О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 25.01.2021 година

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

Като разгледа гр.дело 1387 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за проверка допустимостта на иска по чл.130 ГПК.

Ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда „Матрикс тауър“, ет. 4-6, чрез юрисконсулт Г.А., е предявил срещу ответника В.А.Б. с ЕГН ********** *** установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповед от 01.11.2011г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №4505/2011г. по описа на РС – Пазарджик въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумите: 10630.13лв. – главница; 912.58лв. – договорна лихва; 81.61лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.10.2011г. до плащането, дължими по договор за банков кредит №FL306219 от 16.10.2007г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 21.10.2011г.  

Видно от служебно изисканата от съда покана за доброволно изпълнение по изп. дело №2106/2012г. по описа на СИС при РС - Пазарджик, заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) на 19.04.2012г., а срокът за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК (в редакцията преди изм. – ДВ, бр. 100 от 2019г.) е изтекъл на 03.05.2012г. Видно от направените отбелязвания върху изпълнителния лист, в хода на изпълнението е събрана сумата 2797.73лв.

Видно от материалите по ч.гр.д. №4505/2011г. по описа на РС – Пазарджик, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 05.05.2020г. по пощата, т.е. след изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК. Възражението е подадено след като на длъжника е връчена втора ПДИ в рамките на изп. дело №741/1217г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, гр.Пазарджик, което е образувано за събиране на остатъка от вземането въз основа на същия изпълнителен лист от 01.11.2011г., издаден по ч.гр.д. №4505/2011г. на РС – Пазарджик, след прекратяването на изп. дело №2106/2012г. по описа на СИС при РС - Пазарджик.

Наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение е положителна процесуална предпоставка за допустимост установителния иск по чл.422 ГПК, за която исковият съд е длъжен да следи служебно. Исковият съд не е обвързан от преценката на заповедния съд за спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК /вж. т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.  

В случая възражението срещу заповедта за изпълнение е просрочено, поради което искът по чл.422 ГПК е недопустим. Исковата молба следва да се върне на ищеца, а производството – да се прекрати.

Съдебните разноски на двете страни по това дело следва да останат за тяхна сметка, тъй като всяка от тях със своето недобросъвестно процесуално поведение е станала причина за завеждане на делото. Ищецът е предявил установителния иск по чл.422 ГПК, въпреки неправилните указания на заповедния съд и знаейки, че искът е недопустим (както сам твърди в исковата молба). В тази хипотеза иск за установяване на вземането не следва да се предявява, а заявителят разполага с възможността да обжалва разпореждането на заповедния съд по чл.415, ал.5 ГПК, с което обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по чл.418 ГПК.    

Ответникът също е станал причина за образуване на делото, тъй като е заявил пред заповедния съд, че заповедта за изпълнение му е връчена на 29.04.2020г., т.е. по-малко от месец преди да подаде възражението срещу нея, и за доказателство е представил втората покана за доброволно изпълнение (тази от Добромир Даскалов), а не първата, с която именно процесната заповед за изпълнение му е била връчена от ДСИ при РС – Пазарджик по изп. дело №2106/2012г.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ВРЪЩА исковата молба по чл.422 ГПК на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда „Матрикс тауър“, ет. 4-6, чрез юрисконсулт Г.А., срещу ответника В.А.Б. с ЕГН ********** *** за съществуване на вземането по заповед №2876 от 01.11.2011г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №4505/2011г. по описа на РС – Пазарджик въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумите: 10630.13лв. – главница; 912.58лв. – договорна лихва; 81.61лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.10.2011г. до плащането, дължими по договор за банков кредит №FL306219 от 16.10.2007г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 21.10.2011г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1387/2020г. по описа на РС - Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: