О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 27.05.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 27.05.2019 г., в
състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като
разгледа гр.дело № 00058 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е молба вх. № 2731/20.05.2019г.
от Национално бюро за правна помощ, с искане на основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а от
Закона за правната помощ, в полза на бюрото да бъдат присъдени
разноски в размер на 450 лв., представляващи определено и изплатено възнаграждение
на адвокат М.М., предоставил правна помощ по гр. д. № 58/2018 г. на Й.А.В.. След
влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, на основание чл. 405, ал.
1 ГПК се иска да бъде издаден изпълнителен лист за съответната сума
в полза на НБПП.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени доводите на молителя и събраните доказателства, намира следното:
По допустимостта
Производството по чл. 248 ГПК е неприложимо, в
хипотезите както по настоящия случай. Искането за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 7 ГПК е извън
предметната рамка на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като важи
само за страните по делото, но не и за трета страна, неучаствала в
производството, каквато в случая е НБПП, а и тъй като се касае за определяне на
възнаграждение на предоставена от съда правна помощ за процесуално
представителство по Закона за
правната помощ, хипотезата на чл. 80 ГПК
е неприложима. Ето защо, процедурата
по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е необходима и не е извършвана по процесната
молба, съответно не е извършвана преценка за спазване на срока по чл. 248, ал.
1 ГПК.
По основателността
Производството
по настоящото гр. д. № 58/2018 г. е образувано по предявени искове от Й.В.
срещу Р.Т. с пр. осн. чл. 45 ЗЗД. Съдът на основание чл. 95 ГПК, вр. чл. 23,
ал. 3 ЗПП е предоставил на ищеца правна помощ и с оглед постъпилото писмо от АК
- гр. Перник, с което за осъществяване на пр. помощ е определен адв. М.М.,
същият е назначен от съда за осъществяване на правна помощ на ищеца Й.В. - процесуално
представителство в производството. Адв. М.М. е осъществил процесуално
представителство в процеса. По делото е постановено решение № 29/25.01.2019г.,
с което предявените от Й.В. срещу Р.Т. искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД са уважени
изцяло, което е влязло в сила на 21.03.2019 г. След влизане на решението в сила
е постъпила процесната молба вх. № 2731/20.05.2019г. от НБПП, към която е приложено решение № ПК-292-4325/2019 от 07.03.2019г. на НБПП, с което на адв. М. е определено и изплатено възнаграждение в размер на
450 лв. за предоставената правна помощ по гр. д. № 58/2018 г.
на Й.В..
Предвид естеството и вида на разноските и определения
в закона ред за тяхното заплащане, съдът дължи произнасяне по разноските за
адв. възнаграждение за осъществяване правна помощ, едва след постановяване на решението
си. Това е така, тъй съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност, като
според чл. 38, ал. 1 от същия
закон, видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват с писмен
отчет на адвоката по образец, утвърден от НБПП, който отчет е очевидно, че се
дава след приключване на делото, а съгласно чл. 39 от ЗПП, заплащането на предоставената
правна помощ се извършва от НБПП по банков път въз основа на отчета по чл. 38 ЗПП. В
случая е налице решение на НБПП
на основание представен отчет от назначения от съда на ищеца по реда на ЗПП процесуален
представител, за определяне на възнаграждение и
заплащането му на процесуалния представител на ответника, което решение е последващо решението на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна
помощ съразмерно с уважената част от иска, какъвто е конкретният случай. С
уважаване изцяло исковете на ищеца, получил правната помощ, като адресат на
задължението е насрещната страна по спора, която е изгубила делото, поради
което и на осн. чл. 78, ал. 7, изр. първо, вр. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът отговаря за изплатеното адвокатско
възнаграждение. Ето защо искането на НБПП е основателно и следва да бъде
уважено, като с оглед изхода на делото разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Р.В.Т.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Национално бюро за правна помощ, гр. ***, на
осн. чл. 78, ал.7 изр.
първо от ГПК сумата от 450 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение
на адвокат М.Г.М. ***, вписан под № 1266 в НРПП за предоставена правна помощ –
процесуално представителство на ищеца Й.А.В. по гр. д. № 58/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в 1-седмичен срок от
връчването на ответника Р.В.Т..
Съдия: