№ 2008
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
и прокурора В. К. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20231100206301 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Н. Д. П. – редовно призован, доведен от затвора –
гр. София, се явява лично и с адв. Ю. С. – от САК, надлежно упълномощен
защитник, с представено по делото пълномощно пред настоящата съдебна
инстанция.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр. София – редовно призован,
изпраща процесуален представител – инспектор СПАС М. – инспектор ІV
степен „Социална дейност и възпитателна работа“ в ЗО „Кремиковци“ – гр.
София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и наличието на
законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
1
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора
– гр. София инсп. М.: Представям актуална справка за осъдения.
АДВ. С.: Представям похвално писмо.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приемат
представените доказателства.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания. Да се приеме
представената справка от инсп. М..
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора
– гр. София инсп. М.: Да се приеме представеното похвално писмо от
защитата на осъдения.
СЪДЪТ НАМИРА за относими към предмета на делото
представените в днешното съдебно заседание документи, както от защитата,
така и от процесуалния представител на Началника на Затвора – София, тъй
като същите отразяват факти, които биха могли да допринесат за правилното
и обективно изясняване предмета на делото, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства, представените в днешното
съдебно заседание такива, а именно: Актуална справка от Затвора – гр.
София – рег. № 270/22.04.2024 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част
от наложеното по отношение на осъдения Н. Д. П. наказание „Лишаване от
свобода“, както и похвално писмо от Кмета на с. Свидня, Община Своге,
област Софийска, издадено по отношение на осъдения Н. Д. П. – изх. №
15/06.03.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА получено писмо от МП на Р България, вх.№
46166 от 19.04.2024 г., с което уведомяват, че относно изпратената молба за
правна помощ по настоящото производство до испанските съдебни власти,
2
касателно информация за престоя в местата за лишаване от свобода на
осъдения Н. Д. П., до момента не е постъпил отговор на така отправената
молба за правна помощ, независимо, че на 08.03.2024 г. от МП на Р България
са изпратили напомнително писмо до испанските власти с молба за
своевременен отговор на поставените от българския Съд въпроси.
В писмо от МП на Р България се посочва, че при получаване на
отговор от испанска страна, Съда ще бъде уведомен незабавно.
АДВ. С.: Не държа на допуснатата информация от Кралство
Испания. Достатъчно писмени доказателства представихме относно това, че
моя подзащитен е работил в Испания, както и за престоя му в Затвора – къде
и кога е бил задържан.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за други доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед допълнително изисканите от Съда от
затворническата администрация при Затвора – гр. София, и приобщени към
материалите по делото писмени доказателства, както и въз основа на тези,
представени от защитата, би могла да бъде извършена дължимата преценка
относно наличието или не на законовите предпоставки за УПО на осъдения
Н. Д. П., с оглед на което не се налага да бъде изчакан отговор от
пенитенциарните власти на Кралство Испания, изискан по повод направено
искане от защитата в предходно с.з., неподдържано от адв. С., предвид
заявеното от него в днешното с.з., в насока на което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Съда, постановено на 15.01.2024 г. по
настоящото производство, с което е изискана информация от
пенитенциарните власти на Кралство Испания, относно цялостното поведение
на осъдения Н. Д. П. – по време на престоя му в различните пенитенциарни
заведения на територията на Кралство Испания, въз основа на постановени
спрямо него осъдителни присъди, в частност – тази, с която му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, за
престъпление по чл.400, вр. чл.399а, параграф 1, дял XVIII –
„Фалшифициране на кредитни и дебитни карти, и пътнически чекове“, глава
3
III „Общи разпоредби от НК на Кралство Испания“, а именно – Присъда №
35/2016 г., постановена при съкратена процедура № 65/2015 г. от Областният
Съд в гр. Барселона, 5-ти състав, Кралство Испания, по предварително
производство № 4984/2013 г. на Следствен Съд № 13 в гр. Барселона,
Кралство Испания, приета за изпълнение с Определение на СГС, НО, 10
състав, постановено по НЧД № 946/2021 г. по описа на същия Съд, влязло в
законна сила на 20.07.2021 г.
ОСЪДЕНИЯТ Н. Д. П.: По повод двете наказания, които са ми
наложени, дисциплинарните, искам да кажа, че по първото – в стаята, в която
пребивавам, бях открити лед лампички, а всички вещи вътре са на
съкилийника ми. Аз отидох след него там. Когато влязоха на обиск, свалиха
всичко, което прецениха, като лед осветление, хладилна чанта, и т. н. Дадох
обяснение, че не знам какви са, кой ги е монтирал и докарал. Всичко
приключи тогава, но след две седмици ме викна ИСДВР С. и ми каза, че
трябва да взема вината за тези неща, като ми каза, че ще ми даде наказание „7
дена чистота“ и, че ще ми бъде заличено след 3 месеца това наказание, което
е за претърсването в спалното помещение. Имам документ за хладилната
чанта, че е моя. Тя ми каза тогава, че ако аз не взема вината, ще бъдем
наказани двамата – на другия лишен от свобода ще бъде наложено един месец
условно наказание, а при мен ще дадат „7 дни чистота“ и няма да бъде
заличено. Аз тогава се съгласих с нейното предложение. Когато трябваше да
бъде заличено наказанието, изтекоха трите месеца, работих в МП. Там има
три сгради – на „Аксаков“, на „Славянска“ и на „Дондуков“. В тези три
сгради, когато съм на работа, всеки ден по 6 – 7 пъти минавам през
градинката на театъра „И. Вазов“, отивам на „Дондуков“ да извърша някаква
дейност, каквато ми се възложи, свързана с работата. Когато дойдоха на
проверка, това е по случая с другото наказание – за отклонение от обекта,
дадох обяснение, че съм бил на „Дондуков“, за да изхвърлям боклуците. В
протокола е записано, че са ме търсили. Човекът, който ме видя, че идвам от
„Съборна“, също вече не работи към ГД „ИН“. Той беше цивилен гражданин
в отпуска. Аз не крия от къде идвам, там ми е пътя. Нямам право да се движа
сам между двете сгради. Трябва да се движа с домакина, или който отговаря
за мен. Аз съм виновен за това и не съм жалил това наказание. Но ако не си
4
върша работата, ще ме спрат от работа. Когато е трябвало да върша работа,
съм изпращан дори и в Градски съд. Не съм отказвал работа никога, под риск
от наказание да изпълня заповед. Това е истината, която исках да Ви кажа.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания. Няма да сочим
други доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по воденото
производство писмени доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпосавките за
приключване на съдебното следствие и даване ход на съдебните прения, в
насока на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид на сведенията от Затвора, че към момента
целите на наказанието не са изпълнени, не може да се приеме, че е налице
поправяне на осъдения и поради това, моля да отхвърлите молбата като
неоснователна.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора
– гр. София инсп. М.: Предвид наличието на безспорно установени и
наложени двукратно в кратък времеви период дисциплинарни наказания,
сочещи за противоречиво, клонящо към негативно поведение на молителя,
моля да отхвърлите молбата му за условно предсрочно освобождаване.
5
АДВ. С.: Моля да уважите депозираната молбата от Н. Д. П. за
условно предсрочно освобождаване, като моля да приемете, че са налице
всички изискуеми предпоставки, предвидени от Закона за условно
предсрочно освобождаване с определяне на изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието и определяне на пробационна мярка, или
пробационни мерки. Той е съгласен и няма възражение да търпи пробационни
мерки за остатъка от неизтърпяната част от наказанието.
Считам, че към настоящия момент от момента, в който Н. П. е
постъпил в Затвора – гр. София е показал достатъчно, че се е поправил и че
може да започне да води законосъобразен и правилен начин на живот, извън
пределите на пенитенциарното заведение. Моля да отчетете многобройните
награди, които са посочени в доклада, представен от Затворническата
администрация; друга част посочихме и приложихме и ние по настоящото
производство, като тези характеристични данни сочат за човек, който има
желание да се труди и да полага общественополезен труд; има желание да се
грижи за семейството си и има нагласа, както се сочи в самия доклад от
Затворническата администрация, че декларира „нагласа за законосъобразно
изтърпяване на присъдата“ което говори, че декларира и нагласа за вписване
в обществото след излизане от рамките на Затвора, и за водене на
законосъобразен начин на живот. Във връзка с това, че се е поправил, моля да
вземете предвид, че от момента на постъпването му в Затвора, след като е
преведена в изпълнение тази присъда на Кралство Испания, този човек не е
спирал да работи на различни места. Отговарял е за чистотата, за редица неща
в МП, работи и към момента в община Своге, без да има претенции за
заплащане и някакво възмездяване на труда, за да може да демонстрира и му
се предостави възможност в рамките на Затвора да покаже, че се е поправил.
Моля да не взимате под внимание, че са му наложени няколко
наказания, за които той заяви за какво са му наложени. Аз съм запознат с
цялата история, във връзка с тези наказания. Затворническата администрация
към СЦЗ имат едно доста странно поведение, относно налагането на
наказания. Дават тази възможност на Началника на затворническото
общежитие „Казичене“ да налага наказания, които може да се обжалват пред
Началника на СЦЗ. След произнасяне на Началника на СЦЗ, неговото
6
решение, след обжалването е окончателно и по този начин препятстват
лишените от свобода да стигнем до Съд, за да може незаинтересован Съд –
институция, която не заинтересована с тези наказания, да се произнесе дали
са правилни или не тези наказания. В случая Н. П. имаше наложено
наказание, което не беше по негова вина. Имаше фирма, която беше
заключена и трябваше да дойдат собствениците да отворят помещенията, и
им бяха наложени наказания, че не са били в обекта, а те бяха пред обекта, и
им беше наложено наказание, след това отменено. Следващият път му се
наложи наказание, че има хладилна чанта в стаята, която не е негова.
Едновременно с това, той показа служебна бележка, че му е разрешено и има
хладилна чанта, налагат му наказание. Това нещо остана в сила и Началника
на Затвор не пожела да отмени това наказание. Приключиха възможностите
да се борим за справедливост. Беше наказан и, че е извън основната сграда на
МП, след като е пратен от домакина да отиде до другата сграда да чисти – или
ще откаже да изпълни заповед на домакина, или изпълнява заповедта,
рискувайки като мине от едната сграда до другата на 5 минути пеша, някой да
каже, че се отклонява от обекта. Това наказание му е във връзка със
стриктното изпълняване на служебните му задължения и изпълняване на
заповеди. Абсолютно неправилно и незаконосъобразно наложено наказание.
Не може да се сочи от Затворническата администрация само на база на тези
данни, че той не отговаря на изискванията, че не е изпълнен плана на
присъдата, предвид наложените му наказания. Съпоставени с тези
характеристични данни, че има наказания, заедно с наградите и похвалите,
които има и са му връчени считам, че Н. П. е доказал, че се е поправил и е
готов за законосъобразен начин на живот извън пределите на Затвора.
Моля да обърнете внимание, че на няколко пъти, след претърпяна
операция, му бе прекъсвано изпълнение на наказанието по здравословни
причини. Няколко месеца беше на свобода. Няма данни, че извън Затвора,
докато е бил с прекъсване, е извършил нещо нередно. Като е пускан, спазвал
е правилата извън затвора, прибирал се е навреме и е показал, че е готов да се
впише в обществото. Считам, че месеци наред е бил сред обществото, може
да живее законосъобразно и да не се занимава с престъпления и да
засвидетелства това с поведението си.
Представихме достатъчно доказателства във връзка с неговото
положение, относно престоя му в затворите от 2017 г. насам. Приложихме
7
документи от издадена ЕЗА по отношение на Н. П. от 2017 г., във връзка с
която от май 2017 г. до септември 2017 г. той беше в Следствения арест,
чакайки да се изпълни ЕЗА, и да бъде допусната, и тя се изпълни. От
септември 2017 г. същият беше преместен от Следствения арест директно в
Затвор в Испания, и от септември беше настанен във Затвора във връзка с
провеждане на наказателно производство по отношение на него. Считам, че
изключително са важни тези неща, тъй като от 2017 г. до 2020 г., този човек
три години престоя в Затвор, след което беше накаран да подпише
споразумение с Прокуратурата в Испания на 4 години и 1 месец „Лишаване
от свобода“, като беше освободен и му беше наложена „Забрана“ да влиза в
Испания 10 години. В последствие поставяйки го в една буферна зона, за да
го върнат в България, беше му издадена ЕЗА, която е за присъда, задочно
издадена му в Испания от 2015 г., за което сме представили доказателства,
която е влязла в сила към момента, когато му беше издадена другата ЕЗА.
Лошо стечение на обстоятелствата от страна на испанците по отношение на
него. Вместо да го настанят в Затвора и да търпи тази присъда, те го поискаха
отново за провеждане на друго наказателно производство. Пожелаха да бъде
преведен отново в Затвор да търпи друга 4 годишна присъда, която беше
призната от българския Съд. След половин година ходене по мъките,
испанците са дали гаранция, че няма да го съдят по други причини, освен за
това, за което е изпратен и съобразявайки се с изискванията на Европейското
законодателство го върнаха България, като му се издаде нова ЕЗА, че го искат
да търпи тази присъда. Беше му призната тази присъда в България и я търпи,
без прекъсване от май 2017 г., с едно кратко прекъсване, когато беше под
„Домашен арест“, този човек е седма година в Затвора. При положение, че
има наложена четири годишна присъда, а е вече седма година в Затвора – как
са преценили, че следва да се поправи. Проблема е, че никъде тези три
години, по първото му наказание, никъде не искаха да му се приспадне. Той е
търпял наказание. Приложихме легализирани преводи, че и в престоя му там
в Испания е работил на няколко места. И там е работено с него, въпреки, че
тази работа не му се приспада към намаляване на наказанието и в крайна
сметка, след образувано производство, когато му се призна присъдата, която
сега търпи, да му се кумулира с друга присъда и му се приспадне
задържането, Благоевградския съд и САС приеха, че няма да се кумулират
наказанията, че при извършване на кумулация щяло да му се активира, както
8
е освободен от изтърпяване на наказанието, би се наложило да го изтърпява
ефективно. Така тези три години останаха във въздуха?! За 7 години в местата
за лишаване от свобода – в Испания и в България, където не е спирал да
работи, дори е прекалено дълго време. Ако бяхме гледали тези дела по
нашите закони, отдавна да беше изтърпял наказанията фактически и да се
приеме, че се е поправил и, че е получил заслуженото наказание.
Моля да приемете, че Н. П. е изтърпял предостатъчно време в
затворите на страната, и че планът на присъдата е изпълнен, че той отговаря
на изискванията за условно предсрочно.
Не на последно място представили сме и медицинска документация,
която касае жената, с която живее на семейни начала. Същата е с
„Множествена склероза“, диагностицирана е от преди няколко години. Няма
лечение на тази болест. Май 2017 г., когато беше задържан, тя роди
преждевременно, поради проблемите и стреса, които преживя покрай
неговото задържане. Това дете трябва да тръгне първи клас тази година. От
тогава то расте без баща. Той не е участвал първите 7 години във
възпитанието му. Майката на детето успява да се грижи за детето, да съхрани
отношенията с бащата на детето и са запазили семейните отношения. Моля да
вземете под внимание и това обстоятелство, за да приемете, че този човек с
малолетно дете и болна жена няма да прави сметка да върши престъпления и
тези проблеми в семейството му, му въздействат по-превантивно, за да се
превъзпита, преди да е изтърпял изцяло наказанието си, във връзка с
наказанието, което търпи.
Моля да приемете и, че според доклада на Затворническата
администрация, Н. П. не е спирал да работи. В самата молба съм посочил, че
Резолюция 76 на Комитета на Министрите към Съвета на Европа, където се
сочи, че условно предсрочно освобождаване следва да се дава веднага, щом се
появи благоприятна прогноза за лицето, като генералната превенция не
следва да оправдава отказ от условно предсрочно освобождаване. На него са
му намалявани точките за риск от рецидив. В момента са в ниска стойност
тези точки. Той отговаря изцяло на изискванията. Посочил съм
Постановление № 7/75 г. на Пленума на ВС, където се сочи, че следва да се
оценява възпитателното значение за условно предсрочно освобождаване и
същото се дава на лица, осъдени за първи път, а той реално е за първи път в
9
Затвора, както и че за поправянето на осъдения следва да се съди по
отношението му към труда. В грамотите и похвалите, които посочихме и в
затворническото досие се сочи, че той не е спирал да работи. Моля да
приемете, че и в това отношение е показал, че отговаря на изискванията на
Закона.
Самото условно предсрочно освобождаване не спира изпълнение на
наказанието. Има изпитателен срок и пробационна мярка, която няма никаква
пречка той да търпи. В тази връзка, моля да отчетете и психологическата
оценка, която му беше дадена, че е готов да се впише в обществото. Там са
посочени предимно положителни характеристични данни за него. Само на
база на наложените наказания, които не говорят за изпълнение плана на
присъдата, а за случки, за които няма вина, бил е поставен да отговаря за
нещо, изпълнявайки трудовите си задължения към МП, да бъде наказан за
това? Не считам, че това са достатъчни предпоставки да му се откаже УПО.
Този човек е 7 години в Затвора. Достатъчен период, за да приемем, че се е
поправил и че може да почне да живее със семейството си нормално. Не
следва да рискуваме да се развали семейството с този остатък от 7 месеца и 8
дни. Ако не се уважи молбата сега, той няма да има време и право на
следващо УПО.
Моля да му дадете възможност да се грижи за жена си и да участва
във възпитаването на детето си.
ОСЪДЕНИЯТ Н. Д. П. (в лична защита): Поддържам казаното от
адв. С..
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Н. Д. П..
ОСЪДЕНИЯТ Н. Д. П.: Моля да бъда освободен условно
предсрочно.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови
определението си.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази доводите и възраженията
на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
10
доказателствените материали по делото, НАМИРА за установено следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 и следващите от НПК, вр.
чл. 70, ал.1, т. 1 от НПК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Н. Д. П., чрез
упълномощеният от него защитник адв. ЮЛИЯН С. – от САК, с правно
основание чл. 70, ал. 1 и следващите от НК, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“.
В така депозираната молба се изтъкват съображения в насока нейната
основателност. Посочва се, че П. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 4 години, определено му въз основа на присъда, издадена от
Кралство Испания, призната и приета за изпълнение от български Съд, като
се конкретизира, че осъдения е изтърпял фактически много повече от
половината от така наложеното му наказание, с оглед на което е налице едно
от основанията за неговото условно предсрочно освобождаване. Сочи се, че
П. е с примерно поведение, като са налице доказателства за неговото
поправяне. Набляга се на факт за влошено здравословно състояние на П.,
предвид претърпяна операция по време на изтърпяване на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, с предстоящо дълго и трудно
възстановяване. Семейното положение на осъдения, според защитата, също
следва да се вземе под внимание, предвид факта, че П. е баща на малолетно
дете, родено предсрочно през 2018 г., поради притеснения от страна на
съпругата му, възникнали по повод ареста на осъденото лице.
В молбата адв. С. цитира регламент на Резолюция 76 на Комитета на
Министрите към Съвета на Европа, и се позовава на Постановление № 7 на
ВС на РБ, с оглед възпитателното значение на условното предсрочно
освобождаване, което се дължи при наличието на достатъчно доказателства за
поправяне, каквито според защитата при осъдения П., са налице, с оглед на
което отправя искане същия да бъде условно предсрочно освободен.
В днешното съдебно заседание, така депозираната молба се поддържа
от адв. С., в качеството му на упълномощен защитник на осъдения Н. Д. П.,
който излага обстойни съображения в насока нейната основателност. Приема,
че въз основа на приложените по делото доказателства би могло да се изведе
11
и се извежда в необходимата степен довод за наличието на всички законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване на П., с оглед данните,
че същият е доказал готовността да води законосъобразен и правилен живот,
извън условията на пенитенциарните заведения. Акцентира на многобройни
награди, предоставени на П. по време на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“, като сочи, че същият е демонстрирал желание да се
труди постоянно и е декларирал нагласа за законосъобразно изтърпяване на
присъдата си – факт, който сам по себе си е достатъчен за извод за осъзнати и
правомерни нагласи при П. за вписване в обществото след излизане от
пенитанциарното заведение. Изтъква, че от момента на постъпването на П. в
Затвора – гр. София, след извършения му трансфер от Кралство Испания,
осъдения не е спирал да работи на различни трудови обети, а към момента
работи в Община Своге, без да има претенции за заплащане и за някакво
възмездяване на труда, доказвайки по този начин, че се е поправил.
Сочи, че доказателства за осъществявани трудови дейности от П. са
налице и по време на престоя му в местата за лишаване от свобода в Кралство
Испания, въз основа на приложени писмени такива в хода на настоящото
производство, от които се установява, че и при пребиваването си в тези места
на територията на Кралство Испания, П. е работил усърдно.
В пледоарията си, защитата моли да не бъдат кредитирани с доверие
наложените няколко наказания на осъдения Н. Д. П., по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода в Р България. Посочва в тази връзка
странната практика на Затворническата администрация, във връзка с
наложените на П. дисциплинарни наказания, по отношение на които излага
съображения относно тяхната нереалност като съществено нарушаващи
правилата за поведение по време на престоя в тези места. Изтъква, че едно от
тези наказания е с битов характер, а че другите не са достатъчно ясно
обусловени от действия и постъпки от страна на конкретното осъдено лице,
доколкото П. при изпълнение на възложена му трудова дейност на външен
обект – МП на Р България, е бил засечен от проверяващи извън сградата, без
да бъде изследвано обстоятелството кое е наложило неговото напускане на
този обект при положение, че е било налице разпореждане от неговия
началник да извърши конкретни действия, срещу които, ако би възроптал и
неизпълнил, е щял на общо основание също да бъде наказан. Сочи, че
създадената практика от Затворническата администрация наказанията да се
12
налагат от Началника на по-леко ЗО, препятства необходимото произнасяне
от незаинтересован и безпристрастен Съд по отношение характера, естеството
и правилността на претендираните за извършени от лишените от свобода
нарушения, доколкото крайната инстанция се явява Началникът на Затвора –
гр. София, с оглед на което и в случая П. е бил лишен от справедливо
произнасяне по повод така наложеното му наказание. Въпреки наличието на
тези наказания, адв. С. посочва, че същите, съпоставени със многобройните
характеристични данни за осъдения П., с предоставените му награди и
похвали, сочат, че същия е доказал своето действително поправяне и е готов
да води законосъобразен начин на живот извън пределите на Затвора.
Защитата изтъква и обстойни съображения в посока уважаване на
подадената молба за УПО, с оглед дълговременния период на пребиваване на
П. в местата за лишаване от свобода, практически от м. май 2017 г., когато
въз основа на ЕЗА е бил задържан първоначално тук, в Р България,
впоследствие предаден на властите на Кралство Испания и преведен директно
в Затвор там, във връзка с провеждане на водено срещу него наказателно
производство, по което е била постановена присъда, като след сключване на
споразумение с Прокуратурата на Кралство Испания, при налични почти 3
години престой в съответното пенитанциарно заведение, е бил поставен в
буферна зона, за да бъде преведен в Р България, където отново е бил
задържан от съдебните власти на Кралство Испания, с оглед издадена друга
ЕЗА, налична към времето на предходно издадената такава, във връзка с
постановена задочна присъда спрямо П., наказанието по която същият търпи
към момента. Излага свои съображения, с оглед произнасянията по повод така
провежданите спрямо П. наказателни процедури и от съдилищата в Кралство
Испания, и от тези на територията на Р България, в частност – Окръжен съд –
Благоевград и САС, по повод направено искане за кумулация, изтъквайки
неправилност на мотивите на тези съдилища, които защитата приема с оглед
крайния съдебен акт, за изцяло неправилни и предвид които се налага П. да
изтърпи и така определеното му наказание по последната присъда на
Окръжен съд – Барселона, което търпи в момента, в размер на 4 години
„Лишаване от свобода“, въпреки наличието на достатъчно доказателства за
възможност за кумулиране на това наказание с предходно наложеното му и
въпреки изтърпяни от него 3 години, които погрешно не са отчетени.
Акцентира в тази насока, че за тези 7 години престой в местата за лишаване
13
от свобода – и в Испания, и в България, по време на който престой осъдения
П. не е спирал да работи, същия изцяло се е поправил, като реално е изтърпял
заслуженото му наказание; съответно планът на присъдата е изпълнен и
осъдения отговаря на изискванията за УПО.
Защитата подкрепя искането си за уважаване на така подадената
молба за УПО на осъдения Н. Д. П., и на основание семейното му положение,
наблягайки, че жената, с която той живее на семейни начала, е
диагностицирана от преди няколко години с тежко заболяване, което не се
лекува. Твърди, че през месец Май 2017 г., когато П. е бил задържан във
връзка с издадената ЕЗА от съдебните власти на Кралство Испания, същата е
родила преждевременно поради стреса, който е преживяла, което тяхно общо
дете тази година, трябва да бъде записан първи клас. Изтъква, че реално П. е
бил лишен от правото за се грижи и да възпитава това свое дете първите 7
години. Аргументира в тази връзка данни за съхранени семейни отношения на
П. с неговата съпруга и дете, като натъртва, че запазването на тези отношение
със семейството на осъдения, имат сериозен въздействащ превантивен и
превъзпитателен ефект.
Пледира да бъде обърнато внимание на факта, че няколко пъти след
претърпяна операция, на осъдения П. е било прекъсвано изпълнението на
наказанието по здравословни причини, през който период е бил на свобода,
като не са налице каквито и отрицателни данни същият да е извършил нещо
нередно, с което също си поведение е засвидетелствал, че може да живее
напълно законосъобразно и да не извършва престъпления или други
противообществени прояви.
Извежда аргументи за наличието на всички изисквания за УПО на
осъдения Н. Д. П., въз основа на изисквания на Резолюция 76 на Комитета на
Министрите към Съвета на Европа, и на тези, визирани в Постановление №
7/75 г. на Пленума на ВС, въз основа на които следва да се оценява
възпитателното значение за условно предсрочно освобождаване на дадено
лице, изхождайки в частния случай от факта, че П. реално е за първи път в
Затвора, както и, че е доказал своето поправянето, с оглед позитивното му
отношение към труда.
Защитата обосновава и, че условното предсрочно освобождаване не
спира изпълнение на самото наказание, тъй като в изпитателния срок,
14
следващ да бъде определен на П., би могло да му бъде наложена и
пробационна мярка. Набляга и на психологическата оценка, дадена на
осъдения в насока, че същия е готов да се впише в обществото, в
съответствие с която и положителните характеристики за същия, съотнесени
към дълговременния 7-годишен период на пребиваване в местата за лишаване
от свобода, адв. С. приема, че е налице и другата предпоставка за УПО на
осъдения Н. Д. П., който е доказал, че се е поправил и, че може да започне да
живее нормално и пълноценно със семейството си. Моли да му бъде дадена
тази възможност, за да може да се грижи за жена си и да участва във
възпитаването на своето дете.
Обратно на изложеното от защитата, представителите на СГП и СЦЗ
пледират молбата на осъдения Н. Д. П. за УПО да не бъде уважена, като
прокурорът приема, че целите на наказанието, с оглед приложените писмени
доказателства, не са изпълнени в цялост, а процесуалният представител на
Началника на Затвора – гр. София излага, че П. е проявявал противоречиво
негативно поведение, за което е бил дисциплинарно двукратно наказван, с
оглед на което молбата му на това основание, следва да бъде отхвърлена.
Осъденият Н. Д. П. в своя защита и в последната си дума поддържа
своят защитник и моли да бъде условно предсрочно освободен.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият Н. Д. П. е постъпил в Затвора – гр. София – на
02.08.2021 г., след превеждането му от Затвор в Кралство Испания, от която
цитирана дата е преведено в изпълнение наложеното му наказание в размер
на 4 години „Лишаване от свобода“, въз основа на Присъда № 35/2016 г.,
постановена при съкратена процедура № 65/2015 г. от Областният Съд в гр.
Барселона, 5-ти състав, Кралство Испания, по предварително производство №
4984/2013 г. на Следствен Съд № 13 в гр. Барселона, Кралство Испания, с
която същият е осъден за престъпление по чл.400, вр. чл.399а, параграф 1, дял
XVIII „Фалшифициране на кредитни и дебитни карти, и пътнически чекове“,
глава III „Общи разпоредби от НК на Кралство Испания“. Така постановената
присъда на Областният Съд в гр. Барселона, е приета за изпълнение с
Определение на СГС, НО, 10 състав, постановено по НЧД № 946/2021 г. по
описа на същия Съд, влязло в законна сила на 20.07.2021 г., с което
престъплението, за което П. е осъден от испанските съдебни власти, е прието
15
като съответстващо на такова по чл.246, ал.3, вр. чл.20, ал.1 НК на Р
България, и с което Определение на СГС е приспаднато времето на задържане
на осъденият Н. Д. П. както в местата за лишаване от свобода на територията
на Кралство Испания, така и на територията на Р България, след
превеждането му тук.
Цитираното Определение на СГС, НО, 10 състав е потвърдено с акт
на САС от 20.07.2021 г., постановен по ВНЧД № 649/2021 г.
Съгласно приложените по делото материали и в частност
приобщената в днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора –
гр.София, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо
осъдения Н. Д. П. наказание „Лишаване от свобода“, СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, че към момента от така определеното на П. наказание в
размер на 4 години „Лишаване от свобода“, същият е изтърпял фактически –
02 години, 09 месеца и 25 дни; от работа – 06 месеца и 27 дни, или всичко –
03 години, 04 месеца и 22 дни, който срок фактически изтърпяно наказание,
съотнесен към разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НПК, приложима в
конкретния случай, с оглед правната квалификация на престъплението, за
което П. е осъден, следва да се приеме като относим, досежно довода за
наличието на първата формална предпоставка за постановяване на УПО,
доколкото П. е изтърпял действително, както бе заявено от защитата, много
повече от ½ от определеното му наказание в размер на 4 години „Лишаване от
свобода“, като остатъкът, който следва да търпи към момента се равнява на
07 месеца и 08 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС; работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
16
наказанието „Лишаване от свобода”.
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА и други доказателства,
освен първоначално приложените към досието на осъденото лице, които
допълнителни доказателства, представени от Затворническата администрация
на територията на страната, както и множество такива, представени от
защитата, бяха приети в хода на настоящото съдебно производство и които
отразяват актуалните данни за личностното и поведенческо проявление на Н.
Д. П. по време на престоя му основно в пенитенциарните заведения на
територията на Р България, а отчасти и на територията на Кралство Испания.
СЪДЪТ ИЗИСКА и допълнителна информация, във връзка с преценката
наличието на данни за цялостното поведение на осъдения и от испанските
пенитенциарни власти, като независимо от двукратното отлагане на делото,
такава информация до момента не постъпи. Независимо от изложеното,
предвид непостъпване на изисканата информация за цялостното поведение на
П. по време на престоя му в местата за лишаване от свобода на територията на
Кралство Испания и въпреки отрицателното становище на процесуалния
представител на Началника на Затвора – гр. София, както и на прокурора, въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства, СЪДЪТ
НАМИРА, че може да се изведе в достатъчно убедителна степен аргумента,
че е налице и другата предпоставка за УПО на конкретния осъден, предвид
изведения от Съда довод за настъпил при този осъден целян, положителен
поправителен ефект, вследствие на провежданата спрямо него корекционна
работа.
В тази насока СЪДЪТ ДЪРЖИ да подчертае, че по делото
отрицателното становище на Затворническата администрация в известна
степен съдържа противоречиви данни с оглед преценката на поведението на
осъдения П. в пенитенциарните заведения в Р България след трансферирането
му от Кралство Испания, доколкото в приложените по делото доклади и
оценки, се отчитат основно и същностно положителни данни за личността и
поведенческото проявление на осъдения, като се констатира, че адаптацията
на същия по време на престоя му в Затвора – гр. София, протича гладко;
същият не е нарушавал режимните изисквания в един дълъг период от време;
общувал е с голяма част от затворниците в групата; при него не са
констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода;
декларирал е нагласа за законосъобразно изтърпяване на присъдата си и се
17
излагат утвърдителни данни за осъществявана многократна и многообхватна
трудова дейност по време на престоя на П. в местата за лишаване от свобода
на територията на Р България, като се посочват различните обекти, в това
число и външни такива, на които П. е бил назначаван за осъществяване на
възложените му трудови задължения.
Наред с активната му трудова ангажираност се посочва и, че П. е
участвал в културно – масови прояви и спортни мероприятия, провеждани по
време на престоя му в пенитенциарно заведение на територията на Р
България, като е бил избиран и за отговорник на различни спортни дейности.
Посочват се множество награди, предоставяни му във връзка с достатъчно
изявената положителност и убедителни доказателства за поправянето на
конкретното осъдено лице.
Факт е, че за кратък период от време, след постъпването на П. в местата
за лишаване от свобода в Р България, в период края на 2022 г. – началото на
2023 г., същият има наложени дисциплинарни наказания, които според
Затворническата администрация са довели до редуциране към завишаване с 2
точки на иначе занижените на 37 точки риск от рецидив, по отношение на
конкретния осъден. Именно с оглед тези дисциплинарни нарушения,
извършени от П., Затворническата администрация приема, че същия все още
има проблемни зони, тъй като не отговоря на приетите правила и норми в
местата за лишаване от свобода; не разрешава проблемите си по
законосъобразен начин; не е в състояние реалистично да прогнозира какъв ще
бъде ефекта от поведението му; не показва реалистични цели, подкрепяни с
планиране.
Тези изводи на длъжностните лица при затворническата
администрация, категорично и безсъмнено не се установяват въз основа на
всички приобщени по делото доказателства, в това число и на допълнителни
изисканите от Съда и представени от защитата.
На първо място, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че поведението на осъдения
Н. Д. П. от началото на превеждането му в местата за лишаване от свобода на
територията на Р България, демонстрира едни изрядни и добросъвестни
нагласи към изтърпяване на наложеното му наказание, за изпълнение целите
на това наказание. Както в актуалния доклад от ИСДВР, така и в приложения
доклад от инспектор „Пробация“ при СЦЗ се посочва, че независимо, че при
18
изготвената първоначална оценка на риск от рецидив, при П. са били
констатирани средни стойности, те са в едни сравнително ниски за тази
степен стойности – 44 пункта, които в последствие са снижени на 37 такива.
В процеса на наблюдение на поведението по време на множеството
осъществявани от осъдения П. трудови дейности, на различни обекти, а
именно – като общ работник в сградата на Министерството на Правосъдието;
във 02 РУ – СДВР; в Община – Своге, който му е и настоящия трудов обект;
във фирма „Булстрой“; в МВР; в паркинга на Затвора – гр. София; в сградата
на КАТ – СДВР, доказателствата изобилстват за съвестно и грижливо
изпълнение на възложените му трудови задачи; за усърдно осъществяване на
трудовите му задължения, демонстрирайки лоялно и колегиално отношение
към останалите работници на обектите и респективно към служителите от
Затворническата администрация. Не са налице каквито и да било нарушения,
които да са свързани с липси, или констатирани нередности по време на
осъществяваните от П. различни трудови дейности, като оценката за същият
е, че е с изградени трайни трудови навици. Всъщност, единственото
нарушение, което би могло да бъде отчетено на тази плоскост, е свързано с
работата на осъдения на външен обект – сградата на Министерство на
Правосъдието на Р България, на който обект при посещение от
проверяващите длъжностни лица, еднократно е било констатирано, че
същият е забелязан притичвайки към сградата, но извън нея, за което е
наказан със Заповед № 39/14.07.2023 г. При изследване на обстоятелствата,
изложени в тази Заповед, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА като изрично описанието,
че всъщност П. е бил забелязан на улицата да се прибира в сградата, давайки
обяснение, че е изхвърлял боклука, което действие му е било възложено от
съответния контролиращ го отговорник – обстоятелство, което съгласно
съдържимото в така издадената Заповед, не е било изследвано от
извършилите съответната проверка, а същевременно е напълно опровержимо
като действително възможно с оглед характера на трудовата дейност,
възложена на П.. Всички други доказателства сочат за едно изключително
съвестно и отговорно изпълнение на трудовите задължения от П. по време на
осъществяваните от него трудови дейности, в рамките на престоя му в
местата за лишаване от свобода на територията на Р България.
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че първоначално констатираните проблемни
зони при осъдения П. – средни стойности на риск от рецидив в размер на 44
19
точки, доколкото към онзи момент са били констатирани дефицити в зона
„Отношение към правонарушението“, „Управление на финанси“, „Умение за
мислене“, в хода на оказаното корекционно-възпитателно въздействие,
включително и предвид осъществявания активен трудов процес от П., и наред
с това участието му в много други общо–полезни пенитенциарни дейности,
този риск от рецидив е претърпял положителни промени, като е сведен до
ниски стойности от 37 точки. В последствие, единствено на база трите
дисциплинарни наказания риска от рецидив е бил повишен с 2 точки, предвид
отчетените негативни прояви, допуснати предвид няколко последователни
извършени от него дисциплинарни нарушения. Тези нарушения, обаче, не
могат да бъдат единствен фактор, който да обуславя отрицателното
становище на затворническата администрация за УПО на осъдения Н. Д. П. и
за неоснователност на подадената от него молба.
СЪДЪТ СЧИТА, че във връзка с провежданата спрямо П. корекционна
работа и предоставените му множество възможности за осъществяване на
трудова дейност от него, както и с оглед многото предоставени му награди и
други същностно положителни характеристики, осъдения е доказал своето
сериозно и твърдо поправяне в убедителна степен. Така, в иначе предходно
установените дефицити за личността на осъдения се отчита, че същите са
напълно преодолени, като само зона „Умения за мислене“ се констатира, че е
единствената актуална изразена дефицитна зона, следваща да бъде
положително повлияна, доколкото се приема, че П. отчасти е изградил
умения за разпознаване на проблемите си и се старае, но не е успял напълно
да ги разрешава по законосъобразен начин; осъзнава последиците от
собствените си постъпки, като при него не се отчита импулсивност, но не в
състояние реалистично да прогнозира какъв ще бъде ефекта от поведението
му. Същевременно, от приложените множество писмени доказателства се
изяснява, че всички други първоначално отчетени проблемни зони при П., са
напълно преодоляни. Дори и в първоначалния план, и в последващото
планиране се показва, че всъщност единствената дефицитна зона, която
остава е тази „Умение за мислене“, с оглед констатацията за извършените от
П. дисциплинарни нарушения, на основание на което инспектор СДВР и
другите длъжностни лица при Затворническата администрация са приели, че
тази зона е проблемна – извод, който не се споделя от настоящия съдебен
състав, въз основа на повърхностното съждение на тези лица, изведено при
20
недостатъчно ясна и обоснована, и дори несъдържателна оценка на
цялостното поведение на П. по време на престоя му в пенитенциарните
заведения, следваща са бъде преценена в съответствие със всички други
доказателства за неговата изцяло положителна личностна и поведенческа
изява. А тя се установява безспорно от множеството награди, предоставени
на П., с мотиви – позитивна линия на поведения; участие в проведени
пенитенциарни мероприятия, положителни трудови прояви.
Установява се и от факта, че действително, предвид влошено
здравословно състояние на осъдения и извършена му операция на предна
кръсна връзка и менискус през 2023 г., многократно е било прекъсвано
изпълнението на наказанието и П. е бил освобождаван от пенитенциарното
заведение за провеждане на наложително лечение, по време на който престой
извън местата за лишаване от свобода, няма данни за каквито и да било
неправомерни действия, извършени от П. при живот на свободни условия.
Заявеното от неговия защитник, че същият всъщност се е грижил освен за
своето лечение, и за семейството си, следва да се приеме като правдоподобно,
доколкото данните за правомерно поведение на П. в тези периоди от време,
през които е прекъсвано изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“, напълно съответстват на доказателствата. Не са налице данни,
които дори изначало и в най-минимална степен да сочат за някаква
отрицателна линия на поведение и незаконни, неодобрителни нагласи и
прояви на осъдения по време на тези периоди, когато е било прекъсвано
изпълнението на наложеното му наказание, като очевидно, П. се е завръщал в
местата за лишаване от свобода на точно определения ден и съответно,
независимо от влошеното му здравословно състояние, е продължавал да
осъществява възложените му трудови дейности на различни трудови обекти.
По делото са приложени и достатъчно утвърдителни доказателства за
това, че независимо от трудовата дейност, от която са налице и между
впрочем и похвали, приложени по делото, в това число и в днешното съдебно
заседание със заявена декларативност, че П. се отнася отговорно към
поставените задачи, разбира и добре работи в колектив, поема отговорно
задълженията си, спазва стриктно работното време, въз основа на
приложените писмени доказателства от Затворническата администрация се
установява, че П. е участвал и в множество спортни мероприятия по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода. Така, същият е бил избран за
21
отговорник на спортни мероприятия, а същевременно се е включвал и в
различни друго общо– полезни инициативи, предвид приобщените към
материалите по настоящото производство писмени докладни, изготвени от
ИСДВР, в частност – анкета на тема „Моят любим спортен момент“; „По
стъпките на моят любим спортист“, проведена в периода 10.12. – 24.12.2021
г.; успешно се е включвал и в Коледен шахматен турнир, проведен в периода
24.12. – 25.12.2021 г.; взел е участие и в турнир по футбол, за периода от
30.07. – 31.07.2022 г., като е награден на едно от челните места, каквито данни
са налице и по отношение на проведеното мероприятие „Спортен риболов“ на
12.10.2022 г. – все данни, че освен изрядната и стабилна трудова активност на
П. по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, в останалото
време същият е запълвал своето ежедневие с полезни дейности и пълноценно,
извеждащо на аргумент за едни добри намерения и активна обществена изява,
доказвайки по този начин изцяло осъзнатата личностна нагласа към водене на
законосъобразен начин на живот и за осмисленост на допуснатите в миналото
криминални грешки.
По делото са налице, освен това, и похвали, адресирани до Началника
на ЗООТ „Казичене“, ДП „ФЗД“ поделение – гр. София, с оглед отговорно,
съвестно, с лекота изпълнена работа от страна на П. при поставените му
задачи, при това в указаните му срокове; както от Община – Своге, която е
настояща месторабота на П., съгласно представените за него похвални писма
от Кмета, от които се установява, че като общ работник в Общината П.
съвестно изпълнява своите задължения; работи бързо; отнася се отговорно
към поставените му задачи; спазва стриктно работното време. Налице е и
декларация от управителя на „Г.“ ООД, за намерение в случай на УПО на
осъдения П., същия да бъде назначен по трудово правоотношение в соченото
дружество, като доставчик.
Изцяло положителни данни са налице и в предоставената на Съда
актуалната психологическа оценка, изготвена по отношение на конкретното
осъдено лице от инспектор – психолог при Затвора – гр. София, през месец
февруари 2024 г. Всъщност, в тази оценка липсват каквито и да било
негативни данни за волевия, емоционален и психологичен статус на осъдения
П.. Установява се, че при него не са констатирани каквито и да е психични
отклонения; никакви индикация за психотични промени и помрачения на
съзнанието; не е показал завишена тревожност, или симптоми на депресивно
22
състояние, както и соматични изяви на психична основа. Психолога
обосновава, че осъдения П. е способен да си поставя ясни и адекватни цели;
да ги следва и при нужда да адаптира правомерно поведението си така, че
задачите да бъдат изпълнени ефективно. Излага, че П. относително добре
разпознава собствените си емоции, произхода им и тяхното влияние върху
поведението му, като осъдения е спокоен, позитивен, емоционално
уравновесен, адаптиран към условията на затвора; устойчив на монотонията,
със високи прагове на фрустрация. Посочва, че интелектуално развитие на П.
е в границите на нормалното, адекватно на усвоения образователен
потенциал, на придобития житейски опит, съответстващ на календарната му
възраст. Съществено е, че психологът не отчита каквито и да било
демонстрирани агресивни прояви от страна на П. по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода; при него не е налице агресивна
несдържаност, както и словесни и физически саморазправи; налице е
овладяване на гнева при провокации, което говори за ефективни и съхранени
стратегии за упражняване на контрол над негативните емоции при
конкретното осъдено лице. Сочи и, че не съществува каквато и да било
ситуация на застрашеност на трети лица от страна на П., при неговите
взаимоотношения със същите; не са налице конфликти с други лишени от
свобода; не са демонстрирани дискриминационни или други нагласи, както и
каквито и да било недобросъвестни и вредни зависимости от всякакъв тип, с
оглед на което личностната позиция и активност на П. при живот на свобода,
според психолога, обосновават мотив за просоциални нагласи и осмисляне на
допуснатите грешки в миналото, и извличане на съответните поуки от
негативния опит от това минало.
Напълно положителни данни се отразяват в актуалния доклад на
инспектор „Пробация“, който независимо от крайното отрицателно
становище, вероятно подведен от това на Началника на Затвора – гр. София,
което както вече бе отбелязано по-горе, е напълно повърхностно и
незадълбочено, всъщност дава една своего рода и при това достатъчно
положителна характеристика за П., като приема, че единствено зона „Умение
за мислене“ остава в известна степен в дефицит, но всички други задачи и
активно позитивно поведение на осъденото лице, сочат на демонстрирана
изрядност и осъзнатост на нагласите на същия; способност за бъдещо
законосъобразно поведение, като в случай на УПО предлага спрямо този
23
осъден да бъде приложена пробационна мярка „Задължителни срещи с
пробационен служител“.
Впрочем изцяло одобрителното поведение и трудова активност на
осъденото лице – все положителни данни за същия, СЪДЪТ ИЗВЕЖДА и въз
основа на приложените от защитата в предходно съдебно заседание писмени
доказателства по отношение на конкретния осъден, от които се установява, че
същият и по време на престоя му в местата за лишаване от свобода на
територията на Кралство Испания, е осъществявал трудова дейност. Този
извод СЪДЪТ ИЗГРАЖДА въз основа на приложените сертификати на
Министерство на труда и социалното осигуряване при местата за лишаване от
свобода на Кралство Испания, които удостоверяват, че П. се е трудил за един
дълъг период от време по време на престоя си в Затворническо общежитие
Сото Дел Реал – Мадрид, Пенитенциарен център към Затвора – Мадрид,
първоначално на срочен, а в последствие на безсрочен договор за насърчаване
на стабилна заетост, като няма данни, въз основа на тези доказателства,
същият да не е изпълнявал възложените му трудови задачи, а напротив – от
тези сертификати имплицитно се извежда, че предвид предоставянето на
трудова ангажираност на П. за насърчаване на неговата стабилна трудова
заетост, очевидно е, че пенитенциарните власти на Кралство Испания са били
удовлетворени от полагания от него труд , за да му предоставят работа за
един продължителен период от време.
Действително СЪДЪТ ОТЧИТА, че осъденият Н. Д. П. в един дълг
период от време – от м. май 2017 г. до настоящия момент, пребивава в
местата за лишаване от свобода, първоначално на територията на Кралство
Испания, а впоследствие след трансферирането му, и на територията на Р
България. Без да навлиза в конкретика, с оглед изложените съображения от
защитата в лицето на адв. С. по отношение на този дълговременен 7–годишен
престой, доколкото абсолютно нередно и недопустимо е да обсъжда и да
излага свои аргументи по отношение актовете на съдилищата на Кралство
Испания и на тези на българските съдилища, във връзка с проведените
процедури спрямо осъдения П., настоящият съдебен състав ОТЧИТА, че
всъщност този дълговременен период действително е доказал едно стабилно
поведенченско проявление на конкретното осъдено лице, доколкото през
целия период от време, независимо, че част от този период е във връзка с
24
друга присъда, няма отрицателни изяви, извън трите дисциплинарни
нарушения, за които П. е наказан в периода – края на 2022 г. – началото на
2023 г.
Същевременно, СЪДЪТ ОТЧИТА стабилна и солидна доказателствена
маса в полза на това положително проявление на осъденото лице,
утвърдително към момента, доколкото след последното наказание през м.
януари 2023 г. до сегашния момент, Затворническата администрация не е
констатирала каквито и да било негативни поведенченски данни за
конкретния осъден, съответно на П. не са му налагани други наказания, което
сочи на качествен извод, че всъщност осъдения е осъзнал тези си
неправомерни действия, за които е бил дисциплинарно санкциониран и
въпреки които наказания, той е участвал и в съответни организирани спортни
мероприятия, културно–масови инициативи и продължава да работи. Това се
все факти, сочещи на една изключително положителна характеристика за
конкретното осъдено лице, която следва да бъде и съответно възнаградена, на
законно основание, чрез уважаване на неговото искане за УПО.
По делото са налице и доказателства за влошено здравословно
състояние на съпругата на П. и за малолетно негово дете, което действително
е било лишено от грижите на своя баща в този дълъг период от време – 7 –
годишен. Това не са обстоятелства, които да рефлектират върху правилността
на извода на Съда за наличие на законовите предпоставки за УПО, а
единствено такива, които извеждат, че все пак в периода на 7 години
пребиваване в местата за лишаване от свобода, П. е съхранил и утвърдил
своите семейни ценности, за което е допринесла и положителното и изцяло
грижовно поведение на съпругата му – обстоятелства, които достатъчно
стабилно изразяват на свой ред позитивна характеристика за конкретното
осъдено лице.
Предвид всички тези съображения, СЪДЪТ ОТЧИТА, че по време
на дълговременния престой на П. в местата за лишаване от свобода и на
територията на Кралство Испания, и в България, същият е демонстрирал от
самото начало от постъпването му в тези места до настоящия момент, едно
одобрително и осъзнато поведение до степен, че да осмисли нуждата от
законоприемлив начин на живот и да стабилизира своята личностна
структура по начин, който да утвърди манифестираното от него до момента
25
устойчиво положително поведение, респективно осъзнати нагласи да взима
самостоятелни, адекватни, правилни и законосъобразни решения. СЪДЪТ
ПРИЕМА, че е налице една утвърдена положителна линия на поведение при
осъдения П., стабилизиран и устойчиво в контролирана среда, и по време на
прекъсване на наказанието извън тази среда, доказвайки, че е осмислил
необходимостта от бъдещо непротивоправно поведение. Предвид изцяло
добрите ресурси и възможности за напълно успешна ресоцилизация на П. при
живот на свободни условия, въз основа на извеждащите се трайни
положителни данни, с оглед приобщените по делото многобройни
доказателствени източници за конкретния осъден, СЪДЪТ СЧЕТЕ, че
корекционната работа спрямо същия фактически е приключила, с оглед на
което СЪДЪТ е с убеденост в крайния си извод, че П. е преодолял и
преосмислил мотивите си за миналата си криминална деятелност, като
прогнозата да се ресоциализира напълно правноправно и оптимално добре
към живот на свободни условия, е напълно позитивна. Налице са солидни
доказателства за осмисляне и осъзнаване от страна на П. на извършеното от
него в миналото правонарушение и преценена поука от същото с
демонстрирано желание за бъдещо законосъобразно поведение. СЪДЪТ в
тази връзка отчита и още един значим факт за конкретния осъден, че
всъщност не е налице утежнено съдебно минало на П., доколкото същият
пребивава за първи път в местата за лишаване от свобода на територията на Р
България, с оглед на което счита и този положителен факт за устойчиви
законосъобразни норми на поведение преди осъждането му, което наказание
изтърпява, и диспозиция за законоприемлив начин на живот, за в бъдеще.
СЪДЪТ НЕ ПРИЕМА като обосновано и подкрепено от
доказателствата по делото, а напротив – като необективно и повърхностно
крайното становище на затворническата администрация, в това число и на
прокурора в днешното съдебно заседание, за неуважаване на подадената
молба. Установява се, напротив, напълно стабилно устойчиво положително
поведение на осъдения в контекста на изложените по-горе съображения, с
оглед на което и предвид трайното и реално поправяне на осъдения,
настоящият съдебен състав прие, че П. е дал убедителна позитивна
характеристика за себе си, която достатъчно рефлектира върху извода на Съда
за основателност на депозираната молба и за УПО на същия.
Действително СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, се че всъщност остатъкът от
26
наложеното на П. наказание не е твърде малък – 07 месеца и 08 дни към
настоящият момент, но пък отчитайки, че това е първо осъждане на осъденото
лице и доказаното изцяло положително поведение на същия по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода, СЪДЪТ ПРИЕ, че това
наказание изтърпяно до момента, е изпълнило своите цели и занапред същият
ще може в пълноправие да се ресоциализира в обществото по обществено
полезен и законосъобразен начин на живот.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че по време на престоя на П. в местата за
лишаване от свобода, същият е осмислил миналото си криминално поведение,
с оглед на което и демонстрираната осъзната необходимост от спазване на
законите и правилата за поведение водят до извода, че молбата за УПО, се
явява напълно основателна.
СЪДЪТ ПРИЕ, че с оглед представения доклад от инспектор
„Пробация“, а и с оглед, на това че остават малко повече от 7 месеца остатък
от наложеното наказание на П., следва да бъде постановена пробационна
мярка в размер на 7 месеца, която да стабилизира цялостно положителната
тенденция на осъденото лице към напълно пълноправно, отговорно
обществено поведение и спазване на законите и добрите нрави в Република
България.
Така, като отчете всички тези съображения, утвърдителната
характеристика за постигнатата осъзнатост и положително поведение на
осъдения в затвора и доказателствата за позитивното му и реално поправяне,
СЪДЪТ ПРИЕ, че молбата на осъдения Н. Д. П. за УПО, следва да бъде
уважена, в който смисъл и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и
ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Н. Д. П. –
роден на **** г. в гр. Ловеч, ЕГН – **********, българин, български
гражданин, неженен /по негови данни живущ във фактическо съжителство/,
осъждан, със средно образование, преди задържането осъществяващ дейност
по ресторантьорство и строителство на частна практика, жител и живущ –гр.
Нови Искър, община Столична, ул. „****, къща – от изтърпяване на
27
останалата част от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 4 години по НЧД № 946/2021 г. на СГС, НО, 10 състав, а именно –
остатък в размер на 07 месеца и 08 дни.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в
размер на остатъка от наложеното наказание, именно – 07 месеца и 08 дни.
На основание чл. 70, ал. 6 вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения Н. Д. П. пробационна мярка –„Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от 7 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7-дневен
срок от днес пред СГС, по реда на Глава 22 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след
изтичане срока на обжалване и/или протестиране, освен ако подаденият
протест и жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:30
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
28