О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /09.06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като
разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 1091 по описа за 2020
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 21107/12.03.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу
решение № 918 от 25.02.2020г., постановено по гр.дело № 18048/2019г. на
Варненския районен съд, ХIІ-ти
състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А.С.М., ЕГН: ********** сумата от 742.80 (седемстотин четиридесет
и два лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа, за периода от
31.10.2016г. до 28.03.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и съдебните
разноски в размер на 300 лв.
В жалбата е изложено
становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно
приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са
обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС, липсва
непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им
по отношение на държавни служитерри, назначени по ЗМВР, каквото изискване е
въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на
съда за наличието на празнота в законодателството. Моли за отмяна на решението
и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски. В условията
на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г.
до 16.07.2018г. в размер на 84,23 лв., поради липса на действаща нормативна
уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд.
Квалификацията
на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или
промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните
относно разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба вх. № 21107/12.03.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу
решение № 918 от 25.02.2020г., постановено по гр.дело № 18048/2019г. на
Варненския районен съд, ХIІ-ти
състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А.С.М., ЕГН: ********** сумата от 742.80 (седемстотин четиридесет
и два лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа, за периода от
31.10.2016г. до 28.03.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и съдебните
разноски в размер на 300 лв.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1091/2020г. на ВОС за 14.07.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват
страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: