МОТИВИ
по нохд № 473/15 год. на ОС- Хасково:
С
обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е повдигнала обвинение против М.А.Т., ********* и ******
гражданин, род. гр.*****, постоянно живущ *** затова, че на 12.Х.2014 год. на
път ПП І 5 в района на кръстовището по пътя с.Николово- с.Широка поляна, община
Хасково, при управление на МПС- лек автомобил „********”, ДКН * **** ** в
нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.6 т.1 ЗДвП:”Участниците в
движението съобразяват своето поведение... с пътните знаци.” и чл.20 ал.2:
”Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.”/ се движил с превишена скорост,
ограничена до 60 км/ч с пътен знак В 26 по реда на чл.21 ал.2 от ЗДвП вр. чл.47
ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.М.К.,***, ЕГН **********-
- престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият М.Т. не се признава
за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения.
Прокурорът намира цялата
поддържана по обвинителния акт фактическа обстановка- потвърдена от събраните
доказателства и поради това обвинението- доказано. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода” при условията на
чл.54 ал.1 от НК, което да не се изтърпи ефективно, но се отложи с изпитателен
срок, по- дълъг от минималния, а наказанието „лишаване от правоуправление” за
срок, по- дълъг от този на наказанието „лишаване от свобода”.
Частните обвинители М.А.К. и С.С.К.
- наследници на пострадалия- чрез повереника си също поддържат, че обвинението
е доказано. Като акцентират върху многобройните, наложени на подс.Т. административни наказания за нарушения на правилата
за движение по ЗДвП, разкриващи го като недисциплиниран водач на МПС, отправят
искане за налагане на наазание към средния, установен от закона размер.
Защитникът на подсъдимия на свой
ред приема за установена изложената по обвинителния акт фактическа обстановка,
но оспорва наличието на причинно- следствена връзка между допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат.
С оглед наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, пледира в случай на
осъдителна присъда, наказанията „лишаване от свобода” и „лишаване от
правоуправление” да се наложат в минимален размер от по една година.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият М.Т. е 43 годишен, ******,
роден в България, гр.*****, ********* и ****** гражданин, постоянно живущ в гр.Истанбул, Турция, с постоянен адрес ***,
разведен, неосъждан, грамотен със средно образование. Правоспособен
водач с категория „В”, регистриран на отчет в Република Турция. Работи като шофьор.
Реабилитиран по предходни осъждания, но с многобройни административни
наказания, наложени му като водач на МПС за нарушения на правилата за движение.
На 12.Х.2014 год. подс.Т. пътувал по първокласен път І 5 в посока от Хасково
към Кърджали, управлявайки собствения си лек автомобил „********”, рег.№ * ****
**. Около 16,30 часа наближил района на разклона за с.Николово /отдясно по
неговата посока на движение/ и с.Широка поляна /отляво/. Двете села, съответно
двете отбивки от главния път за тях, се намират срещуположно от двете му страни
и образуват кръстовище с него.
Пострадалият А.М.К. ***,
строител. По същото време работел на обект в с.Николово и пътувал ежедневно
дотам и обратно с лекия си автомобил БМВ 320И, рег.№ В **** КС. Около 16,30
часа се прибирал към дома, пътувайки от с.Николово за с.Широка поляна и на свой
ред стигнал до кръстовището с главния път Хасково- Кърджали в посока откъм
с.Николово.
Кръстовището е регулирано с пътни
знаци по следния начин: Първокласен път І 5 Хасково- Кърджали се явява главен
по отношение на пътя с.Николово- с.Широка поляна, като идващите както от
с.Николово, така и от с.Широка поляна са длъжни да спрат и осигурят предимство
на движещите се по него, за което ги задължават поставени на самото кръстовище
от всяка страна пътни знаци Б 2- „Спри, осигури предимство”. За идващите от
с.Николово /в случая- пострадалият/ пътният знак е разположен на разстояние
3,40 м от началото на пътното платно на главния път. Същевременно за пътуващите
по главния път Хасково- Кърджали в района на кръстовището са установени
следните ограничения- на разстояние 166 м от кръстовището са поставени пътни
знаци А 2- Кръстовище с път без
предимство, В 24- забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и
В 26- Забранено движението със скорост над 60 км/ч. По- нататък, на разстояние
44 м от разклона отдясно по посока на движение към Кърджали е разположена
автобусна спирка.
