Р Е Ш Е Н И
Е
София, 10.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Радияна Андреева, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 37 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адвокат Е.Е.Б. от АК Благоевград – защитник на подсъдимия Н.П.В., срещу присъда № 31 от 29.11.2017 г., постановена по НОХД № 255 по описа за 2017 г. на Районен съд Елин Пелин.
С обжалваната присъда, съдът е признал подсъдимия Н.П.В. ***, за виновен в това, че на 22.06.2017 г. около 22.25 часа в с. Лесново, обл. Софийска, на ул. „Първа“, с посока на движение към с. Доганово е управлявал МПС – лек автомобил марка „Форд Ескорт“ с рег. № СО 3694ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.4 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 666/23.06.2017 г., издаден от МБАЛ „Света Анна“ АД София, след като е осъждан по НОХД № 70/2013 г. на РС Елин Пелин – влязло в сила споразумение от 26.09.2013 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 500 лева, като е определен строг първоначален режим за изтърпяване на наказанието.
С присъдата е постановено и лишаване на Н.П.В. от право да управлява МПС за срок от една година, а така също е осъден за заплати по сметка на МБАЛ „Света Анна“ АД София сумата от 55 лева за направените разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата от 200 лева по сметка на РС Елин Пелин за направените разноски в хода на съдебното производство.
Недоволен от присъдата е останал защитникът – адвокат Б., който на 15.12.2017 г. е подал въззивна жалба, допълнена на 15.01.2018 г., като иска отмяна на постановената присъда и оправдаване на подс. В.. Алтернативно иска приложение на чл. 55 от НК, като изтъква явната му несправедливост, несъответстващо на изключителните и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на обществената опасност на деянието.
Твърди, че необосновано съдът не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимото лице, че в момента на появата на полицейския автомобил не е извършвал дейност, която може да бъде определена като управление на МПС, тъй като е свършило горивото, което обстоятелство е потвърдено от св. В.. Изтъква установените доказателства за предходни отношения на подсъдимия с един от свидетелите, установили нарушението, поради което определя този свидетел като заинтересован от изхода от делото. Счита, че аргументите на съда да не кредитира с доверие показанията на подсъдимия се основават на съждения, а не на факти.
Оспорва показания на разпитани свидетели – Варадинов и Спасов, като изтъква противоречия в показанията им относно причините за проверката, както и липсата на спомени за цвета на автомобила, а в същото време идентифицират регистрационния му номер.
С жалбата са твърди и невъзможност да се установи дали са спазени всички изисквания на Наредба № 30 от 2001 г. за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, като изразява становище, че липсват съществени елементи в представените документи, в каквато насока определя за декларативно заключението на вещите лица за спазване на процедурата. Счита, че при изпълнение на всички изисквания на този нормативен акт /Наредба № 30/ може да се направи извод за достоверност и безспорност на резултата от кръвната проба. Възразява конкретно срещу липсата на отбелязване за точния момент, в който кръвната проба е била изпратена за изследване.
В съдебно заседание подсъдимия В. са явява лично и с адвокат Елена Петрова от САК, като поддържат подадената жалба и допълнението към нея. Защитата изтъква, че са омаловажени противоречията в показанията на свидетелите Варадинов и Спасов отнасящи се до твърденията на единия, че проверката е била рутинна, докато другият посочва, че автомобилът се е движел криволичейки, поради което е предприета проверка. Навежда съмнение в показанията на тези свидетели и предвид невъзможността да посочат цвят на автомобила, за която твърдят, че бил управляван от подсъдимия. Счита, че показанията на тези свидетели следва да се съпоставят с показания на разпитаните свидетели Алдинов и П., установяващи предходен конфликт на подсъдимия и единият от полицаите, поради което последния не може да се счита за обективен.
С жалбата се възразява, че са игнорирани показания на св. Кристиян В. – син на подсъдимия , като се твърди, че аргументите на съда в тази насока са произволни и необосновани.
В насока на алтернативното искане за приложение на чл. 55 изтъква, че наложеното наказание е прекомерно тежко и несъобразено с установените смекчаващи вината обстоятелства – добрите характеристични данни, както и минималното надхвърляне на концентрацията на алкохол, посочвайки, че пробата на подсъдимия е 1.4 промила, докато законово приетата като неразрешена концентрация е 1.2 промила.
Подсъдимият не взема отношение в хода на съдебните прения. При упражняване на правото си на последна дума иска да бъде оправдан или да му бъде наложен минимума.
В хода на въззивното производство не са събирани доказателства.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в протеста и подадените въззивни жалби, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, а така също е администрирана по реда на чл. 321 от НПК.
По същество жалбата е неоснователна.
Фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд в мотивите на протестираната и обжалвана присъда, напълно се припокрива с фактическите обстоятелства, установени и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, съдията докладчик при РС Елин Пелин е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани и накратко са следните:
На 22.06.2017 г., около 22.25 часа свидетелите Величко Андреев Спасов и Емил Николаев Варадинов, и двамата служители на РУ на МВР гр. Елин Пелин, са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул за времето от 20.00 часа до 08.00 часа на 23.06.2017 г. Намирайки се в района на с. Лесново са забелязали автомобил, движещ се в обратна посока /от гр. Елин Пелин/, като га го последвали и спрели чрез подаване на звуков и светлинен сигнал. Автомобилът марка „Форд“ с ДКН СО 3694 ВВ, управляван от подсъдимия, намиращ се сам в автомобила, е спрял след подадените сигнали, като при извършената проверка е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0037, преминало последваща техническа проверка на 01.03.2017 г. /със срок на валидност 6 мес./. Техническото средство е отчело показание 1.38 промила съдържание на алкохол в издишаният въздух, след което подсъдимият е бил отведен в РУ на МВР Елин Пелин от свидетелите Спасов и Варадинов, където първият от тях е съставил акт за установяване на административно нарушение, подписан без възражения от подсъдимия, я така също му е издаден и талон за медицинско изследване, след което е отведен във ФСМП Елин Пелин, където доброволно е дал кръв за изследване /съгласието е отразено в талон за амбулаторен преглед/. Предадената кръв за изследване от подсъдимия е постъпила в химическа лаборатория при УМБАЛ „Света Анна“ София на 23.06.2017 г. в 11.30 часа, като при извършеното изследване чрез газхроматографски метод е установено съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия 1.4 промила.
Описаните фактически обстоятелства се установиха от показанията на свидетелите Спасов и Варадинов, както и от приложените писмени доказателства – протокол за химическа експертиза, талон за медицинско изследване, АУАН, амбулаторен лист.
Основателно първостепенният съд не се е съобразил с доказателствата, установени от обясненията на подсъдимото лице, както и на св. Кристиян В., твърдящи по същество, че подсъдимия не е управлявал автомобила към момента на проверката от служителите на РУ на МВР Елин Пелин, а е чакал сам връщане на св. Кристиян В., който е управлявал автомобила същата вечер, но поради свършване на горивото го е напуснал, оставяйки подсъдимия и автомобила в района на с. Лесново. Правилно са игнорирани тези доказателства, като основателно е направен извод, че се касае до защитна версия, изложена едва в хода на съдебното следствие, включваща поемане на отговорност от св. К.В. – неправоспособен, но това не е сторено към момента на извършената проверка или в максимално кратки срокове след това. В тази насока следва да се отбележи, че подсъдимият е подписал без възражение съставеният му АУАН, в който е отразено нарушението – „управлява с концентрация на алкохол от 1.38 промила в издишаният въздух“на МПС след употреба на алкохол“, поради което нелогично е в доста по-късен момент да се твърди, че друго лице е управлявало моторното превозно средство на 22.06.2017 г. Такава нелогичност, както и заинтересоваността на свидетеля Кристиян В. от изхода на делото, предвид близката му роднинска връзка с подсъдимия дава основание за игнориране на доказателствата, установени от разпита на този свидетел, както и от обясненията на подсъдимия.
Обосновано първия съд не е възприел твърденията на защитата и подсъдимия, че св. Варадинов е бил заинтересован от санкциониране на подсъдимия предвид предходен инцидент, след като на първо място е налице противоречие в твърденията на подсъдимия и разпитаните свидетели Алдинов и П.. Както подсъдимия, така и посочените свидетели описват предходна ситуация, при която св. Варадинов, без да санкционира за каквото и да е нарушение подсъдимия като водач на МПС е упражнил насилия спрямо него, за което е била подадена съответна жалба, която впоследствие е била оттеглена, според думите на подсъдимия поради натиск от страна на длъжностни лица при РУ на МЧВР Елин Пелин. Без съмнение се установи, че няма подавана жалба срещу св. Варадинов. Самият свидетел посочва, че е санкциониран дисциплинарно за друго нарушение на служебните си задължения, но категорично твърди, че не е извършвал никакви актове на насилие спрямо подсъдимия при извършване на проверка на лицата, возещи се в автомобил, управляван от подсъдимия. В тази насока съдът констатира и противоречие между обясненията на подсъдимия от една страна и показанията на свидетелите Алдинов и П., отнасящо се до момента на тази проверка, след като подсъдимият твърди, че това се е случило няколко месеца преди 22.06.2017 г., докато свидетелите посочват, че това се е случило през 2016 г.
Всичко това не дава основание за колебание в доверието, което първостепенният съд, а също и настоящия отдават на доказателствата, установени от разпита на свидетелите Спасов и Варадинов, които последователно описват случилото се и категорично обозначават подсъдимия, като лицето, управлявало, след употреба на алкохол, автомобила „Форд Ескорт“ с ДК№ СО 3694 ВВ на 22.06.2017 г., около 22.25 часа в с. Лесново, общ. Елин Пелин.
Основателно РС Елин Пелин е достигнал до фактически и правни изводи за осъществяване от страна на подсъдимия на престъпното деяние, за което е ангажирана отговорността му с внесения обвинителен акт. Осъществени са признаците на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, след като на 22.06.2017 г. около 22.25 часа в с. Лесново, подсъдимия В. е управлявал моторно превозно средство, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била над 0.5 на хиляда, а именно 1.40 на хиляда, което е установено по надлежния ред – чрез протокол за химическа експертиза, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Осъществени са обективните признаци на посоченото деяние – управление от подсъдимия на моторно превозно средство, както и надлежния ред за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Тук следва де се отбележи, че неоснователно защитата оспорва надлежния характер на процедурата, по която е установено съдържанието на алкохол в кръвта, след като са спазени основните изисквания на действащата към този момент Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Макар и да не е съставен протокол за освидетелстване на подсъдимия от дежурния лекар при ФСМП Елин Пелин, няма основания за извод, че това опорочава процедурата до степен, определяща цялостната й незаконосъобразност, съответно до невъзможност да се ползват фактите, установени от проведеното химическо изследване, отразени в протокол за химическа експертиза. Приложени са съответните документи, водени в медицинското заведение по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 30, като поставеният от защитата въпрос за неотразяване на точния момент в който пробата е била изпратена към медицинското заведение е без съществено значение, след като няма забавяне - над 72-часовия срок, определен в чл. 15, ал. 1 от наредбата, а необходимите данни са отразени надлежно и в пълнота в лабораторната книга по чл. 18 от наредбата.
От субективна страна деянието е умишлено, което се отнася само до съзнание за противоправния характер на извършените действия – управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, като формалния характер на деянието, обусловен от засягане на значими обществени отношения, не изисква съзнание, представи и отношение към вредните последици, настъпването на каквито не се изисква. Без съмнение на подсъдимия е бил известен и факта, че е осъждан за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като със споразумение по НОХД 70/13 г. по описа на РС Елин Пелин, в сила от 26.09.2013 г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, при което му е наложено наказани, включващо пробационни мерки. Последиците от това осъждане не са заличени, след като подсъдимият е осъждан многократно в предходен момент, което изключва реабилитацията му по право, а последиците на присъдата не са заличени на основание чл. 88а от НК, тъй като с присъда в сила от 05.12.2012 г., за престъпление по чл. 195 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като наказанията са групирани, но срока за абсолютната реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК не е изтекъл към 22.06.2017 г.
Правилно и законосъобразно първият съд е определил наказанието, което да бъде наложено на подс. В., при което са отчетени отегчаващите отговорността обстоятелства – предходните осъждания, като смекчаващото обстоятелство, изтъкнато от защитата и отнасящо се до личността на подсъдимия не е достатъчно за приложение на чл. 55 от НК. Тук следва да се отбележи и многократното санкциониране на подсъдимия за различни нарушения на правилата за движение, като може да се направи краен извод, че първостепенният съд е проявил в достатъчна степен снизходителност, налагайки кумулативно предвидените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в минималните размери, предвидени за деянието, като липсата на протест изключва възможност за ревизиране в насока утежняване положението на подсъдимия.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, изложени в жалбата, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановената присъда от първоинстанционният съд, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 31 от 29.11.2017 г., постановена по НОХД № 255 по описа за 2017 г. на Районен съд Елин Пелин.
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 31 от 29.11.2017 г., постановена по НОХД № 255 по описа за 2017 г. на Районен съд Елин Пелин.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков