Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от В. Г. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, А. 11 против Определение № 10724/16.10.2012 год., постановено по гр.д. № 4328/2011 год. по Ьописа на Районен съд – В. Т., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените разноски по гр. дело № 4328/2011 г. по описа на ВТРС, като неоснователна. В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че Великотърновски районен съд не бил спазил дадените с Определение № 485/02.08.2012 г. по в.гр.д. № 883/2012 г. по описа на Великотърновски окръжен съд задължителни указания, а имено да се произнесе по молбата й против надлежната страна по спора – етажната С., които указания били задължителни за по-долния съд. Неправилни били изводите на районния съд, че нямало същински ответник. Излага се, че етажната С. имала самостоятелна правосубектност. Същата била специфична комбинация от множество права на С. върху самостоятелни обекти, съвкупност от правни субекти, която вземала общи решения във връзка с ползването на съпритежаваните при условията на особена акцесорна принудителна съсобственост общи части на сградата. Имала основен орган, чрез който се формирала общата воля – Общото събрание, както и постоянно действащ орган управител. Излага се, че районния съд не бил се съобразил и с практиката на ВКС, като сочел, че посоченото решение на ВКС не отразявало трайната практика и не се споделяло от състава на съда. Излага се още, че спечелилият делото има право да му се присъдят направените по делото разноски от загубилият делото независимо дали е физическо или юридическо лице, такава била практиката и на Европейския съд по правата на човека. Излага се, че жалбоподателката била обжалвала решенията на етажната С. и била страна, която е спечелила делото и като такава имала право да й се присъдят разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвиждала кумулативно наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от разноски, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и признание на иска, които в случая не били налице. Излага се, че при това положение по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК върху ответната страна следвало да се възложат направените от ищеца разноски по делото. Претендира се да се отмени Определение № 10724/16.10.2012 год., постановено по гр.д. № 4328/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените разноски по гр. дело № 4328/2011 г. по описа на ВТРС, като неоснователна и се присъдят направените разноски, както в първоинстанционното, така и в настоящото производство. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С Решение № 369/03.04.2012 г. по гр. д. № 4328/2011 г. по описа на Районен съд - В. Т. са отменени по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗУЕС взетите на общо събрание на собствените на жилищни обекти в сграда в режим на Е. С., намираща се в град В. Т., ул. „Ю. Г.” № 4 решения, формулирани в края на съставения протокол, свикано и проведено на 29.06.2011 г., по предявения на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от В. Г. И. иск, считан като да е предявен срещу всички други етажни собственици, представлявани в процеса, съгласно чл. 41 от ЗУЕС от бившия управител на етажната С. – Стефан Динков Колев и от настоящия такъв Цветанка Петкова Хаджирачева, като незаконосъобразни. Със същото решение Стефан Динков Колев е осъден да заплати на В. Г. И. направените от нея по делото разноски в размер на 204.00 лева. С Определение № 485/02.08.2012 г., по в.ч.гр.д. № 883/2012 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е отменено Определение от 15.06.2012 г. на Районен съд – В. Т. по гр. д. № 4328/2011 г., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Стефан Динков Колев да бъде изменено Решение № 369/03.04.2012 г. в частта му, с която същият е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата В. Г. И. сумата от 204.00 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, вместо което е обезсилено Решение № 369/03.04.2012 г. на Районен съд – В. Т. по гр.д. № 4328/2011 г. в частта му за разноските и делото е върнато на Районен съд – В. Т. за произнасяне по въпроса за разноските срещу надлежния ответник по делото. С обжалваното Определение № 10724/16.10.2012 год., постановено по гр.д. № 4328/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т. е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените разноски по гр. дело № 4328/2011 г. по описа на ВТРС, като неоснователна. Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, че ответната страна не дължи разноски, тъй като етажната С. не е юридическо лице, не била персонифицирана и в производството се представлявала по закон от управителя. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на иска ответникът заплаща на ищеца направените по делото такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, като изключението е предвидено в ал. 2 на същия текст, а именно при кумулативно наличие на две предпостаÔки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В настоящия случай не е установено да съществува законова пречка за присъждане на разноски в полза на ищцата. Представени са доказателства за направени от нея разноски в размер на 204 лв. Ответник е Е. С. на Ж. Б. на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. В. Т., в смисъла на общността от собственици в режим на Е. С. на посочения адрес. Различни текстове в ЗУЕС придават на етажната С. особена правосубектност. Чл. 23, ал. 1, т. 5 посочва, че управителният С. или управителят представлява етажната С. в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти, а чл. 41 - че собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния С. (управителя) или от упълномощено от тях лице. Макар да е налице разминаване в термините смисълът не тези разпоредби е именно, че етажната С. (собствениците на имоти в режим на Е. С.) има самостоятелна правосубектност и се представлява, включително и пред съд, от управителя. За да възникне тази правосубектност, не е необходимо вписване - тя възниква по силата на закона. С оглед на това, не може да се приеме направеният извод за липса на същински ответник. Ако в производството по делото се установи, че то се води срещу ненадлежен ответник това ще се отрази в решението по делото. Осъдителният диспозитив следва да се постанови не спрямо отделните етажни собственици, а спрямо Етажната С., представлявана от управителя (председателят на управителния С.). Именно по този начин ответникът е участвал в производството пред двете инстанции. Отделните етажни собственици не са били посочени, не са призовавани и не са участвали в делото. Налице е специално уредено в закона – чл. 41 във вр. с чл. 23 представителство на етажните собственици в производство по молба за отмяна на решение на общото събрание, която предвижда, че управителят или председателят на управителния С. представляват другите собственици по делото. Предвидено е в същата разпоредба право на всеки собственик да вземе участие в делото, което в случая не е било упражнено. Ето защо, частната жалба е основателна. Горните изводи налагат да се отмени обжалваното Определение № 10724/16.10.2012 год., постановено по гр.д. № 4328/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените разноски по гр. дело № 4328/2011 г. по описа на ВТРС, като неоснователна и се осъди Е. С. на Ж. Б. на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. В. Т., представлявана от председателя на Управителния С. – Цветанка Петкова Хаджирачева, включваща всички етажни собственици да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, А. 11 сумата от 204 лв. – разноски пред първоинстанционния съд. При този изход на делото осъди Е. С. на Ж. Б. на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. В. Т., представлявана от председателя на Управителния С. – Цветанка Петкова Хаджирачева, включваща всички етажни собственици следва да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, А. 11 и сумата от 25 лв. – разноски пред въззивния съд. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения, Окръжен съд – В. Т. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение № 10724/16.10.2012 год., постановено по гр.д. № 4328/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените разноски по гр.дело № 4328/2011 г. по описа на ВТРС, като неоснователна, вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Е. С. на Ж. Б. на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. В. Т., представлявана от председателя на Управителния С. – Цветанка Петкова Хаджирачева, включваща всички етажни собственици да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, А. 11 сумата от 204 (двеста и четири) лева – разноски пред първоинстанционния съд. ОСЪЖДА Е. С. на Ж. Б. на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. В. Т., представлявана от председателя на Управителния С. – Цветанка Петкова Хаджирачева, включваща всички етажни собственици да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, А. 11 сумата от 25 (двадесет и пет) лева – разноски пред въззивния съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |