№ 298
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20254500500409 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД чрез адв. Т. П. САК против
Решение № 353/02.03.2025 г., постановено пo гр. д. 1004/2024 пo oпиca на РPC в
частта, с която са уважени предявените от М. С. Й. против дружеството искове с
правно основание чл. 432 КЗ, съответно за сумите над 3500 лв. неимуществени и над
30 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2022 г. до
окончателното плащане. Според жалбоподателя, пороците на решението са в два
аспекта. Първият е, че съдът неправилно е приложил принципът за справедливост по
чл. 52 ЗЗД като е определил завишено обезщетение за неимуществени вреди, а
вторият, че въпреки, че е приел за основателно въведеното възражение за
съпричиняване, не е отчел принос от страна на пострадалата ищца. Възразява, че
травмата на ищцата е лека, възстановителният процес бърз, а настъпилите болки и
страдания са били с нисък интензитет. Заема позиция, че по делото е доказано, че
ищцата е била без поставен предпазен колан, което според жалбоподателя обосновава
принос в размер на 50 %. С него следва да бъдат редуцирани съответно присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Претендира разноски за двете
1
инстанции.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна М. С. Й. чрез адв. С. И. ВТАК, с който се взема становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Претендира
решенето в обжалваните части да бъде потвърдено и присъждане на разноски по реда
на чл. 38 ЗА.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. С. Й., с която е
поискано да се осъди ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати сумата от 10 000 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –негативни
преживявания, психически дискомфорт, страх за бъдещето и здравето на нея и детето
й, постоянен стрес и силни и продължителни болки и страдания, както и сумата от 60
лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи във връзка с
провеждани медицински прегледи, настъпили в резултат на ПТП на 10.06.2022 г.
около 17:30 ч. в гр. Русе, на път I-2 /между Русе и Варна/ с кръстовището към кв.
Средна кула при магазин „Джъмбо“, реализирано от виновния водач на МПС „Пежо“,
модел 406, с рег.№ Р **** РК Б.Д., притежаващ валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" при ЗК Лев Инс АД, за което било образувано и ДП
№195/2022г. по описа на ОДМВР –Русе, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
В постъпилия в срок отговор на исковата молба ответното дружество чрез адв. Т.
П. оспорва исковете по основание и по размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за лек автомобил „Пежо 406“. Оспорва механизма на
ПТП, че вина за произшествието има водача на застрахования при него лек автомобил,
твърденията за неимуществени вреди, техния интензитет и възстановителен период и
причинно-следствената връзка между тях и ПТП. На самостоятелно основание
претендираният размер на неимуществените вреди намира за прекомерно завишен.
Прави възражение за съпричиняване на пострадалата, обосновано с обстоятелството,
че като пътник в л. а. „Пежо 406“ е била без поставен предпазен колан. Претендира
разноски.
2
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд приел, че е осъществен
фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславящ ангажирането на отговорността
на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени
и имуществени вреди, претърпени от ПТП на 10.06.2022 г. с МПС, което е имало
валидна застраховка "Гражданска отговорност“ при ответното дружество. При
определяне на размера на неимуществените вреди обсъдил причинените физически
увреждания като съобразил степента на получените увреждания- разстройство на
здравето, неопасно за живота и оздравителния процес протекъл в рамките на 2-3
седмици. При прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., а за горницата до
претендираните 10 000 лв. отхвърлил иска. За изцяло основателен приел искът за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 лв.
Решението се обжалва относно присъдените обезщетения, съответно в размер
на 7000 лв. за неимуществени и 60 лв. за имуществени. В останалата част като
необжалвано е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира следното:
Във въззивното производство са безспорни предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество по реда на чл. 432 КЗ.
Единствените спорни обстоятелства са сведени до размера на дължимото обезщетение
за понесените неимуществени вреди от ищцата и въведеното от ответника и неуважено
от районния съд възражение за съпричиняване. Настоящият съд следва да се произнесе
в така очертаните предели на въззивна проверка.
Относно търпените от ищцата неимуществени вреди по делото е приета СМЕ,
вещкото лице по която дава следното заключение:
Получените от ищцата увреждания са сътресение на мозъка, без наличие на
обективна неврологична симптоматика, подкожна колекция от кръв и кръвонасядания
на лицето - на челото в ляво, периорбитално двустранно, на гърба на носа и в лява
слепоочна и долночелюстна области, субконюктивален кръвоизлив в лява очна ябълка,
кръвонасядания в стерналния край на дясна ключична област и в дясна гръдна област,
кръвонасядане на лява раменна става, кръвонасядания на двете коленни стави и двете
подбедрици, охлузвания на дясна подбедрица, които са резултат на действието на
твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени при ПТП на 10.06.2022г.,
3
по механизма посочен в представената искова молба. Според експерта, тези
увреждания могат да се преценяват по медикобиологичния признак - разстройство на
здравето, което не е опасно за живота и не е постоянно. Обичайният възстановителен
период, ако не са налице усложнения, е около 2-3 седмици. Към момента на изготвяне
на експертизата по делото няма данни при ищцата да не е настъпило пълно
възстановяване на установените травматични увреждания.
Експертът сочи още, че при така описания в делото механизъм на настъпване на
процесното ПТП върху телата на седящите на задните седалки пасажери би следвало
да са действали инерционни сили, придвижващи ги първоначално напред и наляво.
Сочи, че по делото липсват категорични данни на коя точно седалка отзад в
автомобила е седяла ищцата, тъй като в исковата молба се твърди, че е седяла на задна
лява седалка, а в представеното по делото СМУ е отразено, че е съобщила, че е седяла
на задна дясна седалка без поставен предпазен колан. Поради това вещото лице
заключава, че ако се приеме, че при процесното ПТП М. Й. е седяла на задна дясна
седалка и е получила установените травматични увреждания, то следва, че същата е
била без поставен обезопасителен колан. Ако се приеме, че при процесното ПТП
ищцата е седяла на задна лява седалка и е получила установените травматични
увреждания, то не може да се направи категорично заключение дали същата е била с
или без поставен обезопасителен колан, но предвид наличието на травматични
увреждания и в дясна гръдна област е по-вероятно да е била без поставен предпазен
колан. Според експерта, така установените травматични увреждания при процесното
ПТП най-добре отговарят да се получат, ако М. Й. е била седнала на задна лява
седалка без поставен предпазен колан (предвид наличието на кръвонасядания и в
дясна гръдна област) и не отговарят да бъдат получени, ако същата е седяла на задна
дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан. При тези данни обаче, не
може да се изключи уврежданията да могат да бъдат получени и при положение, че
същата седи на задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, както и на
задна лява седалка с поставен обезопасителен колан.
Вещото лице дава още заключение, че ако се приеме, че М. Й. се е намирала на
задна лява седалка, то предпазният колан не би могъл да предотврати
съприкосновението на части от главата, лявата страна на торса и части от крайниците с
лявата страна на интериора на автомобила в зоната на лява задна врата. Ако при
процесното ПТП М. Й. се е намирала на задна дясна седалка, то обезопасителният
колан би предотвратил достигането на главата и торса на М. Й. до левите части на
интериора на автомобила, поради което не биха настъпили установените увреждания в
областта на главата и на лявото й рамо.
От медицинските документи, анализирани от вещото лице по СМЕ се
установява също така, че във връзка с процесното ПТП ищцата е била във временна
4
нетрудоспобност за общо 14 дни, от които 4 дни при болничен режим и 10 дни при
домашен.
Вещото лице по приетата по делото САТЕ относно спорните пред настоящата
инстанция въпроси дава следното заключение: Процесният л. а. „Пежо 406“ би
трябвало стандратно да е оборудван на всички места за сядане с триточкови колани.
Разяснява, че в общия случай при удар тялото на пътуващия в автомобила започва да
се премества, инерционният механизъм блокира макарата и фиксира предпазния
колан. С това се предотвратява удар на пътуващия в детайли от вътрешността на
предната част на автомобила. В някои съвременни автомобили при удар с висока
скорост се наблюдава и обтягане на предпазния колан чрез взрив от „пиропатрон“. В
този случай обтяжната ролка на колана блокира в състоянието, в което е в момента на
удара и не позволява на колана да се прибира или изпъва. В конкретния случай в
протокола за оглед на веществени доказателства е описано, че коланите при плавно
изтегляне се прибират, а при рязко задържат. Това е показател, че при задействани
въздушни възглавници предпазният колан не е блокирал, т. е. не е бил поставен.
Според експерта ищцата е била без поставен обезопасителен колан.
Автоекспертът дава още заключение, че за л. а. „Пежо 406“ ударът е бил кос
страничен в задния край на предна лява гума и предната лява част на другия
автомобил Порше. Вследствие на ударния импулс автомобилите са се преместили в
посока на движението на автомобил Порше, като лекият автомобил „Пежо 406“ се е
завъртял по часовниковата стрелка. Инерционните сили са действали в обратна посока
на ударния импулс, предаден от л. а. „Порше“ в посока към предния край на предна
лява врата. Според експерта установените у ищцата увреждания са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени в купето на
автомобила от профили на лява задна врата и профили от конструкцията на задната
част на предна лява седалка.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
въззивната жалба за частично основателна.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
При определянето му съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи
от критерия за справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай при определяне на размера на дължимото обезщетение
5
съдът отчита, че при процесното ПТП ищцата е получила множество травматични
увреждания, имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК.
Съобразява се още, че е била във временна нетрудоспособност общо 2 седмици.
Според приетата СМЕ обичайният възстановителен период при увреждания от вида на
установените при ищцата е около 2-3 седмици. По делото няма данни за неговото
удължаване. В кориците на делото не са представени други медицински документи,
които да сочат за настъпили усложнения от травмите от процесното ПТП. Отчита се и
възрастта на ищцата към датата на ПТП- 40 години, в активна рабопоспособна възраст.
Телесните увреждания, причинени на ищцата неминуемо са довели до болки и
страдания, както и безпокойство и страх, което неминуемо е рефлектирало негативно
върху емоционалното й състояние. Не са ангажирани обаче каквито и да било
доказателства, в т. ч. и гласни за търпени от нея вреди над обичайните, посочени в
исковата молба. Предвид изложеното и прилагайки критерия за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в
случая следва да бъде определено в размер на 5000 лв., който размер би удовлетворил
обществените критерии за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД, при съществуващите
в страната обществено-икономически условия към датата на деликта и конкретните
доказани по делото обстоятелства.
Поради това оплакването във въззивната жалба за неправилно приложение на
принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД е частично основателно.
По отношение на възражението на съпричиняване
С постановеното решение районният съд не е приел наличие на съпричиняване,
доколкото безспорно липсва както определяне на неговия размер, така и каквото и да
било редуциране на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди. Обратното не следва от записаното в мотивите, че възражението е основателно.
От съвкупната преценка на двете приети по делото експертизи се установява,
че ищцата е пострадала като пътник, седящ на задна лява седалка без поставен
предпазен колан, каквито са и твърденията й в исковата молба досежно мястото, на
което е пътувала. Според вещото лице по СМЕ обаче предпазният колан не би могъл
да предотврати съприкосновението на части от главата, лявата страна на торса и части
от крайниците с лявата страна на интериора на автомобила, в зоната на лява задна
врата.
Съгласно т. 7 от Постановление № 17/18.11.1963, т. на Пленума на ВС по
приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на
обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по
смисъла на посочената правна норма е налице, когато с действието или бездействието
6
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването на
увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно. Съобразно трайната
практика на ВКС /Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако
пострадалата беше с поставен предпазен колан. Т. е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена
връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не
биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/ при липса на личен
принос. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка
между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 432, ал. 1 КЗ не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая такъв принос не се установява, поради което и
възражението за съпричиняване е неоснователно. То е защитно по характер и следва
да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т. е. да е доказано по един
категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на
ВКС, I т.о./, каквото доказване в настоящото производство не е проведено.
Ето защо правилно районният съд не е отчел принос на ищцата в процесните
увреждания.
При така изложеното, решението следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
сумата над 5000 лв. до присъдения размер от 7000 лв. и вместо него да се постанови
друго, с което искът за сумата над 5000 лв. до 7000 лв. да се отхвърли, а в останалите
обжалвани части решението следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва да бъде преразгледан
въпросът за дължимите в полза на ищцата разноски пред първата инстанция. Пред
РРС в полза на ответното застрахователно дружество разноски не са разпределяни, тъй
като до приключване на производството пред съда липсва надлежно заявено искане за
тяхното присъждане.
