РЕШЕНИЕ
№ 20751
гр. София, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110105944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против (ФИРМА) с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество следните суми: 1 372,34 лева (хиляда триста седемдесет и
два лева и 34 стотинки), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.(АДРЕС), аб.№ 418565, за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 228,41 лева (двеста двадесет
и осем лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 01.07.2021 г. до 05.07.2023 г., 3,04 лева (три лева и 04 стотинки),
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2021 г. до 30.09.2021 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законна лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,53 лева (нула
лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 01.10.2021 г. до 05.07.2023 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 22494/01.08.2023 г. по ч. гр. д. № 39850/2023 г. по
описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния имот е доставена топлинна
енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба
на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въпреки отправената
нарочна покана от дружеството. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че
независимо от липсата на писмено съглашение за процесните имоти е доставена топлинна
енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се обогатил. Предвид
изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи цената
на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово
1
разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е
искане сторените от страната съдебни разноски в исковото и заповедното производство да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявения иск. В
депозираното срещу заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е посочено,
че ищцовото дружество незаконосъобразно претендира процесните задължения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни
форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на
пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на
права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи.
В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна
енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни
до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните. В тежест на ответника е да установи, че между страните е
налице договорно правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, което би
изключило възможността ищецът да претендира процесните суми на извъндоговорно
основание. При доказване на възложените в тежест на ищеца обстоятелства в тежест на
ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на
главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. /, респективно §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1,
ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от (ФИРМА) на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
2
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 06.08.2010 г., обективиран в нот. акт № 91, том I, нот. дело № 80/2010 г.
по описа на нотариус А.З.И, по силата на който ответното дружество е придобило право на
собственост върху недвижим имот, представляващ магазин № 2, като описания в
съглашението адрес на местонахождение на обекта е идентичен съгласно удостоверение с
изх. № 68-00-74/02.12.2015 г. с процесния недвижим имот. По делото е представено
заявление отправено от ответното дружество до ищеца за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди съобразно приложимите общи условия на
(ФИРМА) с вх. № 2957/04.11.2010 г. ведно с декларация за съгласие за промяна на партидата
от предишния собственик на недвижимия имот.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 215/29.04.2015 г. по т. д. № 4171/2013 г.
на ВКС, I ТО, когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен
иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Разпоредбата на
чл.59 ал.1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл.59
ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити срещу неоснователното обогатяване – чл.59 ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга
възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени
ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание –
договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде
предявен субсидиарният иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл.59 ал.2 от ЗЗД
може е предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване
на имуществени блага – чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.57 ал.2 от ЗЗД, чл.61 от ЗЗД, чл.75 ал.2 от ЗЗД,
чл.72 и чл.74 от ЗС и други. Друг иск може да бъде и иск за реално изпълнение на
съществуващо между страните договорно правоотношение, съответно иск за обезщетение за
вреди от неизпълнението на договора или за неустойка, когато неоснователното разместване
на блага е настъпило в резултат на неизпълнение на договорни задължения. Възможността
да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл.59 ал.1 от
ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД може да
бъде извършена само с решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се
произнесе по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно да
прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по
делото доказателства /в този смисъл Решение № 148/08.02.2006г. по т.д.№703/2005г. на ВКС,
ІІ ТО/. В случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съдът установи,че на разположение на ищеца е друг иск
за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че между
страните по спора съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия,
което изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. Съдът намира,
че с депозиране на заявление от страна на (ФИРМА) за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди по Общи условия на (ФИРМА) е налице писмено
предложение за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, което е прието от
ищеца, който е открил и води партидата на процесния имот именно на името на ответното
дружество. По делото не са представени отправени от ищеца покани до (ФИРМА) за
сключване на писмен договор, поради което съдът приема, че (ФИРМА) е приело
предложението за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, респ. институтът на неоснователното обогатяване е неприложим в случая, поради
което предявените искове се явяват неоснователни.
Дори да се възприеме виждане, че между страните по спора не съществува
3
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка. От приетото по делото
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно дадено, се установява, че услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за сградата, в която се намира процесния имот първоначално е предоставяна от (ФИРМА),
преименувана на (ФИРМА) като към момент предхождащ исковия период сградата
преминава на дялово разпределение към (ФИРМА) Вещото лице сочи, че при смяна на
топлинния счетоводител потребителите е следвало да преоборудват уредите за дялово
разпределение, тъй като уредите на предходния топлинен счетоводител са несъвместими със
софтуерната програма на третото лице-помагач. Експертът разяснява, че за исковия период в
процесния имот е имало един радиатор с монтиран ИРРО от (ФИРМА) ( преименувано на
(ФИРМА)), който не е сменен след преминаване към (ФИРМА) поради което за отчетния
период служебно е начислена топлинна енергия за отопление от радиатора на база
инсталирана мощност. От приетото заключение се установява, че за процесния период не е
начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като след извършен
реален отчет на монтирания водомер за топла вода не е констатирано потребление.
Служебното начисляване на суми за топлинна енергия изключва пълното и главно доказване
на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за
неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно това, с което
реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че
длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството
доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би
означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече
от реално потребеното.
В допълнение правилото, предвиждащо за сгради-етажна собственост, в които има
отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, да се прилага служебно начисляване
на база инсталирана мощност не намира приложение по казуса. В случая вещото лице
разяснява, че в имота е имало монтиран измервателен уред за индивидуално отчитане, който
обаче не е подменен след смяна на фирмата, предоставяща услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. Следва да бъде съобразно, че съгласно представено на лист 34 от делото
писмо от третото лице-помагач до ищеца (ФИРМА)е правоприемник на дружеството
предходно предоставяло услуга дялово разпределение (ФИРМА). От изложеното следва, че
на практика услугата дялово разпределение е предоставяна от едно и също дружество,
поради което не е налице смяна на ФДР, респ. в тежест на правоприемника е да подмени
измервателните уреди в случай, че преходно монтираните са несъвместими с дадена
софтуерна програма. Съдът намира, че бездействието на фирмата, предоставяща услуга
дялово разпределение, не следва да бъде възложено във вреда на потребителя, на който да се
начислява служебно количество топлинна енергия, след като фактически има монтиран уред
за индивидуално отчитане.
Във връзка с претенцията за неоснователно обогатяване с предмет такса за дялово
разпределение следва да бъде посочено, че по делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е заплатил процесните суми на фирмата за дялово разпределение, поради което
не може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход,
нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен, като при
неоснователност на претенцията за главница предявените искове за обезщетение за забава
също са неоснователни
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по идентични доводи
исковата претенция на (ФИРМА) против (ФИРМА) за преходен отчетен период е
4
отхвърлена с влязло в сила Решение № 10802/22.06.2023 г. по гр. д. № 12524/2023 г. по описа
на СРС, 40 състав, потвърдено с Решение № 3781/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 9531/2023 г. по
описа на СГС, II – В въззивен състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. АДРЕС, срещу (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
в гр.(АДРЕС), обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1372,34 лева (хиляда триста седемдесет и два лева и 34
стотинки), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№ ****, за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 228,41 лева (двеста двадесет и осем лева и
41 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 01.07.2021 г. до 05.07.2023 г., 3,04 лева (три лева и 04 стотинки), представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до
30.09.2021 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за
период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,53 лева (нула лева и 53
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 01.10.2021 г. до 05.07.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 22494/01.08.2023 г. по ч. гр. д. № 39850/2023 г. по описа на СРС, 127
състав, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА) ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр.(АДРЕС)в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 39850/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5