№ 269
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000760 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК, вр. чл. 613 от ТЗ.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Е. И. А., с която обжалва
решение № 1 001 от 11.07.2024 г., постановено по т. д. № 113/23 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 9 състав, с което съдът е отхвърлил като неоснователна
молбата на Е. И. А., с правно основание чл. 625 и следв. от ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „Кашир“ ЕООД, на основание
неплатежоспособност и за обявяване на основания чл. 630, ал. 2 от ТЗ на „Кашир“ ЕООД в
несъстоятелност.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че вземането на молителя в размер
на 125 001 евро, представляващо сбор от неплатени втора и трета вноска от продажната
цена за закупуването на дяловете на „Велпа“ ЕООД не произтича от търговска сделка.
Твърди, че за да е допустимо откриването на производство по несъстоятелност спрямо
длъжник, сделката, от която произтича вземането срещу него, трябва да е търговска спрямо
длъжника. В конкретния случай, договорът за закупуване на дяловете на „Велпа“ ЕООД
следва да се квалифицира като относителна търговска сделка на основание чл. 286, ал. 1 от
Търговския закон. Купувачът по договора „Кашир“ ЕООД е търговец, като договорът е
свързан с упражняваното от дружеството занятие. Дори да има съмнение относно връзката
1
на договора със занятието на дружеството, приложение следва да намери презумпцията на
чл. 286, ал. 3 от Търговския закон и сделката да се квалифицира като търговска.
Твърди, че на следващо място, първоинстанционният съд не е взел под
внимание и анализирал изготвените по делото основно и допълнително заключение, в което
е даден отговор на въпроса дали е налице неплатежоспособност на дружеството чрез
изчисляване на коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност,
коефициента на финансова автономност и на задлъжнялост. Твърди, че установените от
вещото лице стойности на коефициентите и значителното им разминаване от
препоръчителните стойности доказват, че длъжника е в състояние на неплатежоспособност.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното и да обяви неплатежоспособността на „Кашир” ЕООД и да определите за нейна
начална дата 28.02.2022 г. - датата, на която е следвало да бъде заплатена втората вноска по
договора за продажба на дяловете на „Велпа” ЕООД, да се открие производство по
несъстоятелност, да се постанови обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника,
да се обяви длъжника в несъстоятелност и прекратите дейността му, да назначите временен
синдик, да прекратите правомощията на ръководните му органи и да постановите започване
на осребряването на имуществото му.
Ответникът „Кашир“ ЕООД редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че
атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Инвокира доводи, че оплакванията
се изчерпват с бланкетни твърдения за неправилност и необоснованост на изводите на съда.
Твърди, че е законосъобразен и обоснован е решаващият извод на съда, че молителят по
делото не се легитимира като кредитор на ответното дружество за
неизпълнени парични задължения, произтичащи от търговска сделка. За да е
търговска, сделката трябва да отговаря на установените в чл. 286 ТЗ юридически критерии -
обективен и субективен. Твърди, че в настоящия случай решаващият съдебен състав е
направил прецизен анализ на твърденията на страните във връзка с представените по делото
доказателства и в съответствие с материалния закон и установената съдебна практика, за да
достигне до верен извод за отсъствието и на двата законови критерия в
настоящия случай, тъй като процесният договор за продажба на дружествени дялове,
въз основа на който молителят легитимира твърдените от него вземания безспорно не
попада в кръга на изчерпателно посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Твърди, че
изводът за отсъствието и на субективния критерии е неприложим, тъй като в
тази хипотеза сделката трябва да е извършена от търговеца конкретно при осъществяване на
неговата дейност по занятие. Не се твърди и обосновава от молителя, сделката да е била
свързана с упражняването от ответника дейност по занятие. Твърди, че
неплатежоспособността на длъжника е правно релевантна само в хипотеза на парично
задължение, породено от търговска сделка, неоснователно е оплакването във въззивната
жалба, че съдът не бил изследвал останалите елементи от фактическия състав, визирани в
чл. 608, чл. 625 и чл. 631 ТЗ. Твърди, че независимо от изложеното, поддържа възражението
2
за липса на дължимо и изискуемо парично задължение на „Кашир“ ЕООД към
жалбоподателя. Развива доводи свързани с взаимоотношенията на страните,
свързани с договора за покупко-продажба на дялове и задълженията на
страните. За изчерпателност на изложението поддържаме пред въззивната инстанция и
възражението за злоупотреба с право от страна молителя с инициирането на
настоящото производство. Твърди, че оплакванията във връзка с не изследване от
страна на първоинстанционния съд на коефициентите за икономическото състояние на
дружеството към посочената дата 31.12.2023 г. съобразно заключенията на съдебно-
счетоводната експертиза са неотносими по вече изложените съображения, но са
неоснователни, тъй като в жалбата тези коефициенти са представени избирателно, а самите
те са изчислявани от вещото лице на базата на претендираните парични задължения към
молителя.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
жалбата и да потвърди решението, като правилно и законосъобразно, като претендира
разноските за въззивното производство.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
атакуваното решение № 1 001 от 11.07.2024 г., постановено по т. д. № 113/23 г. по описа на
Софийски градски съд, Tърговско отделение, 9 състав, с което съдът е отхвърлил като
неоснователна молбата на Е. И. А., с правно основание чл. 625 и следв. от ТЗ за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на „Кашир“ ЕООД, на
основание неплатежоспособност и за обявяване на основания чл. 630, ал. 2 от ТЗ на
„Кашир“ ЕООД в несъстоятелност.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по
делото, че на 31.08.2021 г., между Е. И. А. и „Велпа” ЕООД, в качеството им на
„продавач“, от една страна и „Кашир“ ЕООД, в качеството му на „купувач“, от друга
страна, е сключено споразумение, по силата на което купувачът придобива, всички
дялове от капитала на „Велпа” ЕООД. Видно от разпоредбата на т. 3.1. от
Споразумението страните са постигнали съгласие общата цена за придобиване на
дяловете ще бъде изплатена, както следва: първа вноска в размер на 100 000 EUR веднага
след подписване на договора; втора вноска в размер на 62 500 EUR в срок до 28.02.22 г. и
при условие, че върху дяловете и/или върху активи от Предприятието не са се появили
тежести и/или права на трети лица, и/или задължения, които не са посочени в това
Споразумение, съответно в декларациите и гаранциите по него, в Инвентарна книга на
дружеството, съставена на 28.08.2021 г. и/или в Справката за задълженията и
за наличните средства и трета вноска в размер на 62 501 EUR в срок до 30.11.2022 г. и
при условие, че не е налице някое от обстоятелствата по предходната буква. Видно от
разпоредбата на т. 3.4 от Споразумението в случай, че преди изплащане на всяка вноска
по цената на дяловете се установи, че „Велпа” ЕООД има или ще има неизплатени
3
задължения, възникнали като основание преди вписване на Купувача като собственик на
дяловете в Търговския регистър освен тези, описани в Справката за задълженията и за
наличните средства и/или не са налице средствата и вземанията по смисъла на т. 1.1., буква
„а“, Страните са се съгласили, че цената на дяловете ще бъде намалена с
размера на тези задължения съответно на липсващите средства и/или
вземания, а в случай, че такива задължения и/или липсващи средства и/или вземания
надхвърлят неплатената част от цената, купувачът има право да развали договора за
прехвърляне на Дяловете, това Споразумение, както и други сделки, сключени в изпълнение
или в резултат на това Споразумение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между
молителя, в качеството му на продавач и „Кашир“ ЕООД, в качеството му на купувач, е
сключен Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с нотариално
заверени подписи и съдържание. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че на 02.09.2021 г., страните са сключили
допълнително споразумение към Договора за покупко-прадажба на дяловете,
с които са уговорили действителна цена на дяловете.
Не се спори между страните, а се установява и от
представеното уведомление до НАП по реда на чл. 78 от , че молителят е
уведомил данъчните органи за подаването на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност.
Видно от представената от СДВР - „Пътна полиция“ Справка рег.№
433200-44525/18.04.2023 г., в централната база на АИС „КАТ“ няма данни за регистрирани
МПС на името на ответното дружество.
Не се спори, а се установява и от писмо с изх. № 11-00-
851/24.04.2023 г. на Агенция по вписванията, че не е установена партида с вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение на „Кашир“ ЕООД.
От основното и допълнителното заключение на назначената и
изслушана пред настоящата инстанция ССЕ се установява, че коефициента на
обща ликвидност за проверявания период е над 1.4, а коефициента на бърза
ликвидност е също над 1.4. В заключението си вещото лице е отразило, че о т
анализа на вземанията е видно, че добрата ликвидност е в резултат на натрупани несъбрани
вземания, в т.ч. и от „Велпа“ ЕООД. В заключението е отбелязано, че имуществото на
ответника е достатъчно да покрие паричните му задължения, съответно покритието на
задълженията с активи на дружеството е: към 31.12.2021 г. 1 лев задължения са покрити с
1,20 лева активи към 31.12.2022 г. 1 лев задължения са покрити с 1,42 лева активи към
31.12.2023 г. 1 лев задължения са покрити с 1,29 лева активи към 31.12.2024 г. 1 лев
задължения са покрити с 1,57 лева активи към 31.01.2025 г. 1 лев задължения са покрити с
1,57 лева активи. Така изготвените заключения не са оспорени от страните, кореспондират с
другите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 1 001 от 11.07.2024 г., постановено по т. д. № 113/23
г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 9 състав, с което съдът е
4
отхвърлил като неоснователна молбата на Е. И. А., с правно основание чл. 625 и следв. от
ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Кашир“
ЕООД, на основание неплатежоспособност и за обявяване на основания чл. 630, ал. 2 от ТЗ
на „Кашир“ ЕООД в несъстоятелност.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата за процесуално допустима, като подадена в
установените от закона срокове и от легитимирани лица. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Релевираните в жалбите доводи са свързани с твърдението, че съдът
неправилно е приел, че молителят не са активно легитимирани да подаде молбата за
обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност,
както и че съдът не се е произнесъл по всички навадени в молбата основания за
неплатежоспособност, а именно, че не е обсъдил заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява обективното състояние на
неплатежоспособност. Разгледани по същество наведените доводи за незаконосъобразност
на решението са неоснователни, по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното
приложение на императивните материално правни норми. Трайна е практиката на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 202 от 31.10.2018 г., постановено по т. д. №
57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др., съобразно която въззивният съд не следва да
се произнася по въпрос, за който не е сезиран във въззивната жалба и който не е спорен
между страните, без да са налице изключения за служебно действие на съда по приложение
на императивна материалноправна норма, без да са налице изключенията на т. 1 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на права на частноправни субекти или
публичен интерес, за които съдът следи служебно.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Легалната дефиниция на „неплатежоспособността” е дадена в разпоредбата на
чл.608 ал.1 от ТЗ. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването , публично-правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност; задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. С разпоредбата
на чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ законодателят е въвел презумпции, за наличието на
обективното състояние, в случаите, когато търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
5
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години; неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като такова е налице и когато длъжникът
е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори, както и в случаите, когато
по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение. Тълкувайки логически и гносеологически волята на законодателя,
съдът в настоящия си състав намира, че не всяко спиране на плащанията на задълженията на
длъжника или такива изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно
изброените в чл.608 от ТЗ.
Лицата, които са активно легитимирани да подадат молба за откриване на
производство по несъстоятелност, са посочени в чл. 625 ТЗ. Това са длъжника, ликвидатора
или кредитор на длъжника по търговска сделка, АДВ за публично правно задължение на
длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение за частно държавно вземане. За активната легитимация на лицата по чл. 625 ТЗ
съдът следи служебно и е задължен да отхвърли молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, ако лицето, което е инициирало производството, не може да
докаже/установи в процеса качеството си на кредитор. Процесуалната легитимация на
молителя в производството по несъстоятелност, както и на ищеца в същинското исково
производство, се определя и преценява от съда само с оглед на твърденията на молителя,
изложени в молбата му относно обстоятелствата, на които същата се основава и съдът не е
властен, преди постановяването на решението си по съществото на спора, да предрешава
отговора на въпроса относно наличието или липсата на твърдяната от молителя, негова
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, на свой
ред изводима само и единствено от твърденията в молбата му, на етап преценка
допустимостта на същата. В този см. определение № 113 от 23.02.2016 г., постановено по ч.
т. д. № 2 002/15 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. С оглед въведените от молителя в
настоящето производство твърдения за наличието на задължение за плащане на втора и
трета вноска от сключеният между страните договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от капитала на дружество „Велпа“ ЕООД съдът намира, че е налице процесуална
легитимация на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на ответника. В производството по чл. 625 ТЗ активната
легитимация на иницииращият производството търговец се определя от две кумулативни
предпоставки: да има качеството на кредитор на ответника-длъжник и вземането му да
произтича от търговска сделка. Наличието на тези две предпоставки е предмет на посочване
в обстоятелствената част на исковата молба. Те могат да бъдат оспорени и в рамките на
производството да се установи, че молителят/ищец няма качеството на кредитор или, че има
такова качество, но вземането му не произтича от търговска сделка. Това, обаче не би довело
до недопустимост на молбата по чл. 625 ТЗ, а до нейната неоснователност, доколкото се
касае за установяване на материалноправна легитимация в спорно производство. С оглед на
така въведените в процеса твърдения, настоящият състав намира, че следва да се произнесе
по спорния във въззивното производство въпрос, а именно притежава ли молителят активна
материалноправна легитимация да поискат откриване на производство по несъстоятелност.
Липсва спор в доктрината и константната съдебна практика, че законодателят е
определил два юридически критерия за квалифициране на сделките като търговски -
обективен, свързан с особеността на сделките, и намерил законодателен израз в
разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ТЗ, чрез препращане към т. нар. „абсолютни търговски
6
сделки“, изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, и субективен - обусловен от характера
(търговското качество) на лицата, които ги извършват, като в нормата на чл. 286, ал. 3 ТЗ е
установена оборима презумпция, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото
занятие. Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба жалбодателят е навел
твърдения, че сключената между страните сделка е търговска, определена по реда на
субективния критерии. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни.
