Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………..гр.София, …………………..г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В състав в публично съдебно
заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Eлена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Розалина Ботева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева гр. дело № 4669 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ,,Д.з.” АД срещу решение № 20036760 от 09.02.2021г. на
СРС, ГО, 179 състав по гр.дело .№ 36686/2020г., с което жалбоподателят е осъден
да заплати на «ДЗИ – Общо застраховане» АД на основание чл.411,изр.2 от СЗ ,
вр. С чл.45 от ЗЗД – сумата от 398,64лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и разходи
за определянето му по застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил „Хонда“,
марка „Сивик“ с рег. № СВ ****МС в резултат на ПТП настъпило на 12.12.2019г. в
гр.София, бул.“Патриарх Евтимий“ по
посока „Петте кьошета“ по вина на водача на лек автомобил „Пежо“, модел „308 SW“ с рег.№ СА ****НК, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до
окончателното плащане, както и сумата от
660,00лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.
Въззивникът «Д.з. АД заявява искане за отмяна на обжалваното
решение като неправилно. Поддържа, че от ищеца, в
съответствие с носената от него доказателствена тежест не е установен при
условията на пълно и главно доказване механизмът на настъпване на ПТП. Счита,
че от събраните по делото доказателства не се установява ПТП да е причинено в
резултат на незаконосъобразно и виновно деяние на водача на застрахования при
него лек автомобил „Пежо“. Намира, че представеният по делото двустранно
подписан протокол за ПТП като частен свидетелстващ документ не може да бъде ценен като доказателство за
механизма на ПТП, поради липса на отразена в него скица на ПТП, както и предвид
обстоятелството, че от направените отбелязвания в него от участниците не може
да се направи извод за вина на нито един от тях. Възразява, че соченият от ищеца механизъм на
ПТП се опровергава от показанията на разпитания по делото свидетел Л.Н..
Възразява, че вина за настъпване на ПТП има водачът на л.а.“ Хонда Сивик“ ,
който е управлявал с висока скорост и не е осигурил достатъчно странично
разстояние от правилно паркирания и обозначен с аварийни светлини л.а.“Пежо“, в
резултат на което е ударил последния автомобил и причинил щетите по двете МПС. Възразява, че водачът на л.а. „Хонда Сивик“-
свидетелката Л.Н. е възприела от значително разстояние спрелия с включени
аварийни светлини л.а.“Пежо“, поради което е разполагала с обективна възможност
да осигури достатъчна дистанция от него
и да предотврати сблъсъка, тъй като вдясно от паркирания л.а.“Пежо“ е имало две
свободни ленти. Възразява, че поради високата скорост на водачката на л.а.“
Хонда Сивик“- св.Л.Н., както и поради липсата на достатъчен контрол от нейна
страна върху МПС и неспазване на нужната
дистанция при разминаване с
л.а.“Пежо“ е настъпил ударът, при който
л.а.“Хонда Сивик“ е ударил в предната част паркирания л.а. „Пежо“. Посочените
обстоятелства въззивникът-ответник поддържа , че се установяват от показанията
на разпитания по делото свидетел Б.Д., които необосновано са игнорирани от
първоинстанционния съд с обжалваното решение. С изложените доводи, подробно развити в
жалбата въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното
решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният срещу него
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените
по делото разноски включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, оспорва
жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното
решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в
депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява, че свидетелката Л.Н. управлявайки л.а. „Хонда
Сивик“ по бул.“Патриарх Евтимий“ се е движила в лявата лента за движение, а
водачът на л.а. „Пежо“ е правил маневра за излизане от паркиралите вляво
автомобили без да се съобрази с останалите участници в движението. Твърди, че възприемайки маневрата на водача
на л.а. „Пежо“, свидетелката Л.Н. предприема маневра с л.а.“ Хонда Сивик“ за
престрояване в дясна лента с цел да бъде осигурено безпрепятстваното включване
на л.а. „Пежо“ в движението. Твърди, че след пристрояването свидетелката Л.Н. е
продължила движението си направо с л.а.“Хонда Сивик“, а водачът на л.а.“Пежо“ е
отклонил автомобилът още повече в дясно като е навлязъл в лентата, по която се
е движил л.а.“Ходна Сивик“ и именно по
вина на водача на л.а.“Пежо“ е реализирано процесното ПТП с причинените
имуществени вреди. Твърди, че този механизъм на ПТП е установен с показанията
на св.Н.–П./ и потвърден с приетото по делото заключение на САТЕ.. Моли
настоящата инстанция да съобрази, че показанията на св.Б.Д.не се подкрепят
относно установените от него факти от нито едно друго събрано по делото
доказателство. Напротив, показанията му относно установения от този свидетел
факт, че управляваният от него автомобил е бил паркиран категорично се
опровергават от констатацията на вещото лице, че с оглед вида на вредите по
л.а.“Пежо“ те биха могли да бъдат получени единствено , ако автомобилът е бил в
движение и е променял траекторията си, тъй като в противен случай деформациите
по предната броня биха били много по-големи. По изложените доводи въззиваемият
ищец моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да му бъдат присъдени
разноските направени във въззивното произвоство.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, с които е мотивирана основателността на предявения иск,
изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на
основание чл.272 от ГПК- препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата
инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият
съдебен състав приема следното:
Между страните
по делото няма спор относно следните
правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл.411,ал.1,
предл.2 от КЗ, а се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства, а именно: наличието на
застрахователно правоотношение между собственика на увредения процесен
автомобил „Хонда“ , модел „Сивик“ и ищеца за имуществена застраховка „Каско ”,
респ.- застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника на водача на л.а.“Пежо“, модел „308SW“, вредите, причинени на процесното
МПС „Хонда“ в резултат на процесното ПТП,
както и изплащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца-
на собственика на застрахования процесен автомобил в размер на
сумата 398,64лв.
Правният спор е относно точният механизъм на
настъпване на ПТП и като последица от това – по чия вина то е причинено.
Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна преценка на представения по
делото протокол за ПТП, съставен по реда на чл.2,ал.1,т.3, вр. с чл.5,ал.1 от
Наредба № ІЗ-41/ 12.01.2009г. , със събраните гласни доказателства и
експертните заключения с уточненията на вещото лице към тях, се установява, че
ПТП е настъпило в резултат на допуснатите от водача на л.а.“Пежо“ нарушения на
чл.25,ал.1 от ЗДв.П. А именно, установява се от съвкупната преценка на показанията
на св.Л.Н. /П./ и заключението на САТЕ и изричното уточнение към него,
направено в съд.заседание на 25.01.2021г., че при включване от паркирано
състояние от реда на паркоместата на бул.“Патриарх Евтимий“ – посока към „Петте
кьошета“ в движението водачът на л.а.
„Пежо“ е навлязъл в треакторията на движение на л.а.“Хонда“ , модел „Сивик“ и в
резултат на това е настъпило процесното ПТП. От показанията на св.Н./П./ и
заключението на САТЕ и уточнението към него , че ПТП е настъпило в резултат на
неизпълнение на задължението на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а.“Пежо“ за съобразяване с положението, посоката на
движение и скоростта на движещият се л.а.“Хонда Сивик“, който от своя страна е
предприел маневра за пристрояване в дясно с цел заобикаляне на л.а.“Пежо“ при
възприемането му, че последният излиза от реда на паркоместата. Установява се
от съвкупната преценка на посоченото гласно доказателство със
заключението на САТЕ и уточнението към него, че при включване в движението
водачът на л.а.“Пежо“ не е изпълнил задължението си по чл.25,ал.1 от ЗДВ.П
преди започване на маневрата да се убеди , че няма да създаде опасност на
минаващия покрай него л.а.“Хонда Сивик“. Правилно с обжалваното решение не са кредитирани
показанията на свидетеля на ответника – св.Б.Д., относно установения от него
механизъм на ПТП. Показанията на свидетеля относно установения от него факт, че
управлаваният от него автомобил „Пежо“ е бил след подаден мигач вече в спряло
състояние /покой/ , при което е би ударен в дясната страна от водача на
л.а.“Хонда Сивик“ се опровергават категорично както от уточнението на вещото
лице към заключението на САТЕ, съгласно което при сочения от този свидетел механизъм
на ПТП е невъзможно настъпването на
вредите по двата автомобила, участвали в него, така и от извъсъдебното
изявление на самия свидетел направено пред застрахователя му, с което е
заявено, че л.а.“Пежо“ е бил в движение. Нещо повече, при разпита на вещото
лице и направеното уточнение към заключението на САТЕ след съобразяване от
експерта на фактите, установени от показанията на двамата свидетели- участници
в ПТП, вещото лице изрично установява, че л.а.“Пежо“ не само, че е бил в
движение, но и е променял траекторията си , навлизайки в тази на л.а.“Хонда
Сивик“, предвид вида и степента на увреждане на двата автомобила, които щети по
вид и тежест са невъзможни /не биха настъпили/ при твърдяния от св.Б.Д.механизъм
на ПТП. С оглед изложените мотиви, съдът
приема, че при установения механизъм на ПТП от съвкупната преценка на
показанията на св.Н./П./ и заключението на САТЕ и уточнението към нея от вещото
лице в съдебно заседание, ответникът отговаря за вредите, причинени на процесния
л.а.“Хонда Сивик“, които водачът на
застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил „Пежо“
е причинил ПТП , поради неизпълнение на задълженията му по чл.25,ал.1 от ЗДв.П.
Причинно-следствената връзка между щетите по л.а.“Хонда Сивик“ , както и стойността
на материалите и труда, необходими за репариране на тези щети, е установена с неоспореното заключение на
САТЕ – от 547,00лв., а с включени ликвидационни разноски от 15,00лв.- в размер
на 562,00лв. , поради което предявеният иск по чл.411, ал.1 от КЗ се явява
доказан и основателен в пълния му предявен по-малък от установения размер от 398,64лв.,
законосъобразно присъден с обжалваното решение в съответствие с принципа за
диспозитивното начало по чл.6,ал.2 от ГПК.
С оглед гореизложените съображения, поради съвпадение на
изводите на настоящата инстанция с тези
на първата , атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба-
оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските по
делото:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, въззивникът – ответник дължи на въззиваемия-ищец направените от последния
разноски по делото във въззивното производство в размер на 360,00лв.-
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20036760 от 09.02.2021г. постановено по гр.дело № 36686/2020г. по описа
на СРС, ГО, 179 състав.
ОСЪЖДА ,,Д.з.” АД да заплати на «ДЗИ – Общо застраховане» АД – сумата от 360,00лв.-
разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.