Решение по дело №727/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 604
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050700727
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

 

Варна, ______________



В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ:

 ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря

Eлена Воденичарова

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело № 727/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Б.Д. и С.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**, представлявано от управителя И.Б.Д. , чрез адв.С.С., против Решение № 154/01.02.2022г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД
№ 4772/2021г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № 03-014302/25.08.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, с което за нарушение на 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв., като е намален размера на санкцията на 1500лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието в потвърдената част – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Конкретно сочи, че във връзка със започване на работа на чужденеца, дружеството е подало две уведомления – първото по реда на чл.62, ал.5 от КТ до НАП, второто – в деловодството на ДИТ-Варна, в изпълнение на техни указания. В обжалваното решение не било обсъдено твърдението за уведомяване на ДИТ, чрез нейния достъп и задължение за проверка на данните в системата с уведомленията по чл.62, ал.5 от КТ. Вместо това било прието, че дължимото уведомление е трябвало да бъде обективирано в конкретен формуляр на Главна инспекция по труда /ГИТ/, който е подаден със закъснение до ДИТ-Варна. Твърди, че в ЗТМТМ, както и в ППЗТМТМ, липсват разпоредби, които да предвиждат подаване на уведомление по конкретен образец, нито да се уведомява конкретно поделение на ИТ, като не е предвиден специален ред за такова уведомяване. Освен това твърди, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ въвежда задължение към работодател на чужденец да уведоми писмено ИА „ГИТ“, а не конкретна регионална дирекция, поради което на основание чл.62, ал.5 от КТ дружеството е подало уведомление за започване работа на чужденец до НАП – както за започващите работа български граждани. След подаване на уведомлението до НАП дружеството не е получавало съобщение за неточност, задължение за което съгласно чл.4, ал.6 от Наредба № 5/29.12.2002г. има съответната Инспекция по труда. Внесеното на 12.08.2021г. в деловодството на ДИТ-Варна уведомление било по формуляр, който не е по образец от нормативен акт, респ. не е одобрено от надлежно оправомощен компетентен орган, а е по отменения чл.24, ал.3 от ЗТМТМ. Твърди се, че данните по двете подадени уведомления са еднакви, поради което и съобразявайки се с изискванията на чл.4, ал.6 от Наредба №5/2002г., служителите на Инспекцията били длъжни да се запознаят с уведомлението и ако установят неточности и/или непълноти в него – да укажат това, като предоставят срок за отстраняване. Касаторът твърди и че наказанието е наложено при превратно упражняване на власт, поради което неправилно ВРС е приел, че същото съответства на целта на закона. Наведени са и доводи за това, че ВРС неправилно е възприел местоизвършването на нарушението, т.к. чл.10, ал.1 от ЗТМТМ предвижда задължение за уведомяване на ИА „ГИТ“, която съгласно чл.2 от Устройствения правилник е със седалище в гр.София, поради което ако е налице неизпълнение на това законово изискване, то би представлявало нарушение с местоизвършване в гр.София, а не в гр.Варна. Твърди се и липса на компетентност на наказващия орган, т.к. в представеното пълномощно липсва оправомощаване за налагане на наказания по ЗТМТМ. В обжалваното решение липсвали и мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, както и че не било обсъдено дали наказанието е справедливо. Решението се обжалва и в частта на разноските по съображения, че независимо от уважаване на жалбата в частта за намаляване размера на наказанието, не са присъдени разноски на дружеството, респ. на ДИТ-Варна са присъдени разноски в пълния претендиран размер.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.С., който поддържа касационната жалба на наведените в нея основания. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на измененото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък и доказателства за тяхното извършване.

Ответната страна – директора на ДИТ – Варна, чрез юрк.Б.Н., оспорва касационната жалба. Намира, че нарушението е доказано, а относно твърденията за липса на компетентност на АНО, се позовава на разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, съобразено е с процесуалните правила и закона, и няма основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 23.07.2021г. служители на
ДИТ-Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект – класически ресторант х-л „Джоя парк“, к.к. Златни пясъци, стопанисван от „Б.Д. и С.“ ООД. На място било установено, че в обекта работят лица – граждани на Украйна, сред които и К.Д. , сл.№ **********, род. на ***г. За констатациите при проверката бил съставен протокол № ПР2124874/20.08.2021г. На основание чл.45, ал.1 от АПК до дружеството била изготвена призовка за представяне на посочена документация, като в хода на документалната проверка бил представен трудов договор, сключен с К.Д.  за длъжността „работник кухня“, с определено работно място – х-л „Джоя парк“, к.к. Златни пясъци. От представената за м.06.2021г. присъствена форма било установено, че К.Д.  е започнала работа на обекта на 21.06.2021г. След справка в информационната система на ГИТ било установено, че дружеството не е уведомило ТП на ГИТ в 7-дневен срок от започване работа на лицето. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, за което бил съставен АУАН № 03-014302/20.08.2021г., а въз основа на него било издадено НП № 03-014302/25.08.2021г., с което на основание чл.79, ал.4, вр.чл.48, ал.1 от ЗТМТМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица (след надлежно упълномощаване по чл.79, ал.4 от ЗТМТМ), в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при липса на допуснати процесуални нарушения, като АУАН е надлежно връчен на представляващия дружеството и е подписан без възражения. По същество е изведен извод, че дружеството е извършило нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, т.к. същото осъществява дейност на територията на РБ, регистрирано е по българското законодателство и ползва за своята дейност услугите на работник от трета държава - Република Украйна. Подаването на уведомление до ДИТ-Варна на 12.08.2021г. е прието за ирелевантно за отговорността на дружеството, т.к. нарушението е извършено на 29.06.2021г. и последващото му отстраняване не е освобождаващо отговорността обстоятелство. Прието е и че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Поради наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство – първо нарушение и при липсата на отегчаващи такива, ВРС е приел, че имуществена санкция в предвидения минимален размер се явява справедлива и съответстваща на целите на наказанието.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, която предвижда задължение за работодателя, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава, да уведоми за това писмено Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“.

Неоснователно е оплакването на касатора за липса на компетентност на административнонаказващия орган. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал.4 на с.р., наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл.67, ал.1 от ЗТМТМ, министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според ал.2 специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.6, ал.2, т.21 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ /УП/, изпълнителният директор ръководи Агенцията [като] издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл.6, ал.5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.

Обстоятелството, че в представената по преписката Заповед № З-0011/12.01.2010г. не е изрично посочен ЗТМТМ, не обосновава извод за липсата на материална компетентност на наказващия орган. Макар ЗТМНМ да е сред изрично изброените нормативни актове, по които ИА „ГИТ“ упражнява специализиран контрол едва с изменението на чл.4, ал.1, т.2 от УП - ДВ, бр. 28 от 2018г., в сила от 29.03.2018г., изброяването – както преди, така и след изменението, не е изчерпателно, като изрично в разпоредбата е посочено и „други нормативни актове, когато това е посочено със закон.

Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА „ГИТ“, която се ръководи и представлява от изпълнителния директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. От цитираната по-горе разпоредба на чл.6, ал.1 от УП следва, че изпълнителният директор на ГИТ е административнонаказващ орган за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство. Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство, по аргумент от чл.6, ал.5 от УП и от общата разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗАНН, и именно това в случая е сторено с издаването на представената по делото Заповед № З-0011/12.01.2010г. на изпълнителния директор на ГИТ.

Предвид разпоредбата на чл.6, ал.5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т.4 от Заповед № З-0011/12.01.2010г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл.67, ал.2 от ЗТМТМ, неоснователно касаторът твърди, че уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр.София – където е седалището на Изпълнителната агенция, респ. нарушението е извършено в гр.София и директорът на ДИТ – Варна не разполага с териториална компетентност да издаде наказателното постановление.

Неоснователно е оплакването за липса на формуляр на уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, т.к. такъв е публикуван на сайта на Главна дирекция „Инспекция по труда“ - https://www.gli.government.bg/bg/node/6349.

Неоснователни са и оплакванията за маловажност на нарушението и явна несправедливост на наказанието, поради това че в срок е подадено уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ до НАП и същото има идентично съдържание. Двете уведомления се подават до различни компетентни органи и се изискват за целите на различен по обхвата си контрол. С уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ се цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. упражняване на контрол от страна на органите по приходите за целите на подоходното облагане и социално осигуряване. От своя страна уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и др. транспонирани със ЗТМТМ (вж. §2 от ДР на ЗТМТМ).

            Видно от съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава. С оглед намаляване на административната тежест държавите членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. С разпоредбата на чл.3 от Директива 2009/52/ ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл.4, §1, т. в) от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. РБ не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл.4, §1, т. в) е приета разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а не на НАП.

            По делото е безспорно установено, че в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ касаторът не е уведомил ДИТ-Варна за обстоятелството, че лице – гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение. Уведомление е подадено почти два месеца по-късно, поради което правилно ВРС е приел, че извършването на нарушението е доказано и подлежи на санкциониране по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, като при преценката по чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН е изменил НП като е определил санкция в предвидения от закона минимум. Нарушението е формално и не са налице обстоятелства, квалифициращи го като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 80 (осемдесет) лева.

По отношение оплакванията в касационната жалба за неприсъждането на разноски за производството пред ВРС – съобразно уважената част от жалбата, настоящият състав приема, че се касае за искане по реда на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.248, ал.1 от ГПК – за допълване на Решение №154/01.02.2022г. по НАХД № 4772/2021г. в частта за разноските, по което компетентен да се произнесе е Районен съд - Варна.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/01.02.2022г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 4772/2021г.       

ОСЪЖДА „Б.Д. и С.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**, представлявано от управителя И.Б.Д.  да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

ВРЪЩА делото на същия състав на ВРС, за произнасяне по искането в касационната жалба на „Б.Д. и С.“ ООД за допълване на Решение №154/01.02.2022г. по НАХД № 4772/2021г. в частта за разноските.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                            

 

Членове:      1.                               

 

2.