Константната практика на Върховен касационен съд, обективирана в
определение № 310 от 26.04.2023 г., постановено по ч. т. д. № 413/23 г., по описа на Т. К., І Т.
О. на ВКС, определение № 50 031 от 21.02.2023 г., постановено по т. д. № 502/22 г., по описа
на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, цитираното от първоинстанционния съд решение и др.
безпротиворечиво приема, че търговски са делата, отнасящи се до спорове с предмет
търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ. В конкретния случай не е
налице и хипотезата на чл. 286, ал. 2 вр., чл. 1, ал. 1 от ТЗ, тъй като сделките по продажба на
дружествени дялове не са търговски. Посочването като страна по договора на търговското
дружество „Велпа“ ЕООД, от чиито капитал са прехвърлени дяловете, не може да обуслови
търговски характер на делото. В тежест на молителя е да установи, че извършената от
длъжника сделка, чрез която е придобил дружествените дялове от капитала на „Велпа“
ЕООД е сделка, която се извършва по занятие, за да бъде приложена разпоредбата на чл.
286, ал. 1 от ТЗ. В останалата част следва да се споделят изводите на първоинстанционния
съд.
По отношение на второто основание за незаконосъобразност на атакуваното
решение, а именно необоснованост, свързана с не обсъждането на всички доказателства по
делото (заключението на съдебно счетоводната експертиза) съдът в настоящия си състав
намира за неоснователно. В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е
възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към
момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали
с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си
задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка) на
активите. Съобразно тълкуването по спорния пред настоящата инстанция въпрос относно
началната дата на неплатежоспособността и критериите за нейното определение е
формирана последователна и непротиворечива, задължителна практика на ВКС, част от
която е обективирана в решение № 80, постановено по т.д. № 1 565/14 г. по описа на І т.о.,
решение № 33, постановено по т.д. № 915/09 г. по описа на ІІ т.о., решение № 115,
постановено по т.д. № 169/10 г. по описа на ІІ т.о., решение № 90, постановено по т.д. № 1
152/11 г. по описа на І т.о., решение № 44, постановено по т.д. № 983/11 г. по описа на І т.о.,
решение № 64, постановено по т.д. № 959/09 г. по описа на ІІ т.о., решение № 54,
постановено по т.д. № 3 035/13 г. по описа на ІІ т.о., решение № 225, постановено по т.д. № 2
572/15 г. по описа на І т.о. на ВКС и др., съгласно която началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на
длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност
и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към
7
кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и
непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата
на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят
задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на
плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на
съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това -
липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на
краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение,
а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на
длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора.
В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е възприето
разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да
се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на
приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с
притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си
задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка) на
активите. Съобразно тълкуването дадено в решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4 254/13 г.
на ВКС, І т. о., от значение относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието, тъй като именно с
краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения. Водещ е коефициентът
на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на
краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни
вземания и финансови активи, налични парични средства). Коефициентите за финансова
автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на
ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено
индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В практиката си,
обективирана в решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/12 г. на ВКС, ІІ т. о., съдът е приел,
че за отразяване на действителното финансово - икономическо състояние на търговеца е
недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на
коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на
актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти.
С оглед така посочените от задължителната съдебна практика предпоставки за разкриване на
обективното състояние на ответното дружество съдът дължи извършването на преценка, въз
основа на установените в процеса показатели, разкриващи икономическото състояние на
длъжника.
В конкретния случай видно от заключението на назначената пред настоящата
инстанция ССЕ е отразено, че коефициента на обща ликвидност на ответното дружество е
над единица. В заключението си вещото лице е отразило, че о т анализа на
вземанията е видно, че добрата ликвидност е в резултат на натрупани несъбрани вземания, в
8
т.ч. и от „Велпа“ ЕООД. В заключението е отбелязано, че имуществото на ответника е
достатъчно да покрие паричните му задължения, съответно покритието на задълженията с
активи на дружеството е: към 31.12.2021 г. 1 лев задължения са покрити с 1,20 лева активи
към 31.12.2022 г. 1 лев задължения са покрити с 1,42 лева активи към 31.12.2023 г. 1 лев
задължения са покрити с 1,29 лева активи към 31.12.2024 г. 1 лев задължения са покрити с
1,57 лева активи към 31.01.2025 г. 1 лев задължения са покрити с 1,57 лева активи. Така
изложеното дава основание да се приеме, че ответното дружество не е изпаднало в
обективно състояние на неплатежоспособност, поради което молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е неоснователна.
Ето защо настоящият състав намира, че следва да се постанови решение, с
което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски съдът намира, че
такива се дължат на ответната страна, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция.
Предвид липсата на доказателства за тяхното извършване съдът намира, че такива не следва
да се присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 001 от 11.07.2024 г., постановено по т. д. № 113/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 9 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на основанията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9