РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Благоевград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Е.ия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Е.ия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500056 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Р. Л.
Ш., ЕГН **********, чрез адв. А. А, съдебен адрес: гр. Б, ул. „П Т“ № 6 против
Решение № 353/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 931/2023 г. по описа на РС –
Петрич.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението на районния съд.
Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил едностранчив и
необоснован анализ на събраните по делото доказателства, като не е съобразил
нито един факт, изложен и доказан от въззивника. Оспорват се изводите на
районния съд досежно показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
бил даден приоритет на показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата
страна, като не се кредитирали показанията на свидетеля на ответната страна.
Неправилно и необосновано първоинстанционният съд бил приел, че свидетелят П
Т демонстрирал собственическо поведение по отношение на имота. Изцяло
превратно било прието, че свидетелят Т е засадил съвместно с въззивника
процесния имот с лозови масиви, тъй като свидетелят само помагал при
засаждането на имота, но не e владял същия лично за себе си. Твърди се, че от
събраните гласни доказателства по несъмнен начин било доказано, че въззивникът
е осъществявал владението върху процесния имот постоянно, явно, безсъмнено и
необезпокоявано.
1
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 353/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 931/2023 г. по описа на РС –
Петрич и вместо него – да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите С. В. К., И. В. К., М.
В. М., К. Р. К., А. К. Д., Х. О. Д., К. О. М., Е. В. Д., Е. В. Д., Р. А. А. и И. А. А.. В
срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемите А. К. Д., Х. О. Д., К. О. М. и Е. В. Д. са
депозирали отговор на подадената въззивна жалба.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
доводите на въззивника не са аргументирани и не могат да бъдат изведени от
събраните доказателства по делото. Твърди се, че районният съд е обсъдил
задълбочено всички събрани по делото доказателствени източници по отделно и
съпоставяйки ги и така е достигнал до единствения възможен правен извод за
основателност на предявения иск.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС - Петрич е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С. В. К., И. В. К., М. В. М., К. Р. К., А. К. Д., Х. О. Д., К. О. М., Е. В. Д.,
Е. В. Д., Р. А. А. и И. А. А. против Р. Л. Ш., с която е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на 23/32 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 56126.149.11 по КККР на гр. Петрич, общ.
Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от
12.04.2023 г., с адрес на поземления имот: гр. П, ул. Н местност „А– И“, площ от
3255 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – друг вид трайно насаждение, категория на земята - пета, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план - 149011, съседи: 56126.149.47;
56126.149.12; 56126.149.19; 56126.941.53; 56126.149.43; 56126.149.42,
56126.149.41, 56126.149.46 и искане за отмяна на нотариален акт № 123, том I, рег.
№ 2839, дело № 107/2022 г. до размера на 23/32 ид.ч.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на И.А.М., б.ж. на гр.
Петрич, починал на *** г. Сочи се, че с Решение № 1026/14.01.2000 г. на ПК-
Петрич, влязло в сила на 01.02.2000 г., на наследниците на И А. М, са възстановени
няколко имота в землището на гр. Петрич, между които и трайни насаждения от
3255 кв.м., пета категория, местност "А" имот № 149011 по плана за земеразделяне,
при граници и съседи: имот № 149010 - трайни насаждения на насл. на Л М М;
имот № 149009 - трайни насаждения на насл. на Б А Г, имот № 000222 - полски път
- Общинска собственост; имот № 149019 - трайни насаждения на насл. на Щ и З Т.
Пояснява се, че съгласно КККР на гр. Петрич имотът представлява поземлен имот
с идентификатор 56126.149.11 по КККР на гр. Петрич, общ. Петрич, одобрени със
Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.04.2023 г., с адрес
на поземления имот: местност „А– И“, площ от 3255 кв.м., трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид трайно
насаждение, категория на земята - пета, предишен идентификатор - няма, номер по
предходен план - 149011, съседи: 56126.149.47; 56126.149.12; 56126.149.19;
56126.149.53; 56126.149.443; 56126.149.42.
Твърди се, че ответникът Р. Л. Ш. се е снабдил с нотариален акт за
2
собственост върху собствения на ищците имот чрез обстоятелствена проверка,
както и че същият не е собственик, тъй като не е осъществил давностно владение
върху имота в предвидените в закона срокове.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, въз
основа на нотариален акт № 123, том I, peг. № 2839, дело № 107/2022 г. на нотариус
К Т, с оглед на което е направено възражение за придобИ.е на претендираните от
ищците идеални части от имота на основание давностно владение. Сочи се, че
процесната нива е засадена с лозови насаждения, които ответникът обработва, като
в тази връзка твърди, че е владял имота повече от 10 години постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно, необезпокоявано и с намерението да го свои.
С обжалваното решение е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1
ГПК по отношение на С. В. К., И. В. К., М. В. М., К. Р. К., А. К. Д., Х. О. Д., К. О.
М., Е. В. Д., Е. В. Д., Р. А. А. и И. А. А., че Р. Л. Ш. не е собственик на 23/32
идеални части от поземлен имот с идентификатор 56126.149.11 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, общ. Петрич, одобрени със Заповед
№ РД-18-70 от 14.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот
е от 12.04.2023 г., с адрес на поземления имот: гр. П., ул. Н., местност "А", площ от
3 255 квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване - друг вид трайно насаждение, категория на земята - 5 (пета),
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 149011, съседи:
56126.149.47; 56126.149.12; 56126.149.19; 56126.941.53; 56126.149.43;
56126.149.42, 56126.149.41, 56126.149.46 и е отменен на основание чл. 537, ал. 2,
изр. 3 ГПК Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим
имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 123, том I, peг. № 2839,
дело № 107/2022 г. на Нотариус К Тс рег. № 510 в регистъра на НК, с район на
действие района на РС - Петрич, вписан във вх. рег. № 566/21.03.2022 г., акт № 166,
том II, дело № 296/2022 г. на Служба по вписване гр. Петрич, в частта относно
притежаваните от ищците 23/32 идеални части от поземлен имот с идентификатор
56126.149.11.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Ищците С. В. К., И. В. К., М. В. М., К. Р. К., А. К. Д., Х. О. Д., К. О. М., Е. В.
Д., Е. В. Д., Р. А. А. и И. А. А. са наследници на И А. М, б.ж. на гр. Петрич, починал
на *** г.
С Решение № 1026/14.01.2020 г. на П гр. П, влязло в сила на 01.02.2000 г., на
наследниците на И А. М, б.ж. на гр. Петрич, е възстановено правото на
собственост върху недвижими имоти, съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. Петрич, сред които и трайни насаждения от 3,255 дка, пета
категория, местност "А", имот № 149011 по плана за земеразделяне, при граници и
съседи: имот № 149010 - трайни насаждения на насл. на Л М М; имот № 149009 -
трайни насаждения на насл. на Б А Г, имот № 000222 - полски път общинска
собственост; имот № 149019 - трайни насаждения на насл. на Щ и З Т.
Процесният недвижим имот е заснет в КККР на гр. Петрич като поземлен
имот с идентификатор 56126.149.11 по КККР на гр. Петрич, общ. Петрич,
3
одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.04.2023 г.,
с адрес на поземления имот: гр. П, ул. Н, местност "А", площ от 3255 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване- друг вид
трайно насаждение, категория на земята- пета, предишен идентификатор- няма,
номер по предходен план- 149011, съседи: 56126.149.47; 56126.149.12;
56126.149.19; 56126.941.53; 56126.149.43; 56126.149.42, 56126.149.41,
56126.149.46.
С Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка № 123, том I, peг. № 2839, дело №
107 от 2022 г., вписан в Служба по вписванията гр. Петрич в дв.вх.рег. № 562,
вх.рег. № 566 от 21.03.2022 г., акт № 166, том II, дело № 296, ответникът Р. Л. Ш. е
признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим
имот.
От прието като доказателство по делото писмо от ОСЗ- Петрич се
установява, че след извършена справка в публичния сайт на ДФЗ, за имот с
идентификатор 56126.149.11 в землището на гр. Петрич, няма данни същият да е
деклариран по Директни плащания за периода преди 2020 г.
От писмо № 1106-88/24.10.2023 г. на Министерство на земеделието и
храните, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ се установява, че за
района на землището на гр. Петрич, МЗХ разполага с цифрова ортофото карта,
изготвена по самолетно заснемане от 2013 г., 2017 г. и 2021 г. Посочено е, че от
снимките е видно, че през 2013 г. имотът е представлявал затревена площ, през
2017 г. е разоран/угар, а през 2021 г. е зает от лозови насаждения.
Видно от писмо изх. № 02-010-1100/802 от 03.10.2024 г. на Държавен фонд
Земеделие, кадастрален имот с № 56126.149.011 не е заявяван за подпомагане по
директни плащания за периода от 2000 г. до 2020 г.
Страните са ангажирали гласни доказателства.
В показанията си св. Д М – съпруг на ищцата К. М., сочи, че знае процесния
имот отдавна, тъй като дядото на съпругата му- Х. Д., отглеждал праскови в имота
до 2005 г.- 2006 г. Пояснява, че до имота се стига по главния път за с. П, преди С,
местността се нарича „Ил“, „А“. Имотът е с площ около 3 дка, съседи били Щ.Т. на
юг, на изток- главния път и отдолу- М.. Твърди, че до 2005 г.- 2006 г. в имота имало
праскови, някакви хора изрязали дръвчетата и след това дълго време стояли само
изрязани дръвчета. До 2018 г.-2019 г. имотът бил пустош, след 2020 г. имало
лозови масиви. Доколкото знае, лозето е собственост на П Т, който имал и други
имоти в същата местност, имал и работници, които обработвали и процесния имот.
Сочи, че „там всичко е негово“.
Свидетелят К А в показанията си сочи, че познава Х. Д. и К. М. от
ученическите години, заедно учили. Свидетелят пояснява, че е земеделец. В
течение на годините Х. му казвал, че има три декара и двеста или триста, засадени с
праскови. Нивата се намирала в местността „Айдарски даб“. Свидетелят имал имот
под С, в който имот имало изградена оранжерия и вила. От 2000 г. свидетелят
минавал покрай имота на ищците. Знае, че в имота на ищците до 2018 г.- 2019 г.
имало засадени праскови. Сега имотът бил засаден с лозе, което се говорело, че е
на свидетеля П Т. Освен този имот, П Т имал и други имоти, оранжерии,
свидетелят знае, че са негови. Ответникът Р. Ш. бил работник на П Т. От 2000 г.
4
свидетелят е виждал в имота П Т, не е виждал никой от наследниците на Д.и да го
работи.
В показанията си свидетелят П Т сочи, че знае за процесния имот от около
1999- 2000 г., когато се възстановявали имотите на собствениците, тъй като
неговото семейство също притежавало поземлен имот от около 12-13 дка в близост
до спорния. Проучили собствеността на имота и установили, че е на семейство М,
които са роднини на свидетеля. Свидетелят разговарял с Д М, с И М и с ТМ дали
може да засажда имота и да го гледа. Пояснява, че около 1999-2000 г. започнали да
засаждат имота със зеле и патладжани, като свидетелят твърди, че около 8-9
години лично той отглеждал зеле и патладжани върху спорния имот- от 1999 г. до
2009 г. Твърди, че през 1999 г. започнали да дават субсидии и тъй като свидетелят
не можел да кандидатства, предоставил имота на Р. Ш., за да го гледат заедно. Това
било едно общо място от около 20 дка и имота на М. бил вътре в нивата.
Свидетелят твърди, че никой от М не е идвал в имота, даже не знаели къде се
намира. Сочи, че праскови в имота не е имало, ако е имало, то били засадени от
свидетеля от около 2000 г. През 2010 г. с Р. Ш. засадили грозде и тогава свидетелят
отишъл при М М, Т брат им, като им предложил да закупи процесния имот. М
казали, че имотът струва три хиляди лева, свидетелят предал сумата,
представляваща продажна цена, на М М. Последният казал на свидетеля Точев, че
не може да се състави нотариален акт на негово име, тъй като нямали документи за
имота и го посъветвал да се снабди с такъв чрез свидетели, по давност, като лично
М М бил свидетел на Т в производството пред нотариуса. Сочи, че от около 15
години спорният имот се владее от ответника Ш.. Изтъква, че от 25 години никой
не е идвал при него да предявява претенции по отношение на процесния имот,
както и че от 1999 г., откакто върнали имотите на собствениците от държавата,
свидетелят е в този имот. Свидетелят Т пояснява, че ответникът Р. Ш. му е приятел,
като в момента не работи за него, но преди е работил за него като шофьор. Ш. бил
в Ит преди 10-12 г., отивал по един месец и се връщал, в останалото време работел
при свидетеля. Твърди, че от 2010 г.- 2011 г. са получавали субсидии за имота.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй
като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, поради което
настоящият съдебен състав следва да обсъди неговата допустимост в обжалваната
част и правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право – Тълкувателно решение № 8 от 27.10.2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Анализът на обстоятелствената част и петитума сочи, че ищците
обосновават правният си интерес с твърдения за притежавано право на
собственост върху процесния имот на соченото основание, което се оспорва от
5
ответника - съдебно и извънсъдебно. При това положение в производството по
така предявения отрицателен установителен иск ищците дължат установяване на
фактите, обуславящи правният им интерес да оспорват ответното право, а именно
доказване придобИ.ето на процесните имоти чрез поддържания способ:
ответникът – придобивна давност. Действително според т.1 на Тълкувателно
решение № 8 от 27.10.2013 г. на ВКС, ОСГТК при недоказване от ищеца на
фактическите твърдения досежно съществуването правото на иск, производството
по същия подлежи на прекратяване, поради неговата недопустимост. Цитираното
правило обаче, е приложимо, само ако ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, които не включват притежаване правото на собственост. След като в
случая ищците поддържат, че са собственици на спорния имот, съгласно
диспозитивното начало сами са определили обема и интензитета на търсената
защита, предявявайки отрицателен установителен иск, с който ще отрекат със сила
на присъдено нещо ответното право на собственост - в тази насока Определение №
427/12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 3593/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 15/19.02.2016
г. по гр.д. № 4705/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 13/12.03.2016 г. по гр.д. №
3637/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 9/10.02.2017 г. по гр.д. № 6320/2015 г. на
ВКС, ІІ г.о., Решение № 68/24.07.2018 г. по гр.д. № 2767/2017 г. на ВКС, II г.о.
В настоящия казус е установено, че с Решение № 1026/14.01.2000 г. на ПК-
Петрич, влязло в сила на 01.02.2000 г., на наследниците на И А. М, са възстановени
няколко имота в землището на гр. Петрич, между които и трайни насаждения от
3255 кв.м., пета категория, местност "А", имот № 149011 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 149010- трайни насаждения на насл.
на Л М М; имот № 149009- трайни насаждения на насл. на Б А Г, имот № 000222-
полски път- Общинска собственост; имот № 149019- трайни насаждения на насл.
на Щ и З Т. Съгласно КККР на гр. Петрич имотът представлява поземлен имот с
идентификатор 56126.149.11 по КККР на гр. Петрич, общ. Петрич, одобрени със
Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.04.2023 г., с адрес
на поземления имот: местност "А", площ от 3255 кв.м., трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване- друг вид трайно насаждение,
категория на земята- пета, предишен идентификатор- няма, номер по предходен
план- 149011, съседи: 56126.149.47; 56126.149.12; 56126.149.19; 56126.149.53;
56126.149.443; 56126.149.42.
Установено е, че ищците са наследници на И.А.М., б.ж. на гр. Петрич, роден
на 17.09.1886 г., починал на 16.05.1969 г., като по силата на наследствено
правоприемство са собственици на твърдяните идеални части от спорния имот –
23/32 идеални части, съответно: С. В. К. -1/16, И. В. К. – 1/16, М. В. М.- 1/16, К. Р.
К.- 1/32, А. К. Д. – 1/24, Х. О. Д. -1/24, К. О. М.- 1/24, Е. В. Д.- 1/16, Е. В. Д.- 1/16, Р.
А. А. – 1/8 и И. А. А.- 1/8.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона – чл. 77 ЗС. В
настоящия казус ответникът Р. Ш. основава правото си на собственост на
основание давностно владение, осъществено в период повече от десет години
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно, необезпокоявано и с намерение да го
свои.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
6
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.
69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се
осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е
несъмнително, осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е. намерението на владелците да
своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да
се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да
е достигнало до собствениците.
Презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по
недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото
предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а
не за другиго, а не, че установилият държане е владелец до доказване на
противното. Следователно във всички случаи този, който твърди, че владее един
имот, следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване на
фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл. 69 ЗС осигурява
законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за
другиго, до установяване на противното- Решение № 96 от 26.02.2010 г. по гр.д. №
44/2009 г., ВКС, І г.о.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса
на правно основание (т.нар. завладяване), то според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има
качеството на владелец. В такъв случай за придобИ.е на имота по давност не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има
характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато- Решение
№ 262 от 29.11.201 г. по гр.д. № 342/2011 г., ВКС, ІІ г.о.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва материалното право на
ищците, но отричането на притежанието на материалното право на ищците не
освобождава ответника от процесуалното задължение да установи и докаже
притежанието в собствения патримониум на същото това спорно право. От страна
на ответника Р. Ш. не е доказано осъществено давностно владение върху
процесния имот.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба по отношение на анализа
на гласните доказателства от първоинстанционния съд.
Гласните доказателства относно владението на процесния имот са
противоречиви. В показанията си св. Д М сочи, че до 2005 г.- 2006 г. дядото на
съпругата му отглеждал прасковени дръвчета, след това до 2019 г. бил пустош, а
след 2020 г. било засадено с лозе, собственост на свидетеля П Т Свидетелят А, че
след 2018 г. имота бил засаден с лозе, преди това бил храсталаци. Знае, че лозето е
на П Т, който имал и други имоти в района. Виждал е там П от 2000 г., когато
вземал разсад от бащата на П. Свидетелят П Т твърди, че започнал да засажда
имота през 1999-2000 г. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д М относно
соченото, че Х. Д. (дядо на съпругата му) е отглеждал праскови в имота до 2005 г.-
7
2006 г., тъй като противоречат на показанията на св. А и Т, които съдът кредитира
като еднопосочни и взаимно допълващи се, и на писмените доказателства.
Показанията на тримата свидетели са еднопосочни относно владението на имота
след 2020 г., а именно- същият се владее от свидетеля П Т. Св. М сочи „това лозе,
доколкото знам е на П Т, то там всичко е негово“. Св. А посочва „това лозе, което е
засадено там, се говори, че е на П“. Св. Т твърди „от 25 години, от 1999 г., откакто
върнаха имотите на всички от държавата, аз съм в този имот вътре“. С оглед
изложеното съдът намира, че св. П Т= е осъществявал владение върху процесния
имот, а не ответникът Р. Ш., който е бил работник на Т.
Неоснователни са възраженията, че св. П Т помагал на ответника в
засаждането на лозето, но не е владял имота.
От показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, се
установява, че св. Т е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с
намерение за своене, а ответникът е бил негов работник.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св. Т. в частта, в
която сочи, че през 2010 г. предоставил имота на Ш., за да го гледат заедно, тъй
като не можел да кандидатства за субсидии и че през 2010 г. засадили в имота лозе.
Показанията на свидетеля се опровергават от писмените доказателства по делото-
писмо № 1106-88/24.10.2023 г. на Министерство на земеделието и храните,
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, от което се установява, че
през 2013 г. процесният имот е представлявал затревена площ, през 2017 г. е
разоран/угар, а през 2021 г. е зает от лозови насаждения. Установи се и, че
кадастрален имот с № 56126.149.011 не е заявяван за подпомагане по директни
плащания за периода от 2000 г. до 2020 г. - писмо изх. № 02-010-1100/802 от
03.10.2024 г. на Държавен фонд Земеделие.
От гореизложеното и установените факти следва да се приеме, че от страна
на въззивника Р. Ш. не се доказа извършването на действия, въз основа на които да
се заключи по несъмнен и категоричен начин, че с извършването им обективира
намерение да владее имота за себе си.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на районния
съд.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора на
въззиваемите Х. О. Д. и К. О. М. следва да се присъдят сторените разноски в
производството в размер на 1100,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353/04.11.2024 г., постановено по гражданско
дело № 931/2023 г. на Районен съд- Петрич.
ОСЪЖДА Р. Л. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., ул. „П. Т.“ № 6 да
заплати на Х. О. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. К. Ал. Б.“ № 4 и К. О. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № сумата от 1100,00 лева (хиляда и сто
лева), представляваща сторени разноски във въззивното производство.
8
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9