Решение по дело №366/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,29.03.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми февруари  през две хиляди и двадесетат и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ                                                     

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 366 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                С решение от 26.09.2019 г. по гр.д. №52712/18 г., СРС, ГО, 70 с-в ОСЪЖДА Ю.М. М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 150 ЗЕ, сумата от 835.53 лева, представляваща 1/4 част от дължимата цена на доставе топлоснабден имот - апартамент № 24, находящ се в гр. София, гр. София, ул. „******, с аб. № 094970, през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергг отразена в обща фактура № **********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. 30.04.2015г., и № **********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015 сумата 12.76 лева, представляваща 1/4 част от главницата за дялово разпределение, дължима периода м.05.2015г. - м.04.2016г., а като конституиран по реда на чл. 227 ГПК наследник починалия в хода на делото ответник О.М.М., ЕГН **********, да запла сумата от 1 230.04 лева, представляваща 3/4 част от дължимата цена на топлинната енергия доставена през периода от 01.08.2015г. до 30.04.2016г. и сумата от 14.99 лева – 3/4 части дължимата цена на услугата дялово разпределение периода от 01.08.2015г. до 30.04.2016 ведно със законната лихва върху главниците считано от 09.08.2018г. до окончателно погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 134.23 лева - разноски по делото, сторе] пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете срещу Ю.М. М., като конституир по реда на чл. 227 ГПК наследник на починалия в хода на делото ответник О.М.М., за цена на доставената топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 2 506.56 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., и за цена на услугата дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 38.28 лева и за периода от М.05.2015 до м.07.2015г., поради погасяване на вземанията по давност, а исковете с правно основание ч 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответника Ю.М. М. и срещу нея, ка правоприемник на починалия в хода на делото ответник О.М.М., за сума от 764.64 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за топлинна енергия през периода от 15.09.2015г. до 04.06.2018г., и за сумата от 13.71 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за дялово разпределение през периода 15.09.2015г. до 04.06.2018г., като неоснователни.

             Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата . Жалбоподателката сочи, че сключила споразумение с топлопреносното предприятие на 28.08.2019 г.за изплащане на дълга като същата започнала да внася суми като в касата на топлофикация платила 395 лв.и 1628.77 лв.на 28.08.2019 г.,сумата от 329.08 лв.на 30.09.2009 г.по споразумение от 28.08.2019 г.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението

По въззивната жалба не е постъпил отговор.В становище на Топлофикация София от 23.12.2019 г. се твърди,че задължението по делото не се изплаща,а с молба от 04.02.2021 г. моли жалбата да се остави без уважение.

              Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

                     Ответницата е  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

           Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.Ответницата не е заплатила дължимите суми за консумирана ТЕ за процесния период.

Пред настоящата инстанция са представени доказателства за заплащане на суми в касата на Топлофикация след приключване на съдебното дирене по делото на СРС.В платежните документи-касови бонове не са посочени основания за внасяне на сумите.Не се установява  изплащане на задължения по делото в хода на процеса.

            Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

               

                 Водим от гореизложеното, съдът

                

                                                  Р   Е   Ш   И :

            

             ПОТВЪРЖДАВА  решение от 26.09.2019 г. по гр.д. №52712/18 г., СРС, ГО, 70 с-в .

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.