Пред РРС ищцата е сторила разноски в размер на 425 лв. за платена държ. такса
7
и 400 лв. за платени депозити за вещи лица, плащането на които е надлежно
удостоверено по делото. От тях същата има право на 427,53 лв., съразмерно на
уважената част от исковете й пред настоящата инстанция. Предвид изложеното,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която на ищцата са
присъдени разноски за сумата над 427,53 лв. до 595 лв. С първоинстанционното
решение също така в полза на адв. С. И. е присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната от него правна защита и съдействие на ищцата при условията на чл. 38 ЗА.
Определеното от районния съд възнаграждение обаче следва да бъде редуцирано,
съразмерно на уважената част от исковете от въззивната инстанция. Съобразявайки
това, в полза на адв. И. за производството пред РРС се дължат 800 лв., поради което
решението следва да бъде отменено в частта, с която му е присъдено възнаграждение
за горницата над тази сума до 1000 лв.
Пред въззивната инстанция ищцата също има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата. Такива се претендират за адвокатско възнаграждения в
полза на адв. С. И., оказал безплатна правна помощ на въззиваемата, което съдът при
отчитане на фактическата и правна сложност и размера на отхвърлената претенция
определя на 450 лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът е сторил разноски за платена държ.
такса в размер на 225 лв. При отчитане на обжалваемия от него интерес по двата иска
обаче за производството пред РОС същият дължи 70 лв. държ. такса по иска за
неимуществени вреди /обжалван за сумата от 3500 лв./ и 25 лв. по иска за
имуществени вреди. От тях, предвид своевременно отправеното искане и изхода на
спора /уважаване на жалбата само за 2000 лв. по иска за неимуществени вреди/,
ответникът има право на 40 лв., които следва да се възложат в тежест на въззиваемата,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 353/02.03.2025 г., постановено пo гр. д. 1004/2024 пo oпиca на
РPC в частта, с която предявения от М. С. Й. ЕГН ********** против ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, aл. 1 KЗ е уважен за сумата над
5000 лв. до присъдения размер от 7000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на 10.06.2022 г.,
настъпило в гр. Русе, на път I-2, виновно причинено от Б.Д. при управление на л. а.
„Пежо 406“ с рег. № Р **** РК, за който дружеството има сключена застраховка
"Гражданска отговорност“, считано от 01.07.2022 г. до окончателното й изплащане,
8
както и в частта, с която ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* е осъдено да й заплати
разноски над 427,53 лв. до 595 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Й. ЕГН ********** против ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, aл. 1 KЗ за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на
10.06.2022 г., настъпило в гр. Русе, на път I-2, виновно причинено от Б.Д. при
управление на л. а. „Пежо 406“ с рег. № Р **** РК, за който дружеството има
сключена застраховка "Гражданска отговорност“ за СУМАТА над 5000 лв. до 7000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2022г., до
окончателното й изплащане като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 353/02.03.2025 г., постановено пo гр. д. 1004/2024 пo
oпиca на РPC в частта, с която ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на адв. С. Н. И. от ВТАК, от гр.Г.Оряховица, ул.“********** сумата над 800
лв. до присъдения размер от 1000 лв., представляваща възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353/02.03.2025 г., постановено пo гр. д. 1004/2024
пo oпиca на РPC в частта, с която ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на М. С. Й., ЕГН ********** от гр. Русе сумата над 3500 лв. до 5000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от ПTП на 10.06.2022 г., настъпило в гр. Русе,
виновно причинено от Б.Д. при управление на л. а. „Пежо“, модел 406, с рег. № Р ****
РК, за който дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“, както
и сумата над 30 лв. до присъдения размер от 60 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 09.01.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на адв. С. Н. И. от
ВТАК, от гр.Г.Оряховица, ул.“********** сумата в размер на 450 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство по чл. 38 ЗА на ищцата М. С. Й. пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК ********* сумата в размер на 40 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от жалбата на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението в частта за иска за присъждане на обезщетение на неимуществени
вреди подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, а в останалата част не подлежи на касационно обжалване, на
9
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10