Присъда по дело №412/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 13
Дата: 18 ноември 2024 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20245000600412
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Пловдив, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:В. Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. РА.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600412 по описа за 2024 година
ОТМЕНЯ частично, на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл.338
НПК, присъда № 52/25.06.2024г. по н.о.х.д. № 418/23г. по описа на
Пловдивския окръжен съд и вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Р. С., роден на 16.04.1957 г. в гр. К., живущ в
същия град, българин, български гражданин, женен, с висше техническо
образование, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода от
11.06.2014г. до 20.12.2015г. във *** град С., в качеството си на Директор на
Завода за инструметална екипировка и нестарнадртно оборудване и в
качеството си на Директор на Инструментално производство и нестандартно
оборудване, в условията на независимо съпричиняване с подс. А. Й. Ц. (в
качеството й на Инспектор здраве и безопасност при работа, той и технически
орган в отдел „Безопасни условия на труд“), по непредпазливост е причинил
смъртта на галванизатора А. М. поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност – извършване на ремонт в
изпълнение на възложения му проект „Площадка за обслужване на галваничен
цех“ С – 4741 от 15.04.2014 г., изготвен по техническо задание № 1/27.01.2014
1
г., като е нарушил чл. 2.4 от Инструкция № 309-2014 г. за здравословни и
безопасни условия на труд при работа в галванични цехове, утвърдена от
Изпълнителния директор на ***, и не е изпълнил задължението по чл. 2, т. 1
от длъжностната си характеристика да ръководи, организира, координира и
контролира производствената дейност в ЗИЕНО и в ИПНО по този проект,
като не била поръчана, доставена и монтирана на пода на цеха нова устойчива
на киселини и основи гумена настилка, а била положена старата и
амортизирана настилка, в неравностите на която при изпълнение на
служебните си задължения на 14.12.2015г. А. М. се спънал и паднал във вана с
горещ алкален електролит и в резултат починал (на 20.12.2015 г.), поради
което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК ГО ОСЪЖДА
на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието на
подс. А. С. лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизането на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимата А. Й. Ц., родена на 28.06.1955 г. в гр. К.,
живуща в град С., българка, българска гражданка, омъжена, с висше
образование, неосъждана, пенсионер, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това,
че през периода от 26.01.2015 г. до 20.12.2015 г. във *** гр.С., в качеството си
на Инспектор здраве и безопасност при работа, той и технически орган в
отдел „Безопасни условия на труд“, в условията на независимо съпричиняване
с А. Р. С. (в качеството му на Директор на ЗИЕНО и в качеството му на
Директор на ИПНО), по непредпазливост е причинила смъртта на
галванизатора А. М. поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност – извършване на трудова
дейност в Цех 348 на ВМЗ, във връзка с която не изпълнила задълженията си
съгласно чл. 1 от Инструкция № 309-2014 за здравословни и безопасни
условия на труд при работа в галванични цехове по контрол относно
спазването на изискването по чл. 2.4 от същата инструкция за своевременен
ремонт на подовата настилка на площадката за обслужване в цеха; не
изпълнила задълженията си съгласно чл. 1, т. 3 от Заповед № БУТ15-
8/06.01.2015 г. на Изпълнителния директор на *** гр. С., като не
организирала, подпомагала и контролирала цялостната дейност в
определеното й структурно звено (споменатия цех от Механичен завод на ***)
по осигуряване безопасни условия на труд за работещите там; не изпълнила
задълженията си на орган за безопасност и здраве при работа по чл. 8 и чл. 9
от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните
лица и на специализираните служби в предприятията за организиране
изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните
рискове и превенция на тези рискове съгласно чл. 2 от същата заповед, като не
осъществила контрол за спазване на нормативните актове и изпълнение на
задълженията в тази област от страна на работниците и служителите в Цех
348; не предписала мерки за отстраняване на нарушенията; не спряла работа и
не информирала незабавно съответното длъжностно лице за предприемане на
мерки за отстраняване на непосредствена опасност за живота и здравето на
работещите; не информирала и работодателя с предложение за съответни
2
мерки; не изпълнила задълженията си съгласно чл. ІІ, т. 1 от длъжностната си
характеристика, като не организирала, координирала и контролирала
дейността в Цех 348 за създаване на безопасни и здравословни условия на
труд; не изпълнила пълномощията си по чл. ІІІ от длъжностната си
характеристика във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 52, ал.1, т. 3 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване, като не предложила
спиране работата в Цех 348 поради неизправност на амортизираното подово
покритие с образували се неравности, в които при изпълнение на служебните
си задължения на 14.12.2015г. А. М. се спънал и паднал във вана с горещ
алкален електролит и в резултат починал (на 20.12.2015 г.), поради което и на
основание чл. 123, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК Я ОСЪЖДА на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието на
подс. А. Ц. лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизането на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, всеки от двамата подсъдими
А. С. и А. Ц., със снета самоличност, да заплати направените по делото
разноски, както следва: по сметка на ОДМВР-П. – в размер на по 62 лв., по
сметка на Окръжна прокуратура гр. Пловдив – в размер на по 666.46 лева, по
сметка на Окръжен съд гр. Пловдив – в размер на по 75 лв., по сметка на
Апелативен съд гр. Пловдив – в размер на по 581.84 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дн. срок от днес пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъдата № 13/18.11.2024г. по н.о.х.д. № 412/24г. по описа на
Пловдивския апелативен съд

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пловдив срещу присъдата № 52 от 25.06.2024г. по н.о.х.д.
№ 418/23 г. по описа на ОС-Пловдив, с която всеки от двамата подсъдими А. Р. С. и А. Й. Ц.
е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, в което се твърди тяхно
независимо съизвършителство, а направените по делото разноски са останали за сметка на
държавата.
Протестът е своевременно депозиран. В него и в допълнението към него е обосновавано
искане за отмяна на присъдата и възприемане на оформената в обвинителния акт и
поддържана в хода на първоинстанционното производство обвинителна теза за
съпричиняване смъртта на работник от Цех 348 на В** гр. С. поради немарливо изпълнение
от страна на двамата подсъдими на изброени правила, осигуряващи безопасносността на
осъществяваната в този цех трудова дейност.
Протестиращият не формулира доказателствени искания, но в разпоредителното
заседание по чл. 327 НПК съдът прие, че се налага преразпит на авторите на техническите
експертизи по безопасност на труда, защото проведеният от окръжния съд техен разпит не е
достатъчно информативен, а също разпит на всички лица, които са били на ръководни
длъжности в З.******* през 2014г.-2015г., както и набавяне на комплексни специални
знания в областта на физиката и съдебната медицина относно възможните начини за
попадане на пострадалия в инкриминираната вана с електролит. За целта беше организирано
пространно съдебно следствие във въззивното производство, в хода на което бяха издирени
и разпитани споменатите лица, а допълнително – и лицата, които са имали принос или на
които са станали достояние етапи от разработката и изпълнението на инкриминирания
проект за ремонт на подовото покритие в цеха, в който е била ваната, и беше изслушано
заключението на назначената съвместна ФСМЕ. Наложиха се и преразпити на разпитани от
ПлОС свидетели, след като беше преценено, че първоинстанционните им разпити страдат от
съществени непълноти.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста, като обоснова
обвинителната постановка включително с набавените от въззивната инстанция нови
доказателства. Пледира за отмяна на присъдата и произнасяне на нова, осъдителна. По
отношение на наказанията изрази мнение, че е справедливо всеки от подсъдимите да бъде
условно осъден на по година лишаване от свобода.
В своята въззивна пледоария адв. Н. поиска отхвърляне на протеста. Преповтори
основната линия на поддържаната при първоинстанционното разглеждане на делото теза за
невинност на своите доверители. По отношение събрания в хода на въззивното следствие
доказателствен материал изрази мнение, че не внасял изменение в установената от първата
инстанция фактология, която отричала принос от страна на подсъдимите за смъртоносния
инцидент. Контрааргументира от няколко гледни точки виждането на прокуратурата за
причинна връзка между твърдяното бездействие на С. и Ц. по осигуряване безопасност на
труда в Цех 348 и попадането на тялото на починалия във ваната с електролит.
Подсъдимите С. и Ц. се присъединиха към обоснованото от своя защитник искане за
потвърждаване на присъдата.
Апелативният съд гр. Пловдив, след като обсъди събраните доказателства, прецени
доводите и съображенията на страните и провери служебно правилността на присъдата,
прие протеста за основателен и в тази връзка постанови нова (осъдителна) присъда, на
1
мотивирането на която е постветено настоящото изложение.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред.
Не са конституирани акцесорни страни.
Окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
А. Р. С. е роден на ******** г. в гр. К. и живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. Женен е. Има висше техническо образование. Не е осъждан. В момента е
пенсионер.
С. започнал работа в МК “В**“ гр. С. (понастоящем „В.“ ЕАД гр. С.) през 1977 г. До 1978г.
работел като лаборант. В периода 1978-1984г. завършил висшето си образование с
квалификация „инженер-механик“ и бил преназначен като конструктор. През годините
заемал и други длъжности в завода: инженермеханик, началник отдел, директор на
З.******* (ЗИЕО) – последната до 29.01.2007 г., когато бил освободен. На 21.01.2009 г. А. С.
бил назначен като директор на същия завод, за което подписал Трудов договор №
19/21.01.2009г. и длъжностна характеристика, връчена му на 22.01.2009г. С допълнително
споразумение № 15/03.01.2012 г. към трудовия договор бил назначен на длъжността
директор на З.******* и нестандартно оборудване (ЗИЕНО) и съответно подписал
длъжностна характеристика от същата дата (вж. том 17, л. 75 - 77, л. 71 и л. 64 - 65 ДП). С
допълнително споразумение № 1632 от 19.10.2015г. към трудовия му договор С. бил
предназначен на длъжността Директор на Инструментално производство и нестандартно
оборудване (ИПНО). Споменатата длъжностна характеристика натоварвала директора на
ЗИЕНО, а след това и на ИПНО със задълженията да ръководи, организира, координира и
контролира производствената дейност в ЗИЕНО и в ИПНО; да ръководи и организира
дейностите по технологичното и организационно развитие на производството; да ръководи
дейностите по изпълнение на готовата продукция; да обезпечи производството с
производствено оборудване, да контролира спазването на технологичната дисциплина.
А. Й. Ц. е родена на ******* г. в гр. К.. Живее в град С.. Тя е българка, български
гражданин. Омъжена е. Има висше образование. Не е осъждана. В момента е пенсионер.
С трудов договор № 4165 от 25.04.1981 г. Ц. била назначена във В** гр. С. на длъжността
„Инспектор здраве и безопасност при работа в отдел „Безопасни условия на труд“. В
периода от 26.01.2015г. до 20.12.2015г. въз основа на този трудов договор и допълнителни
споразумения към него с № 3452/18.12.2009г., № 13/17.01.2014г. и №1542/08.10.2015г. тя
продължила да заема длъжността, означена впоследствие като „Инспектор здраве и
безопасност при работа, той и технически орган“ в Отдел „Безопасни условия на труд“ във
В** ЕАД гр. С., а на 25.10.2010г. подписала съответната длъжностна характеристика (вж. л.
20 и сл. от том 19 ДП). През 2009г. А. Ц. завършила обучение по здравословни и безопасни
условия на труд, за което й било издадено удостоверение. Съгласно чл. І, т. 3 и чл. ІІ от
Заповед № БУТ-15-8/06.01.2015 г. на Изпълнителния директор на В** АД гр. С. А. Ц. била
определена да отговаря за съблюдаване на безопасните условия на труд в Цех 348 за
галванична обработка от М. завод, който бил един от съставните заводи на комбината (вж. л.
110 от том 1 ДП).
В периода 2014г. - 2015г. ЗИЕНО, директор на който бил подсъдимият С., също бил един
от съставните заводи на В**. Основната му дейност била изработване на инструментална
екипировка и нестандартно оборудване за основното производство на комбината. Другата
дейност на ЗИЕНО се изразявала в изпълнение на поръчки от страна на останалите
структурни заводи и звена на В** за направата на инструменти или извършването на
ремонти. Поръчките, оформени в проекти, се разработвали в Техническата дирекция на В**
от технолог и конструктор. Сетне се завеждали и входирали в системата на ЗИЕНО.
Технологът на този завод оформял заявки за необходимите материали за дадените изработки,
плътно следвайки указанията в проектите. Сетне заявките се подписвали (само) от
2
директора на ЗИЕНО и се изпълнявали от стопанско звено „Снабдяване“ на В**. След
набавяне на заявените материали и съответните изработки по проекта изпълнението се
предавало (накладнявало) на нуждаещия се съставен завод/звено със съответния документ
(накладна ведомост).
В периода 2012г. - 2014г. подът на Галваничен цех 348 от М. завод, състоящ се от скари,
представляващи метални основи с накована върху тях дървена част и настилка от специална
киселиноустойчива гума, бил в лошо състояние. На места скарите били изгнили от
въздействието на химическите разтвори, с които се боравело в цеха, а устойчивото на
киселини покритие било с нарушена цялост, което създавало опасност от спъване.
Необходимостта от ремонт и съответно предложение за такъв били фиксирани в докладна
записка от м. декември 2012г. на тогавашния началник Цех 348 С. Л. (преди брака – Н., с
каквато фамилия е посочена в докладната записка) до директора АВ на В** - вж. л. 7 от том
14 ДП. Въпросът бил поставян и устно на понеделнишките оперативки на ръководните
длъжностни лица на комбината.
През 2014г. била приета приложената на л. 2-7 от десетия досъдебен том Инструкция №
309-2014 за здравословни и безопасни условия на труд при работа в галванични цехове,
утвърдена от Изпълнителния директор на В**, в чл. 2.4 от която било визирано указанието
за своевременно ремонтиране подовете на галваничните цехове. Тази инструкция следва
поставеното в чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минимални изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване
изискване за изработване и поддържане подовете на работните помещения и техните
елементи по начин, който ги държи неподвижни и стабилни, нехлъзгави, без опасни
неравности, наклони, препятствия и отвори, както и касаещото работните места с опасни
зони изискване по чл. 52, ал. 1, т. 3 от посочената наредба за предприемане, в зависимост от
степента на риска, на мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в
опасните зони.
През същата 2014г. въпросът за пода на Цех 348 най-сетне бил на дневен ред.
Тогавашният директор по техническите въпроси във В** св. И. Г. разпоредил извършването
на наложителния ремонт по поръчка Е40-3431. В изпълнение на разпореждането св. М. Д.
(технолог от Техническа дирекция на В**) изготвила Техническо задание № 1/27.01.2014г. за
създаване на чертеж на лявата и дясната скари за обслужване на галванични вериги в Цех
348 (между верига на анодна оксидация и верига за калайдисване от МТ схема с С-2492 по
подобие на С4630), а св. Г. го утвърдил (вж. том 9, л. 2 и том 14, л. 25 ДП). На 08.04.2014г.
била съставена скица-проект С - 4741 с наименование „Площадка за обслужване в
галваничен цех“, подписана на същата дата от инженер - конструктора св. И.Б. от
Техническа дирекция, който изработил разпоредените от технолога Д. чертежи. На
титулната страница на чертежа било фиксирано указанието на Б. за покриване на скарите с
талпите с устойчива на киселини и основи гума (вж. том 9, л. 3 ДП). Не било изрично
указано гумата да е нова, както и да е с ширината на цялата пътека от около 3м. На
15.04.2014 г. скицата проект била одобрена и съответно подписана от технолога св. М. Д., от
главния механик М.И. и от св. Г..
През следващата 2015г. св. Д. изготвила второ Техническо задание – с № 19/06.02.2015г.
(вж. том 9, л. 58 и том 14, л. 24 ДП) за създаване на чертеж на скари за обслужване на
галванични вериги в друг участък от същия цех. На 16.03.2015г. била съставена скица-
проект С - 4754 (вж. том 9, л. 58 и сл. ДП), подписана на същата дата от конструктора св.
И.Б., който бил натоварен с изготвяне на чертежите на отделните елементи, а на 18.03.15г. –
и от св. Д., и от главния механик М.И.. Сетне била одобрена и от св. Г.. За разлика от
предходната скица-проект тази от 2015г. не съдържала указание за покриване на скарите с
устойчива на киселини и основи гума (вж. том 9, л. 96 ДП). Причината се изразявала в
изчакване внос на гумата от Чехия или Словакия, за което снабдителят св. С. уведомил св.
3
Б.. Проектът от 2015г. не е инкриминиран, а се споменава, защото наличието, изпълнението
и последвалото му изменение му са важни за изясняване спорните въпроси по казуса,
свързани с предходния (инкриминирания) проект.
Цялата техническа документация за ремонта на пода между споменатите верига за анодна
оксидация и верига на калайдисване, в това число Техническото задание № 1/27.01.2014г. и
скицата-проект С - 4741 „Площадка за обслужване в галваничен цех“, били предадени на
началника на Цех 348 (поръчителя), и на подс. А. С. в качеството му на директор на ЗИЕНО
(изпълнителя). На 15.04.2014г. С. приел за изпълнение възложените му в посоченото му
качество на директор ремонтни дейности по този проект. На 11.06.2014г. подписал заявка за
закупуване на необходимите материали, в която не фигурирало указаното
киселинноустойчиво покритие (вж. том 14, л. 49 ДП). След доставка на материалите за
предвидените в проекта скари, те били изработени от работници в ЗИЕНО. Това се случило
в периода от 11.06.2014г. до 26.01.2015г.
На 26.01.2015г. новоизработените скари били монтирани на площадката за обслужване в
Галваничен цех 348 от работници от ЗИЕНО. Изработката била приета с накладна ведомост
от св. С. Г. (вж. том 14, л. 50 ДП). От страна на ЗИЕНО на ведомостта се подписал г-н И. –
подготвител метални конструкции и бригадир в един от съставните цехове на ЗИЕНО (Цех
161).
Когато работниците и ръководителите от ЗИЕНО си тръгнали, по указание на св. Г.
работниците от цеха върнали старите киселиноустойчиви гумени постелки, представляващи
две парчета от по 130 см., снадени по средата.
Във В** била създадена документална организация за спазване на изискванията по
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятието. Имало
разработени и утвърдени от изпълнителния директор инструкции за безопасност:
Инструкция за безопасна работа с алкален разтвор; Инструкция за безопасна работа с
алкален електролит; Инструкция за безопасна работа с кисели разтвори; Инструкция за
безопасна работа с кисели електролити; Инструкция за безопасна работа с цианосъдържащ
електролит. Издадена била Заповед № БУТ - 15/06.01.2015г на изпълнителния директор
относно „Провеждането и видовете инструктажи и обучение съгласно изискванията на
Наредба № РД-07-2/16.12.2009, Заповед № МЗ-142603/06.11.2014г. на директора на М. завод
относно „Провеждане на ежедневен инструктаж на всички работещи с опасни химични
вещества и препарати“ и Инструкция № 309/2014 г. за здравословни и безопасни условия на
труд при работа в галванични цехове (заменила предходната И 309-95). Определени били
видовите инструктажи, длъжностните лица, които да ги провеждат, техния обхват и
тематика. Програмата на инструктажите включвала запознаване на работещите с оценката
на риска по работни места, с инструкциите по безопасност на труда с цел превенция на
риска за здравето и безопасността на работещите.
В предприятието имало разработени от Служба по трудова медицина към ООД „ИСА-М.“
Оценка на риска по работни места в Цех 348 от м.03.2010г. и от м.12.2013 г., в т.ч. и за
работно място “галванизатор на цианови вани-регулировчик” (вж. л. 53 от том 14 и л. 125 и
сл. от том 1 ДП). Определен бил потенциален риск от контакт с химични агенти за всички
работещи в галваничните помещения. Методите за управление на риска позволявали да се
предвидят и оценят опасностите, респ. да се предприемат мерки за тяхното контролиране и
намаляване. Било изследвано състоянието на подовете и било констатирано, че са нервни,
разбити, хлъзгави, което създавало опасност от подхлъзване, спъване и падане. Били дадени
препоръки да се поддържат чисти и без препятствия.
На подсъдимата Ц., в качеството й на „Инспектор, здраве и безопасност при работа“ в
отдел „Безопасни условия на труд“, било възложено със Заповед № БУТ-15-8/06.01.2015г. да
организира, подпомага и контролира цялостната дейност в определеното й структурно звено
– М. завод на В**, вкл. Цех 348, по осигуряване безопасни условия на труд за работещите
4
там, което било отразено и в чл. II от длъжностната й характеристика, а чл. ІІІ от
длъжностната й характеристика й възлагал задължение да предписва мерки на съответните
длъжностни лица за отстраняването за опасностите за живота и здравето на работещите, вкл.
спиране на работата в цеха (вж. л. 110-111 и л. 172 и сл. от том 1 ДП). Според чл. ІІ от
споменатата Заповед № БУТ-15-8/06.01.2015г. инспекторът по безопасност Ц. била длъжна
да осъществява и задълженията на „Орган за безопасност и здраве при работа“ по смисъла
на чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните
лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на
дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези
рискове[1].
На 07.10.2015г. бил проведен периодичен (тримесечен) инструктаж на галванизатора
цианови вани в Цех 348 А. М., пострадалия. През м. 05.2014г. му бил връчен маска
комплект, през м. 11.2014г. – очила, за периода м.04.2015г. - м.07.2015г. – работен костюм
(киселинноустойчиви обувки, ботуши, бельо, тениска), а за периода м.10.2015г. - м.12.2015г.
– втори работен костюм и ботуши.
На 14.12.2015г. А. М. бил на работа първа смяна с работно време от 05.00ч. до 12.30ч. и с
почивка за хранене от 07.40 ч. до 08.10ч. Преди започване на смяната му бил проведен
ежедневен инструктаж за безопасна работа. Онзи ден А. М. бил с памучни
киселиноустойчиви работен панталон и куртка, но носел личните си маратонки вместо
осигурените му гумени ботуши и не си бил сложил предпазната престилка (а ботушите и
престилката били определени от работодателя и в информационните листове по безопасност
при работа с опасните химични вещества, съдържащи се в електролитите в циановите вани).
Сутринта на 14.12.2015г. възникнал теч от ваната за алкално химическо обезмасляване и
това наложило ремонт, който бил планиран за края на работната смяна. Преди ремонта
разтворът трябвало да бъде източен и ваната да се промие с вода. Към края на работната
смяна М. и монтьорът св. Р. Д. предприели действия за подготовка на ваната за ремонт. За
целта М. премахнал дървената скара от пода до ваната и развил пробката за източване на
разтвора. Сетне извършил промиване на ваната с вода и заедно със св. Р. Д. извадили
предпазната решетка на серпентината и я подпрели в изправено положение на корпуса на
вана от срещуположната редица (означена като обект № 2 в огледния протокол). Тя била
съседна на ваната за електрохимично алкално обезмасляване (означена като обект № 1 в
огледния протокол). Разстоянието между двете редици вани било около 3 метра, оформено
като пътека за обслужването им, покрита по цялата си дължина със споменатите две
отделни киселиноустойчиви гумени постелки, положени от работниците на цеха. Всяка от
постелките, допрени една о друга по средата на пътеката, била с широчина от около 1,30
метра. В зоната на съединяването им, на отделни места, постелките били нагънати
вълнообразно; имало и места с нарушена цялост, закърпени с парчета от друг материал (вж.
огледния протокол и фотоалбума към него на л. 9 и сл. от първия досъдебен том).
Около 13:00ч. св. Р. Д. излязъл от галваничния участък, за да вземе ъглошлайф и
електрически разклонител, необходими му за извършване на заварки на части от
дефектиралата вана. В този момент пострадалият А. М. се намирал на пътеката между
срещуположните редици вани за химично алкално и електрохимично алкално обезмасляване
и довършвал подготовката на дефектиралата вана за предстоящия ремонт. При придвижване
към редицата, в която били ваните, означени като обект 1 и обект 2, загубил равновесие.
Тялото му залитнало и контактувало с горещия електролит за обезмасляване, с който в онзи
момент била пълна ваната, представляваща споменатия обект 1 от огледния протокол. Част
от облеклото му била обилно напоена с електролита, съдържащ разтвор от натриева основа,
натриев карбонат и тринатриев фосфат. През дрехите и ръкавиците алкалната течност
поразила голяма част кожата му. М. запищял от шок и болка. Виковете му били чути от св. Р.
Д., който бързо се върнал и забелязал колегата си до пълните вани за обезмасляване. Видял
5
как сваля и хвърля ръкавиците си, придвижвайки се към срещуположната вана със студена
вода. Веднага тръгнал да търси помощ. Междувремено М. успял да влезе самостоятелно във
ваната със студена вода. Когато Д., придружен от компютърния оператор св. Н. И. се върнал,
М. излязал от тази вана. Д. и И. свалили дрехите му, с изключение на тениската. В това
време лаборантката на смяна св. Т.Н., на която Д. също бил съобщил случилото се,
телефонирала на номера за спешни повиквания 112. Била известена и св. З. Н., която от
02.12.15г. изпълнявала длъжността началник Цех 348, тъй като Г. била в отпуск по
майчинство. Докато чакали Бърза помощ, пострадалият заявил пред свидетелите Р. Д., Н. И.
и контрольора по качеството на галваничните покрития св. М. Д., която пристигнала в този
момент, че е паднал във вана с горещ алкален разтвор, защото се спънал. И. и Д. чули и
пояснението му за препятствието, в което се спънал – в балатума (гумата).
Вследствие контакта с горещия електролит във ваната, представляваща обект 1 от
огледния протокол, М. получил изгаряния в няколко области от лицето и тялото. Бил
транспортиран по спешност в УМБАЛ “Св. Г.” ЕАД гр. Пловдив от отзовалия се екип на
СМП - К.. Поставена му била диагноза химическо и термично изгаряне втора и трета степен
на няколко области от тялото и лицето, като общата поразена площ обхващала 65 % от
тялото. Бил приет в Клиника по изгаряния, Отделение по реанимация, където починал на
20.12.2015г. въпреки предприетите медицински мерки.
След откарването на пострадалия от медицинския екип пристигнал разследващ полицай
от РУ-К., който извършил оглед на местопроизшествието. Със съставянето на огледния
протокол започнало настоящото досъдебно производство за деяние, първоначално
квалифицирано като престъпление по чл.134, ал. 1, пр. 2, т. 2 НК.
Снимки с номера 1 - 8 и 15 от фотоалбума към огледния протокол показват различни
ракурси на местопроизшествието (вж. том 1, л. 7-12 от ДП). Отразеното на тези фотоси е
послужило за изграждане на обвинителната теза, според която М. се е спънал в подвития
край на гуменото покритие, на мястото на свръзката на образуващите въпросното покритие
две отделни ленти по средата на пътеката.
Като обект № 4 от протокола за оглед е обозначена метална вана, пълна с течност, на
повърхността на която се виждат два броя гумени ръкавици. Тази вана е визуализирана на
снимки от 1 до 5 от фотоалбума. При предявяване на протокола за оглед и албума към него
на св. Д. той показал на сн. № 4 въпросния обект № 4, представляващ вана със студена вода,
и посочил, че видял как А. М. хвърля своите ръкавици в нея (вж. л. 4 - 6 от протокол от с.з.
на 04.07.2023г.). На снимка № 6 е показана в близък план нагъната на вълни гумена постелка
при свръзката между двете пътеки по дължина, като една от вълните се откроява в десния
край на отделна оребрена постелка, която при съпоставка със споменатата снимка № 4 се
вижда в близост до ваната обект 4 със струдена вода и намиращи се в нея ръкавици. На
снимки 1,2 и 3 се вижда, че в далечния (спрямо нагънатия ръб на гумата) край на оребреното
парче постелка е разположен обект № 3, определен от свидетеля Д. като щанга, която М.
ползвал. Св. Д. е заявил, че не знае в коя точно вана за обезмасляване е паднал М., а е
посочил двете вани на сн. 8 от фотоалбума (обозначени като обект 1 и обект 2) и е
отбелязал, че би следвало да е паднал в една от тях. Според протокола за оглед във ваната,
представляваща обект 2, има течност до 19 см., считано от горния й ръб, и висящи на щанги
метални кошници, а над същата е поставена табелка с надпис „химическо обезмасляване
(…)“, а във ваната, представляваща обект 1, има течност до 31 см., считано от горний й ръб,
и висящи на щанги метални кошници, а над нея е поставена табелка с описание на
химическото съдържание на разтвора. Видно от сн. 2 и сн. 3, обектите 1 и 2 са разположени
точно срещу споменатата метална пръчка и са срещуположни, но встрани (вдясно) спрямо
фиксирания на сн. 6 нагънат ръб на гумената постелка. Около металната пръчка (обект № 3)
няма нагъване или неравност при съединяването на двете гумени пътеки по дължина – това
е видно и от фотоалбума, и от словесното описание в самия протокол.
6
В деня след инцидента – 21.12.2015г. била извършена проверка „по спазване на трудовото
законодателство“ от комисия в състав инж. Н.Д. (ръководител на отдел ЗБУТ), Г. П.
(Директор на М. завод, чийто съставно цвено бил Цех 348) и З. Н. (Началник Цех 348). При
проверката били констатирани редица нарушения, едно от които било свързано с гумената
постелка на пътеката между циановите вани – според протокола за проверката тази постелка
била заварена „скъсана и запретната нагоре, което създавало риск от спъване на работещите
в нарушение изискванията на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.99г. за минималните
изисквания за ЗБУТ“ – вж. л. 194 от том 1 ДП. И съответно на тогавашния изп.директор
били дадени предписания „да се подмени и закрепи по надежден начин гумената постелка“.
На 23.12.2015г. главният инспектор при ДИТ гр. Пловдив съставил на В** АД в
качеството му на работодател акт за констатиране на адм. нарушение – непредприети мерки
за предпазване на работещите, ползващи пътеката за обслужване на циановите вани в Цех
348 – вж. л. 196 и сл. от том 1 ДП.
На 22.01.2016г. резултатите от извършеното разследване на злополуката били оформени в
протокол, подписан от главния инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив,
главния инспектор в ДИТ гр. Пловдив и представители на работниците и на работодателя.
В анализа е обоснована като водеща вероятна причина за залитането на пострадалия и
попадане на тялото му във ваната за алкално електрохимично обезмасляване подхлъзване
или спъване в подвит край на гумената постелка на пътеката в близост до тази вана – вж. л.
202 и сл. от том 1 ДП и е добавано, че не се изключва стъпване върху оставената в средата
на пътеката метална пръчка с последвала загуба на равновесие.
След това ръководството на В** предприело три стъпки – била уволнена заемалата от по-
малко от месец длъжността началник на Цех 348 св. Н., ваните били обезопасени с решетки
и бил организиран внос на киселинноустойчива гума, за да бъде подменена положената
върху пода на инкриминирания галваничен участък амортизирана настилка, състоянието на
която било описано в споменатите протоколи. За целта била поръчана (на Е.Т.И.**** ЕООД
гр. П) и съответно – доставена и разплатена гумена настилка, видно от приложената на л. 88
от том 14 ДП справка за фактури № 2062/26.01.16г., № 2070/27.01.2016г. и №
2114/04.02.2016г. Сетне отговорният служител в стопанско звено „Снабдяване“ св. С.
закарал доставката директно в Цех 348, а не в склада, защото „се бързало“.
На досъдебното производство били назначени няколко експертизи.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп (приложена в том 1,
л. 97-103 ДП), прочетено по реда на чл. 282, ал. 3 НПК в о.з. на 29.02.2024г. и прието от съда
без възражения от страните, пострадалият М. получил изгаряне от II АВ-III степен по
кожата на лицето, шията, гърдите отпред и отзад, корема, горните крайници и дясното бедро
на площ от 70% от повърхността на тялото с наличие на некротични изменения. На база
резултатите от хистологичното изследване е изведена следната патоанатомична диагноза:
шоков бял дроб - множество тромби в разнокалибрени съдове, огнищни и конфлуиращи
кръвоизливи, хиалинни мембрани; шоков черен дроб - конфлуиращи центролобуларни
некрози; шоков бъбрек - огнищни кортикомедуларни кръвоизливи, колапс на гломерулни
лобулуи, огнищни некрози в епителни клетки на проксимални тубули; тежък мозъчен оток;
начална хипостатична пневмония. Атеросклероза III степен на аортата, на коронарни,
мозъчни и бъбречни артерии; липоматоза на миокарда.
Заключено е, че смъртта на А. М. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна слабост
в резултат на тежките процеси и изменения, протекли във вътрешните органи (полиорганна
недостатъчност) като резултат от съчетаното химическо и термично обгаряне на 70% от
кожната повърхност.
Описаните некротични изменения на кожата на лицето, шията, гръдния кош и горните и
долните крайници са в резултат от съчетаното химическо (при контактуване с алкален
7
разтвор) и термично изгаряне. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка със
станалия инцидент – попадане на части от тялото във вана с горещ алкален разтвор.
Видно заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни (приложена в
том 2, л. 52-55 ДП) приживе А. М. бил с нормална телесна маса и нормални резултати от
лабораторни изследвания. Страдал от хронични заболявания – първична хипертония, която
лекувал с медикаменти при добър контрол на стойностите на артериалното налягане, и
дегенеративни изменения на гръбначния стълб и дясната колянна става.
Експертът е отбелязал, че липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че
трудовата злополука е настъпила вследствие световъртеж заради хронично заболяване.
Пояснил е, че световъртежът се предизвиква от вестибуларно, а не от вегетативно нарушение
(вестибуларните нарушения се дължат на увреждане на равновесния орган – вестибуларния
апарат, както и на мозъчния център, отговорен за неговата работа, а вегетативните
нарушения засягат автономната нервна система и могат да причинят промени в пулса и
дишането, изпотяване, изчервяване и др.п., не и световъртеж). Според разясненията в
експертизата дори да се допусне, че в момента на падането М. е получил внезапен
световъртеж поради някаква случайна причина (извън случаите на инфаркт или инсулт),
това е само една хипотеза, която не може да аргументира експертен извод.
В съдебното заседание на 29.02.2024г. на ПлОС били изслушани заключенията на
основната и допълнителната тройни комплексни технически и по безопасност на труда
експертизи (вж. л. 257 и сл. от първоинст.дело и л. 5-13 и 25-40 от отм 2 ДП).
Експертите са проучили представената материална книга за инструменти /форма № М-14/
и са извели споменатата констатация за работното облекло и предпазни средства, връчени на
пострадалия в периода от м. ноември 2014г. до м. юли 2015г.
По-нататък двете експертизи са дали идентичен отговор относно причината за
злополуката – от техническа гледна точка нейното възникване се дължи на допускане до
експлоатация на необезопасени вани за химическа и електрохимическа обработка на
детайли, както и на неподдържането в добро техническо състояние на подовите настилки на
Галваничното отделение на Цех 348 – с неравности и подгънато от употреба покритие, без
да се изключва възможността пострадалият да е стъпил върху оставената в средата на
пътеката метална пръчка с дължина около 50-60см. и диаметър 1см., която при това да се е
придвижила и да е предизвикала загуба на равновесие и съответно – залитането на тялото
към вана за електрохимично обезмасляване.
*
На споменатото заседание била подложена на дебат причината за злополуката. В процеса
на разискванията експертите К., М. и Б. извели категорично заключение в смисъл, че
причината за загуба на равновесието на работника М. е спъване в подгънат край на подовата
настилка.
В мотивите на присъдата си ПлОС е обявил, че отхвърля тези разяснения на експертите,
тъй като били обявени с категоричност, каквато липсвала в писмените им заключения, и е
предположил причината за изоставяне на втората възможна хипотеза (спъване в металната
пръчка) – „липса на ясен спомен поради значителното минало време от изготвянето на
експертизите (съответно 7 и 8 години)“.
Сетне е посочил, че съпоставя липсващата категоричност на експертото становище за
причината за загубата на равновесие на пострадалия с информацията от огледния протокол и
фотоалбума към него и съотнася онагледената и експертирана информация към показанията
на свидетелите Д., Н., Н. и Н., които не били чули как и къде се е случило
спъването/подхлъзването. И в последва сметка е стигнал до извод за неоснователност на
обвинението за подпъхване на крака на пострадалия в нагънатия ръб на неподменената при
изпълнение на проекта за ремонт гумена настилка. Въпросният извод е послужил за
8
крайното съдебно заключение за липсваща пряка причинна връзка между проявена от
подсъдимите немарливост при изпълнение на възложените им задължения по служба и
смъртта на А. М..
Отделно от това ПлОС е приел, че неполагането на нова настилка на пода на галваничния
цех не можело да се вмени на С. и защото му била отказана доставка, а той не е имал нито
оперативна самостоятелност, нито собствен бюджет да се справи въпреки това, пък и нямал
задължение да се погрижи за покриването на подовите талпи, след като указанието за
киселинноустойчива настилка, дадено от конструктора от ТД на В**, не фигурирало нито в
техническото задание, нито в спецификациите към чертежите, а единствено на титулната
страница на папката с чертежи (представляаваща том 9 ДП). А що се отнася до
приключването на поръчката, тя била „накладнена“ с ведомост, която след подписването й
от възложителя – началника на Цех 348, слагала крой на обязаностите на ЗИЕНО по
възложения му през 2014г. ремонт.
Изложените изводи ще бъдат обсъдени един по един по-нататък. На това място от
изложението ще се посочи, че съдебното следствие в първата инстанция е приключило при
неизяснена фактическа обстановка. Всъщност не е разпитан нито един работник или
ръководител на звено в ЗИЕНО (а само работници и ръководители от М. завод, Техническа
дирекция, отдел „Снабдяване“ и директори на комбината), не са събрани сведения за реда на
придвижване на проекта след възлагане на ремонта от страна на Директора по ТВ, не е
проучена процедурата по изготвяне на техническата му документация в Техническа
дирекция, не е набавена информация за реда за заявяване на необходимите материали за
изпълнение на проекта, за реда за внасяне на изменения в него и за реда за накладняване на
изработката (изцяло или частично), нито е обявено как се преценяват обясненията на
подсъдимия, който при своя първоинстанционен разпит бил категоричен, че знаел, че е
обвързан с указанието за осигуряване и полагане на киселинноустойчива гумена настилка,
но не е изпълнил тази част от проекта, защото му телефонирал ръководител на В** с
указание да не настоява за подобен скъпоструващ материал.
Встъпвайки в ролята си на втора по ред първа инстанция, ПАС проведе в три заседания
липсващите разпити и набави липсващата документация, извърши преразпити на
свидетелите Р. Д., С. Г., З. Н., Г. П. и М. Д., а също на авторите на досъдебните комплексни
експертизи.
Оказа се, че вещите лица Б., М. и К. не са изоставили хипотезата на спъване в металната
пръчка, заварена на пътеката между ваните, както ПлОС прибързано е приел, но я считат за
невероятна (вж. л. 42 от въззивното дело).
Все пак въззивната инстанция намери, че правилното изясняване на обстоятелствата по
делото налага предоставяне на специални знания от областта на физиката относно
възможните начини за попадане на пострадалия в някоя от двете вани, означени като обекти
1 и 2 от огледния протокол. За целта назначи комплексна физична и съдебномедицинска
експертиза с вещи лица д-р К. Х. (която е автор на СМЕ на трупа) и д-р С. Н. (от Катедрата
по физика към ПУ „П.Х.“). Възложи им да дадат заключение относно възможните
траектории, по които тялото на А. М. се е озовало в някоя от тези вани и възможните
причини за това (подхлъзване, спъване или друга), както и да уточнят ваната, с разтвор от
която е контактувало. Даде и изрично указание за изследване възможността спъването или
подхлъзването (ако се приеме подобна причина) да се дължи на съприкоснование с всеки от
отразените в протокола за оглед и фотоалбума към него обекти, открити на пода – настилка,
парче арматурно желязо, представляващо разгледания по-горе обект № 3 от огледния
протокол и полуобърната пейка с винкелова и дървена части до вана № 2.
За да се избегнат повторенията и да се постигне стегнатост на изложението,
добитата при споменатите разпити информация и изводите на двата експертни екипа ще
бъдат изложени и анализирини съвместно с разсъжденията по фактите и по прилагането
9
на закона (на съответните систематични места).
1. Преди всичко следва да се изведат безспорните моменти от фактическата обстановка.
1.1 Не се спори относно трудовоправната връзка на двамата подсъдими и на пострадалия с
В** С.; за служебния статут на С. и Ц. и за отразените в съответните инструкция, заповед,
наредба и длъжностни характеристики техни задължения по осигуряване на безопасни
условия на труд в Цех 348; за трудовия характер на злополука, случила се по време на
работната смяна на М. в Цех 348 и при изпълнение възложен му ремонт на една от ваните с
химически разтвор, с които работел като галванотехник (регулировчик).
1.2 Безспорно е, че в цеха били извършвани стриктно, пълноценно и неотклонно всички
изискуеми инструктажи, вкл. в деня на случката, а на работниците, вкл. на М., било
зачислявано работно облекло и предпазни средства за работа в опасна среда, каквато била
средата във въпросния цех. Безспорна е и липсата на причинна връзка между инцидента и
решението на пострадалия да не носи предоставените му предпазно облекло и ботуши на
14.12.2015г., защото това облекло не е херметическо и би предпазило тяблото от
изпръскване или изплискване на алкалния разтвор върху защитната материя, но не и от
потапяне в агресивния електролит.
1.3 Безспорен е също фактът, че ваната, в която попаднало тялото му (обект 1), не била
обезопасена с решетка, а условията на труд през 2014-2015г. в злополучния цех можели да се
окачествят като „средновековни“, както находчиво се е изразил адв. Н. при
първоинстанционните прения.
1.4 Не се спори и относно поискването и разрешаването на ремонт на пода на цеха през
2014г. (съответно от страна на началника му св. Г. и от директора по ТВ на В** св. Г.), и
относно съставянето на проекта за ремонта С-4741 в Техническа дирекция с участието на
технолог и конструктор, завеждането му ведно с изготвената техническа документация в
Цех 348 и в ЗИЕНО и частичното му изпълнение и монтаж (само на изчертаните от
конструктора от ТД и изработени в ЗИЕНО скари с метална и дървена части). Няма спор и
относно указанието от страна на контруктора от ТД св. Б. на титулната страница на сборния
чертеж за покриване на скарите и талпите с устойчива на киселини и основи гума.
1.5 Не се спори и относно липсата на сезиране на подс. Ц., в качеството й на инспектор в
отдел БУТ на В**, за опасности за здравето и живота на работещите в Цех 348, сързани с
настилката, а също за липсата на изхождащи от нея доклади, записки, анализи, сигнали и др.
за установени при посещенията й в цеха или при запознаване с изготвените от Трудова
медицина оценки на риска проблеми с тази настилка и съответно – на взети от нея мерки в
инкриминирания период 26.01.2015г. – 20.12.2015г.: предписания, наказания за неизпълнени
предписания, спиране на работа.
Липсата на спор по всички тези въпроси се дължи на факта, че по-голямата част от
необходимата за изясняването им информация се съдържа в документи, относно валидността
на които не може да се оформи възражение, т.е. се извежда от обективен доказателствен
източник.
2. Процесуалните страни нямат полярни мнения и по други въпроси, касаещи
фактологията на събитието, но между доказателствата по делото се появяват разминавания,
които ще се поставят и обсъдят в следващото изложение. Заедно с това някои моменти от
фактическата обстановка ще бъдат детайлизирани, доколкото са важни за осветляване
предмета на доказване.
2.1. Въззивната инстанция се постара да изясни реда за съставяне на заявката за
материали, необходими за изпълнение на проекта С-4741. За целта получи показанията на З.
Г. (Началник цех 161 от ЗИЕНО в периода 2014-2015г. и като такъв – заместник на
подсъдимия), който отбеляза, че подобен род дребни заявки били грижа на технолога от
ЗИЕНО и изобщо не достигали до изпълнителния директор на ЗИЕНО (т.е. до подсъдимия),
10
и показанята на въпросния технолог - св. Д. К., който при своя въззивен разпит посочи, че
след като внимателно проучил техническата документация по проекта, съставена в
Техническа дирекция, лично изброил в ръкописна записка материалите, които трябва да се
набавят според въпросната документация, а сетне предал записката на ръководител от
ЗИЕНО (вж. л. 50 гр. и сл. и л.80 и сл. от въззивното дело). Св. К. наблегна на
задължителността на указанието на конструктора от Техническа дирекция св. Б. за
покриване на старите и талпите с устойчива на киселини и основи гума – ПАС го покани да
разгледа спецификациите на отделните елементи, съставени от св. Б. (и поместени в том 9
ДП), след което той обяви, че не открива отбелязване на гума в тях, но подчерта, че
разискваното указание на Б., което видя на титулната страница на сборния чертеж на л. 3 от
том 9 ДП, му било достатъчно, за да включи и такъв материал в заявката. В тази връзка
поясни, че чертежът и словесните указания на страниците му били част от техническата
документация по проекта, която бил длъжен „да следва на 100 процента“. От своя страна, св.
Г. настоя, че бил лично ангажиран с проекта и следвал отбелязването на технолога св. К. в
заявката за материали, в която „мислел“, че липсвала гума. Неговото предположение няма
потенциал, достатъчен за отхвърляне твърдението на св. К., че няма как да е изтървал гума в
заявката, след като указанието на конструктора от ТД за полагане на такава настилка върху
талпите го обвързвало без оглед на факта дали фигурира и в спецификаците. Въпросното
указание действително се вижда ясно на посочената титулна страница и звучи
недвусмислено и безусловно, така че е изключено да се приеме, че не било забелязано от
технолога от ЗИЕНО, чиято единствена задача била да оформи в заявка за материали
разпорежданията на конструктора, без да разполага с оперативна самостоятелност да ги
измени или редуцира.
Разискваното предположение на св. Г. всъщност се опроверга от разпитания от ПАС
бригадир на ЗИЕНО св. И., натоварен с физическия монтаж на площадката, който каза, че си
говорили с неговия пряк ръководител З. Г., че могат да сложат само скарите, тъй като нямало
гума в склада. Пък и св. Г. много се обърка в твърдението как била съставена заявката – не
била препечатвана, а върху записката на технолога К. се подписали той самият, С. и
директорът по техническите въпроси, което не е вярно, защото върху изготвената чрез
принтиране на текст заявка от 11.06.2024г. на л. 50 от том 49 ДП стои единствено подписът
на С..
Не е приемливо и виждането на св. Г., че снабдяването на материали за проектите на ТД
било ангажимент на технолога на ЗИЕНО, чиито заявки подлежали на изпълнение от отдел
„Снабдяване“ бездруго. Както беше споменато, заявката на л. 50 от том 49 ДП изобщо не е
подписана от г-н К., а единствено от подсъдимия, което показва, че на изпълнение
подлежали заявките не на технолога, а на директора на ЗИЕНО. По-точно е да се каже, че
последният ползвал проекто-заявките, изготвени от технолога на ЗИЕНО на базата на
техн.документация, но също имал задължение да следва и в тази връзка – да следи за
спазване указанията във въпросната документация, при положение че бил оторизираното да
осъществява връзка с отдел „Снабдяване“ длъжностно лице от страна на ремонтния завод.
Всъщност самият С. нарича записката на технолога от ЗИЕНО, „технически проект“ и
признава, че се е запознал с информационната му база преди да изпрати на отдел
„Снабдяване“ окончателната заявка.
2.2 Св. Г. се обърка и в твърдението си, че подс. С. не бил занимаван с проекта (защото
бил „безпроблемен“, а директорът на ЗИЕНО бивал сезиран само при проблеми). В своите
първоинстанционни обяснения самият С. е признал, че се считал обвързан с изпълнението
на конкретния ремонт. Заедно с това е признал, че му било известно включително указанието
на конструктора Б. за полагане на гума – „в документацията отдолу е написано, че
конструкцията трябва да бъде покрита (…) най-отдолу, в последната точка“ – вж. л. 51 гръб
от първоинст.дело. И е допълнил, че търсел вариант за осигуряване на такава, след като се
оказало, че в склада на В** няма, докато в един момент получил устна заповед от един от
11
ръководителите на В** – св. Д. Л., да изпълни поръчката частично (само скарите), защото
комбинатът нямал пари и за въпросната гума.
Въззивната инстанция повярва на твърдението на подсъдимия за подобен разговор. От
една страна, то е дадено именно като пояснение на липсващото заявяване на гума в
изхождащата само от него заявка от 11.06.14г. за снабдяване с материали по проекта С-4741.
От друга страна, коментираното твърдение не се опровергава (при положение че при своя
въззивен разпит г-н Л. беше категоричен, че не си спомня нищо от събитията), и комуникира
с казаното от началника Цех 348 св. Г., че получила идентично обаждане от ръководен орган
и идентично разяснение за финансово затруднение за осигуряване на гумата, макар и да е
предпочела да не уточни кого визира. Въпросните изложени през 2017г. показания на св. Г.
бяха включени от ПАС в доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2
НПК, след като при своя въззивен разпит тя не си спомни събитията в детайли, и се
кредитират при положение че ги потвърди след прочита им и даде правдоподобно обяснение
за загубата на спомен – изминалото и от инцидента, и от досъдебния й разпит много време,
което затлачило възприятията й (вж. л. 76 от том 1 ДП). Не се опровергава и твърдението на
С. за разговор с началника на отдел „Снабдяване“ св. К. И., при който предварително се бил
осведомил дали в склада на В** има от въпросната гума, след като свидетелят не отрече да е
говорил през 2014г. със С. за материали за ремонта на Цех 348 и уточни, че подобни
разговори не били неприемливи или нетипични (вж. л. 45 и сл. от въззивното дело).
При това подсъдимият бил наясно, че спазването на споменатото устно разпореждане на
св. Л. не е редно. Този факт следва отново от обясненията му, които съдържат признание за
знание, че при пречки за точното изпълнение на възложен му проект трябва да депозира
сигнал, оформен в т.нар. накладна записка. Коментираното изявление звучи искрено, при
положение че е придружено с недвусмислено разкаяние, че „се бил предоверил“ – вж.л. 51
гр. от първоинст.дело. А и се съгласува с твърдението на св. К. И., че ако беше получил
заявка за снабдяване и на гума, би бил длъжен (според възложените му в длъжностна
характеристика задължения) да направи потребното да я достави: „След като дойде заявка и
виждаме, че няма даден материал, започва динамично търсене и накрая – намиране“ - вж. л.
46 от въззивното дело. Той дори описа една дълга и трудоемка процедура по търсене на
доставчици и поискване на одобрение за възлагане доставката на някому от тях. В подобен
смисъл са и първоинстанционните показания на подчинения на св. И. снабдител св. С..
Съвсем очевидно е, че директорът С. съзнателно не е поставил в ход задължението на отдел
„Снабдяване“ по намиране на доставчици и формулиране на съответното предложение за
одобряване на техните оферти до директорите на комбината, които, на свой ред, е трябвало
да разгледат предложението и в последна сметка – да финансират закупуването на
скъпоструващата гумена настилка (защото очевидно не е подлежала на замяна с друг
материал), а те не желаели това.
При своя въззивен разпит св. Л. демонстрира незапазен спомен по всички други
обстоятелства освен за това, че през пролетта на 2014г. не бил директор по
производствените въпроси, в което качество подсъдимият е настоял, че му дал указание да се
откаже от гумата. Видно от писмо на изпълнителния директор на В**, изпратено в
изпълнение на запитване от страна на ПАС, г-н Л. действитено е начело на Дирекцията по
производствените въпроси от 2015г. През 2014г. обаче все пак е бил ръководен кадър
(зам.директор на най-големия от съставящите В** заводи – М.), който при това контактувал
с подсъдимия по най-различни поводи, както сам призна, а и св. Г. посочи, че по принцип Л.
„се интересувал от всички поръчки“. Следователно погрешното посочване от страна на С. на
длъжността, която при телефонния разговор Л. заемал в ръководната структура на
комбината, не води до недостоверност на твърдението за разговора. Съвсем очевидно е, че и
Л. е участвал във формирането и изпълнението волята на ръководния екип, част от който е
бил, за спестяване на разходи. В тази връзка е без конкретно значение фактът, че не
отговарял за конкретния ремонт, който факт и св. Г. отбеляза при своя разпит, проведен от
12
ПАС след неговия, макар и да не й беше поставен подобен въпрос.
Съпоставяйки изведените от посочените гласни доказателствени средства сведения с
факта, че на л. 50 от том 49 ДП се намира напечатана (а не ръкописна) заявка за материали,
върху която стои подписът на С. (не и на К., Г. и техническия директор), ПАС стигна до
извода, че С. е знаел, че изпуска записката в ръкописната бележка на св. К. за гумата, респ.
че не натоварва отдел „Снабдяване“ с поръчка за гума. Иначе казано, невключването на
киселинноустойчивото гумено покритие в официалната, подписана от него заявка, е било
съвсем съзнателен акт на С., провокиран от телефонния разговор със св. Л. и сторен при
убеждение за нередност на предадената му „молба“ на ръководството на В**.
2.3 По-нататък въззивната инстанция събра сведения за създаването на друга част от
техническата документация – техническото задание, изготвено от технолог от Техническа
дирекция, представляващо първата страница от тази документация (приложена в том 9 ДП).
За целта разпита този технолог – св. Д., която поясни, че конструкторът (в онзи случай –
горепосоченият св. Б.) изготвя чертежите след като получи въпросното задание. По думите
й заданието представлява всъщност възлагане изготвянето на „сборен“ чертеж по проекта,
именно поради което предхожда дейността на съответния конструктор. Ето защо в заданието
не фигурира указание за покриване на подовата конструкция с киселинноустойчива гума –
това указание не изхожда от технолога от ТД.
Изясняването на разискваните особености и етапи на изготвяне на техническата
документация се наложи, защото ПлОС изрично е приел, както беше посочено, че С. не бил
обвързан с указанието на конструктора за полагане на гумена настилка на пода, след като
подобно указание не се съдържало нито в техническото задание на технолога от ТД, нито в
спецификациите на конструктора от ТД (а само в сборния чертеж на последния).
2.4 По време на въззивното съдебно следствие се постави въпросът дали С. е присъствал
на монтажа на изработените в ЗИЕНО метална конструкция и дървени талпи на пода на Цех
348. Неговият заместник св. Г. обяви, че го е нямало, защото служебното му положение не
предполагало присъствие при изпълнение на подобна незначителна поръчка. Показанията
на свидетеля се очертаха като изолирани и в тази връзка – некредитируеми. При своя
първоинстанционен разпит С. е посочил, че дори е осъществил контрол върху монтажа, при
своя въззивен разпит отново каза, че е ръководил монтажа, което му твърдение намери
подкрепа във въззивните показания на св. И. от ЗИЕНО. Пък и св. Г. явно няма качествен
спомен за онези събития, при положение че обяви, че монтажът не бил извършен от
работници от ЗИЕНО, а от работници на цеха-поръчител, които дошли и взели изработените
скари от ЗИЕНО.
Въпросното присъствие на С. е отделно доказателство за знание от негова страна, че
изработката се предава на Цех 348 без полагане на гумена настилка върху монтираните
скари и талпи – той е виждал това. Виждал пода на цеха и след това – чак до инцидента,
защото го е посещавал, докато бил директор на ЗИЕНО, както сам е признал пред първата
инстанция.
2.5 При своя първоинстанционен разпит подсъдимият е казал, че и се е подписал на
накладната ведомост, съставена след обсъдения по-горе монтаж – вж. л. 52 от
първоинст.дело. Това му изявление се очерта като добросъвестно заблуждение, тъй като в
приложения на л. 50 от том 14 ДП документ няма негов подпис (а само подпис на
подготвителя метални конструкции от ЗИЕНО св. И. и на св. Г.). Въпросното заблуждение се
споменава, защото е особено показателно за убеждението на С. за ангажимент по
изпълнението на проекта С 4741.
2.6 Въпросът за състоянието на гуменото покритие е един от малкото от фактическата
страна на казуса, по които страните спорят. Същевременно е един от малкото, за които
първата инстанция е събрала доказателства, но пък не ги е анализирала коректно. Споделила
13
е предложеният от защитата прочит на показанията на разпитани свидетели, според които
гумената настилка била без неравности или прокъсвания, не създавала проблеми при
придвижване, не провокирала недоволство заради някаква амортизация и те не се спъвали,
докато ходели между ваните.
Всъщност двама от свидетелите са посочили, че гумата била с нарушена цялост („на места
скъсана“ според показанията на св. К.К.; „проядена“ според показанията на св. Д. П.), а св.
С. е обявил, че въобще не си спомня състоянието за настилката. Що се отнася до останалите,
специално по сега обсъждания проблем в показанията им личи заинтересованост,
разбираема поради факта, че част от тях са били заети в заводите към момента на разпитите
им, друга част са били пенсионери, но е очевидно, че твърденията им били направлявани от
стремеж да засвидетелстват лоялност към бившите си колеги. Особено показателен в този
смисъл е фактът, че отреклите проблем с настилката са предпочели да не наблягат на
събитията около ремонта. Що се отнася до св. Г. нейната явна заинтересованост да твърди,
че старата настилка била абсолютно здрава и равна, е особено отчетлива, при положение че
лично е разпоредила връщането на тази настилка върху площадката в отклонение от
обвързващия я проект С-4741. Нейният заместник св. П. е опитал да подкрепи бившата си
колега, но след прочитане на досъдебните му показания, в които е обявил, че „към 2014г.
гумената настилка била силно амортизирана“, е посочил, че ги поддържа(л.81, том 1 ДП).
Поради всичко това показанията на бившите и настоящи ръководещи и работещи в звена
на В** за състоянието на настилката между галваничните вани са изначално негодни да
влязат в класическа конфронтация с писмените констатации на инспекторите от Служба по
трудова медицина („И** М.“ ООД), извършили оценка на риска по работни места в Цех 348
преди инцидента, според които галванизаторите на цианови вани използвали „неравни и
разбити подове“, което създавало „опасност от спъване, падане, повреди“ (вж. л. 125 и сл. и
л. 130 и сл. от първия досъдебен том). Свидетелката инж. М. З. – един от авторите на
оценките в качеството й на експерт ЗБУТ към споменатата служба по трудова медицина, се е
присъединила в началото на първоинстанционния си разпит към подхванатата от останалите
линия на отричане на проблем с настилката в Цех 348. Последвало е прочитане на
показанията й от ДП, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК, според които при двете
проверки, в които участвала, било констатирано, че подовете на цеха били с нарушено
покритие, като гумените настилки имали неравности и на места били скъсани, което
създавало опасност от спъване и падане (вж. л. 60 от том 1 ДП). Тя е обявила, че ги
поддържа и е дала правдиво пояснение за причината, поради която при съдебния си разпит
заявила друго, а именно, че спомените й за толкова отдалечено събитие били слаби. Съвсем
очевидно е, че коментираните писмени констатации в изготвените оценки на риска в Цех
348 и съответстващите им показания на инж. З са най-точни, доколкото инспекторите по
трудова медицина били нарочно ангажирани да установят състоянието на цеха, за да могат
да дадат адекватни предписания за изолиране рисковете за живота и здравето. Т.е.
изследването на подовете на галваничните помещения било предмет на възложената им
трудова задача. Коментираните констатации, които не били задължителни и св. З.
установила, че не са спазвани, съответстват на посочените по-горе констатации за „скъсана
и запретната нагоре гумена постелка на пътеката за обслужване на циановите вани“,
изложени в протоколите за също следващите инцидента проверки от страна на Инспекцията
по труда и на екипи от представители на работниците и работодателя. Констатациите на
всички тези лица са онагледени и посредством фотоалбума към огледния протокол на л. 9 от
том 1 ДП, на снимки от който ясно личат подвитите неокантени краища на настилката, и то
точно около мястото, където преди инцидента работникът М. е извършвал дейност.
Отделно доказателство с доста голям потенциал да подкрепи обвинителната теза за
компрометирана подова покривка – това е поведението на ръководещите комбината: само
месец след инцидента била доставена нова гума и била положена незабавно, а старата
настилка била изхвърлена, при това без да бъде поискано позволение от разследващия
14
полицай (и сега не е на разположение за оглед от страна на съда).
Друго доказателство от тази категория – това са съответстващите си сведения в
докладната записка от 18.12.14г. на ръководилата през 2014г. Цех 348 св. Г. на л. 7 от том 14
ДП за необходимостта от „ремонт на киселинноустойчивата настилка“ и в разпитите на
последната и на самия подсъдим за често поставяне проблема с въпросната настилка на
оперативките с ръководните длъжностни лица от В** дълго време преди одобряването на
процесния проект (вж. първия абзац от л. 52 от първоинст.дело).
2.7 Горното изложение представлява обсъждане качеството на настилката по принцип.
Погледната в конкретика, ситуацията е ясна в подкрепа на обвинителната теза: пред двама
свои колеги – свидетелите Н. И. и М. Д. – починалият е казал, че се е спънал в балатума (в
гумата). За разлика от останалите бивши и настоящи работници на В** от двамата свидетели
е поискано да отговорят на въпрос за конкретен разговор, а не да споделят впечатления за
състоянието на пода, т.е. да говорят за факт, който трудно се поддава на прикриване или
заобикаляне. И даденият от тях конкретен отговор е убедителен, доколкото е еднопосочен, а
и съдът не можа да открие основание за окачествяване на твърденията им като неистина.
Този отговор е фиксиран в досъдебните им показания, прочетени в първоинстанционното
с.з. от 04.07.23г. на основание чл. 281, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК (вж. л. 99 и сл. от съдебното дело
и л. 15-20 от том 1 ДП). Въпросното припомняне чрез прочит не се е отразило на
надеждността на изявленията на двамата свидетели, доколкото е разбираема посочената от
тях причина за избледняването на спомените им –изминалият продължителен период от
време.
Не е вярно, че тяхното твърдение за споделен им от пострадалия механизъм на
попадането му във ваната противоречал на казаното от св. Д., който не бил чул в какво се
спънал. ПАС повярва и на него, че е нямал подобно възприятие. Това, че е нямал обаче, не
означава, че и другите са нямали, особено като се има предвид, че ситуацията след
инцидента е била силно стресираща за всички, поради което не може да се очаква, че във
всеки един момент всеки от тях да е бил в кондиция, позволяваща му да вижда, чува и
запомня всичко случващо се. Св. Д. например демонстрирал, че е бил доста объркан, след
като на два пъти при първоинстанционния си разпит е посочил, че на мястото на инцидента
са се намирали не една, а две метални пръчка (а че е имало само една е безспорно). Подобно
объркване е разбираемо не само заради силното му вълнение, а и защото вниманието му
било концентрирано в усилия по съхраняване живота на М., а не в изясняване на ситуацията
на инцидента.
Трябва да се споменат и показанията на св. З. Н., която в качеството си на началник на
Цех 348 на датата 14.12.2015г. е говорила веднага след инцидента с подчинените си и чула
от тях, че М. бил казал за спъване в гумата. Тя не си спомня с кои точно лица била говорила,
но показанията й са важни с друго – изясняват, че за спъване в настилката се е говорило още
в онзи първоначален момент, когато не били започнали разпитите в полицията и когато
изявленията на засегнатите не са били повлияни, а са се отличавали с най-висока степен на
откровенност.
Обсъжданите използваеми досъдени показания на свидетелите Н. И. и М. Д., които
представляват производен доказателствен източник, комуникират със заключението на
назначената от ПАС физична и съдебномедицинска експертиза. Вещите лица са изпълнили
стриктно своята задача, като са изброили и описали всяка дискусионна хипотеза на
злополуката. Преди това са уточнили са става дума за частично попадане тялото на
пострадалия във ваната, представляваща обект № 1 по огледния протокол, в посока напред,
след загуба на равновесие (при която той протегнал ръце, дълбоко ги потопил в разтвора,
който надвишил нивото на ръкавиците му и се получило разплискване на течността по
главата и торса, а след като се изправил, попадналият в ръкавиците разтвор допълнително се
стекъл по тялото, причинявайки му тежки физически и химически изгаряния). Изключили са
15
тялото да е попаднало в другата вана – обект № 2 по огледния протокол, тъй като над нея
били наредени пръчки, които биха били бутнати и разместени (а наредените над вана № 1
пръчки били на достатъчно разстояние от ръба на ваната и ръцете на М. било възможно да
попаднат там).
По-нататък са посочили, че точната траектория на тялото към ваната не може да се
определи, което било без значение за крайния им извод, а що се отнася до причините за
загуба на равновесие, са ги обсъдили в следните хипотези: (1) падане по медицински
причини; (2) нестабилна основа; (3) подхлъзване; (4) външно въздействие и (5) спъване.
Първата хипотеза е приета за неправдоподобна, тъй като следващите попадането във ваната
действия на пострадалия очевидно били сторени в ясно съзнание през цялото време, за което
свидетелствали очевидците. Втората хипотеза е свързана с евентуално стъпване върху
отразената като обект № 3 от огледния протокол метална пръчка. Тази пръчка е определена
като сравнително тънко тяло, лежащо върху мека повърхност, а маратонките на М. също
били с мека подметка според огледния протокол – при тези условия след евентуално
стъпване върху пръчката маратонката би имала достатъчно възможност да осъществи
стабилен контакт с пода пред и/или зад пръчката. Така че и втората хипотеза е приета за
неправдоподобна. За неправдоподобна хипотеза е счетена и третата, изразяваща се в
подхлъзване, доколкото подовата настилка била гумена и релефна, т.е. дори мокра би имала
изключително добро сцепление, така че подхлъзването на такава настилка е практически
невъзможно. Освен това падането по механизма подхлъзване би станало назад, а не напред.
При разпитите на работниците и ръководителите на М. завод се появи съмнение дали
всъщност гуменото покритие било релефно при положение че на фотоалбума не личи да е
такова (а не може да бъде огледано, защото вече го няма в комбината), но св. Д. разясни при
въззивния си разпит, че имало релеф, който се състоял от много ситни каналчета и поради
това не се виждал на снимките. Петата хипотеза – външно въздействие – не била подкрепена
от каквито и да са обективни данни.
Спъването в неравност от подовата настилка (четвъртата хипотеза) се е очертала като най-
вероятен механизъм на инцидента. Приета е невъзможност за спъване в разискваната
метална пръчка, тъй като била прекалено малка и не можела да окаже достатъчно
съпротивление, за да извади човек от равновесното му състояние. Не било възможно спъване
и в пейката пред вана № 2, защото би предизвикало падане в нея, а това би било
невъзможно, както по-горе беше споменато. Така по реда на изключването спъването в
настилката е изведено като единствено правдоподобна причина за смъртоносното загубване
на равновесие на тялото на М.. При устните разисквания в съдебно заседание вещото лице
Н. поясни, че четвъртата хипотеза, единствено правдоподобната, била малко вероятна.
Посочи, че това било така с оглед неравностите на гумената настилка, които според снимки
№ 5 и 6 се намирали по протежение на коридора встрани вана № 1. Заради това това им
хоризонтално разположение встрани от вана № 1 било малко вероятно М. да се е спънал в
тях, но все пак спъването било възможно. Било възможно, първо защото отворът им бил в
посока, противоположна на тази вана, т.е. тялото би залитнало към нея. По-конкретно:
когато кракът стъпи точно пред наравностите, при изнасянето му към тялото със следващата
стъпка, би срещнал препятствието и това внезапно спиране на движението, би го извадило
от равновесие по посока на движението, т.е. напред. Второ защото перпендикулярната
посока на неравностите е само 40-50 см. встрани от вана № 1, което се съгласувало с
възможността загубата на равновесие да започне в една посока, а сетне движението на
тялото да отклони тази загуба на равновесие с известен градус настрани. Градусът в случая
не би бил малък, но при съотнасяне към разстоянието до ваната от 1.20-1.30 метра, не би бил
и голям и не изключвал попадането на тялото във вана № 1. Експертът Н. наблегна и на
възможността пострадалият да не се е движел точно перпендикулярно към ваната, а под
някакъв ъгъл.
Казано накратко, двата експертни екипа излизат с единно становище, че най-вероятният
16
механизъм на попадане на тялото във вана № 1 е приетият в обвинителния акт, а назначената
от ПАС физична и съдебномедицинска експертиза приема този механизъм като единствено
правдоподобна хипотеза. Въззивният съд кредитира експертните изводи, защото са
мотивирани ясно и неопровержимо в писменото им заключение, а и бяха успешно защитени
при устните разисквания в съдебната зала. Авторите на досъдебните технически експертизи
по безопасност на труда не привеждат каквито и да са аргументи от областта на физиката в
подкрепа на хипотезата за спъване в металната пръчка, макар и на практика да я изключват.
Включително при въззивния си разпит се позоваха единствено на Общия закон на Нютон,
без да дадат пояснения по всички онези конкретни въпроси, свързани с разстояния,
разположение на предмети в цеха, траектории и градус на отклонение, с които назначените
от ПАС експерти обосноваха своето крайно заключение за възможни и невъзможни причини
за фаталната загуба на равновесие.
Едва при пренията адв. Н. възрази на изведената единствено правдоподобна хипотеза по
съображение за тенденциозност на експертното изследване. Освен изненадващо, това
виждане е и неконкретно, защото не се основава на нито едно записано или изречено
изявление на двете вещи лица, а и защитата не поиска повторна експертиза преди края на
съдебното следствие. Поддържаното мнение за възможност за спъване в намерената върху
меката повърхност на пътеката тънка метална пръчка беше подложено на обсъждане при
разпита на експертния екип и беше отхвърлено от физика Н. с конкретни разяснения. ПАС
няма основание да сподели това мнение, а не основаното на специални знания
противоположно експертно мнение, изразено и писмено, и устно, след като не е
осъществена хипотеза на чл. 153 НПК. Впрочем, възприемането на отхвърленото мнение за
спъване в пръчката предполага сигурност, че пръчката е била изоставена по средата на
пътеката. За подобен акт няма никакво разумно обяснение, след мястото на пръчката по
средата на пътеката е отдалечено на голямо разстояние от всяка от двете редици вани, с
които М. работел (над метър дори в права посока). Така че не може да се изключи изпускане
на пръчката в процеса на загуба на равновесие, започнала точно около средата на пътеката
вследствие спъване в нагънатата на това място настилка.
Все пак за пълнота на анализа ще се вметне, че липсата на заинтересованост на вещите
лица ясно личи в становището им за малка вероятност на хипотезата, свързана със спъване в
настилката. Тук е мястото да се посочи, че квалифицирането на вероятността за попадане
тялото на М. във вана № 1 вследствие подобно спъване като малка ни най-малко не
разколебава обвинителната постановка. За нейното споделяне е от значение не степента на
вероятност, а два факта – първо, че спъването в неподмененото подово покритие е
единствено възможната хипотеза; второ, че именно спъване в това препятствие е обявил
самият пострадал (пред свидетелите И. и Д.), при това още докато е бил в шок и ужас от
случката (и явно не е търсел най-благоприятния вариант за осигуряване на обезщетяване на
вреди).
2.8 След инцидента започнало да се подхвърля предположението, че пострадалият е
употребил алкохол, както и друг път му се било случвало. Оставяйки настрана факта, че
евентуалната алкохолна употреба не изключва спъване в настилката, ПАС няма процесуална
възможност да се занимае с мимоходом засегната в пледоарията на адв. Н. подобна идея,
тъй като липсва и каквото да е използваемо доказателство, което да я подкрепи – нито
резултат от изследване с дрегер или от изследване на кръв, нито наблюдения на очевидци
или пресъздадено в годни показания признание на М., а само догатки, размисли от страна на
колегите и ръководителите му и изграждане на хипотези. Възприемайки всички тези
предположения, ръководителите на В** решили въвеждането на дрегери за тестване преди
работните смени, но при липса на обективен източник на информация в търсения смисъл,
тяхното решение не може да обоснове падане на М. във ваната вследствие повлияни от
алкохол некоординирани движения.
17
От същия порядък е и идеята на защитата, че роднините на М. не били пожелали
конституиране в процесуално качество по делото. Тяхното решение може да има най-
различни мотиви, т.е. не може без друго да се интрепретира като отказ от търсене на
обезщетение за вреди поради убеждение във „вината“ на родственика си.
**
Следвайки горните разсъждения, ПАС прие, че при извършване на ремонт на ваната № 1 в
Цех 348 на 14.12.2015г. галванизаторът А. М. се спънал във визуализирания на снимки 5 и 6
от фотоалбума отвор на настилката (представляващ подвит нагоре край на една от двете
снадени по средата на пътеката между циановите вани амортизирани гумени постелки), при
което тялото му загубило равновесие, осъществило движение към тази вана и контактувало с
горещия електролит в нея. Т.е. сподели това обвинително твърдение, фиксирано на л. 13 от
обвинителния акт, и съответно измени приетата за установена от първата инстанция
фактическа обстановка в тази част.
Възприе и констатацията, записана на л. 5 от обвинителния акт, за причината за
невписването на нова устойчива на киселини и основи гумена настилка в заявката за
материали от 11.06.2014г. –„взето лично ръководно решение на С.“, но даде вяра и на
неговото твърдение, че въпросното решение било провокирано от предадена му от
ръководител на В** заръка да се откаже от този материал.
Сподели останалите фактически констатации на окръжния съд, но ги детайлизира относно
реда за съставяне, придвижване, изпълнение и изменение на възлаганите на ремонтния завод
проекти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Възприетата от настоящата инстанция фактология покрива обективните и субективни
признаци на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, сторено от подсъдимия С. и от
подсъдимата Ц. в условията на независимо съпричинителство. Всеки от тях пряко е
допринесъл за смъртта на работещия в Цех 348 на В** като галванизатор А. М., настъпила
след инцидент при изпълнение на трудовата му функция.
Приносът на подс. С. се е изразил в неизпълнение правилата за ремонт в цеха,
извършваното в който производство било източник на повишена опасност за живота поради
възможност за изгаряне при работа с термични източници и химически вещества (в какъвто
смисъл били изготвените от Трудова медицина оценки на риска, вкл. на работното място
галванизатор цианови вани в Цех 348). Правилата били поставени в чл. 2, т. 1 от
длъжностната му характеристика на длъжността директор на ЗИЕНО/ИПНО (т.нар.
ремонтен завод), възлагащ му задължения по ръководство, организация, координация и
контрол на дейността на завода, част от която се изразявала в изпълнение на възложени от
Техническа дирекция проекти за т.нар. вътрешни ремонти, и в чл. 2.4 от Инструкция № 309-
2014г. за ЗБУТ в галванични цехове, предписващ своевременен ремонт на подовете на тази
категория цехове съобразно споменатите изисквания на чл. 28, ал. 1 и чл. 52, ал.1, т. 3 от
Наредба № 7 за минималните изисквания на ЗБУТ.
Приносът на подс. Ц. се е изразил в нарушаване на поставените в същата инструкция, в
Заповед на изпълнителния директор на В** № БУТ 15-8/06.01.2015г., в Наредба № 7 за
минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното
оборудване и в длъжностната й характеристика на длъжността „Инспектор здраве и
безопасност при работа, той и технически орган“ в Отдел БУТ на В** гр. С. правила за
няколкоаспектно осигуряване на безопасни условия на труд, включително в злополучния
цех, за който конкретно отговаряла.
Успоредно един на друг, двамата не постъпили така, както са били длъжни, като
бездействието им по служба е в пряка причинна връзка със смъртоносния инцидент.
Различието е във възложения им неизпълнен алгоритъм на действия по осуетяване
18
опасността за живота и здравето на работещите в цеха: С. е трябвало да направлява
изпълнението на проект С-4741 за изграждане на равен и здрав под на цеха, а Ц. е трябвало
да реагира на неизпълнението от негова страна, като обезпечи вземането на мерки (лично и
чрез работодателя) за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, вкл.
констатиране на нарушението и спиране работа на цеха до елиминиране на неравностите в
настилката, в които на 14.12.2015г. по време на работа М. се спънал и съответно бил
увреден.
Всеки от двамата подсъдими е годен субект на престъплението. Съгласно п.1 и п.2 от ПП
№ 2/79г. на ВС субекти по чл. 123 НК могат да бъдат и лица с ръководни, организационни и
контролни функции по осъществяване на правно регламентираната дейност/занятие,
източник на повишена опасност, когато правилното извършване на опасната дейност/занятие
е непосредствено свързано с правилните ръководство, организация и контрол, които от своя
страна също са подчинени на определени правила.
С. и Ц. в случая не са имали специалната квалификация, изискуема за осъществяване на
трудовата дейност в цеха – квалификацията, която е притежавал починалият.
Осъществяваната от тях дейност обаче била тясно свързана с неговото занятие и по-точно с
условията за безопасното му осъществяване. Бидейки отговорен за ремонтите и в частност –
за възложения му с проект С 4741 ремонт на пода, необходим за извършвания в процесния
цех производствен процес, подсъдимият е следвало да има предвид спецификата на
галванизирането и на структурата на помещенията, в които се извършва, респ. да съобрази
изискванията за безаварийно реализиране на трудовата задача на заетите в тях. Другояче
казано, поради това, че ремонтната дейност, за която отговарял, е била насочена към
провеждащото се в Цех 348 на В** производство, осъществяването на което е специално
регламентирано като източник на повишена опасност, ръководенето, организирането,
координирането и контрола на самата ремонтна дейност от негова страна е трябвало да бъдат
положени с особена грижа и внимание, за да бъдат предотвратени възможни злополуки в
цеха. Бидейки инспектор от Отдел „Безопасни условия на труд“, подсъдимата Ц. била
служебно задължена да организира и контролира създаването и поддържането на безопасни
и здравословни условия на труд в галваничния цех № 348, при отчитане на особеностите на
извършващото се производство с повишена опасност. Така че се споделя виждането на
прокурора, че двамата подсъдими могат да се явят извършители на престъпление по чл. 123,
ал. 1 НК, защото им били възложени задължения, установяващи поведение, неразривно
свързано с занятието с повишена опасност на пострадалия.
Споделимо е и становището на обвинителя за формата и вида на вината на двамата
независими съизвършители. Тяхната професионална непредпазливост (небрежност) е
обусловена от инкриминираното немарливо изпълнение на установеното с
инкриминираните правила поведение. Фактът на съзнателното неизпълнение на правилата,
които били добре известни на натоварения с ремонта на Цех 348 директор на ЗИЕНО и на
натоварената с обезпечаване безопасни условия на труд в цеха инспектор БУТ, и причинната
връзка между този факт и смъртта на работник от цеха сочат, че всеки от тях е бил длъжен
да постъпи иначе. Видно от фактическото изложение, всеки от тях е имал и възможност да
следва (да постъпи с активно поведение към) предписанията в инкриминираните
инструкция, заповед, наредба и длъжностни характеристики и съответно да предвиди и
предотврати съставомерния резултат.
***
За правилното решаване на делото трябва да се държи във внимание спецификата на
изпълнението на ремонтни дейности в структурни звена на В** и задължението на
началниците на тези звена и на осигуряващия ремонтите инструментален завод
(ЗИЕНО/ИПНО) да следват предписанията за изпълнението, докато не бъдат променени по
съответния официален ред. Както е посочено в приложеното на л. 49 от том 17 ДП писмо на
19
изпълнителния директор на В**, в комбината била установена т.нар. поръчкова система –
при необходимост от ремонт в дадено структурно звено началникът му задавал поръчка;
поръчката подлежала на одобряване от ръководен орган на В**, който преценявал нуждата
от ремонт; после се създавал проект, техническата документация на който (техн. задание и
чертеж на отделните елементи от площта) се изготвяла от независим орган, различен от
нуждаещото се звено и от ЗИЕНО – Техническата дирекция; проектът се изпращал на
нуждаещото се звено и се входирал в системата на ЗИЕНО, където се разработвал от
технолог-нормировчик при стриктно следване на фиксираните в техническото задание и
чертежа императивни указания за вида и етапите на ремонта; заявявали се необходимите за
изработката материали и поръчката влизала в производството; при невъзможност за
изпълнение се извършвало сигнализиране от страна на ръководното длъжностно лице на
ЗИЕНО с цел проверка, анализ на невъзможността и евентуална промяна на дадените
указания от страна на Техническата дирекция; след приключване на производството
дадената изработка се предавала с накладна ведомост на нуждаещото се звено.
1. Защитата неглижира безусловното задължение за спазване на очертания ред от страна
на всички ангажирани по веригата субекти и лансира неприемливата идея, че накладната
ведомост на л. 50 от том 49 ДП била приемо-предавателен протокол, доказващ приемането
на цялостното изпълнение на проекта С-4741 за изграждане на „Площадка за обслужване на
галваничния цех“ (по поръчка Е 40 34-31 на началника на този цех) и освобождаващ ЗИЕНО
от всякакви по-нататъшни ангажименти по изпълнението[2].
Във въпросната накладна ведомост ясно и недвусмислено е отразено какво се предава и
приема – скарите и талпите, образуващи площадката. От това бездруго следва, че тя е
удостоверила края на етап от изпълнението на проекта. Ето какво е обявил зам.началникът
на Цех 348 св. Д. П. при разпита си на л. 258 от първоинст.дело: „Приехме поръчката до
скара с дъски“, а преди това: „(…) направено е със старата гума до получаване, а по какъв
начин ще я получат – чрез закупуване на новата гума“. В аналогичен смисъл се е изказал и
подсъдимият при своя първоинстанционен разпит. Точните му думи, повторени двукратно
пред първата инстанция са: „ поръчката „е спряна (…) до етап гумено покритие (…) поради
липса на такова“. Ето и по-разгърнато изявлението на л. 52 гръб от първоинст.дело: „С този
документ (накладната, б.а.) счетоводството отчита продукта, който е направен до този етап“.
В съответствие с коментираните изявления на ангажираните с ремонта е разяснението на
бившия директор на М. завод св. П. в първото въззивно заседание за поетапно изпълнение
на проекти при липса на наличен материал в отдел „Снабдяване“, което очевидно е
меродавното – вж. л. 49 от въззивното дело.
В тази връзка накладната ведомост не е нищо друго освен документ, който отразява част
от разпоредения ремонт – ръководените, организирани, координирани и проконтролирани от
подс. С. направа и полагане на площадката за обслужване на Цех 348 в изпълнение на
задълженията по член 2, т. 2.2 от длъжностната му характеристика за „изпълнение на
готовата продукция“.
Следващият етап предстоял.
Пред въззивната инстанция подсъдимият промени своето мнение по коментирания
въпрос, като настоя, че с предаването и монтажа на скарите и талпите обязаностите му по
проекта приключили. Новата позиция на г-н С. е несподелима. Видно от възприетата
фактология, недоставеният материал не бил липсващ, а непоръчан. С. решил да не довърши
изпълнението на ремонта още преди изработката на площадката. В тази връзка не вписал
гумено покритие в заявката за материали на л. 49 от том 14 ДП (и с това „освободил“, както
беше казано по-горе, и отдел „Снабдяване“, и ръководството на В** от ангажимент по
набавяне на скъпоструващата гума). Така че неговото недлъжностносъобразно поведение
започнало още на 11.06.2014г., когато въпросната заявка поела към отдел „Снабдяване“. С
други думи, идеята за финиширане задълженията на ЗИЕНО с подписване на накладната
20
записка на 26.01.2015г. е изначално негодна да обслужи тезата за невинност. Отделен е
въпросът, че идеята не е придружена с обосноваване на някаква невъзможност директорът
на ЗИЕНО да встъпи в изпълнение на задълженията си по чл. 2, точка 1 от длъжностната си
характеристика, макар и със закъснение. Разбира се, че и след монтажа на скарите С. е
можел да подаде заявка (нова) за снабдяване на киселинноустойчивото покритие, както
отбеляза и директорът на М. завод пред настоящата инстанция. Вместо това подсъдимият
бездействал чак до инцидента на 14.12.2015г.
Така че прокурорът е бил прав да определи престъплението като продължено и да
инкриминира периода от подписване на заявката за материали, когато за първи път
подсъдимият се отклонил от изискуемото активно поведение, до настъпването на
съставомерния резултат. Не е бил прав за начална дата на периода да счете завеждането на
поръчката в ЗИЕНО, доколкото на 15.04.2014г. подсъдимият все още не бил нарушил
изискванията на службата си. Ето защо с настоящата присъда С. беше признат за виновен за
извършване на престъплението в периода от 11.06.2014г. до 20.12.2015г., а оправдателната
присъда в частта относно периода от 15.04.2014г. до 10.06.2014г. вкл. беше потвърдена.
2. Непокриването на скарите с гумено покритие е безспорно отклонение от поставеното в
техническата документация на проекта указание (вж. записката на конструктора св. Б. на л. 3
от том 9 ДП). Въпросната съставена от Техническата дирекция документация е била
задължителна и за директора на ЗИЕНО, и за началника Цех 348, доколкото тази
дирекция, занимаваща се със съставяне на проектите, е независим орган в системата
на В**.
Според показанията на разпитаните по въвзивното дело свидетели, заемали ръководни
длъжности във В** – Л. (бившия производствен директор), П. (бившия Директор на М.
завод на В**) и Г. (бившият началник Цех 161 от ЗИЕНО), и използваемите досъдебни
показания на св. Г. (Директор по техническите въпроси през 2014-2015г.) подобно
сигнализиране било необходимо с цел удостоверяване на отклонението от указанията за
изпълнение на даден проект, а удостоверяването било необходимо за евентуалното
одобряване на отклонението от страна на Техническа дирекция. Св. П. и св. Г. са подробни
в разясненията си, че за всяка промяна в съставен от ТД проект авторите на този проект
съставяли отделна заповед за промяна, която и се вписвала в сборния чертеж. Подобна
заповед била издадена във връзка със споменатия в началото на изложението друг проект (С-
4754 от 2015г. за ремонт на друга част от пода на галваничния цех), чието изпълнение не е
инкриминирано, а тук само се дава за пример – вж. Заповед № 32/06.02.15г. на л. 22 и л. 23
от том 14 ДП. В случая изменение в проекта С-4741 „Площадка за обслужване на
галваничен цех“ от 15 април 2014г. (инкриминирания проект) е допуснато с непоръчването и
неполагането на киселинноустойчива покривка на пода, но не е оформено в заповед, видно
от писмото на изп.директор на В** на л. 87 от том 14 ДП. В първоинстанционния си разпит
подсъдимият не само не е отрекъл, че не е инициирал издаването на такава заповед, а и е
изразил съжаление за своето бездействие, както беше споменато.
Казано по обратния начин, коментираното отклонение не е можело да се уговори
между клиента и ЗИЕНО, защото не са разполагали с подобна свобода на договаряне, а
техните ръководители са били обвързани с горната процедура, бидейки задължените да
я следват длъжностни лица.
3. Следва да се обърне специално внимание на подписването на накладната ведомост от
страна на св. С. Г. – началник Цеха 348. Този акт е в основата на тезата на защитата за
„поглъщане“ на отговорността на С.. ПАС не приема и тази теза, а счита, че въпросният акт
на св. Г. не може да произведе претендираното действие. Според горните разсъждения
началникът на даден цех не е бил и не би могъл да бъде в ролята на възложител на ремонта.
Той само го предлага, а след одобряване на предложението се съставя проект от
Техническата дирекция, която възлага на директора на ЗИЕНО проекта, а не поръчката.
21
Така че св. Г. не била оторизирана да прави, а дори да предлага изменения в дадените от
технолога и конструктора от ТД указания за ремонта. За нея тези указания били обвързващи
и безусловни, в какъвто смисъл показания пред въззивната инстанция даде и тя, и св. Г. П.,
директор на завода, в структурата на който попада Цех 348, и св. Л., и разпитаните
технолози.
От тази гледна точка приемането на изпълнението на целия проект без възражения би
било незаконосъобразен подход. Г. и не е посочила, че приема цялостното изпълнение, както
подчерта при въззивния си разпит. Защитата греши, че накладната ведомост съдържала
подобно (мълчаливо) нейно изявление. Според горните разсъждения обсъжданият документ
удостоверява първия етап от изпълнението, за което (правилно) нито Г., нито прокурорът са
имали възражения.
За изчерпателност на анализа съдът намира за уместно да отбележи, че дори в накладната
ведомост да се съдържаше претендираното изявление за приемане без възражение на
изпълнението по проекта С 4741 в цялост, пак нямаше да може да се говори за
освобождаване на директора на ЗИЕНО от отговорност. Подобно изявление на поръчалия
ремонта началник не би било достатъчно за законосъобразното отнасяне на проекта в
архивите на ЗИЕНО. Той би останал висящ, тъй като няма да се яви изпълнен в съответствие
с предписанията на ТД, а за промяна в частта относно покриването на скарите не било нито
сигнализирано, нито заповядано (след като в последна сметка и С. нямал възражения по
възлагането и изпълнимостта на проекта). При липса на провокирана от подобни
възражения заповед за изменение (подобна на заповедта, с която бил променен проектът от
следващата 2015 година за друг ремонт в Цех 348), директорът на ЗИЕНО бил длъжен да
довърши изпълнението в идните дни, седмици, месеци, година – когато поръча и бъде
осигурена гумата. Относно висящността на неговото задължение нямало никакво съмнение,
в какъвто смисъл е и изложеното по-горе твърдение на заместник началника на Цех 348 св.
П. за очакване гумата да се достави вбъдеще.
Може да се обобщи, че подсъдимият не е бил ангажиран по уговорка с поръчал
ремонт клиент от гражданския оборот, а по силата на своята длъжност е трябвало да
извърши ремонт в обект на комбината според зададени му от друго длъжностно лице
технически предписания. В този смисъл проектът за изпълнение на „Площадка за
обслужване на галваничен цех“ му е бил ВЪЗЛОЖЕН. Възлагането обосновава неговата
отговорност в качеството му на ръководно длъжностно лице на изпълнителя за стриктното и
неотклонно спазване на споменатите предписания на изготвилата проекта Техническа
дирекция.
4. Точно в този смисъл са и собствените му обяснения – при разпита си на л. 52 от
първоинст. дело той е назовал поръчката „вътрешна“ и е декларирал, че пазарният принцип
на договаряне не важи в системата на В** гр. С. – „Не съм имал вариант да откажа
поръчката“. Това му убеждение е потвърдено в показанията на бившия изпълнителен
директор на В** С. св. И. С..
5. Не се споделя подетата от първата инстанция идея на защитата, че в чертежите към
техническото задание не било фиксирано изискването за нова гума, следователно можело да
се монтира старата. Правилото за осигуряване на добро качество на ремонта изисква
полагането на гумена покривка, която плътно да покрива скарите, да няма неравности, да не
създава препятствия при придвижване и да не е съставена от снадени неокантени парчета с
подвити краища, проядени от киселини и частично скъсани. Освен това изискването за нова
гума следва от начина на довършване на ремонта след инцидента. След инцидента е
закупена и положена нова гума (за над 18 000 лева), видно от приложената на л. 88 от том 14
ДП справка, от приложените на л. 9 и сл. от том 14 ДП искания за доставка, фактура №
2114/04.02.16г. и складова разписка за заприходяване на доставките, от приложените на л.
222 и сл. от първоинст. дело цитирани в справката фактура 2062/26.01.16г. и фактура №
22
2070/27.01.16г. и искания и складови записки към тях и от показания на управляващите и
работещите в Цех 348.
ПАС намира за уместно да изрази учудване защо ПлОС е въвел коментирания проблем,
след като от ЗИЕНО не е поставена никаква гума – нито нова, нито старата. По-скоро би
следвало да се дебатира въпроса дали връщането на старата гума (с която са били покрити
сменените скари) от работниците на св. Г. е „освободило“ С. от задължението му за
изпълнение указанието на конструктора от Техническа дирекция. Отговорът е категорично
отрицателен и ще бъде обоснован в следващата точка 8 от настоящото изложение.
6. Подс. Ц. била на длъжност, която я натоварвала със задължения за обезпечаване на
безопасното провеждане на осъществяваната в опасната среда на Цех 348 дейност по
галванизиране на изделия. Тя обаче не се съобразила с изискванията, поставени в чл. 1 от
Инструкция № 309-2014 за здравословни и безопасни условия на труд при работа в
галванични цехове по контрол относно спазването на изискването по чл. 2.4 от същата
инструкция за своевременен ремонт на подовата настилка на площадката за обслужване в
цеха; не изпълнила задълженията си съгласно чл. 1, т. 3 от Заповед № БУТ15-8/06.01.2015 г.
на Изпълнителния директор на „В**“АД гр. С., като не организирала, подпомагала и
контролирала цялостната дейност в определеното й структурно звено (споменатия цех от М.
завод на В**) по осигуряване безопасни условия на труд за работещите там; не изпълнила и
задълженията си на орган за безопасност и здраве при работа по споменатите в горното
изложение чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на
длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране
изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и
превенция на тези рискове, с които била натоварена съгласно чл. 2 от същата заповед, като
не осъществила контрол за спазване на нормативните актове и изпълнение на задълженията
в тази област от страна на работниците и служителите в Цех 348; не предписала мерки за
отстраняване на нарушенията; не спряла работа и не информирала незабавно съответното
длъжностно лице за предприемане на мерки за отстраняване на непосредствена опасност за
живота и здравето на работещите; не информирала и работодателя с предложение за
съответни мерки; не изпълнила задълженията си съгласно чл. ІІ, т. 1 от длъжностната си
характеристика, като не организирала, координирала и контролирала дейността в Цех 348 за
създаване на безопасни и здравословни условия на труд; не изпълнила пълномощията си по
чл. ІІІ от длъжностната си характеристика във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 52, ал.1, т. 3 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване, като не предложила спиране
работата в Цех 348 поради опасни неравности и отвори на амортизираното подово покритие.
Нейното продължено бездействие да предприеме поне някои от всички тези мерки било
разположенено в правилно инкриминирания от прокуратурата период 26.01.2015г. –
14.12.2015г.
Въззивната инстанция не споделя единствения мотив, който проверяваната инстанция е
изтъкнала за оправдаване бездействието на подс. Ц. – че не била сигнализирана с проблеми
с настилката. Посочените нормативни и ненормативни източници на нейните задължения
като инспектор в отдел БУТ не само не установяват необходимост от сезиране за
предприемане на съответните мерки по обезпечаване на безопасността на труда, вкл. в Цех
348, за който отговаряла според споменатата заповед, а и изискват активно поведение по
лично запознаване със съответните опасности за живота и здравето. В този смисъл са
показанията на ръководителя на отдел БУТ, на който отчитала работатата си, св. Н.Д. (вж. л.
104 от първоинст.дело). Нейните посещения в този цех са безспорни – налице е изобилие от
свидетелски показания по този факт. Значи не била препятствана лично да се запознае със
състоянието на настилката, респ. лично да направи констатацията на опасното й състояние,
описано и онагледено в множеството съставени след инцидента документи, а също в
изготвените преди инцидента Оценки на риска и предписания към тях, авторство на служба
23
Трудова медицина. По делото липсват изготвени от подс. Ц. доклади, записки, анализи или
каквото и да са други документи за установени нередности и за избор на някоя от палитрата
дадени й на разположение мерки за тяхното отстраняване. Тя самата не твърди да е
прибягнала до указания за елиминиране на очевидния риск за здравето и живота на
галванотехниците в Цех 348, какъвто риск носела амортизираната настилка, или поне устно
да е уведомила началника на този цех, бригадирите, директора на М. завод, техните
заместници, изпълнителния директор на В** или дори собствения си ръководител св. Н.Д., в
какъвто смисъл са показанията на всички тях.
7. Причинната връзка между немарливото изпълнение на задълженията на подс. С. да
осигури съобразно предписанията в проект С-4741 своевременен и качествен ремонт на пода
на галваничния цех и съставомерното увреждане е вън от съмнение. Ако беше поръчал
писмено гумата в който и да е момент от периода 11.06.2014 г. - 14.12.2015г. началникът на
отдел „Снабдяване“ не би имал основание да отклони заявката, респ. ръководният екип на
В** не би имал причина да откаже финансиране на съоръжение, важно за осигуряване на
безопасни условия на труд. Проявената от подс. Ц. професионална немарливост също има
безсъмнен принос за смъртта на галванизатора, спънал се в неравностите на подовата
настилка, която тя виждала при задължителните си посещения в цеха през 2015г. и за които
нито сигнализирала, нито предприела самостоятелно посочените по-горе мерки за
отстраняване. Проявеното от директора на ЗИЕНО бездействие по подмяна на настилката е
създало предпоставки да се развие и нейното бездействие. И нейното, и неговото поведение
са засегнали предмета на престъплението; и без нейното, и без неговото поведение
резултатът е нямало да настъпи в конкретната обстановка.
Не е основателно становището на защитата, че поведението на началника на Цех 348 св.
Г., която разпоредила на своите работници покриване на монтираната нова площадка със
старата амортизирана настилка, продължителността на периода от тогава до инцидента и
бездействието на ръководството на В** да обезопаси ваните с решетки водели до поглъщане
отговорността на подсъдимите. За пълнота на изложението ще се разсъждава и по
изоставената теза на защитата за обективна невъзможност за поставяне на ново гумено
покритие, свързана с волята на ръководството на В** да пести разходи.
7.1 ПАС се съгласява с виждането, че необезопасяване на ваните, констатирано след
инцидента от споменатите комисии с представители на НОИ и на работниците и
работодателя и обсъдено в досъдебните технически експертизи, е допринесло за инцидента
(заобикаляйки, разбира се, задължението на подс. Ц. да се погрижи и за това). Не споделя
обаче възгледа, че бездействието на ръководителите на В** за въпросното обезопасяване
преди 14.12.15г. лишавало от релевантност причинната връзка между неизпълнението на
проекта С-4741 от подс. С. и инцидента, от една страна, и невземането на мерки във връзка с
настилката от подс. Ц. и инцидента, от друга страна. Напротив, присъединява се към
отдавна приетото за безспорно в науката и практиката становище на проф. И. Н., че
причинната връзка съществува винаги, щом деянието е елемент на каузалния комплекс,
[3]
който предизвиква резултата. В случая е съвсем очевидно, че инкриминираното поведение
на С. и на Ц. е обективна предпоставка, без която резултатът не би настъпил. Действително
тяхното бездействие не е било изключителна причина, но и законът не поставя подобно
изискване.
Защитата не наблегна, но съдът ще направи това вместо нея, на неизпълнените
задължения от страна на директора на техническите въпроси, който не упражнил визирания
в длъжностната му характеристика контрол върху ремонта и експлоатацията на подовата
настилка по инкриминирания одобрен от него проект. Неговото бездействие също има
допринасящ характер, но също не компрометира причинната връзка между деянията на
подсъдимите и резултата.
7.2 По-нататък счете за некоректно обвързването на проблема относно причинната връзка
24
с качеството на изпълненото от работниците от Цех 348 монтиране на старото гумено
покритие и с 11-месечния период, изминал от този акт до инцидента (м.януари – м. декември
2015г.).
7.2.1 Подс. С. безспорно не е изпълнил визираните в споменатите ведомствена
инструкция и длъжностна характеристика свои задължения по проект С-4741. И не е имал
правомощието да натовари другиго за цялостно или частично изпъление на проекта.
Следователно неофициалното довършване на ремонта („спрян на 26.01.15г. от ЗИЕНО до
етап гумено покритие“) нито е погасило задълженията му, нито го е освободило от
отговорност за качеството на изработката. Отделен е въпросът, че той не е проконтролирал
въпросното довършване на ремонтните дейности, а просто е „научил“ за тях. Дори не е
останал да наблюдава връщането на старата настилка, както сам призна пред въззивната
инстанция (и даденият от адв. Н. пример за самоволни общественополезни действия на
планинските спасители въобще не приляга на настоящия случай на всестранно бездействие
на неговия доверител).
Може да се обобщи, че бездействието на С. да се погрижи за осигуряване на здрава и
равна настилка не може да се оправдае с чуждо действие по полагане на (някаква) настилка.
Защото според установените във В** обвързващи директора на ЗИЕНО правила
единствено той е имал (1) компетентност да изпълни проекта; (2) задължение да го
изпълни и (3) отговорност за качеството.
Ако и да е насочено към продължаване на производството в цеха, решението на началника
на този цех св. Г. все пак е било самоволно. При въззивния си разпит тя настоя, че в
решението участвали и зам.началникът й, и директорът на М. завод, но дори да е така,
решението й пак остава самоволно, след като не е предхождано от нарочна заповед за
промяна на проекта от страна на авторите на неспазената техническа документация. Така че
това решение и изпълнението му чрез връщане на старата компрометирана настилка от
работниците на Цех 348 няма капацитет да изключи наказателната отговорност на
обвързания от непроменената документация директор на ремонтния завод от обективна
страна. От субективна страна – също.
Коментираната причинна връзка е вменима и на С., и на Ц., доколкото независимо един
от друг те са били длъжни и са могли да предвидят реализиране на риска от спъване в
положеното от работната група на Цех 348 амортизирано подово покритие. Подобно
стечение на обстоятелствата не носи някакъв нетипичен, необикновен характер, не е
непредвидима случайност. Напротив, било е съвсем предвидимо, особено като се съчетае и
с необезопасяването на ваните, което С. е възприел при монтажа на площадката и
следователно е следвало да съобрази и него, а Ц. виждала при ежемесечните си посещения
на Цех 348 и следователно и тя е трябвало да съобрази. Така че за приложение нормата на
чл. 15 НК изобщо не може да става дума.
7.2.2 Считано от 26.01.2015г., до инцидента на 14.12.2015г. са изминили 11 месеца. Само
че подсъдимите С. и Ц. не са приключили престъплението на 26.01.2015г., а са били в
съзнателно неизпълнение на своите задължения по обезпечаване на безопасни условия на
труд в смъртоносния цех във всеки един момент от този период, респ. всеки един момент е
бил релевантен за смъртта. Така че продължителността на периода също не може да се
използва за обосноваване на сучайно деяние.
7.3 Даденото от св. Л. устно разпореждане на С. да се откаже от заявка на
киселинноустойчиво покритие на скарите може да се окачестви по един-единствен начин:
като преодолима пречка за изпълнение, пречка, с която директорът на ЗИЕНО можел да се
справи. Самият той в обясненията си пред ПлОС е бил пределно ясен за изискуемото от
него действие – да не се подчини, като все пак впише в заявката за материали до отдел
„Снабдяване“ и въпросния материал, спазвайки указанието на конструктора от ТД. Тогава
доставката със сигурност е щяла да се изпълни, след като набавянето на покритието от
25
чуждестранния производител не било невъзможно, а задължението на отдел „Снабдяване“
нямало как да остане висящо. Особено информативни в тази насока са показанията на
разпитания от ПАС заместник директор на ЗИЕНО св. И. Ч.: „Ако нямаме материал, който
ни е необходим, за да се изработи поръчаното нещо по нашата част, обикновено се обръщам
към конструктора, който да ми даде заместващ материал или все пак се обръщам към
Снабдяването да ми достави същия материал. Обръщам се писмено, което писание се
завежда с входящ номер. Те са длъжни да намерят материал. Не ми връщат писмено отговор;
просто се чака доставка“ (вж. л. 46 гр. и л. 47 от въззивното дело). Ето защо няма никакво
значение многократно повтореният от окръжния съд факт, че ЗИЕНО нямал собствен
бюджет и не можел да финансира изпълнението на указанието на конструктора за нова
киселинноустойчива гумена покривка – имало е друг ред за осигуряването на заръчания
материал и ръководните кадри на ЗИЕНО, включително подсъдимият, твърдят, че са знаели
как да го приложат.
8. Както беше изяснено, ЗИЕНО/ИПНО извършва два вида дейност – основна, насочена
към производство на екипировка и оборудване, и допълнителна – осигуряване ремонти в
заводите и звената, съставящи В**, при възлагане на съответните изготвени в Техническа
дирекция проекти. Инкриминираните задължения по член 2, точки 2.1, 2.3 и 2.8 от
длъжностната характеристика на директора С. касаят основната дейност – ръководство и
организиране дейностите по технологично и организационно развитие на производството,
обезпечаване на производствено оборудване и контрол по спазване на технологичната
дисциплина, така че не могат да се явят нарушени във връзка с инкриминирания проект по
ремонт на площадката за обслужване на Цех 348. Що се отнася до задължението по чл. 2, т.
2.2 от длъжностната му характеристика (ръководство на дейностите по изпълнение на
готовата продукция), то всъщност е изпълнено, след като подсъдимият е ръководел монтажа
на площадката на 26.01.2015г. Ето защо присъдата, с която е оправдан за неизпълнение на
тези свои задължения, беше потвърдена.
ЗА НАКАЗАНИЯТА
При индивидуализиране на наказанията на подсъдимите С. и Ц. като смекчаващи
обстоятелства бяха съобразени чистото им съдебно минало, а също техния установен
социален статус и създадени семейства, висока образованост, дългогодишното полагане на
общественополезен труд, за който са получили висока оценка от работодателя и колегите си,
и отлична характеристика на личността им. Извън престъпленията всеки от двамата води
порядъчен живот, който очертава благоприятна прогноза за бъдещо общественоприемливо
поведение.
Обстоятелство с много голям смекчаващ потенциал – това е изминалият от деянията дълъг
период от време – близо десет години, доста надхвърлящ стандарта по чл. 22, ал. 1 НПК.
Смекчаващата способност на това обстоятелство се изразява в накърняване принципа на
равнопоставеността спрямо другите извършители на престъпления с идентична правна
квалификация, които са получили и изтърпели своите наказания своевременно. Освен това
закъснялото санкциониране по принцип носи слаба ефективност.
Друго обстоятелство от разискваната категория – това е по-лекият вид непредпазлива
вина (небрежност), но смекчаващите му свойства се неутрализират от отегчаващата
способност на осъществената по-укоримата форма на изпълнителното деяние
(немарливост).
Смекчаващо наказанието само на подс. С. обстоятелстно се явяват депозираните от него
пространни самопризнания, които много помогнаха за изясняване на обстоятелствата по
делото и в които личи разкаяние.
Отегчаващо наказанията на двамата подсъдми обстоятелство е продължителният период
на осъществяване на престъплението – година и половина за подс. С., единадесет месеца
26
месеца за подс. Ц.. Това обстоятелство е със съществен отегчаващ капацитет, тъй като
придава на посегателствата особена укоримост.
Като анализира силата и противоположното влияние на изброените индивидуализиращи
обстоятелства, ПАС намери, че смекчаващите са многобройни и обосновават извода, че и
най-краткият срок на предвидено наказание лишаване от свобода се явява несъответен на
обективтната и субективната тежест на проявите и на обществената опасност на личността
на подсъдимите. Ето защо се явяват осъществени предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3
НК за отказ от налагане на наказания лишаване от права и за определяне на наказанията
лишаване от свобода под минимума от една година. Диференцирайки сроковете на
лишаването от свобода според съвкупното смекчаващо-отегчаващо действие на споменатите
обстоятелства по чл. 54, ал. 2 НК, ПАС прецени, че редуцирането под минимума следва да е
с около една трета. Според съда срокове от по ОСЕМ МЕСЕЦА отговарят на изискването по
чл. 35, ал. 3 НК, поради което се оказват справедливи, а ефектите по чл. 36 НК – постижими.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимите С. и Ц. и на останалите смекчаващи
обстоятелства следва да се приложи институтът на условното осъждане по чл. 66 НК.
Техните личности не разкриват обществена опасност, която да обоснове вероятност от
повторение на престъплението. Постигнатият престъпен резултат е тежък и непоправим, но
при решаване на въпроса за целесъобразността на условното осъждане съдът изхожда преди
всичко от преценката дали поправянето на дееца може да се постигне по този начин. А в
случая смекчаващите обстоятелства очертават висока степен на вероятност двамата дейци да
изберат полезна за обществото жизнена стратегия. Така че е подходящ предложеният от
прокуратурата минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимите бяха
възложени разноските по делото, като всеки от тях беше осъден да ги заплати, както следва:
по сметка на ОДМВР-Пловдив – в размер на по 62 лв., по сметка на Окръжна прокуратура
гр. Пловдив – в размер на по 666.46 лева, по сметка на Окръжен съд гр. Пловдив – в размер
на по 75 лв., по сметка на Апелативен съд гр. Пловдив – в размер на по 581.84 лв.
Съгласно горните разсъждения присъдата беше потвърдена относно част от
инкриминирания период и част от инкриминираните правила, с неизпълнението на които
неправилно е обоснована инкриминираната професионална немарливост на подс. С..
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл. 338 НПК
Пловдивският апелативен съд постанови своята присъда.

Председател:



Членове:


[1] Според чл. 8 органите за безопасност и здраве при работа осъществяват контрол за
спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази
област от страна на работниците и служителите (т. 1); в случаи на констатирани нарушения
предписват мерки на съответните длъжностни лица за отстраняване на нарушенията (т. 2);
при констатиране на непосредствена опасност за живота и здравето на работещите спират
27
машини, съоръжения, работни места и незабавно информират за това съответното
длъжностно лице за предприемане на мерки и отстраняване на опасностите (т.3); според чл.
9 при констатирани нарушения или неизпълнение на задължения органите за безопасност и
здраве при работа информират работодателя и предлагат съответни мерки, включително и за
налагане санкции на виновните длъжностни лица.

[2] ПАС поиска и получи писмена информация от зам.изп.директор по търговските въпроси
на В** С., според която освен коментираната накладна записка нямало други документи,
удостоверяващи приемо-предаване, контролиране, одобряване изпълненито и въвеждане в
експлоатация през 2014г. на площадката за обслужване на галваничния цех.
[3] Вж. Н., И. Наказателно право на Република България, обща част, книга втора, с. 31
28
Съобщи за изтекли лични данни