Около 16,30 часа на 12.Х.2014
год. в района времето е било слънчево, пътната настилка суха, имало е добра
видимост. Подс.Т. се е движел по главния път със
скорост 85,86 км/ч, която не намалил до 60 км/ч, преминавайки след пътен знак В
26, и достигнал кръстовището със същата.
Пострадалият се движел по пътя
с.Николово- с.Широка поляна със скорост 32,24 км/ч. Достигайки главния път,
пострадалият изобщо не намалил скоростта, игнорирал напълно пътния знак Б 2 и
предприел пресичане на главния път в момент, когато управляваният от подс.Т.
автомобил се намирал на разстояние 15,74 м.
Възприемайки навлизането на
управлявания от пострадалия лек автомобил в пътното платно на главния път,
подсъдимият решил, че може да избегне удар между двете МПС-та, като го заобиколи
отляво /отпред/ и предприел такава маневра. Същата обаче не дала разултат и
настъпил удар между двата леки автомобила, при който управлявания от подс.Т. лек автомобил „********” ударил с предницата си
страничната лява страна на управлявания от пострадалия лек автомобил „БМВ 320” в
страничната греда, т.е. почти право в шофьорската врата.
Вследствие на нанесения удар,
пострадалият получил несъвместима с живота съчетана травма, причинила смъртта
му за минути. Със заключение на съдебно- медицинска експертиза /л.62-64 ДП/ са
установени наранявания, измежду които- кръвонасядане на меките обвивки на
черепа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, кръв в мозъчните стомахчета,
серийно счупване на ребра вляво и на едно ребро вдясно, разкъсана лява
диафрагма, разкъсана сърдечна торбичка, контузия на сърцето и пр.
Травматични увреждания е получил
и подсъдимият- закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост, видно от
заключение на втора съдебно- медицинска експертиза /л.67 от ДП/.
Според заключенията на назначени
на ДП химически експертизи, не е установено наличие на алкохолно съдържание в
кръвта нито на подс.Т. /л.45/, нито на пострадалия К.
/л.49 от ДП/.
Съдът приема, че гореописаната фактическа
обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин и без никакви
противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства-
свидетелските показания на свидетелите Б. и Р., заключенията на назначените
експертизи- авто- техническа, две съдебно- медицински и две химически.
При така установената актическа
обстановка съдът достига до следните изводи за авторството на деянието и вината
на подсъдимия:
Няма съмнения относно механизма
на настъпване на процесното ПТП. Безспорно е също, че водеща роля /причина/ има
поведението на пътя на пострадалия К., пълното игнориране от негова страна на
пътен знак Б 2 „Спри, осигури предимство” и навлизането в платното за движение
на главния път и то в непосредствена близост пред движещ се по този път друг
автомобил, отнемайки предимството, което е бил длъжен да му осигури съобразно
правилата за движение. Ето защо по делото се констатира съпричиняване от страна
на пострадалия за настъпването на крайния вредоносен резултат.
Релевантни за изводите на съда са
допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и наличието на
причинно- следствена връзка между тях и настъпилото ПТП.
С обвинителния акт са релевирани
две нарушения- 1/ по чл.6 т.1 от ЗДВП, задължаващ участниците в движението да
съобразяват поведението си с пътните знаци, докато подсъдимият е упралявал със
скорост 85,86 км/ч в пътен участък, в който скоростта е ограничена със знак В
26 до 60 км/ч по реда на чл.21 ал.2 и чл.47 ал.3 от ППЗДВП, и 2/ по чл.20 ал.2 ЗДвП повеляващ водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Вместо това подсъдимият е
предприел маневра с цел да избегне удара между двете МПС-та /т.нар. „спасителна”
маневра/, при която опитал да заобиколи автомобила на пострадалия отляво по
посока на своето движение /отпред по посока на неговото движение/.
Първото нарушение на правилата за
движение е формално и е безспорно доказано със заключението на авто- техническата
експертиза, което съдът кредитира безрезервно като обективно, компетентно и
безпристрастно. То обаче само по себе си не е достатъчно, за да обоснове
категоричен извод за наличие на причинно- следствена връзка между поведението
на подсъдимия и настъпилото ПТП.
Второто нарушение- по чл.20 ал.2 ЗДвП- е бланкетно и следва да се преценява както в контекста на конкретиката на
казуса, така и във взаимна връзка с първото. Предприетата от подсъдимия маневра
с цел избягване на директен удар между двата автомобила е неадекватна на
ситуацията на пътя по редица съображения- напр. доведена докрай, тя означава да
се стигне до навлизане в насрещната лента за движение, което е друго нарушение
на правилата за движение и в случая не е станало, само защото ударът е настъпил
в един по- ранен момент. Отделно от това неразумно е да се разчита да се
заобиколи друг участник в движението, движещ се перпендикулярно на посоката на
подсъдимия, отпред по посока на неговото движение.
Както вече се изтъкна, двете
поддържани нарушения на правилата за движение следва да се ценят в съвкупност,
а така също и във взаимна връзка с всички останали конкретни обстоятелства,
установени по делото. В тази насока съдът отчита следните факти:
Пътният знак В 26, ограничаващ
скоростта до 60 км/ч в района на кръстовището е поставен на разстояние 166 м от
него, установено от протокола за оглед. При установената скорост за движение на
подсъдимия /85,86 км/ч= 23,85 м/сек. той е достигнал до кръстовището след около
6 секунди, но ако бе намалил скоростта си до предписаната, това време щеше да
се увеличи и той за възприеме опасността за движението, която представлява пострадалия
от момент, в който игнорира знак „Стоп” по- рано, а така също и да разполага с
повече време за реакция. По-късо разстояние би представлявала и опасната му зона за спиране.
Доколкото авто- техническата
експертиза установява, че и при двете скорости на движение- 85,86 км/ч и 60
км/ч опасната зона за спиране на подсъдимия е по- дълга от разстоянието между
двата автомобила, съществено е да се обсъдят изложените по- долу изводи на
експерта:
Заключението на авто-
техническата експертиза сочи, че подсъдимият е възприел пострадалия като
опасност за движението не едва в момента, когато последният е навлязъл на
територията на кръстовището /на разстояние 15,74 м пред себе си/, а в един по-
ранен момент- когато преминава покрай знака „Стоп”, без да намали /това
разстояние е 24,09 м вдясно от него/. Въз основа на тези данни експертът
обосновава извода, че движейки се със скорост не по-голяма от 60 км/ч и
предпиремайки адекватна маневра, която в случая би била отбиване плътно вдясно
на своята лента за движение, автомобилът на подс.Т. е
могъл да заобиколи автомобила на пострадалия отзад и двата автомобла биха се
разминали. В случай пък, че подсъдимият само е задействал спирачната система на
автомобила си, без да отбива плътно вдясно, то би се стигнало до удар между
двата автмобила, обаче в задната част на автомобила на пострадалия, разбира се
и с по- малка сила.
Ето защо съдът прие за доказано по
делото наличие на причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия
като водач на МПС, допуснатите от него нарушения на правилата за движение и
настъпилия конкретен вредоносен резултат. Деянието му следва да се оцени като
независимо съпричиняване.
По правната квалификация на
деянието:
При така описаните по- горе и
възприети механизъм на настъпване на ПТП и причини затова, съдът намира
обвинението против подс.Т. доказано, без корекци по
отношение на правната квалификация спрямо повдигнатото и внесеното такова.
