и жилищен етаж,
понастоящем с идентификатор 78464.502.15.2 по КККР на гр. Благоевград.
От представените по делото скици на поземления имот се установява, че в процесния имот
има построени още две сгради, а именно гараж с идентификатор 78464.502.15.3 по КККР на
гр. Благоевград и селскостопанска сграда с идентификатор 78464.502.15.1 по КККР на гр.
Благоевград.
По отношение на гаража с идентификатор 78464.502.15.3 ищецът И. Ч. и третото
неучастващо по делото лице **** Ч.а са се снабдили с Констативен нотариален акт № 163, т.
ⅤII, рег. № 11430, н.д. № 1288 от 10.11.2022г. на нотариус ***, с който са били признати за
негови собственици на основание давностно владение.
С нарочна молба-декларация от 30.11.2023г. ищците са поискали от ответната община да
им бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с
3
идентификатор № 78464.502.115 по КК на Благоевград. На 02.01.2024г. от страна на
ответника е съставен Акт за частна общинска собственост № 12966, с който имотът е
актуван като частна общинска собственост, за което ищците са уведомени.
С цел да докажат, че праводателите им **** Ч.а и **** Ч., а и след тяхната смърт и самите
ищци, са придобила спорния имот в резултат на давностно владение ищците са ангажирали
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** и **** /съседи/, от които
може да се направи извод за основателност на твърдението на ищците за придобИ.е на имота
по давност.
От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – ****, става ясно, че имотът,
който притежавали ищците, представял на къща на два етажа, като единият етаж бил
приземен. Сочи, че ищците имали гараж и мазе, които били отделни от къщата. Заявява, че
заедно с къщата имали имот около един дка. Поддържа, че в имота имало насадени лозя и
овощни дървета – ябълки, круши и сливи. Този свидетел поддържа, че къщата на ищците И.
Ч., Н. и Я. била изградена преди той да се родил - преди 50-60 години. Предполага, че
бащата на И. Ч. е изградил къщата. Доколкото знаел от старите хора в село Долно ***,
родителите на Ч. били изградили къщата. Познавал и родителите на И. Ч., които се казвали
**** и **** Ч.и. Докато били живи родителите, децата им И., Н. и Я. идвали при тях на
гости. Този свидетели помни, че тримата ищци били постоянно в къщата на родителите на
И.. Бащата на И. не бил добре здравословно, като бил с ампутиран крак и ищците идвали да
се грижели за него. Този свидетел е бил виждал ищците И., Н. и Я. да гледали зеленчуци в
имота. Заявява, че ищците си гледали асмата, както и овощните дръвчета в имота. Излага, че
имотът първоначално имал стара ограда, която впоследствие била премахната. Поддържа, че
преди две или три години ищците И., Н. и Я. сложили нова ограда с метални пана. Този
свидетел помни, че старата ограда била обикновена, телена мрежа, която се скапала. На този
свидетел не му е било известно някакви представители от Община Благоевград да са идвали
и да са казвали, че имали претенции към този имот. Ищците, като комшии, не са му
споделяли, да са получавали някакви писма с твърдения, че този имот бил на общината.
Заявява, че както той, така и цяло село знаело, че този имот бил на ищците И. Ч., Н. В. и Я.
И.. Сочи, че това била стара къща и от край време тя е била на ищците. Навежда, че
родителите на И., Н. и Я. били изградили всичко със собствените си ръце, а след тяхната
смърт синът им И. поддържал целия имот – огради, дворове, гаражи. След смъртта на
родителите му, И. Ч. идвал в този имот, като по-често оставал да преспива събота и неделя,
но се грижел постоянно за имота. Сестрите му ищците Н. и Я. също идвали в имота и след
смъртта на родителите им.
От разпита на втория от доведените от ищците свидетели – **** също става ясно, че
имотът на Ч.и представлявал къща, като гаражът бил отделно от къщата. Сочи, че може би
дворното място било около 1,3 дка - 1,4 дка. Заявява, че къщата била двуетажна, като имало
и гараж. Поддържа, че ищците имали навес над къщата, откъм страната на свидетеля, който
се ползвал като склад за зимнини. Излага, че мястото се обработвало – ищците имали
градинка, имали цветя. Дори си разменяла цветя със съпругата на ищеца И. Ч. - Фифи. В
имота ищците имали ябълка, дюли, ималимушмула, череша. Имали засадени и цветя. В
двора имало хубава асма, която била засадена и пред самата къщата, като асмите били
вдигнати на циментови колци. Тази свидетелка си спомня, че къщата на ищците била
построена преди нейната къща - може би над 40 години, но не си спомняла точно коя
година. Заявява, че имотът, в който се построила къщата, първо бил в ТКЗС, след това в ДЗС
и накрая в АПК, но не може да си спомни коя от тези организации им дала мястото, за да си
построили къщата. Сочи, че първо родителите на И. построили къщата, като след това
построили гаража, като И. бил голям, когато се построил гаражът. Това било преди повече от
30 години. Родителите на И. построили къщата, а И. заедно с баща му, построили гаража.
Заявява, че имали мрежа откъм неговата страна и откъм пътя. Но тя се развалила и И.
сменила мрежата с пана, като това може би било преди 6-7 години. Свидетелката помни, че
4
старата ограда представлявала телена мрежа. Свидетелката е категорична, че имотът винаги
е бил ограден. Първо оградата била от дъски, след това сложили телена мрежа, и
впоследствие ищците сложили пана. Ищецът И. си направил хубава входна врата.
Родителите на И. живеели до края на живота им в къщата. След като се влошило
здравословното състояние на бащата на И., се наложило да го свалили да го гледали в град
Благоевград. Но независимо от това, че му ампутирали крака, бащата на И., ходел из имота
и къщата с проходилка, с патерици. След смъртта на родителите им И. бил постоянно в
имота и къщата. Сестрите му Н. и Я. идвали повече през почивните дни. След смъртта на
родителите им, И., Н. и Я. отглеждали в имота градинка – домати, пипер, овощните дървета,
както и асмата. И. бил постоянно на къщата и имота, като свидетелката го виждала всеки
ден. Когато И. не бил на работа, постоянно идвал в къщата. Имало било много случаи,
когато нощувала в къщата, основно през летния период. Виждали се постоянно, когато И.
идвал. И на тази свидетелка не й е било известно някакви представители от Община
Благоевград да са идвали и да са казвали, че имали претенции към този имот.
И двамата разпитани по делото свидетелки са категорични, че от над 50 години, досега, не
са виждали никой друг освен родителите на ищците, а след тяхната смърт и самите ищци в
имота.
Показанията на свидетелките следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите
съответстват и на събраните писмени доказателства.
Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота по силата на закона, а
именно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС. В тази връзка
ответникът е представил Акт за частна общинска собственост № 12966 от 02.01.2024г.
Актът за частна общинска собственост само констатира придобито по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален
удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота
и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на
което имотът е придобит от общината. В съставения АЧОС № 12966 от 02.01.2024г. не е
посочено нито фактическо, нито правно основание за придобИ.е на собствеността от
общината. Цитирана е разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, без да е конкретизирано дали
ответната община е придобила собствеността чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, определен в закон, в последния случай – по силата на коя законова разпоредба, нито
са посочени правопораждащите собствеността факти. Следователно, когато в акта е
посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването
(какъвто е настоящият случай), но не и конкретен придобивен способ, същият няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината (вж. в този смисъл
Решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. по описа на ІІ г.о. на ВКС и цитираната
в него практика на ВКС). Настоящият съдебен състав споделя изцяло формираната съдебна
практика на ВКС, с оглед на което и приема, че в настоящия случай ответната община
Благоевград не може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения
АЧОС № 12966 от 02.01.2024г.
С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната
страна, че в случая била налице забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобИ.е на имота по
давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобИ.е собствеността на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, установената в разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана за
придобИ.е по давност не важи за процесния имот, а нормата на § 1 ЗРЗС е неприложима.
Дори да се приеме, че процесният имот е частна общинска собственост, то същия е бил
придобит по давност от наследодателите на ищците и техни родители **** Ч.а и **** Ч.,
като след тяхната смърт ищците са продължили да осъществяват фактическа власт над
имота. Аргументите за този извод са следните:
5
С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от
17.12.1951г./ е въведена забрана за придобИ.е по давност на вещи, които са социалистическа
собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като придобива следната
редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост. Тази забрана за придобИ.е по давност на всички вещи държавна и общинска
собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от 01.06.1996г.,
според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да
се придобиват по давност.
За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане
в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от
01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На
тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от
седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния
срок е продължено до 31.12.2022г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г.
В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време продължаване на срока на
спиране на давността за придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост,
прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7
от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По
този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали
да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които
давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на
ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№
5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е
посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по
отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи
мораториумът за придобИ.е на държавни и общински имоти – частна собственост, действал
в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за
противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този закон се
отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, всеки съд е
длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не приложи
противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост.
Според показанията на свидетелите процесният имот се ползвал от над 50 г. само и
единствено първо от родителите на ищците, а след тяхната смърт от самите ищци като техни
деца и наследници. Установи се по делото, че никога не е ползван имотът от ответната
общината, като там винаги са живеели семейство Ч.и. Следователно по делото е доказано
владение на процесния имот от наследодателите на ищците, а след тяхната смърт и от
самите ищци в периода от 01.06.1996г. до настоящия момент. По делото няма никакви данни
този имот да е бил владян от Община Благоевград въз основа на съставения акт за частна
6
общинска собственост през 02.01.2024г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху
имота, поради което с оглед прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС
ДВ бр.7/2018г. няма законна пречка да се признаят права на ищците на основание
наследствено правоприемство и придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС поради
осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия момент.
Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства,
които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е осъществявана
единствено от родителите на ищците, а след тяхната смърт от самите ищци. Следва изрично
да се отбележи също така, че процесният АЧОС № 12966 от 02.01.2024г. е издаден в хода на
преписката по молба-декларация на ищците от 30.11.2023г.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да
бъдат уважени.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. Общият им
размер възлиза на сумата от 1273,15 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Община Благоевград, ЕИК
*********, с адрес: гр. ****, представлявана от кмета ***, че ищците И. В. Ч., ЕГН
**********, от гр. *****, Н. В. В., ЕГН **********, от гр. ***** и Я. В. И., ЕГН
**********, от гр. ****, са собственици, на основание давностно владение, установено
през 1970г. от техните родители *** Ч., починал на 05.04.2021г. и *** Ч.а, починала на
18.01.2009г. и продължено след смъртта им, и понастоящем от ищците на по 1/3 ид.ч. за
всеки от ищците на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
78464.502.15, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени
със Заповед № РД-18-87/26.11.2021 год. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо имота: няма данни за
изменение, с адрес на имота с. ***, общ. Благоевград, обл. Благоевград, , с площ на целия
имот от 1338 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на
трайно ползване - за друг вид застрояване, при граници /съседи/: поземлен имот с
идентификатор № 03664.501.201, поземлен имот с идентификатор №78464.502.14, поземлен
имот с идентификатор №78464.502.10, поземлен имот с идентификатор № 78464.502.16,
поземлен имот с идентификатор №78464.502.201.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес:
гр. ****, представлявана от кмета ***, да заплати на И. В. Ч., ЕГН **********, от гр.
*****, Н. В. В., ЕГН **********, от гр. ***** и Я. В. И., ЕГН **********, от гр. ****
разноски в производството в размер на 1273,15 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и
петнадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7