Разпореждане по дело №347/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат К. К., в качеството й на процесуален представител на Р. Б., от гр.Б., срещу Решение № 7866/03.11.2010 година, постановено по гр. дело № 3187/2009 година на РСБ., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 100 до 200 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част, като се твърди, че разходите на жалбоподателката са по-големи от тези, които е приел съдът в мотивите за присъждане на издръжката от 100 лева. Иска се отмяна на решението в тази му част и изцяло уважаване на предявения иск. В съдебно заседание се поддържат наведените оплаквания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не постъпил отговор от ответната страна по жалбата. В съдебно заседание пълномощникът на ответника изразява становище за неоснователност на оплакванията.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. ОС изцяло споделя изложените от РС мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение РС е осъдил С. Б. Б., с ЕГН * и с адрес гр. Л., ул. “П. Е.” № 16 А, . 2, да заплаща на Р. С. Б. с ЕГН * и с адрес: Б., ул. “П. З.” № 1, вх. А, . 2, месечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 10.05.2009 г., до настъпването на основания за изменяването или прекратяването на издръжката; ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като за разликата до предявения размер – 200.00 /двеста/ лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищцата разноските по делото, а по сметка на съда съответната държавна такса и разноски за особен представител.

Безспорно е установено по делото, че ищцата/жалбоподателка/ е дъщеря на ответника. Родена е на 10.05.1991 год. и понастоящем е студентка в първи курс, редовно обучение по Специалността “Неформално образование” в СУ “Св. Кл. Охр.”, видно от приложените уверение и лична студентска карта.

Установено е по делото, че ищцата няма доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Майката на ищцата – Р.П.Анг. - е с 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ и страда от “Десностранна долна монопареза, изразена в тежка степен. Десностранна коксартроза. Спондилоартроза.” /Екпертно решение на 9 от делото/. Получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 141.15 лева. Работи по трудов договор като координатор към Съюза на инвалидите в Б. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 240.00 лева /Трудов договор на л. 11 от делото/. Установено е също, че ответникът няма декларирани доходи по реда на ЗДДФЛ за периода от 2007 г. до момента. Същият е работил по трудов договор в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 480.00 лева, като трудовият му договор е прекратен на 26.03.2010 год.. Ответникът притежава 1/6 идеална част от жилище в гр. Л., ул. “П. Е.” № 16А, . 2 и 1/6 идеална част от друг имот – в местността “Б. N” в землището на гр. Л..

Задължението за издръжка на децата от родителите възниква по силата на закона. Съгласно чл. 144 от СК родителят е длъжен да издържа своите деца до навършване на пълнолетие и след това, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Наличието на тези елементи от фактическия състав предпоставят основателността на иска за дължимост на издръжка и при навършване на пълнолетие на детето, но при условие, че заплащането й не съставлява особени затруднения за родителите. В разглеждания случай ищцата е навършила пълнолетие, на 19 години е и е студентка в редовна форма на обучение във висше учебно заведение, като не се оспорва по делото, че няма доходи, от които да се издържа. Самото обучение във ВУЗ предполага разход на средства за учебни пособия, храна и облекло, които следва да бъдат осигурени от родителите. Приетото във въззивната инстанция писмено доказателство- касов бон за платена семестриална такса, не променя този извод. И двамата са еднакво задължени да обезпечат обучението на своята дъщеря и свързаните с него нужди.

С оглед на доказателствата по делото съдът е приел, че ответникът би могъл да заплаща издръжка на дъщеря си без особени затруднения. Дори да се приеме, че същият към момента не работи /в каквато насока са събраните доказателства/, от приетите като доказателства по делото справки е видно, че притежава идеални части от недвижими имоти – имущество, което би могъл да използва като източник за доходи /включително и чрез продажба/. От друга страна, ответникът е в трудоспособна възраст и по делото не се установиха причини, които да препятстват полагането на труд от негова страна.

Законосъобразно при тези доказателства съдът е приел, че заплащането на издръжка в размер на 100.00 лева не би му създало особени затруднения за ответника. Ежедневните нужди на ищцата, както и тези, свързани с обучението й във ВУЗ, определят необходимостта от заплащането на посочения размер на месечната издръжка, която бащата е длъжен да осигури на детeто си при съществуването на предпоставките на чл.144 от СК, като съдът е съобразил и средствата, необходими да обезпечат собствените му ежедневни нужди.

Законосъобразно за разликата до предявения размер – 200.00 лева месечно, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Събраните по делото доказателства сочат на липсата на предпоставки за уважаване на исковата претенция з по-голям размер. Възможностите на ответника не позволяват заплащането на по-голяма сума. При изменение на обстоятелствата така определената издръжка може да бъде изменена. Ето защо изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК ОС,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7866/03.11.2010 година, постановено по гр. дело № 3187/2009 година на РСБ..

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от 11.03.2011 год., която дата е съобщена на страните в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.