Осъществен е състава на чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК, като при
управление на лек автомобил „********” рег.№ * **** ** от подс.М.Т.
са допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата- чл.6 т.1 ЗДвП-
„Водачите са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци”, вместо
което подсъдимият се е движил с превишена скорост по пътен участък, за който тя
е ограничена до 60 км/ч с пътен знак В 26 по реда на чл.21 ал.2 ЗДвП вр. чл.47
ал.3 ППЗДвП, както и нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП- „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”, вследствие на което по непредпазливост е причинена смъртта на
пострадалия А.М.К.,***.
Ето защо съдът призна подс.Т. за виновен по предявеното му обвинние.
От субективна страна подсъдимият
е действувал при при условията на несъзнавана
непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Причина за извършване на
престъплението е липсата на дисциплина у подсъдимия като водач на МПС,
пренебрежителното отношение към установените правила за движение и неадекватна
преценка и реакция на възникнала опасност на пътя.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.343 ал.1
б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от две до шест години.
Анализ на установените по
делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, както и на всички, които имат
отношение към степента на обществена опасност на деянието и дееца сочи
следното:
По отношение степента на
обществена опасност на деянието- несъмнено много по- голям принос за
настъпването на процесното ПТП има поведението на пострадалия /съдът е
освободен от задължение да посочва конкретно съотношение, поради липсата на
предявен граждански иск/. Това е и най- същественото смекчаващо обстоятелство
по делото. Поради това деянието на подсъдимия е със сравнително по- ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпни прояви от този
вид.
Подс.Т. е с чисто съдебно минало, като предходни негови
осъждания е недопустимо да се ценят и обсъждат с оглед разпоредбата на чл.85
ал.1 от НК. Личните му характеристични данни обаче не са добри, а по- скоро
отрицателни- по местживеене е известен като конфликтна личност, не се ползва с
добро име сред близки и съседи. Разведен, няма данни да полага грижи за
семейство и деца. Изразява съжаление за
стореното, но заявява, че не чувства вина.
Особено внимание
заслужава приложената на ДП Справка за нарушител- водач, съдържаща описание на
съставените му актове за административни нарушения по ЗДвП, респ. издадени
против него наказателни постановления. Последните са общо 15 за период- последните
10 години, като отделно от това са налагани наказания с фиш за още 10 случая на
нарушения. Веднага прави впачатление, че преобладават случаите на нарушението-
управление с превишена скорост. Гореизложеното разкрива подсъдимия като водач,
който се отнася трайно пренебрежнително, дори арогантно към правилата за
движение, особено що се отнася до превишаването на скоростта, проявява липса на
задръжки и е склонен към безразсъдно шофиране. Степента на обществена опасност на личността
на дееца е поради
това сравнително висока.
Като прецени
гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че тежкото и
съществено съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на процесното
ПТП не може да се оцени като изключително смекчаващо обстоятелство, а тъй като
по- делото не се констатират и многобройни такива, наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК. Пак поради същото, в законовите рамки на подсъдимия следва да се наложи наказание в минималния,
предвиден от закона размер, поради което
отмери наказанието «лишаване от свобода» за срок от 2 /две/ години. За
постигане целите на индивидуалната и генерална превенции не се налага
ефективното му изтърпяване, поради което съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
същото, като с цел по- силен дисциплиниращ ефект спрямо подсъдимия определи изпитателен
срок от 4 /четри/ години.
На осн. чл.343г от НК
съдът наложи на подс.Т. и наказанието
«лишаване от право да управлява МПС» за срок равен на наказанието «лишаване от свобода»- също от 2 /две/ години.
В съответствие с
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът постави в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски в размер на общо 535 лв. в полза на бюджета на
МВР, направени на ДП и в размер на 99.53 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт, направени на съдебното следствие.
По делото няма предявен
граждански иск, нито иззети веществени доказателства.
Мотивиран от изложеното
съдът постанови присъдата си.
Председател: