Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 09.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 275 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.124, ал.1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Т.И.К. ***
Стамболийски №10, ет.3, ап.5, със съдебен адрес адв.Ц.Д.,***, против Заповед №
ЧР-33/25.08.2022г. на Директора на РИОСВ – Шумен. С оспорения акт е прекратено
служебното правоотношение на Т.И.К. с място на работа РИОСВ – Шумен, на длъжност
гл.експерт в дирекция „Контролна и превантивна дейност“, направление „Екологична
оценка и оценка на въздействието върху околната среда“ при РИОСВ – Шумен,
считано от 25.08.2022г., поради съкращаване на длъжността ѝ.
Оспорващата сочи, че процесната
заповед е издадена при нарушаване на материалния закон, предвид липсата на
кумулативното наличие на двете изискуеми предпоставки, обуславящи приложението
на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, а именно – длъжността да не фигурира като
наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на
съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика, или тези функции и задължения да са
толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното
осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Твърди, че реално
съкращаване на длъжността като система от функции, задължения и изисквания не е
извършено, а е налице запазването и включването им като функционално единство в
съдържанието на длъжността „старши експерт“ в направление „Специализирани
регистри“ в отдел „Превантивна дейност“, дирекция „Контролна и превантивна
дейност“. В жалбата се релевират и съображения за незаконосъобразност на
длъжностното разписание, в сила от 25.08.2022г., поради неговото изготвяне,
утвърждаване и одобряване в разрез с изискванията на чл.11, ал.2, ал.4; чл.14,
ал.2, вр.ал.3 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията. Оспорващата сочи, че наличието на валидно и законосъобразно
ново длъжностно разписание е елемент от фактическия състав на процесната
заповед и неговите пороци рефлектират върху законосъобразността на обжалвания
акт. Като самостоятелно основание за отмяна на заповедта се изтъква
несъответствието на същата с целта на закона. Въз основа на изложените в
жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на Заповед № ЧР-33/25.08.2022г.
на Директора на РИОСВ – Шумен. В жалбата е обективирано искане за присъждане на
обезщетение за времето, през което оспорващата не е била на служба поради незаконосъобразното
прекратяване на служебното правоотношение. С определение от 21.09.2022г. съдът
е отделил от производството по оспорване законосъобразността на Заповед №
ЧР-33/25.08.2022г. на Директора на РИОСВ – Шумен за прекратяване на служебното
правоотношение, искането за заплащане на обезщетение.
Настоящото АД № 275/2022г. на
ШАдмС е с предмет на разглеждане оспорването по жалба на Т.И.К. от гр.Шумен
против Заповед № ЧР-33/25.08.2022г. на Директора на РИОСВ – Шумен за
прекратяване на служебното правоотношение.
В съдебно заседание оспорващата
се представлява от адвокат Д., която поддържа релевираните отменителни
основания, като претендира и присъждане на разноски. В предоставения от съда
срок представя писмени бележки, в които конкретизира сочените основания за
отмяна на атакувания административен акт. Счита, че заповедта е издадена въз
основа на незаконосъобразно длъжностно разписание. Аргументира и становището,
че не са налице визираните в чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл предпоставки за
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, като реално
съкращаване на длъжността ѝ като система от функции, задължения и
изисквания в случая не е извършено, доколкото същите са били включени в
съдържанието на длъжността „старши експерт“ в направление „Специализирани
регистри“ (СР) в отдел „Превантивна дейност“. Поддържа и становището, че
процесната заповед не съответства на общите принципи на законността,
съразмерността, равенството и на последователност и предвидимост, заложени в
разпоредби от АПК. Твърди се още, че при издаването на процесния
административен акт директорът на РИОСВ – Шумен е нарушил и изискванията на
чл.82, ал.3 от ЗДСл, доколкото е назначил на длъжността „началник отдел ПД“ M=O=,
без жалбоподателката да е участвала в процедурата по конкурентен подбор за
заемането на тази позиция. С оглед изложеното се обективира претенция за отмяна
на Заповед № ЧР-33/25.08.22г. на директора на РИОСВ – Шумен.
Ответната страна – Директор на
РИОСВ – Шумен оспорва жалбата като неоснователна, като в съдебно заседание се
представлява от Н. Г. – служител с юридическо образование. Процесуалният
представител на органа счита, че заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на Т.К. съответства на материалния и процесуалния закон. В тази
връзка сочи, че са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, тъй като от приобщените доказателства се установява,
че длъжността, която оспорващата е заемала до датата на прекратяване на
служебното правоотношение, не фигурира като наименование в актуалното щатно
разписание на РИОСВ, както и като съвкупност от определени функции, задачи и
задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Изразява несъгласие и с
останалите твърдения, изложени в жалбата. В представените писмени бележки
излага аргументи, че оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице, в предписаната от закона форма, като и при съблюдаване на процедурните
правила. В контекста на това посочва, че процесната заповед е издадена на
основание промени в структуратата на дирекция „Контролна и оперативна дейност“,
одобрени и утвърдени по правилата на чл.5, ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на РИОСВ със съответното длъжностно разписание, утвърдено от
директора на РИОСВ – Шумен със заповед от 25.08.2022г., в която е посочено, че
разписанието влиза в сила от 25.08.2022г. Преди да бъде утвърдено от директора,
длъжностното разписание е било съгласувано и одобрено от министъра на околната
среда и водите, като е било изпратено на 24.08.2022г. Излата и доводи за
материалната законосъобразност на заповедта. Твърди, че до 24.08.2022г.,
съобразно длъжностното разписание, в сила от 12.04.2022г., в дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – Шумен са съществували три бройки
за длъжността „главен експерт“ в направление „Екологична оценка и оценка на
въздействието върху околната среда (ОВОС)“. Впоследствие от 25.08.2022г., видно от длъжностното
разписание, в сила от тази дата, в дирекция „Контролна и превантивна дейност“,
отдел „Контрол на околната среда“, има една бройка за главен експерт в
направление „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“.
С това органът счита, че е удовлетворено първото изискване за приложение на
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, като се установява, че заеманата от Т.К. длъжност не
съществува като нормативно определена обособена позиция в последното длъжностно
разписание. Поддържа се и тезата, че е налице и втората законова предпоставка -
реално съкращаване на щата, доколкото длъжността е престанала да съществува в
новото щатно разписание като позиция, включваща система от функции, задължения
и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика и не е налице прехвърляне
или трансформиране на функциите и задълженията, присъщи на длъжността „главен
експерт“ към длъжността „старши експерт“. В подкрепа на това си твърдение
ответникът анализира приложените по делото длъжностни характеристики за двете
позиции, както се позовава на заключението на вещото лице по назначената СИЕ,
приемайки, че не е налице съвпадение нито в областите на дейност, нито в
основната цел на длъжността, нито в преките задължения на заеманата от
жалбоподателката длъжност и на новата длъжност на „старши експерт“. Известното
съвпадение между задълженията на двете длъжности бива обяснено с характера на
самата дейност на отдела, в който се осъществяват служебните задължения на
двете служебни позиции, както и на самата институция като вид държавна
администрация. Това според ответната страна, са общите за всички държавни
служители задължения, произтичащи от ЗДСл, както и на функции, вменени на двете
длъжности с Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията. В подкрепа на това становище, ответникът излага и доводи, че част
от преките задължения, вписани в СИЕ като съвпадения между двете длъжности, са
несъпоставими по същността си, при което става видно, че новата длъжност е с
водещи функции по поддържане и управление на локални информационни масиви и
бази данни за състоянието на околната среда и с чисто подпомагащи функции. В
становището се излагат аргументи за неоснователност и на останалите отменителни
основания, релевирани от жалбоподателката, като се мотивира и твърдението, че
постановената заповед съответства на целта на закона. Поради това се отправя
искане за отхвърляне на жалбата на Т.К..
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 200/20.07.2000г. Т.И.К.
е назначена на длъжност „главен експерт“ в направление „Води“ в отдел „КОС“ в
РИОСВ – Шумен, като от този момент до 25.08.2022г. е осъществявала служебните
си функции в Инспекцията.
На основание чл.14, ал.1 от
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, с
писмо изх. № АД 489/16.08.2022г. (л.29 и 30) директорът на РИОСВ – Шумен
изготвил доклад до министъра на околната среда и водите с оглед необходимостта
от одобряване на ново длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен. Първата промяна,
която директорът предложил се състояла в преструктуриране на специализираната
администрация на Инспекцията, при което следвало да се обособят два отдела –
„Контрол на околната среда“ и „Превантивна дейност“ (ПД). Предвиждало се една
от незаетите длъжности за „старши експерт“ в направление „Управление на
отпадъците и опозване на почвите“ да се трансформира в длъжността „началник
отдел КОС“, както и трансформиране на една от заетите щатни бройки в направление
„ОВОС и ЕО“ в „началник на отдел ПД“.
Другата промяна, която директорът
аргументирал в изготвения доклад, била обоснована със значителното нарастване
обема на работа в отдел „ПД“, чието естество изисквало специфични знания в
областта на информационните технологии, както и много добра дигитална
компетентност, която да гарантира спазването на изискванията на Закона за
електронното управление и редица нормативни актове, регламентиращи поддържане
на публични регистри и публикуване на информация в определени специализирани
форми. Поради това се предвиждало трансформиране на една щатна длъжност „главен
експерт“ в направление „ОВОС и ЕО“ в „старши експерт“ „Специалиризани регистри“
в отдел „ПД“.
Предложеното длъжностно
разписание било одобрено от министъра на околната среда и водите, след
съгласуването му с компетентните звена в МОСВ. Със своя Заповед
№268/25.08.2022г директорът на РИОСВ - Шумен утвърдил Длъжностно разписание на
РИОСВ – Шумен, като същото влязло в сила считано от 25.08.2022г., както и
Поименно разписание на длъжностите в РИОСВ - Шумен, в сила също от 25.08.2022г.
Въз основа на одобрени и утвърдени
със заповед № 268/25.08.2022г. Длъжностно разписание и Поименно разписание и
на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, директорът на РИОСВ – Шумен издал
процесната Заповед № ЧР-33/25.08.2022г., с която прекратил служебното
правоотношение на Т.К., считано от 25.08.2022г. поради съкращаване на
длъжността ѝ „главен експерт“ в дирекция „Контролна и превантивна
дейност“, направление „Екологична оценка и оценка на въздействието върху
околната среда“. В заповедта органът указал на служителя да бъдат изплатени и
съответните обезщетения съгласно чл.106, ал.4 и чл.61, ал.2 от ЗДСл.
Заповедта била съобщена на Т.К.
на 29.08.2022г. Несъгласна с издадения акт, на 09.09.2022г. същата входирала жалба чрез директора на РИОСВ –
Шумен против административния акт, по повод на което е образувано и настоящото
административно дело № 275/2022г. по описа на Административен съд – Шумен.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от
приобщените доказателства, представляващи административната преписка по
издаване на акта и от заключението на съдебната експертиза, приета по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Заповедта разкрива белезите на
инвидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност
от съответния административен съд по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ЗДСл, като жалбата е подадена от неговия адресат - надлежна страна с
право и интерес от обжалване. Заповедта е съобщена на лицето на 29.08.2022г.,
поради което жалбата, входирана в деловодството на РИОСВ на 09.09.2022г. се
явява депозирана в срок и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за неоснователна по следните мотиви:
Заповедта, предмет на оспорване,
е издадена от компетентен орган – директора на РИОСВ – Шумен, в качеството му
на орган по назначаването. Съгласно чл.5, ал.5 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, издаден от
министъра на околната среда и водите, служителите на РИОСВ се назначават и
освобождават от длъжност от директора на РИОСВ. Поради това съдът приема, че
същата е издадена от компетентния съгласно чл.108 от ЗДСл орган по
назначаването.
Спазени са изискванията за форма
и съдържание на акта по чл.108, ал.1 от ЗДСл. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение
- чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността, което съвпада с
фактическото, доколкото е налице и изрично позоваване на длъжностното
разписание на персонала в РИОСВ - Шумен, в сила от 25.08.2022г. В заповедта са
посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг.
При постановяване на заповедта не
е допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила.
В закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Единственото изискване е наличието на
отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение,
но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок
на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл.106, ал.4
от ЗДСл. В случая установеният от закона едномесечен срок за отправяне на
предизвестие не е спазен. Заповедта е издадена на 25.08.2022г., като
прекратяването е считано от същата дата. По тази причина в заповедта е
посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение за неспазен срок на
предизвестието на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл.
Съдът намира, че Заповед №
ЧР-33/25.08.2022г. е издадена при наличие на материалноправните основания за
постановяването ѝ и при съблюдаване целта на закона, по следните
съображения:
По делото няма спор, че
служебното правоотношение на Т.К. е прекратено след извършени структурни
промени в администрацията на РИОСВ – Шумен въз основа на длъжностно разписание
в сила от 25.08.2022г., като правното и фактическо основание, посочено в
заповедта е чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността.
Цитираната разпоредба урежда
възможността, органът по назначаване на държавния служител да прекрати
едностранно служебното му правоотношение, при съкращаване на длъжността. За да
може да упражни това свое право законосъобразно, административният орган следва
да извърши реално съкращаване на съответната длъжност, като позиция в щатното
разписание на длъжностите в администрацията и като функции, според утвърдената
длъжностна характеристика, или да намали броя на служителите, които са
ангажирани с изпълнение на сходни и/или еднакви задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция,
която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по
правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на
вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на
Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на
определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето,
което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице „съкращаване на
длъжността“ като материално-правно основание за прекратяване на служебното
правоотношение на държавен служител в хипотезата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл,
е необходимо кумулативно да са изпълнени две условия: 1) заеманата длъжност да
е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно
разписание на съответната администрация и 2) длъжността, разглеждана като
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика, да не е запазена, включително под друго наименование. В
настоящия случай оспорената заповед от фактическа страна се основава на
съкращаването на длъжността „главен експерт“ в дирекция „Контролна и
превантивна дейност“, направление „ЕО И ОВОС“ при РИОСВ – Шумен, което съкращение
следва от изменено длъжностното щатно разписание на РИОСВ – Шумен, в сила от
25.08.2022г. При съпоставка между предвидената
към датата на издаване на оспорения административен акт структура на РИОСВ - Шумен
и предходната структура на инспекцията към 24.08.2022г., се извежда
фактическият извод, че в специализираната администрация в дирекция „Контролна и
превантивна дейност“ са съществували четири направления, като в направление
„ОВОС и ЕО“ към 24.08.2022г. е имало разписани общо 5 щатни бройки за
длъжността „главен експерт“. По новото длъжностно разписание, според което в
дирекцията вече са обособени два отдела (“Контрол на околната среда“ и
„Превнативна дейност“), в сила от 25.08.2022г., щатните бройки за тази длъжност
по направление „ОВОС е ЕО“ са намалени на една бройка. В същото време с новото
длъжностно разписание са създадени нови длъжности, а именно за „началник на
отдел „Превантивна дейност“ и „старши експерт“ в направление „Специализирани
регистри“ към отдел „Превантивна дейност“. От изложеното следва извод, че е
налице първата предпоставка на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл – длъжността „главен
експерт“ съществува като нормативно определена позиция в длъжностното
разписание на специализираната администрация на РИОСВ - Шумен, но е намален броят
на длъжностите. Независимо, че длъжността като
вид е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, доколкото
са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността, съдът намира, че е
налице първата материално правната предпоставка от фактическия състав на
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
Налице е и втората предпоставка
на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. След закриване на длъжността „главен експерт“ в
дирекция „Контролна и превантивна дейност“, направление „ЕО И ОВОС“ при РИОСВ –
Шумен, в направление „Специализирани регистри“ е разкрита една щатна длъжност
за позицията „старши експерт“. Видно от представените по делото
длъжностни характеристики за съкратената длъжност „главен експерт“ и
новосъздадената длъжност „старши експерт“ има различия в целите на длъжността,
областите на дейност, в преките задължения, в изискванията за заемане на
длъжността. Сравнението и анализът на
присъщите характеристики на длъжностите „главен експерт“ и „старши експерт“,
очертани в длъжностните характеристики показва, че не е налице сходство във
възложените функции, задачи и цели, обуславящо извод за извършена формална
трансформация от органа по назначаване, каквото твърдение обективира жалбоподателката.
Няма припокриване на функции и задачи на новоразкритата длъжност с длъжността,
заемана от служителката. Налице е същностно различие между двете длъжности.
Видно от представените по делото длъжностни характеристики за двете позици, при
очертаване на основните цели на длъжността „главен експерт“ са посочени
дейности, свързани с провеждане на процедурите по ЕО за планове и програми и по
ОВОС за инвестиционни предложения по реда на глава шеста от ЗООС, както и
контрол по условията и мерките в постановените крайни актове. Основните цели на
длъжността „старши експерт“ по направление „Специализирани регистри“ от друга
страна са концентрирани около осигуряването, поддържането и съхраняването
локалната база данни на РИОСВ – Шумен, съдържаща информация за наблюдаваните и
контролирани от инспекцията компоненти на околната среда, както и други
специализирани регистри, поддържани от инспекцията и създадени с цел
подпомагане дейността ѝ. Към основните цели на позицията „старши експерт“
са добавени и задължения по подпомагане дейността по контрол и опазване на
защитените територии, защитените зони и биологичното разнообразие: естествените
находища на лечебните растения, естествените находища и местообитания на
застрашени, редки, защитени и ендемични растителни и животински видове от
флората и фауната на Република България и Националната екологична мрежа, както
и видове – обект на ползване и търговия, контрол за опазване и съхранение на
защитените територии, ЕО и ОВОС.
Различията между двете длъжности
намират своето логично продължение и във вменените им области на дейност. По
отношение на длъжността „главен експерт“ в направление „ОВОС и ЕО“ това са
определяне приложимите процедури по постъпилите уведомления за Инвестиционни
предложения/ планове/ програми и изготвяне на процедурни писма и проекти на
крайни актове; провежда процедури по ОВОС и изготвя решения по ОВОС и за
преценка; изготвя становища по ЕО и решения за преценяване на необходимостта от
извършване на ЕО за П/П; извършва контрол на поставените в крайните актове по
ОВОС и ЕО условия е мерки; на основание изрично определяне от директора на
РИОСВ координира дейността на направлението; обработва документооборота и
прилага разпоредбите на ЗООС и подзаконовите нормативни актове.
Като области на дейност на длъжността
„старши експерт“ са посочени съществено различаващи се от тези, вменени на
главния експерт, отговорности: поддържане и управление на локални информационни
масиви и бази данни за състоянието на околната среда; осигурява обобщена
информация за нуждите на ръководните органи, експертите, външните организации,
фирмите и обществеността за състоянието на околната среда; подпомага
осъществяването на превантивна и контролна дейност по отношение на
биоразнообразие и защитени територии, ЕО и ОВОС; прилага разпоредбите на ЗООС и
подзаконовите актове по прилагането му.
Отликите между двете длъжности се
проявяват и при рамкиране на съответните им преки задължения, отчитащи
спецификата на всяка една от тези позиции. Доколкото е налице известно
съвпадение в задълженията, които могат да се осъществяват от двете длъжности,
до какъвто извод достига и вещото лице по назначената СИЕ експертиза, то това е
обусловено от характера на самата дейност на Инспекцията, както и на функции,
които са вменени и на двете длъжности в Наредбата за прилагане на класификатора
на длъжностите в администрацията. Следва да се отбележи, че дори и част от
функциите и задълженията на заеманата от жалбоподателката длъжност да са
запазени и преминали към други длъжности, като са включени и нови задължения,
които съответстват на структурната промяна, това не може да обуслови извод за
липсата на реално съкращаване на длъжността.
Това становище не се разколеба и
при прочит на вменените на длъжностите отговорности, както и възможности за
вземане на решения. Съществени отклонения между двете длъжности могат да се
открият при съобразяване на приписаните им отговорности, конкретизирани в
изготвените длъжностни характеристики. Основна отговорност за длъжността
„главен експерт“ е организирането, наблюдаването и разпределянето на работата
между служителите в направлението, както и отговаряне за спазване на
процедурните срокове, определени с нормативните документи по ОВОС е ЕО.
Отговорностите на длъжността „старши експерт“ от друга страна, свързани с
организацията на работата, се свеждат основно до отговаряне за обработката на
докумените в срок. На главния експерт е призната възможността за свободно
вземане на решения при координиране работата на административните преписки в
отдела и при планиране на ежедневната и седмичната работа на направлението.
Противно на това, самостоятелно вземане на решения за старшия експерт е
определено единствено при планиране на ежедневната и седмичната му работа.
Главният експерт взема решения и съвместно с директора на дирекцията и/ или
други главни експерти по планиране на проверки по ОВОС и изготвяне на седмичен
график за контрол на РИОСВ – Шумен. При старшия експерт вземането на решения е
поставено в зависимост от наличието на нарочно одобрение от ръководителите.
По изложените съображения не може
да се приеме, че е налице фиктивно съкращаване на щата, чрез вменяването на
същите функции за длъжността „старши специалист“. Налице е същностно различие в
изпълняването на функциите. Съдът намира, че не е налице идентичност като
система от функции, задачи и задължения, тъй като задълженията, които съвпадат
между двете длъжности са част от типичните задължения за служители в дирекцията
– дава дежурства, изготвя справки и отчети, да замества отсъстващ колега, да
изпълнява други конкретно възложени задачи от директора РИОСВ, да участва в
организирани курсове и семинари след резолюция на директора на Инспекцията,
т.е. не представляват специфичните функции, които жалбоподателката е
изпълнявала като „главен експерт“, а са типични за служителите на дирекция
„Контролна и превантивна дейност“. Изложеното обосновава
категоричния извод, че прекратяването на служебното правоотношение на Т.К. е
извършено при наличието на предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
Съдът намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателката, че процесната заповед е издадена въз основа на
незаконосъобразно длъжностно разписание. Противно на това разбиране, съдът
счита, че при утвърждаването му е спазен стриктно целия комплекс от нормативни
изисквания. Съгласно чл.11, ал.1 от Наредба за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията, ръководителят на администрацията утвърждава
длъжностно разписание по образец съгласно приложение №1, като съобразно ал.2 от
цитирания член, разписанието отразява утвърдената организационно-управленска
структура, като в него се определят конкретните длъжности, които ще се
използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в
администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени
с нормативен акт. Промени в длъжностното разписание съгласно чл.14 от Наредбата
се предлагат само с писмен мотивиран доклад, в който се мотивира съответната
необходимост. Видно от правилото на чл.5, ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, длъжностното
разписание на РИОСВ се утвърждава от директора на РИОСВ след одобряване от
министъра на околната среда и водите и след съгласуване от компетентните звена
в МОСВ. Акцент следва да бъде поставен и върху общото правило на чл.4 от Закона
за администрацията, съобразно което администрацията се организира в дирекции, а
към дирекциите (ал.3) могат да се създават отдели. При необходимост към
отделите могат да се създават сектори (ал.4). В случая приобщените
доказателства установяват, че утвърждаването на коментираното длъжностно
разписание е предхождано от изготвен доклад, основан на изискването на чл.14,
ал.1 от горепосочената наредба, в който директорът на РИОСВ – Шумен е обосновал
необходимост от структурни промени в подчинената му администрация. Една от тях
и свеждаща се до трансформиране на щатна длъжност „главен експерт“ в
направление „ОВОС и ЕО“ в „старши експерт“ към „Специализирани регистри“, е
мотивирана със значително нарастване обема на работата в отдел „Превантивна
дейност“, чието естество изисква специфични в областта на информационните
технологии, както и много добра дигитална компетентност, които да гарантират
спазването на ЗЕУ и редица нормативни актове, регулиращи поддържане на публични
регистри. Поради това директорът на РИОСВ – Шумен е обективирал претенция до
министъра на околната среда и водите за одобряване предложеното разписание (писмо
изх. № АД-489/16.08.2022г., л.28). Така предложената промяна е получила
надлежното одобрение от ресорния министър след съгласуване от компетентните
звена в МОСВ, като на 24.08.2022г. (доказателства на л.40 и 41) одобреното
длъжностно разписание е било изпратено до РИОСВ – Шумен, където е получено на
следващия ден. Въз основа на така одобреното длъжностно разписание, директорът
на Инспекцията е утвърдил същото, считано от 25.08.2022г. (на тази дата е
издадена оспорваната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на
служителя, считано от 25.08.2022г., поради съкращаване на длъжността), като е утвърдил
и изискуемото поименно разписание, с което е удовлетворил изискването и на чл.4
от ЗА и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи структурата и дейността
на Инспекцията. С оглед изложеното съдът намира за неоснователни твърденията на
инициатора на настоящото производство за незаконосъобразност на обжалваната
заповед, поради порочност при утвърждаване на длъжностното разписание.
Заповедта е съответна и на целта
на закона. Липсата на компетентност за съда да контролира по същество
преценката на административния орган, извършена на основание чл.106, ал.2 от
ЗДСл, не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху
законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени за
изпълнение в условията на оперативна самостоятелност – арг. в чл.169 от АПК.
Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения
по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните
законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е
упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което
взетото от него решение да противоречи на целта на закона. В разглеждания казус
няма спор, че извършването на промени в числеността на РИОСВ е в правомощията
на нейния директор, с оглед оптимизация на работата, т.е. органът разполага с
оперативна самостоятелност. Но необходимостта от тези промени, не е трябва да е
самоцелна, а следва да бъде мотивирана, за да се прецени дали действително е
налице такава необходимост. Съответно при съдебно оспорване тази необходимост
следва да бъде доказана. Само по този начин ще се гарантира, че органът е
упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и
издаденият административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е
законосъобразен. В настоящия случай при осъществяване на съдебния контрол за
съответствие на заповедта с целта на закона съдът намира, че служебното
правоотношение на жалбоподателката е прекратено, без да са налице твърдените от
нея нарушения на общи принципи от АПК, в частност на принципа за съразмерност,
закрепен в чл.6 от Кодекса. Не са налице основания да се приеме, че са
преминати пределите на законосъобразното действие и са нарушени принципите за
упражняване на правомощията по разумен начин, добросъвестно и справедливо и в
съответствие с преследваната цел. Органът е обосновал нуждата от трансформиране
на длъжността, заемана от оспорващата, с необходимост от включването на работен
ресурс с друга професионална насоченост. Изменението на длъжностното разписание
е насочено към осигуряване на условия за оперативна и ефективна администрация,
като преценката за съкращаване на процесната длъжност не превишава границите за
законосъобразно упражняване на оперативната самостоятелност и е съобразена с
целта на закона.
Не е нарушен и принципът за
стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл.81 от ЗДСл, тъй като
служебното правоотношение със служителя не е прекратено самоцелно, а след
извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на
дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа
по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която
ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост
служителите, които ще заемат длъжностите.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено и възражението на оспорващата досежно упражняване на оперативната
самостоятелност на административния орган в противоречие с принципа за
последователност и предвидимост, закрепен в чл.13 от АПК. Следва да се
отбележи, че за директора на РИОСВ – Шумен не съществуват нито нормативно
определени, нито приети с вътрешноведомствен акт правила за извършване на
подбор при съкращаване на длъжности, поради което за органа по назначаване не е
било налице ограничение, с което да се съобрази при вземане на решението как и
с кои служители да прекрати служебното правоотношение при реално извършено
съкращение. Преценката за това коя длъжност или бройка за длъжността да бъде
съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и
негово право е да я организира по най-ефикасния начин, съобразно нуждите на
администрацията. Извършването на подбор е въпрос на целесъобразност и има
отношение единствено към оптимизиране на изпълнението на служебната дейност.
При необявени предварителни критерии за подбор органът по назначаването има
неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да подбере
служителите, които да останат на работа.
За неоснователни съдът възприема
и твърденията на жалбоподателката за порочност на процесната заповед поради
несъобразяването ѝ с изискването на чл.82, ал.3 от ЗДСл, с оглед
обстоятелството, че с новото ДР, в сила от 25.08.2022г. е обособена длъжността
„началник отдел ПД“, при което Т.К. не е участвала в процедурата по конкурентен
подбор за нея. Провеждането на конкурентния
подбор представлява дейност, при която чрез съпоставка между компетентностите /
изискванията, необходими за изпълнението на длъжността и оценката на
досегашното изпълнение на длъжността на участниците в процедурата, се определя
този от тях, който е най-подходящ за по-високата длъжност. В случая се
установява, че за длъжността „началник отдел ПД“ е проведен конкурентен подбор
на 25.08.2022г., при който е избрана П.Д.Към този момент длъжността на
жалбоподателката вече е била съкратена и тя не е могла да участва в него,
поради което твърдението ѝ, че целенасочено/ превратно е била съкратена
длъжността ѝ, за да не участва в този продбор, не би могло да бъде
възприето.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на
материалноправните разпоредби. При постановяването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта
на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената
срещу него жалба следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора
неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените
по делото разноски.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Т.И.К. *** Стамболийски
№10, ет.3, ап.5, против Заповед № ЧР-33/25.08.2022г. на Директора на РИОСВ –
Шумен, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на Т.И.К. с място на работа РИОСВ – Шумен, на длъжност „главен
експерт“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“, направление „Екологична
оценка и оценка на въздействието върху околната среда“ при РИОСВ – Шумен,
считано от 25.08.2022г., поради съкращаване на длъжността ѝ.
Разноски
не се присъждат.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: