Решение по дело №2707/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от И. В. И., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], срещу Решение № 81/26.06.2023 г., постановено по АНД № 20233130200141/2023 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърден Електронен фиш срия К № ***на ОД МВР Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е постановяване на съдебния акт при нарушение на материалния закон. Според касатора въззивният съд неправилно е направил преценка на доводите му за незаконосъобразност на оспореното НП и не е обсъдил всички изложени в жалбата твърдения, които касаят както фактическата обстановка, така и правния режим на издадения електронен фиш. Сочи, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г., постановено по т.д. №1/213 г. на ВАС. Счита, че електронният фиш е издаден в нарушение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Сочи, че ПРС не е обсъдил противоречието между Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и Закона за движение по пътищата. Изложени са съображения, че в ел. фиш са налице съществени пропуски в съдържанието, които му нарушават правото на защита. Излага и подробни доводи, че на ОД на МВР не следва да се присъждат разноски. С оглед изложеното моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да отмени обжалвания електронен фиш.

В открито съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания. В условия на евентуалност възразява срещу искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 81/26.06.2023 г., постановено по АНД № ***/2023 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърден Електронен фиш срия К №***на ОД МВР Варна. С електронния фиш на И. В. И. на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. и е осъден да заплати на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: електронен фиш серия К №***е издаден срещу И. И. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1 т.3 от ЗДвП за това, че на 04.11.2023 г. в 14.44 ч. в [населено място], по път III-208, до входа на ЗПК „***“, е управлявал л. а. Шкода Октавия с рег. № [рег. номер] със скорост от 75 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч., като нарушението е установено с АТТС (ARH CAM S1 с №120cd05). След като е констатирано, че автомобилът е собственост на г-н И., на последния е съставен и връчен електронния фиш, с указание, че в 14-дневен срок, г-н И. може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Поради констатираното нарушение против И. И. е издаден процесния електорнен фиш. Описаната в решението фактическа обстановка е установена от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка.

Въззивният съд, приел, че издаденият електронен фиш е законосъобразен – спазени са процесуалните разпоредби и материалния закон. Посочил е, че от събраните писмени доказателства безспорно се установява извършеното нарушение. Приел е, че извършеното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство, което е одобрен тип и е преминало съответните проверки. Въззивният съд е посочил, че макар и да е посочен само номерът на техническото средство, видът му безспорно се установява от приложените по делото доказателства. Мотивирано е отхвърлил всички възражения направени с жалбата и е потвърдил издадения електронен фиш.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Касационната инстанция намира релевираните доводи в касационната жалба относно необсъждането във въззивното решение на твърденията на касатора относно фактическата обстановка, за неоснователни. Видно от съдържанието на въззивната жалба, в нея не е оспорена фактическата обстановка описана в НП, не е посочена различна фактическа обстановка от описаната в НП, не е поискано събиране на доказателства за установяване на факти, различни от установените от АНО. Не са изложени конкретни твърдения относно мястото за извършване на нарушението. Оспорването на нарушението е сведено до възражения свързани с приложението на нормативната уредба и мястото на което жалбоподателят твърди, че е поставено автоматизираното техническо средство.

Не е основателно твърдението на касатора, че въззивния съд не е обсъдил всичките му възражения направени в жалбата. Напротив всяко едно възражение от въззивната жалба е получило подробен и мотивиран отговор в решението на въззивния съд.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Анализът на правната норма сочи, че същата регламентира правилата за издаване на електронен фиш за налагане на глоба, като въвежда изискване нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. Внимателният прочит на разпоредбата сочи, че самото издаване на електронния фиш следва да се извърши в отсъствието на контролен орган и на нарушител, но не и установяването на административното нарушение.

В § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на понятието „електронен фиш“, съгласно която „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. По смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

От съвкупния анализ на цитираните разпоредби и на нормата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП се установява, че законодателят е посочил, че за законосъобразното реализиране на процедурата по издаване на електронен фиш, е необходимо нарушението да бъде установено с „техническо средство“, без да конкретизира вида на същото. От изложеното се налага извод, че в ЗДвП не се съдържа изискване данните за нарушенията, въз основа на които се издава електронният фиш, да са получени само от стационарни устройства и те да работят на автоматичен режим при отсъствие на контролен орган, както неправилно се твърди в касационната жалба. Напротив, непосочването на вида на автоматизирани технически средства и системи, с които се установява извършването на административни нарушения, предпоставящи издаването на електронен фиш по ЗДвП, сочи на ясно изразена законодателна воля, че данни за такива нарушения могат да бъдат получени както от стационарни, така и от мобилни устройства, в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Предвид цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2013 г., Съдът съобрази направената законодателна промяна на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и доразвиването на обществените отношения, свързани с установяването на административни нарушения на правилата за движение по пътищата посредством използването на автоматизирани технически средства и системи (АТСС), с приетата, на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), в която също са посочени и двата вида АТСС – стационарни и мобилни, чрез които се установяват нарушения на правилата за движение по пътищата и се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (арг. от чл. 2 и чл. 3 от Наредбата). С приемането на посочената наредба е отстранена законовата празнота, изразяваща се в липса на регламентация на реда за установяването на нарушенията на движението по пътищата с автоматизираните технически средства и системи, която именно е била една от причините да се постанови и тълкувателното решение на ВАС, цитирано в касационната жалба.

В обобщение от съвкупния правен анализ на приложимите правни норми, в редакцията им към момента на извършване на нарушението, се установява, че работният процес на автоматизираните технически средства и системи, и в частност на мобилните такива, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, поради което физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам – на достоверността на отчитанията му.

По отношение на изложеното в касационната жалба, че е налице противоречие между чл. 11, ал. 1 от Наредбата и ЗДвП. На първо място следва да се отбележи, че в жалбата не е посочена разпоредба от ЗДвП, на която противоречи цитираната норма от Наредбата. Освен това в чл. 11, ал. 1 от Наредбата не е предвидено ограничение за издаване на електронни фишове при установяване превишаването на скоростта с мобилни АТСС, разположени временно на участък от пътя, или в служебни автомобили, работещи на място за контрол, а не в движение, в какъвто смисъл са твърденията на И..

Неоснователно е възражението на касатора, че е налице съществени пропуски в съдържанието на електронния фиш по отношение на местоположението. Касаторът не е изложил твърдения, че местоположението е различно от посоченото в електронния фиш. По преписката е приложен протоколът, който е съставен по Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и същият е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС. Както от протокола, така и от снимковия материал – Снимка № ***/***, се установява точно мястото на извършване на нарушението. В протокола е записано точното местонахождение на автоматизираното техническо средство/система – [населено място] по път III-208, до входа на ЗПК „***“, като е посочено, че устройството е насочено в посока [населено място], именно това е посочено като локация на приложения снимков материал. Не е налице несъответствие между GPS координатите и посочената локация.

В разгледания аспект касационната инстанция намира, че е правилен изводът на въззивният съд, че деянието е съставомерно на посочената в електронния фиш разпоредба.

В жалбата се съдържа нарочно искане за отмяната на въззивното решение в частта на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение, като са развити съображения за правния статут на юрисконсултите. В тази част жалбата също е неоснователна. Присъждането на разноски на административните органи е нормативно установено в чл.143, ал.3 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2021 г.), приложим по препращане от чл.63д от ЗАНН. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Не е налице хипотезата изключваща отговорността за разноски на жалбоподателя, поради което на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и при съобразяване на множеството процесуални действия извършени от процесуалния представител на ответника. Определеното от въззивната инстанция юрисконсултско възнаграждение е в предвидения от чл.37 от ЗПП размер.

На горните съображения Решение № 81/26.06.2023 г., постановено по АНД № ***/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/26.06.2023 г., постановено по АНД № 20233130200141/2023 г. по описа на Районен съд – [община].

ОСЪЖДА И. В. И., [ЕГН] да заплати на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.