РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Силистра, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора В. В.а
Членове:Добринка С. Стоева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. В.а Въззивно гражданско дело №
20233400500334 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Ж. Н. И. с ЕГН
********** , чрез адв. Т. С. от СсАК, ищец в първоинстанционното производство, против
решение № 373/12.07.2023 г., постановено по гр. дело 0 190/2023 г. на Силистренски
районен съд с което Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от нея иск против П. И.
П. с ЕГН ********** от гр. Силистра, чрез който ищцата моли съда да признае за
установено спрямо ответника, че тя е собственик на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.
№ СС 5739 АМ на основание принадлежността на тази вещ към обикновената покъщнина на
наследодателката на страните М П.а И.а, полагаща се на ищцата на основание чл. 12, ал. 1
ЗН, присъдени са и съответни разноски в нейна тежест. Жалбоподателката счита, че
решението е неправилно, като е изложила съображения за незаконосъобразност и
необоснованост. Позовава се най – вече на превратно интерпретиране на правното понятие,
а не на използваната в ежедневието ни дума „покъщнина“, като счита, че „обичайна
покъщнина“, като част от нормативна разпоредба, е правен термин,а неговият смисъл не се
разкрива с тълковния речник, поради което моли да бъде отменено от въззивната нистаниця
и постаовено друго, с което да бъде уважена изцяло исковата и претенция. В с.з. пред тази
инстанция се представлява от адв. С. от АК, гр. Силистра, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и по предявения пред РС иск - П. И. П. с ЕГН **********
, е представил отговор по реда на чл. 267 ГПК, чрез адв. В. от СсАК, като счита, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение на РС - правилно, поради което моли да бъде
потвърдено. В с.з. пред тази инстанция адв. В. поддържа становището си.
Окръжният съд,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
1
наведените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Предявената жалба е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени изисквания на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районният съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 12, ал. 1 ЗН, с които ищцата Ж. Н. И. с ЕГН **********, настояща въззивница, моли
съда да признае за установено спрямо ответника П. И. П. с ЕГН **********, че тя е
собственик на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СС 5739 АМ на основание
принадлежността на тази вещ към обикновената покъщнина на наследодателката на
страните М П.а И.а, полагаща се на ищцата на основание чл. 12, ал. 1 ЗН.
От представеното по делото пред РС удостоверение за наследници се установява,
че страните са правоприемници на М П.а И.а, починала на 29.05.2022 г., в качеството им на
нейни родители и единствени наследници.
Процесният лек автомобил лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СС 5739 АМ
, е бил собственост на наследодателката приживе , съгласно приложено към исковата молба
свидетелство за регистрация на МПС. Районният съд е приел за безспорно, че
наследодателката е починала в резултат на онкологично заболяване, от което тя боледувала
през последните пет години от живота си, както и че през този период е живяла в жилището
на нейната майка заедно с нея, а последната и оказвала емоционална и материална
подкрепа, и я подпомагала с грижи в ежедневието. Ето защо, тя е придобила правата по чл.
12, ал. 1 ЗН, съгласно който наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се
грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със
земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на
наследодателя.
Позовавайки се на Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, РС е
приел, че обикновената покъщнина представлява съвкупност от вещи, които съобразно с
бита на семейството служат за задоволяване на неговите нужди; те се определят съобразно с
общия стандарт на живота и бита на домакинството и са били в обичайно ползване и
въпреки, че споделя становището на въззивницата, че лекия автомобил не представлява
луксозна вещ, а такава за обичайно ползване съобразно стандартите на едно
средностатистическо семейство, но счита, че за квалификацията на вещта като част от
имуществото по чл. 12, ал. 1 ЗН следва да се изхожда не единствено от нейното
предназначение за обичайно ползване, а и от естеството на покъщнина - понятие, което
според тълковния речник означава обзавеждането на един дом, мебелировка и домакински
вещи, поради което и е отхвърлил исковата претенция.
Текстът на чл. 12 ЗН не е актуализиран и в този си вид, ако се сведе до буквално
тълкуване на понятието „покъщнина“, ще се стигне до доста архаично за днешния начин на
живот разбиране. Съдебната практика е твърде оскъдна по конкретно този въпрос, но все
пак съдът възприема анализа на понятието покъшнина , дадено в решение № 484 от
15.IX.1987 г. по гр. д. № 268/87 г., I г. о., което също е доста старо, но предлага друго, по –
разширено разбиране на „обикновена покъщнина“ като сочи, че „в зависимост от
стандарта на живота въобще и от бита на дадено семейство към обикновената покъщнина
спадат повече или по-малко вещи, но при всички случаи се касае до такива, които са в
употреба в дома на наследодателите, но не и средства за производство, събрани материали
за бъдеща преработка или употреба.“ Следват примери на вещи, които са изключени от
обикновената покъщнина, защото са в помощ на ограничената стопанска дейност или
продукт от такава стопанска дейност. В случая е безспорно, че лекият автомобил, предмет
на делото е бил жизненоважен за бита на наследодателката във връзка с нейното заболяване,
не е служел за стопанска дейност, а за задоволяване на основни потребности, независимо, че
не е бил вътре в жилището.
2
Ето защо, съдът споделя въведения в жалбата довод, че пространственото
разположение на вещта не е определящия критерии, а функционалното предназначение на
превозното средство като част от бита, правещ поносим живота на човек с ограничени
възможности за придвижване в пространството, е водещотото съображение, за да бъде
причислен към обикновената покъщнина.
Предвид гореизложеното ОС счита, че жалбата на Ж. Н. И. с ЕГН ********** е
основателна и следва да бъде уваженна, като обжалваното решение бъде отменено и
постановено ново, с което исковата претенция бъде уважена.
Въззивницата, чрез адв. С., претендира разноски за двете инстанции, които
съгласно представените платежни документи, поради липса на списък по чл. 80 ГПК,
възлизат на 75 лв. за ДТ пред двете нистанции и 500 лв.за адвокатски хонорар, които следва
да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното Силистренския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 373/12.07.2023 г., постановено по гр. дело 0 190/2023 г. на
Силистренски районен съд ИЗЦЯЛО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. П. с ЕГН ********** , че
Ж. Н. И. с ЕГН ********** е едноличен собственик на ПО ОТНОШЕНИЕ на лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № СС 5739 АМ на основание принадлежността на тази вещ към
обикновената покъщнина на наследодателката на страните М П.а И.а, полагаща се на Ж. Н.
И. с ЕГН ********** на основание чл. 12, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА П. И. П. с ЕГН ********** , да ЗАПЛАТИ НА Ж. Н. И. с ЕГН
**********, направените от нея разноски по делото за двете инстанции в размер на общо
575 /петстотин седемдесет и пет/ лева, от които 75 /седемдесет и пет/ лева за ДТ пред СсРС
и СсОС, и 500 / петсотин/ лева за адв хонорар на адв. Т. С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3